ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2989
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. Д. Й. Н.
като разгледа докладваното от И. Д. Й. Н. Частно наказателно дело №
20241110209690 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на Б. С. Д. против Постановление на СРП от 03.06.2024г.
(изведено в деловодството на СРП на 05.06.2024г.), с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № /2022г. по описа на 04 РУ - СДВР; пр. пр. №
/2014г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК.
С жалбата се иска СРС да отмени обжалвания прокурорски акт като необоснован и
незаконосъобразен. Жалбоподателят твърди, че не са представени „данни автентичността“ и
доказателства, че К. е пребивавал в лечебно заведение. Не било приложено и изследване от
образна диагностика. Не ставало ясно как е установена невменяемостта на извършителя. В
жалбата се посочва, че според медицинската наука леката деменция не води до състояние на
лицето, при което то да не може да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Жалбоподателят се съмнения, че е „налице опит за избягване от
наказателна отговорност“. Д. твърди, че Керезов му размахвал пръст заплашително и му
отправял закани, а същевременно напълно самостоятелно пазарувал, гласувал и участвал в
гражданския оборот като се обслужвал сам, без да създава впечатление за човек, който не
може да разбира и да ръководи постъпките си. Освен отмяна на Постановлението на СРС се
иска и връщане на делото на прокурора със задължителни указания „за промяна състава на
престъплението“, повдигане на обвинение или принудително изследване в специализирано
психиатрично заведение.
Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на
жалбоподателя, намери за установено следното от фактическа и правна страна :
С Постановление на СРП от 21.02.2022г. (изведено в деловодството на СРП на
23.02.2022г.) е образувано наказателно производство по пр. пр. № 34682/2014г. по описа на
СРП за това, че „до 06.07.2014г.“ в гр. София е причинил средна телесна повреда на Б. Д.,
изразяваща се в счупване на лакътната кост на дясната предмишница към китката, което е
1
довело до трайно затрудняване на движението на горен десен крайник за повече от 30 дни -
престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2, пр.2, алт.2 от НК.
В рамките на досъдебното производство са били разпитани като свидетели лицата Б.
Д., С. Ч., М. П., Г. К., Р. К. и К. К. Изготвени са съдебно – медицинска експертиза по
писмени данни, комплексна съдебно - психиатрична и съдебно - психологична експертиза,
повторна съдебно - психиатрична и съдебно - психологична експертиза и повторна
комплексна съдебно - психиатрична и съдебно - психологична експертиза. Събрани са и
множество писмени доказателства : Лист за преглед на пациент от 06.07.2014г., медицинско
направление от 06.07.2014г., извадка от дневник за извършен преглед на Д., съдебно-
медицинско удостоверение № 2/2015, извадка от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ за 06.07.2014г., Лист за преглед на пациент от 06.07.2014г., препис – извлечение от
Акт за смърт на О. П., Епикриза от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по нервни
болести и Епикриза от Медицински институт – МВР – Централна база, Клиника по
неврология. По делото е приложен и диск с образни изследвания на Д., предоставен от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
При така събраните доказателства прокуратурата е приела, че от 03.06.2022г. деецът Г.
К. е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта,
поради което са налице основания за прекратяване на наказателното производство. Поради
това с Постановление на СРП от 03.06.2024г. (изведено в деловодството на СРП на
05.06.2024г.) е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № /2022г.
по описа на 04 РУ - СДВР; пр. пр. № /2014г. по описа на СРП, водено за престъпление по
чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК. Именно този прокурорски акт е предмет на настоящия съдебен
контрол.
Пострадал от престъплението, за което се води досъдебно производство № 247/2022г.
по описа на 04 РУ - СДВР; пр. пр. № 34682/2014г. по описа на СРП се явява Б. С. Д..
Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство е връчено на Д. на
21.06.2024г. /видно от копието на известието за доставяне, приложено на лист 9 от делото/.
Б. С. Д. подава жалба срещу Постановлението на СРП, с което се прекратяване на
наказателното производство. Жалбата е входирана в СРС под № 213970 от 28.06.2024г. С
Разпореждане на Зам. Председателя на СРС от 01.07.2024г. жалбата на Д. е изпратена на
СРП за свързване с преписката. С писмо вх. № 224692 от 09.07.2024г. СРП изпраща на СРС
жалбата на Д., заедно с материалите по досъдебно производство № /2022г. по описа на 04
РУ - СДВР; пр. пр. № /2014г. по описа на СРП. На 11.07.2024г. е образувано настоящото
НЧД № 9690/2024г., което е било докладвано на съдията – докладчик на 11.07.2024г.
Жалбата на Б. С. Д. е подадена в срока по чл.243, ал.4 от НПК. Жалбоподателят се
явява пострадал от престъплението по чл.129, ал.1, вр. ал.2, пр.2, алт.2 от НК, т.е. той е
правно легитимиран да обжалва Постановлението на СРП, с което се прекратява
наказателното производство. Атакуваният прокурорски акт подлежи на съдебен контрол по
реда на чл.243, ал.5 от НПК пред СРС, който се явява местно и родово компетентен съд в
случая. Поради това СРС – 10 състав приема, че е сезиран с процесуално допустима жалба и
2
спорът следва да се разгледа по същество.
След собствен анализ на събраните по делото доказателства и преценка на
законосъобразността и обосноваността на обжалвания прокурорски акт, СРС установи, че
прокурорът е взел в предвид всички налични по делото доказателства и въз основа на тях е
изложил подробна фактическа обстановка, която се споделя от съда. Макар да са налице две
групи свидетелски показания, от думите на Б. Д. и С. Ч., както и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни и подкрепящите я медицински
документи, издадени на името на Д. (Лист за преглед на пациент от 06.07.2014г., медицинско
направление от 06.07.2014г., извадка от дневник за извършен преглед на Д., съдебно-
медицинско удостоверение № 2/2015, извадка от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ за 06.07.2014г. и Лист за преглед на пациент от 06.07.2014г.) може да се направи
извод, че на Б. С. Д. е била счупена долната част на дясната лакътна кост. Доколкото д-р Х. и
д-р Т. са категорични, че това травматично увреждане се дължи на действието на твърди
тъпи предмети и може да се получи при директен удар с метална верига, съдът счита, че
следва да се кредитират показанията на свидетелите Д. и Ч. относно механизма на
причиняване на безспорно установеното травматично увреждане на Д.. Тези свидетели
твърдят, че К. е разхождал кучето си отвързано и e държал в ръка нашийника на кучето, на
който имало метален карабинер. След възникнал скандал между К. и Д. по повод на техните
кучета К. завъртял нашийника на кучето към главата на Д. и последният, за да се предпази,
си вдигнал ръката. Именно тогава с края на веригата, на която имало метален карабинер,
Керезов ударил Д. по дясната ръка в областта на китката.
В случая относно инкриминирания удар показанията на св. П. се явяват
неинформативни, тъй като от разказа й излиза, че случката е станала зад гърба й, а освен
това П. твърди, че не е видяла някой някого да удря. Невъзприемането на даден факт /в
случая от св. П./ не е равносилен на неговото несбъдване. Поради това от показанията на
този свидетел не може да се дискредитират показанията на свидетелите Д. и Ч., още повече,
че те намират опора в съдебно-медицинската експертиза относно механизма на причиняване
на телесното увреждане на жалбоподателя.
Показанията на св. К. и на св. К. следва да се анализират изключително внимателно,
тъй като първият е посочен от свидетелите Д. и Ч. именно като автор на процесното телесно
увреждане, а К. е съпруга на дееца. Поради това съдът приема показанията на св. К. и на св.
К. за предубедени и заинтересовани от изхода на спора. Те се опровергават от показанията
на св. Д. и св. Ч., както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени
данни. Освен това в думите на св. К. има вътрешни противоречия, тъй като той
едновременно твърди, че е държал кучето си на повод, а същевременно Д. му бил казал да
си хване кучето, в което няма логика. Следва да се посочи, че относно процесния инцидент
св. К. няма преки и непосредствени, лични възприятия, тъй като не е била със съпруга си.
Поради това следва да се приеме, че тя преразказва това, което е научила от него. От всичко,
изложеното по-горе, следва, че показанията на свидетелите К. и К. касателно
инкриминирания удар с повода на кучето не следва да се кредитират.
3
За наличието на конфликт между К. и Д. по повод на кучетата им данни се съдържат и
в показанията на св. К. Същите звучат непредубедено, житейски достоверно и логично.
Поради това СРС ги кредитира, макар че относно главния факт от предмета на доказване
/нанасянето на удар по ръката на Д. с метален карабинер от страна на Керезов/ показанията
на св. К. се явяват неинформативни, тъй като тя не е имала видимост към мястото на
инцидента.
Следва да се отбележи, че според показанията на свидетелите Петкова, Керезов и
Керезова в хода на възникналия конфликт между К. и Д. последният съборил К. Доколкото
не са представени документи за наличие на някакво телесно увреждане, настъпило в
резултат на това действие на Д., както и защото причиняването на телесна повреда на К. не е
предмет на това досъдебно производство, настоящият съдебен състав не следва да формира
изводи в тази насока.
Правилно в атакуваното Постановление на СРП е прието, че на Д. е причинено
травматично увреждане, изразяващо се в счупване на долната част на дясната лакътна кост,
довело до трайно затруднение в движението на горния десен крайник за срок по-голям от
един месец. В подкрепа на този извод е съдебно-медицинската експертиза по писмени
данни, приложена на лист 60-63 от досъдебното производство. Заключението на д-р Х. и д-р
Т. се характеризира като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено. То почива на
специалните знания на вещите лица, както и на приобщената по досъдебното производство
медицинска документация касателно прегледите на Д. от 06.07.2014г. в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“. Поради това съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза
по писмени данни и приема, че е реализиран съставът на чл.129, ал.1, вр. ал.2, пр.2, алт.2 от
НК.
За да бъде привлечено, обаче, конкретно лице като обвиняем не е достатъчно само да се
съберат достатъчно доказателства за виновността на лицето в извършване на престъпление
от общ характер, а е необходимо и да няма основания за прекратяване на наказателното
производство. Във връзка с последното следва да се прецени дали в конкретния случай са
налице основанията, предвидени в чл.24, ал.1 от НПК.
По делото са представени две Епикризи, издадени на името на Г. С. К. Същите са
приложени на лист 70, лист 82-83 и лист 98 от досъдебното производство. Няма
обстоятелства, които да внасят съмнения относно тяхната достоверност, поради което и не
се налага нарочна проверка дали Керезов е бил пациент на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД,
Клиника по нервни болести (от 31.05.2022г. до 03.06.2022г.) и съответно на Медицински
институт – МВР – Централна база, Клиника по неврология (от 31.10.2017г. до 03.11.2017г.).
Освен това диагнозата на К. от Епикризата от 2022г. се потвърждава и от изследванията,
които са направени на лицето в хода на психиатричното и психологичното му изследване по
конкретното досъдебно производство.
Установяването на вменяемост на дадено лице става чрез назначаване на експертиза,
като според чл.144, ал.2, т.3 от НПК експертизата е задължителна, когато съществуват
съмнения относно вменяемостта на обвиняемия. Вярно е, че в случая няма привлечено лице
4
в качеството на обвиняем, но доколкото са събрани данни за извършителя на разследваното
престъпление, както и защото според цитираните Епикризи при К. е налице „ограничена
атрофия на главния мозък“, „съдова деменция“, „лек дементен синдром“ (през 2017г.),
съответно „ограничена атрофия на главния мозък“, „умерен дементен синдром“ с „вероятна
дегенеративна генеза“ (през 2022г.), правилно в хода на досъдебното производство са били
назначени съдебно – психиатрични и психологични експертизи на Г. К.
Доколкото с Определение № 2652 от 20.09.2023г. СГС – IV въззивен състав е
коментирал недостатъците на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза, приложена на лист 72 – 80 от досъдебното производство, както и защото след
тази експертиза са били назначени и изготвени две други съдебно – психиатрични и
психологични експертизи, настоящият съдебен състав прецени, че следва да насочи анализа
си именно към тях, а не към тази, която е била вече предмет на проверка и анализ от съд.
Настоящият съдебен състав счита, че повторната съдебно - психиатрична и съдебно -
психологична експертиза (на лист 102-112 от досъдебното производство) и повторната
комплексна съдебно - психиатрична и съдебно - психологична експертиза (на лист 120-137
от досъдебното производство) са изготвени от вещи лица – специалисти в областта на
психологията и психиатрията. Заключенията се характеризират като обективни и
непредубедени, почиват на наличната за К. медицинска документация, както и на
изследвания, направени от вещите лица. Поради това СРС приема, че експертизите следва да
се кредитират, още повече, че те са и еднопосочни, макар и да са изготвени от различни
вещи лица. Това още повече означава, че по делото е безспорно доказано, че към 06.07.2014г.
К. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
но към 03.06.2022г. (когато е диагностициран с умерен дементен синдром) вече не е в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
тъй като е придобил слабоумие по смисъла на закона. Според експертите умереният
дементен синдром при К. е с тенденция към задълбочаване през годините и не му позволява
да участва в наказателното производство.
Според правната теория („Наказателно право. Обща част“ с автор А. С.) при
продължително разстройство на съзнанието са налице различни форми на хронични
душевни страдания, свързани с прогресивно нарушаване дейността на главния мозък, при
което процесът на страданието може да се развива от деградация към деменция или към
оздравяване. Кратковременното разстройство на съзнанието е временно смущение в
правилното функциониране на главния мозък, което се дължи на временно действаща
външна причина. То е краткотрайно, защото нормалната мозъчна дейност се възстановява,
когато причината за смущението отпадне. Доколкото в случая д-р К. и психолог Б. приемат,
че при К. постепенно се наблюдава задълбочаване на интелектуално-паметовия упадък, като
измененията имат траен характер, с неблагоприятна прогноза на възможността за клинично
оздравяване на фона на лечението, което лицето провежда, съдът приема, че в случая К. е
изпаднал /след датата на разследваното престъпление/ в разстройство на съзнанието, което е
продължително, тъй като е констатирана тенденция за задълбочаване и влошаване, без
5
прогноза за оздравяване. Това означава, че след извършване на престъплението срещу
телесната неприкосновеността на Д. деецът К. е изпаднал в продължително разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта. Поради това правилно прокурорът се е позовал
на чл.24, ал.1, т.5 от НПК и е прекратил наказателното производство.
Това, че жалбоподателят твърди, че К. размахвал пръст към него не опровергава
заключението, че умереният дементен синдром не позволява на лицето да се справя с
дейности от ежедневието и бита, тъй като по време на психиатричното и психологично
изследване пред д-р К. и психолог Б. К. е съобщил кратка информация за случая, в хода на
която споменава и Д.. Поради това съдът приема, че К. знае кой е Д. и с какво свързва
неговото име, но това не означава, че и медицинските документи на Керезов, и
изследванията, на които е бил подложен от вещите лица, не са верни. Напротив – именно
защото не може да съобрази своите решения и действия в съответствие с нововъзникналото
положение /както се твърди в заключението/ К. размахва пръст на Д., когато го види.
Доколкото с експертизата се установява психичното и психиатрично състояние на
лицето, но същото не се поставя с експертизата под запрещение, нито има данни по делото
К. да е поставен под запрещение - той може да извършва дребни сделки /пазаруване в
магазин/ и има право да гласува. Дали е упражнил това право не е предмет на доказване по
настоящото дело. Поради това изложените в жалбата доводи не водят до извод, че
експертизите са компрометирани и че се налага връщане на делото в предсъдебната му фаза
за извършване на нова експертиза.
Изложените по-горе мотиви дават основание на съда да приеме, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното с нея Постановление на СРП за прекратяване на наказателното
производство е правилно и следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СРП от 03.06.2024г. (изведено в деловодството на
СРП на 05.06.2024г.), с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № /2022г. по описа на 04 РУ - СДВР; пр. пр. № /2014г. по описа на СРП,
водено за престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2, пр.2, алт.2 от НК.
Определението подлежи на обжалване или протест пред Софийски градски съд в 7-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6