Решение по дело №410/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Прокредит банк (България)" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Д. Й., срещу Решение № 166/19.03.2024 г., постановено по АНД № 1989/2023 г. на Районен съд – Русе. С обжалваното решение е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) - Русе Наказателно постановление № 18-2300078/27.09.2023 г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 във връзка с чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), на касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и налагане на явно несправедливо наказание. Касационният жалбоподател е представил молба с вх. № 2982/11.06.2024 г. по описа на АС-Русе, с която желае да се даде хода на делото в негово отсъствие. С молбата развива допълнителни доводи за отмяна на първоинстанционното решение и на наказателното постановление.

Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Русе се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт П. С. – Й.. Взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Русе е образувано по жалба на „Прокредит банк (България)" ЕАД против Наказателно постановление № 18-2300078/27.09.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – Русе, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 във връзка с чл. 415в, ал. 2 от КТ, на касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, съставът на Районен съд – Русе е постановил решение, с което е потвърдил НП като законосъобразно.

Въззивният съд е приел за безспорно установена следвана фактическа обстановка:

През 2022 г. "ПроКредит Банк (България)" ЕАД обявило стажантска програма, насочена към студенти от различни университети, специалност и курсове, владеещи английски език, с която се предлагало да бъде сключен договор за платен стаж и да проведат практическо обучение под ръководството на ментор, като се предоставя възможност след приключване на програмата стажантите да започнат работа на постоянен трудов договор.

На 03.05.2022 г. жалбоподателят сключил Договор за платен стаж № 121/ 03.05.2022 г. със С. К. С., с предмет приемането й на стаж с цел обучение в клон Русе на дружеството за периода от 03.05.2022 г. до 31.10.2022 г. С договора Сиромахова се задължавала да бъде на разположение в офис на банката в клон Русе, находящ се в гр. Русе, [улица], в рамките на работния ден от 08:30 часа до 17:30 часа; да спазва вътрешните правила на банката; да пази служебната тайна по времето на действие на договора и след неговото прекратяване и други свързани с конфиденциалността на информацията задължения, както и да полага всички необходими усилия за усвояване на знанията и уменията по време на обучението. Уговорена била стипендия в размер на 850 лева месечно при условията на 8-часова заетост, платимо по банков път на стажанта, като ще бъдат правени удръжки по чл. 44а от ЗДДФЛ. Уговорено е още стипендията да се заплаща на база на действителния брой часове и дни, в които стажантът е участвал в обучението, както и възможност за прекратяване с предизвестие със срок от един ден. На Сиромахова е проведен първоначален и периодичен инструктаж, съответно съставен и утвърден е и график на работа на стажанта. С Анекс от 18.07.2022 г. Сиромахова и дружеството-жалбоподател се споразумели, че считано от 01.07.2022 г. последното се задължило да заплаща стипендия в размер на 1100 лева месечно при условията на 8-часова заетост, платимо по банков път на стажанта, като ще бъдат правени удръжки по чл. 44а от ЗДДФЛ, при запазване в сила на всички останали клаузи на договора. С Анекс от 13.10.2022 г. страните се споразумели стажът да продължи, считано до 30.04.2023 г., в клон Русе, при запазване в сила на всички останали клаузи на договора. С Анекс от 07.04.2023 г. действието на Договора било удължено, считано до 31.10.2023 г., при запазване в сила на всички останали клаузи на договора. За периода 01.06.2023 г. - 30.06.2023 г. стажантът Сиромахова преминала 176 часа обучение, което се равнява на 22 осемчасови дни ангажираност във връзка с обучението. За периода 01.07.2023 г. - 31.07.2023 г., от общо 21 работни дни, Сиромахова положила труд в размер на 22 дни с 8-часово присъствие в офиса на жалбоподателя, за което е изплатена стипендия в съответния размер.

На 09.08.2023 г., около 16:00 часа, при извършване на проверка от служители на ДИТ-Русе на "ПроКредит банк (България)" ЕАД, ЕИК *********, в обект на контрол: офис на банката в гр. Русе, [улица] , било констатирано, че С. К. С. полагала труд в обекта на контрол – осъществява дейност като фронт офис, изразяваща се в комуникация с клиенти на банката и работа по техни запитвания, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя "ПроКредит Банк (България)" ЕАД. При извършване на проверката Сиромахова саморъчно попълнила Декларация по чл. 402, ал. 1, т.3 от КТ, отбелязвайки, че считано от 03.05.2022 г. работи в проверявания обект като стажант на граждански договор, с работно време от 08:30 до 17:30 часа и при възнаграждение 1100 лева. От представените от дружеството жалбоподател документи се установявало, че тя е полагала труд при дружеството от 03.05.2022 г.

Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № [рег. номер] от 18.08.2023 г., в който били констатирани допуснати идентични нарушения на трудовото законодателство от страна на "ПроКредит банк (България)" ЕАД по отношение на още две лица, а именно нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ: под т. 2 по отношение на И. Н. И. и под т. 3 по отношение на К. С. К..

Решението на Районен съд – Русе е правилно.

Предмет на касационна проверка, съгласно чл. 218 от АПК, е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно разпоредба на чл. 62, ал. 1 и чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева.

В т. 2 от касационната жалба, се сочи, че „Решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН във вр. с чл. 399 от КТ относно липса на материална компетентност за издаване на наказателно постановление“. Касационният съд отбелязва, че съдебното решение не може да бъде издадено в нарушение на чл. 47 от ЗАНН, при такова нарушение (ако въобще се докаже, че нарушение съществува) може да бъде издадено единствено и само наказателното постановление.

В посочената точка от касационната жалба е въведено следното твърдение:

„Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното НП като извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон и без да е обвързан с основанията, изложени в жалбата - аргумент от чл. 314, ал. 1 от. НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно следва да установи дали АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.“. Посочената разпоредба в приложимата редакция има следното съдържание: Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. В жалбата не е съобразен факта, че чл. 63 от ЗАНН урежда правомощията на съда, а не реда, по който делото се разглежда.

В тази връзка според жалбоподателя, въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, защото не е обсъдила нормите от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (УПИАГИТ) относно компетентността на органа, постановил процесното наказателно постановление.

Обратно на твърденията в касационната жалба, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, вр. чл. 416, ал. 1 от КТ и чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, вр. чл. 416, ал. 5 от КТ. Според чл.416, ал.1 КТ, нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. В процесния казус актосъставителят С. Л. е заемала длъжността „главен инспектор“ в Дирекция "Инспекция по труда" – Русе към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и социалната политика" (чл.399, ал.1 от КТ). Актосъставителят безспорно се явява държавен контролен орган, имащ право по силата на закона да извършва проверки, респ. да съставя АУАН за констатираните нарушения. В тази връзка АНО е представил и длъжностна характеристика на актосъставителя /л.59-л.64 от делото на РРС/, в която като преки задължения на служителя са разписани изрично извършването на контрол по прилагане на трудовото законодателство и съставяне на актове при констатиране на административни нарушения от работодатели. НП е издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Русе. Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от УПИАГИТ, дирекциите "Инспекция по труда" се ръководят от директори, които осъществяват правомощия на административнонаказващ орган съобразно компетентността на актосъставителите. Цитираната разпоредба, тълкувана във връзка с чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, обосновава извода, че НП е издадено от компетентния за това АНО.

В т. 3 от касационната жалба се оспорва териториалната компетентност на органа, издал наказателното постановление, с позоваването на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който текст административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението.

Съдът счита, че не е налице твърдяната липса на териториална компетентност. Мястото на което е извършено нарушението е именно офиса на дружеството в гр. Русе, на посочения адрес. Там е установено, че Сиромахова е полагала труд без сключен преди това писмен трудов договор.

Въведените в т. 4 от касационната жалба възражения съдът намира за ирелевантни. Отново следва да бъде посочено, че съдебното решение не може бъде постановено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 8 и чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, тъй като съдът не правораздава на основание нормите на ЗАНН, а извършва проверка за тяхното законосъобразно прилагане. Обратно на твърденията в жалбата, въззивната инстанция обосновано е отчела липсата на смекчаващи обстоятелства и същевременно наличието на отегчаващи такива, а именно, обстоятелството, че процесният договор е бил многократно удължаван – три пъти, както и че при извършената проверка са били констатирани още две идентични нарушения, като настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на РРС за правилната индивидуализация на наказанието.

В т. 5 от жалбата се сочи, че „Решението е постановено в нарушение на принципа на пропорционалност, закрепен в правото на ЕС и на практиката на АС- Русе в тази връзка“. Изложените от жалбоподателя доводи в тази част от жалбата са продължение на разсъжденията от т. 4, като се сочи, че въззивната инстанция не е съобразила деянието и последиците от същите във връзка с наложеното наказание. Това възражение категорично противоречи на мотивната част на обжалваното решение, в която както вече беше посочено, са обсъдени всички обстоятелства и последици от деянието, при това при правилно приложение на съответните норми. Не се установява твърдяното нарушение на принципа на пропорционалност, закрепен в правото на Европейския съюз и в практиката на Съда на Европейския съюз. В жалбата са изложени множество теоретични разсъждения относно принципа на пропорционалността и неговото приложение, които обаче са неотносими към конкретния казус. Съдът възприема като ирелевантни и изложените разсъждения относно приложението на института на маловажен случай, като дори самия жалбоподател признава, че същият е уреден по специален начин в КТ и на практика е неприложим чрез съобразяване на чл. 28 от ЗАНН. Относно липсата на маловажност отново следва да се посочи, че въззивната инстанция е изложила мотиви, с които настоящият съдебен състав е съгласен и не е необходимо да излага отново същите по аргумент от чл. 221 от АПК.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. То следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода от правния спор, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, при съобразяване на чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Разноските за юрисконсулт за настоящата инстанция се определят на 80 лева, съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 166/19.03.2024 г., постановено по АНД № 1989/2023 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-2300078/27.09.2023 г., издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Русе.

ОСЪЖДА „Прокредит банк (България)" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано съвместно от всеки двама от следните изпълнителни директори Р. В. Т., Р. И. П., И. Д. Д. и К. В. М., да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за касационното производство.

Решението е окончателно.