Решение по дело №668/2019 на Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

гр. Ихтиман, 26.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 668/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х.Л.К., ЕГН **********, срещу електронен фиш серия К №2255191 на ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗАНН и правото му на защита.

Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай има данни единствено за датата на депозиране на жалбата, но не и за датата на връчване на електронния фиш, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

На 02.09.2018 г. в 21,23 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 49+800 с посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС КИА СЕЕД с рег. № ЕН6912КК със скорост от 131 км/ч..

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.

От направена справка се установява, че цитираният автомобил е собственост на Х.Л.К..

В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лв. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 127 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 37 км/ч.

От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № 0049608/02.09.2018 г., се установява, че на 02.09.2018 г. в 21,23 часа лек автомобил с рег. № ЕН6912КК е засечен със скорост от 131 км/ч. От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г. От протокол №240-ИСИ/11.12.2017г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода от 02.112017г. до 08.12.2017г.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1. Във ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1", така и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство. Следователно неоснователно е възражението за неспазване на изискванията по отношение на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г..

Разпоредбата на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка не се съдържа в преписката и очевидно не е изготвена. Налице е нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му.

По отношение на останалите доводи в жалбата. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушението е неправилно квалифицирано по чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДВП. За прецизност следва да се посочи, че дадената правната квалификация на нарушението в ЕФ е чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на водачи на ППС от определена се забранява движение в съответните места със скорост над посочените лимити. Съгласно чл. 21, ал. 2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно АНО е посочил като нарушени нормата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Това е така, тъй като основното правило за поведение е визирано в нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в която е определена скоростта за всеки тип МПС, а разпоредбата на чл. 21, ал. 2 конкретизира изключението, че отклонение се допуска само при въведен знак. Следователно правилно АНО като нарушена е посочил нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която определя нарушеното конкретно правило за поведение от страна на жалбоподателя, а направената връзка с ал.1 обуславя, че в случая въведената с пътен знак скорост е различна от така посочените в ал.1. Овен това в самата ал. 2 на чл.21 от ЗДвП е налице препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че няма как да се приеме, че двете разпоредби са взаимноизключващи.

Независимо от гореизложеното съдът намира, че ЕФ следва да бъде отменен по следните съображения:

По отношение на временната организация на движението по делото са представени Заповед №РД-11-233/29.08.2018г. и Заповед №РД-11-852/11.09.2018г.. В ЕФ се твърди, че нарушението е извършено в 21,23 часа на 02.09.2018 г..

От Заповед №РД-11-233/29.08.2018г. се установява, че съгласно т. 2 от същата, организацията на движението следва да се въведе за срок от 10,00ч. на 30.08.2018г. до 10,00ч. на 01.09.2018г. Следващата представена по делото Заповед №РД-11-852/11.09.2018г. е с дата на издаване след извършване на твърдяното нарушение, като е отбелязано, че влиза в сила след като копие от Протокол по т.2 се представи в АПИ, т.е. няма как да се приеме, че е действала към  момента на извършване на нарушението на 02.09.2018г.. Следователно в случая не са представени доказателства, че заповед на АПИ за ВОБД е действала към момента на установяване на твърдяното нарушение, т. е. не беше доказано от въззиваемата страна, в чиято тежест е това, че към 21,23 ч. на 02.09.2018г. е било налице въведено ограничение на скоростта, обуславящо извършването на нарушението.

В протоколно разпореждане от 10.03.2020г. РС- Ихтиман е указал на АНО да представи заповед за въвеждане на ограничение на скоростта в процесния участък от пътя във връзка с твърдяното нарушение от 02.09.2018г., за което жалбоподателят е санкциониран. До приключване на съдебното следствие не бяха представени доказателства, от които по категоричен начин да бъде установено, че към 21,23ч.. на 02.09.2018 г. на посочения участък от АМ Тракия км. е имало валидно въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч.

По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2……. на ОДМВР София, с който на Х.Л.К., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: