РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Варна, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело №
20233001000421 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна
жалба на ищеца Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес в град Варна, подадена чрез
пълномощник адвокат В. Ц., ВАК, срещу решение №214/18.05.2023г. на
Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №1132/2022г. по описа на ВОС, в
частта му, с която предявеният от него срещу ответника „Новотех-95“ ООД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл.125, ал.З от ТЗ за дължимата му
1/3 част от равностойността на дружествения дял на прекратилия поради
смърт участието си като съдружник и негов наследодател И Н Н., опредЕ. към
края на месеца, в който е прекратено членственото му правоотношение -
21.11.2018г., е отхвърлен за разликата над присъдените 22 917,70 лева до
предявения размер от 260 000 лева.
С въззивната жалба въззивникът повдига спор за неправилност на
първоинстанционното решение, обоснована с нарушаване правилото на
чл.125, ал.3 от ТЗ. Според въззивника, тази неправилност следва от
ограничаване правото му на ликвидационен дял в условията на открито
наследство, включващо притежаваните от наследодателя му дружествени
дялове в ответното дружеството с ограничена отговорност, което
ограничаване е резултат от това, че: 1) осчетоводяването на ДМА не е по
тяхната историческа цена на придобиване; 2) извършените в
първоинстанционното производството експертизи не се основават на
историческата цена на придобиване на ДМА; 3) при определяне на чистата
1
стойност на ДМА като коригиращ фактор неправилно са използвани сочените
като пасив на ответното ООД “стойността на актива на дружеството”,
собствения капитал, финансовия резултат и преоценъчния резерв на
дружеството. Въззивникът сезира правораздавателните правомощия на
въззивния съд с искане за назначаване на съдебно-счетоводна и оценителска
експертиза, която да изготви междинен баланс на ответното ООД за месеца, в
който е открито наследството, включващи дружествените дялове на
наследодателя, и на тази основа да определи ликвидационната стойност на
процесните наследствени дялове като приложи критерия за историческа цена
на балансово отчитане на ДМА, а при невъзможност, да приложи метода за
определяне на справедлива стойност на ДМА, като при прилагането на чл.125
от ТЗ, да бъдат изключени собствения капитал на това дружество, резервите и
финансовия резултат на последното.
Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и
да върне делото за разглеждане от друг състав на съда, с конкретни указания, а
в условие на евентуалност – по същество да присъди допълнително дължим
остатък от равностойността на дружествените дялове на починалия
съдружник – негов наследодател с оглед заключението на исканата нова
експертиза, евентуално – при съобразяване на приетото в
първоинстанционното производство заключение на допълнителната тройна
ССчЕ (таблици №43 и №44) без допълнително направената от вещите лица
корекция с резерв от последващи преоценки.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът „Новотех-95“ ООД, ЕИК
*********, седалище град Варна, чрез пълномощника си по делото адвокат Б.
М. Р., ВАК, е подал писмен отговор вх. №18368/21.07.2023г., в който, като
излага подробно и изчерпателно коментара си по оплакванията на въззивника,
моли въззивната му жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено
изцяло. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.05.2024
г. въззивният съд е съединил за общо разглеждане производствата по ВТД
№421/2023г. и ВТД №109/2024г. приемайки за осъществени предпоставките
по чл. 213 ГПК и връзка между делата. Съобразявайки етапа на
производството по присъединеното дело, на основание чл.267 ГПК
въззивният съд с определение от 20.06.2024 година се е произнесъл по
редовността и допустимостта на въззивните жалби, както и по направените в
тях доказателствени искания.
С решение № 452/27.10.2023г., постановено по т.д. №373/2022г.
(постановен по присъединеното дело) първоинстанционният Варненски
окръжен съд е осъдил ответното дружество „НОВОТЕХ-95“ ООД, ЕИК
*********, със седалище в град Варна, да заплати на всяка една от ищците Е.
И. Н., ЕГН **********, и З. И. Н., ЕГН **********, двете с адрес в град
Варна, сума от по 31 819,68 лева, представляваща остатък (след уважен
2
частичен иск за сумата от 40000 лева по т.д. 497/2019г. на ВОС) от вземането
за равностойността на 1/3 от дружествения дял на прекратилия поради смърт
участието си съдружник в „Новотех-95” ООД и техен наследодател И Н Н.,
починал на 21.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба - 09.06.2022 г., до окончателното плащане на
сумите, на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ. В останалите им части до пълните
предявени размери от по 260 000 лева исковете са отхвърлени като
неоснователни.
Решението се обжалва от ищците Е. И. Н., ЕГН ********** и З. И. Н.,
ЕГН **********, с въззивна жалба №28406/21.11.2023г., подадена чрез
общият им пълномощник адвокат В. Ц. от ВАК, в неговата отхвърлителна част
като незаконосъобразно и неправилно поради нарушаване на правилото на
чл.125, ал.3 от ТЗ. Според въззивниците тази неправилност следва от
ограничаване правото им на ликвидационен дял в условията на открито
наследство, включващо притежаваните от наследодателя им дружествени
дялове в ответното дружеството с ограничена отговорност, което
ограничаване е резултат от това, че: 1) осчетоводяването на ДМА не е по
тяхната историческа цена на придобиване; 2) извършената в
първоинстанционното производството експертиза в счетоводната й част не се
основават на историческата цена на придобиване на ДМА; 3) при определяне
на чистата стойност на ДМА като коригиращ фактор неправилно са
използвани сочените като пасив на ответното ООД “стойността на актива на
дружеството”, собствения капитал, финансовия резултат и преоценъчния
резерв на дружеството, които оплаквания обосновават с подробни доводи и
твърдения. В тази връзка молят да се допусне съдебно-счетоводна експертиза ,
която да изготви междинен баланс на ответното ООД за месеца, в който е
открито наследството, включващи дружествените дялове на наследодателя и
на тази основа да определи ликвидационната стойност на процесните
наследствени дялове като приложи критерия за историческа цена на
балансово отчитане на ДМА, а при невъзможност, да приложи метода за
определяне на справедлива стойност на ДМА, като при прилагането на чл.125
от ТЗ, да бъдат изключени собствения капитал на това дружество, резервите и
финансовия резултат на последното.
Ищците искат от въззивния съд да отмени решението в обжалваната му
част и да върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд с конкретни указания, а в условие на евентуалност – по същество да
присъди допълнително дължим остатък от равностойността на дружествените
дялове на починалия съдружник – техен наследодател с оглед заключението
на исканата нова експертиза, евентуално – съобразно опредЕ.та справедлива
пазарна цена и резерв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът „Новотех-95“ ООД, ЕИК
*********, седалище град Варна, чрез пълномощника си по делото адвокат Б.
М. Р., ВАК, е подал писмен отговор вх. №1619/19.01.2024г., в който излага
подробно и изчерпателно коментара си по оплакванията на ищците и моли
3
въззивната им жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено
изцяло. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Решението се обжалва и от ответника „Новотех-95“ ООД, ЕИК
*********, с въззивна жалба №28220/17.11.2023г. , подадена чрез
пълномощника му по делото адвокат Б. Р., ВАК, в осъдителната му част за
разликата над сумата от 22 920,65 лева до присъдения на всяка от ищците
остатък от полагащата им се равностойност на дружествените дялове на
починалия съдружник – техен наследодател в размер на 31 819 лева. Подробно
е обосновано оплакване, че неправилно, необосновано и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила първоинстанционният съд е
отказал да приеме своевременно заявеното и надлежно конкретизирано
възражение на ответното дружество за прихващане с насрещно негово
вземане спрямо всяка една от ищците за сумата 4 549,50 евро, с левова
равностойност 8 899,03 лева, представляваща съответна на наследствената им
квота (1/3 ид.ч.) част от дължим за връщане, но невъзстановен служебен
аванс, получен от наследодателя на ищците И. Н. на 02.03.2017г. Моли
въззивният съд да отстрани това нарушение като приеме и разгледа по
същество възражението и след неговото уважаване да отхвърли исковете за
разликата над 22 920,65 лева до присъдените 31 819,68 лева. Във връзка с
доказването същото моли да бъде допусната съдебно - счетоводна експертиза.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от ищците Е. Н. и З. Н., чрез общият им
пълномощник адвокат В. Ц., ВАК, е подаден писмен отговор вх.
№1619/19.01.2024г., в който въззивната жалба се оспорва като неясна с оглед
предмета на обжалване, оплакванията и исканията на ответното дружество, а в
условие на евентуалност – и като неоснователна.
Съобразявайки доводите и възраженията на страните при подготовката
на делото въззивната инстанция е допуснала съдебни експертизи. С оглед
съединяването за общо разглеждане на делата на всички наследници
оплакванията във въззивната жалба на ищците Е. Н. и З. Н. за допуснато
процесуално нарушение от първоинстанционния съд, неправилност и
необоснованост на отказа му да допусне до участие в процеса като
подпомагаща страна и третия наследник на починалия съдружник са без
самостоятелна релевантност. Съобразявайки факта, че във въззивното
производство вече е била допусната съдебно – икономическа експертиза по
искане на въззивника Н. Н., новото идентично искане на въззивниците Е. Н. и
З. Н. е оставено без уважение.
Видно от данните по т. д. № 373/2022г. на ВОС, още в отговора си на
исковата молба ответникът „Новотех-95“ ООД е заявил възражение за
прихващане с насрещно свое вземане, чието основание и размер са
конкретизирани в достатъчна степен, вкл. и с допълнителна молба вх.
№18332/01.08.2022г., представена в изпълнение на дадени от съда указания по
чл.101 ГПК. Неоснователно с оглед на това и в нарушение на
4
съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е отказал да приеме
за съвместно разглеждане това възражение на ответника. Това нарушение
следва да бъде отстранено във въззивното производство.
В проведеното съдебно заседание на 04.03.2024 година страните
изразяват становища като поддържат депозираните от тях въззивни жалби.
Направени са насрещни волеизявления за оспорването на жалбите, претенции
за присъждането на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Решенията на първоинстанционния съд са действителни (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответстват на
предявена от наследници на съдружник, за които се е породило право да
получат стойността на дружествения му дял, съставляващ част от капитала на
дружеството, в съответствие с правата си по наследствените си квоти
възникнали по силата на наследствено правоприемство.
Решенията на първоинстанционния съд, съдържат реквизитите по чл.
236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск
е надлежно упражнено.
Страните не спорят по фактите, установени от първоинстанционния съд
в обжалваните решения, а по направените от съда правни изводи, въз основа
на анализа на събраните по делото доказателства.
Настоящият състав намира за необходимо да изведе безспорните по
делото обстоятелства. Ищците се легитимират като призовани към
наследяване наследници по закон с по 1/3 квота от наследството на И Н Н.,
починал на 21.11.2018 година. Общият им наследодател приживе е
притежавал 127 от общо 218 дяла от капитала на „Новотех-95” ООД.
Настоящото дело е образувано след уважен частичен иск в производството по
т.д.№ 497/2019г. на ВОС, предвид което са относими постановките, застъпени
в ТР № 3/2016 година и това решение се ползва със сила на присъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право,
при предявен в друг процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. С влязлото в
сила решение по т.д.№497/19г. на ВОС на всеки от ищците е присъдена сумата
40 000 лева представляваща съответна квота от дружествения дял на техния
наследодател, на основание чл.125, ал.3 ТЗ. Следователно в настоящия процес
на установяване подлежи единствено съществуването на вземането в
предявения му остатъчен размер. Там е концентриран и спора между страните
в настоящия процес, за разрешаването на който следва да се даде отговор и на
въпроса дали са извършени коректни счетоводни записвания и кой е
относимият вариант на съдебна експертиза, въз основа на който да се приеме
редовността на извършените счетоводни записвания. Ищците са оспорили
представения междинен баланс, изготвен към края на месеца, през който е
5
настъпило прекратяването на членственото правоотношение. С оглед
оспорването от ищците на съставения баланс и доколкото се касае за частен
документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила, то
редовността на същите подлежи на изрична проверка и в производството пред
въззивната инстанция, поради което съдът е допуснал поисканите от страните
експертизи/ в този смисъл Решение № 224 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. №
765/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 160 от 3.12.2020 г. на ВКС по т. д. №
2634/2019 г., II т. о., ТК, и др./.
С оглед правилното решаване на спора въззивната инстанция намира за
необходимо да уточни, че при прекратяване на участие в дружество с
ограничена отговорност на съдружника на основание чл. 125, ал. 1, предл.1 ТЗ
(поради смърт), за наследниците на съдружника се поражда правото да
получат стойността на дружествения дял, съставляващ част от капитала на
дружеството, в съответствие с правата си по ЗН, като имуществените
последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването, съгласно императивната разпоредба
на чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Имуществените отношения между съдружниците и търговското
дружество по повод прекратяване на членството и претенцията за присъждане
на дружествения дял са производни от членствените им правоотношения.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ не посочва база за изчисляване на стойността
на дела при прекратяване на участието на съдружник в ООД, а предвижда
начина, по който трябва да се процедира при уреждане на имуществените
последици от прекратяването. Прекратяването на членството поражда в полза
на съдружника или наследниците му вземане за положителната стойност на
дружествения му дял съгласно счетоводния баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването. Неправилна е формулировката, че под
имуществени последици съгласно разпоредбата трябва да се разбира
възможността съдружник, прекратил участието си, да получи част от капитала
на дружеството към момента на прекратяването. Съдружникът няма вземане и
за част от имуществото на дружеството, а само вземане, стойността на което е
равна на стойността на дружествения му дял, определен съобразно правната
норма.
Практиката на касационната инстанция последователно застъпва
разбирането, че стойността на дружествения дял трябва да се определи с оглед
на балансовата, а не на пазарната стойност на дружествения дял. Именно
балансовата стойност е от значение при определяне на стойността на
дружествения дял при смърт или напускане на съдружник. Режимът на
прехвърляне на дялове в ООД го характеризира не като типично капиталово
дружество, а като междинна дружествена форма, притежаваща и белези на
персоналните дружества, което премахва свободното търгуване на капитала
му на финансовия пазар, а това не предполага оценяването на дружествения
дял по пазарна стойност.
6
По изложените съображения паричната стойност на дружествения дял
на напусналия съдружник не трябва да бъде определяна по пазарната стойност
на активите и пасивите, предвид което и законът е определил имуществените
последици от прекратяването да се уреждат по баланса към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването. Уредбата на прекратяването на
участието в дружеството и определяне на съответен дял има за основна цел
запазване дейността на дружеството и охрана на интересите на кредиторите,
като се запазва гаранционната функция на капитала. Ако се възприеме тезата
на въззивниците - ищци за определяне на стойността на пазарната стойност
на дружествения дял на напусналия съдружник би могло да се стигне и до
намаляване на имущественото покритие на капитала на дружеството и това да
предизвика намаляването на капитала, което може да се проведе само по реда
на чл. 149 – 153 ТЗ като се стига до прекратяване на дружеството чл. 155 ТЗ.
За разлика от дружествения дял ликвидационния дял се определя при
прекратяване на дружеството, като правото на ликвидационен дял възниква с
прекратяването на дружеството по чл. 266 ТЗ. Той е пропорционален на дела
на съдружника в капитала, като на разпределение между съдружниците
подлежи само чистото имущество. При ликвидация, имуществото подлежи на
осребряване по чл. 268 ТЗ, поради което ликвидационния дял се определя по
пазарната стойност на имуществото на дружеството. В горния смисъл законът
не допуска изчисляването на размера на дружествения дял при прекратяването
на членството да става на база на пазарна цена на активите, а изрично сочи
моментът базата – счетоводен баланс, към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването.
За да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си
съдружник в дружество, трябва от актива по счетоводния баланс да се вземе
стойността на дълготрайните материални активи (напр. земя, сгради), други
нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива –
задълженията на дружеството (собствения капитал, резервите и финансовия
резултат). Записванията в пасива на баланса на собствения капитал и
резервите не участват при формиране на равностойността на дяловете на
съдружника, поради което факта на счетоводното отразяване на сумата на
резерва от последващи оценки на активите и пасивите е ирелевантна. В този
смисъл е Решение № 466 от 30.06.2008 г. по търг. дело № 112/2008 г., на ВКС.
Дяловете са производни на така наречения чист актив, т.е.
дружествения дял се формира само при превишаването на сумата на активите
над тази на пасивите. ( Решение № 10/10.09.2012 година по търг. дело №
502/2010 година на ВКС).
По въпроса за оценката на ДМА няма спор относно извършването въз
основа на цената на придобиването на актива. Съгласно СС № 16 -
ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ, е дадено определение в позиция
2 в смисъл на установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от
предприятието. Първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява
по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата
7
и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи (позиция 4 от СС). Преки
са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно
състояние в съответствие с предназначението му. Съответно след
първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален
актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените
амортизации и натрупаната загуба от обезценка (позиция 7.1 от СС).
Тъй като равностойността на дела се определя именно съгласно баланса
към момента на напускане на съдружника, то редовността на воденото
счетоводство ще е основание за определянето на равностойността на дела.
Именно поради оспорването на съставения баланс към момента на
напускането на съдружника е от съществено значение изслушването на
експерт. В случай на установяване, че счетоводството не е редовно водено,
трябва да се състави коригиран баланс, отразяващ вярно стопанските
операции и въз основа на коригирания счетоводен баланс трябва да се
определи стойността на дружествения дял ( Решение № 160 от 03.12.2020
година по търг. дело № 2634/2019 година на ВКС).
С оглед на изложените постановки следва да се даде обоснован отговор
на това кой от представените варианти на съдебни експертизи следва да се
приложи и приеме. За това и с оглед възраженията на страните пред въззивния
съд са допуснати две съдебни експертизи. Назначена е специализирана
икономическа експертиза, която да даде заключение за стойността на всичките
дълготрайни материални активи съставляващи имуществото на дружеството
към датата на смъртта на съдружника. В тази насока е и практиката на ВКС по
чл. 290 от ГПК: Р № 224/10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г. на ТК, II т. о. на
ВКС. На първо място обследвания период от 1996 година до 30.11.2018 година
е голям. За това и предвид чл. 12 ЗСч експертът е ползвал за периода от 1996
година до 2009 година представените ГФО, публикувани в ТР по партида на
лицето, които са били обект на независим финансов одит. Всеки ДМА е
записан по историческата му цена, а краткотраен актив по цената му за
придобиване, в съответствие с изискванията на СС № 16.
Относно проверката за придобитите дълготрайни активи експертът е
проверил договор за продажба на търговско дружество „Новотех“ ЕООД и
процесите по приватизация на същото. От представените оборотни ведомости
е установено пълно пренасяне на данните от счетоводните сметки на
„Новотех“ ЕООД в сметките на „Новотех – 95“ ООД. Констатира се, че
балансовите стойности на придобитите активи съдържат отчетни стойности и
амортизация, каквито са имали съответните активи в „Новотех“ ЕООД, обект
на договора за продажба. Извършена е преоценка на активите на
дълготрайните активи на дружеството. Съобразена е и предвидената в Закона
за деноминация на лева, деноминация на активи и пасиви, на размера на
капитала и на неговите дялове. Последвала е повторна преоценка на
дълготрайните активи на дружеството. Според Заповед № 13/16.02.2003
година дружеството е извършило оценка на налични дълготрайни материални
активи по повод прилагането на новия ЗСч от 2003 година. Справедливата
8
цена на земите на дружеството е опредЕ. от лицензиран експерт, а тази на
останалите дълготрайни материални активи е опредЕ. от комисия на
ответното дружество. През 2004 година дружеството придобива нови
дълготрайни материални активи, от които към 30.11.2018 година останали
офиси и магазин намиращи се на ул. „Сирма Войвода“, гр. Варна. През 2007
година според договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот
дружеството е заприходило строителна продукция като краткотрайни
материални активи. Към 30.11.2018 година е налице само един обект
козметичен салон, заприходен към 31.12.2016 година като дълготраен
материален актив. През 2017 година са отбелязани продажби на строителна
продукция и земя. В експертизата ясно е записано съответствието на
записванията с правилата на СС № 16 – дълготрайни материални активи и
използвания СС № 34 – междинно отчитане, за изготвянето на становището.
Експертизите излагат ясно редовно воденото счетоводство от
дружеството. За изготвянето са ползвани първични и вторични счетоводни
документи и подкрепяща документация. Последната както разяснява вещото
лице в открито съдебно заседание, към първичните или вторични документи
могат да бъдат приложени други документи, които изясняват операцията. Тези
документи са съставени, за да се допълни евентуална липса на необходими
реквизити в счетоводната документация разгледана от експерта. Така се
санират евентуално допуснати липси по реквизитите в документацията.
Стойността на дълготрайните материални активи, при формиране на
стойността на дружествения дял, съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ е опредЕ. от
вещите лица при спазване нормативните разпоредби на чл. 13 от ЗСЧ, § 1, т. 3
от ДР на същия закон и съответните приложими счетоводни стандарти.
Всички активи, след тяхното признаване и класифициране като вид, са
отчитани по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и
натрупаната загуба от обезценка, при спазване на действащото
законодателство. Съобразявайки дългия период на счетоводни записвания от
1995г. – 2018г., са приложими няколко редакции на ЗСч. За периода 1997г. –
1999г. са извършени редовно ревалоризации на всички активи според
изискванията на чл.33 от ЗСч., а към 01.01.2003г. е извършена еднократно
оценка на ДМА по справедлива цена съгласно ЗКПО, при което е формиран
преоценъчен резерв. Преоценъчният резерв от последващите преоценки е
отчитан към неразпредЕ. печалба от минали години при спазване на ЗСч и
ССч. Същият се сочи, че е осчетоводяван правилно през годините.
Настоящият съдебен съдът изцяло кредитира заключението по приетата
във въззивното производство съдебно икономическа експертиза, като
обективна, обоснована и необорена от останалия доказателствен материал по
делото.
Настоящият съдебен съдът изцяло кредитира заключението по приетата
във въззивното производство повторна съдебно - счетоводна експертиза, като
обективна, обоснована и необорена от останалия доказателствен материал по
9
делото.
Изводите на вещите лица и по двете експертизи са напълно идентични
(т.2) относно балансовата стойност на дружествения дял на наследодателя на
ищците – 308 631,71 лева, както и по отношение на единичната стойност на
един дял от капитала на ответното дружество, изчислени към момента на
прекратяване на членственото му правоотношение - 2430,17 лева, които
стойности настоящият състав приема за действителни.
От изложеното следва извод за водено редовно счетоводство от
дружеството. Според разпоредбата на чл. 125, ал.3 от ТЗ и практиката на
касационната инстанция изчисляването на размера на дружествения дял не
следва да става на база пазарна цена на активите, а това може да стане само в
случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат
осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати
съответстващият му се ликвидационен дял. В този смисъл са и направените
по-горе разяснения за отликите между понятията дружествен и
ликвидационен дял. Както се посочи, паричната равностойност на дяловете на
прекратилия участието си съдружник се равнява на произведението от броя на
притежаваните дялове и опредЕ.та стойност на един дружествен дял.
Записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите не
участват при формиране на равностойността на дяловете на съдружника,
поради което фактът на счетоводното отразяване на сумата на резерва от
последващи оценки на активите и пасивите е ирелевантна. Така решение №
466/30.06.2008 година по търг. дело № 112/2008 година на ВКС. Преоценъчния
резерв не трябва да се взема предвид при определяне на стойността на
дружествения дял на напусналия съдружник по чл. 125, ал. 3 ТЗ; зад
преоценъчния резерв не стоят реални активи на дружеството, с него се
изразяват инфлационни процеси, същевременно не представлява прираст на
капитала. Тези изводи обосновават и прилагането на чл.33, ал.4 от ЗСч и чл.33,
ал.5 от ЗСч (в сила от 01.04.1991г. – 01.01.2002г.) за съответния относим
период на водене на документацията от дружеството. Въз основа на
цитираното счетоводно законодателство и ангажираните специални знания се
формира обоснованият извод, че увеличената стойност на активите при
оценката им по справедлива цена намира съответно отражение в пасива на
баланса като преоценъчен резерв, поради което не следва да бъде включвана в
стойността на собствения капитал при определяне на дружествения дял.
Така всички изложени съображения в жалбата на ищците- въззивници,
относно базата, на която следва да изчисли размерът на дела на наследодателя,
доразвити и в писмената защита на процесуалния представител, не
кореспондират с нормата на закона и с утвърдената съдебна практика.
С оглед на изложеното, неоснователността на възраженията на ищците и
приетите варианти на експертизи изслушани пред въззивната инстанция и на
основание т. 1 от баланс към 30.11.2018 г., релевантния момент за правото на
дружествен дял, стойността на дела на наследодателя е в размер на 215 375,55
10
лева и в него не следва да намери място стойността на резерва. Тази сума
следва да бъде раздЕ. съобразявайки наследствените квоти на тримата ищци
по 1/3. Така за всеки от тях се образува припадаща квота от 71791,85 лева.
След приспадане на вече присъдената по т.д.№ 497/2019г. на ВОС част от
вземането в размер на 40000 лева, дължимият остатък се равнява на 31791,85
лева за всеки от ищците., до който размер исковете следва да бъдат уважени и
отхвърлени за разликата до претендираните 260 000 лева.
По възражението за прихващане:
По присъединеното дело 1132/2020 година своевременно въведеното
възражение за прихващане е разгледано от първоинстанциннионния съд и
извършената компенсация е коректна, поради което обжалваното решение №
214/18.05.2023г. следва да бъде потвърдено изцяло.
Своевременното възражение за прихващане не е разгледано по
търговско дело № 373/2022 година на ВОС, чието решение е предмет на
проверка по присъединеното втд № 109/24г, въпреки въвеждането на
възражението още с отговора на исковата молба. Възражението е прието с
доклада по настоящото дело, обективиран в протоколно определение №
215/19.06.2024г. Предвид основателността на претенцията за сумата от по
31791,85 лева за всеки от наследниците, следва да се разгледа и възражението
за прихващане по отношение на въззиваемите З. Н. и Е. Н.. Установи се от
данните по допуснатите експертизи, че на 02.03.2017г. И. Н., наследодател на
ищците е получил служебен аванс в размер на 13650 евро, с левова
равностойност 26697.08 лева, като няма данни да е върнал същия. С тази
сума следва да бъде намален размерът на припадащия се дял на всеки от
ищците- въззиваеми З. Н. и Е. Н.. Така за всеки от ищците, съгласно
припадащия му се дял, следва да се приема за основателна исковата претенция
до размера от 22892,83 лева, поради основателност на възражението за
прихващане за сумата от 8899,02 лева.
Съдът констатира, че по търговско дело № 1132/2020г. е приета стойност
на делът на наследодателя на ищците 215447,49 лева, което води до различен
присъден размер на вземането за наследника Н. Н., преди прихващането
(31815.83 лева), но поради липса на обжалване от страна на ответното
дружество, решението е влязло в сила за присъдената след прихващането
сума.
С решението по т.д . № 373/22 на ВОС на ищците Е. Н. и З. Н. са
присъдени суми от по 31819,68 лева, като депозирана жалба е единствено
относно неуваженото възражение за прихващане, но е и до размера на дълга.
Доколкото искането във въззивната жалба е единствено за отхвърляне на иска
за разликата над 22 920.65 лева(след прихващане), до присъдената сума,
настоящият състав приема, че въпреки, че коректният дължим размер е
22892,83 лева, то на въззиваемите Е. и З. Н.и следва да се присъдят по
22920,65 лева, до който размер се обжалва първоинстанционното решение,
като исковете се отхвърлят за горниците над 22920,65 лева, като погасени
11
поради прихващане.
Поради отлика в правните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение по търговско дело 373/2022 година следва да бъде
отменено за присъдената част над 22920,65 лева до 31819,68 лева, съответно
стойността на дружествения дял, опредЕ. за всяка от наследниците на
съдружника И Н. - З. Н. и Е. Н., като се потвърди решението до размера от
22920,65 лева, съобразно въведения предмет на обжалване.
По присъединеното дело 1132/2020 година своевременно въведеното
възражение за прихващане е разгледано от първоинстанционния съд и
извършената компенсация е коректна, поради което обжалваното решение №
214/18.05.2023г. следва да бъде потвърдено в обжалваната част - за
присъждане на разликата до 260 000 лева.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат преразгледани единствено
сторените разноски по търг. дело № 373/2022 година, понеже решението по
търг. дело № 1132/2020 година е потвърдено изцяло.
Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от ищците Е. Н.
и З. Н. пред първата инстанция не са представени. Ищците са сторили
разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер по 10 400 лева за
всяка от исковите претенции(общо 20 800 лева). Ищцата Е. Н. е извършила
заплащане на депозити за вещо лице в размер на 1300 лева и 470 лева, видно
от представени банкови бордера от 22.12.2022 г., 27.06.2023 г., 12.07.2023 г.
Така съобразно уважения дял от претенцията в полза на Е. Н. се дължи сумата
от 1071,57 лева, представляваща направените по първоинстанционното дело
разноски. В полза на З. Н. се дължи сумата от 915,72 лева, представляваща
направените по делото разноски в производството пред първата инстанция.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с направеното искане
в производството по присъединеното търг. дело № 373/2022 година, в полза на
ответника- въззивник в настоящото производство следва да се присъдят
направените по делото разноски, съобразно уваженото възражение за
прихващане. Претендираното от ответника и заплатено адвокатско
възнаграждение е в размер на 13200 лева (л. 374, л. 375 от делото), заплатени
депозити за вещи лица съответно за сумата от 200 лева съгласно ордер от
13.12.2022 г., за сумата от 400 лева съгласно бележка от ПОС терминал от
23.01.2023 г. и сумата от 470 лева съгласно вносна бележка от 07.04.2023 г. (в
общ размер 14270 лева). Така дължимите разноски за първата инстанция,
съразмерно с отхвърлената част от исковете е в размер на 13013,53 лева, като
следва да се присъдят 840,99 лева, представляващи разликата над
присъдените от първата инстанция разноски от 12172,54 лева. Въззивната
инстанция приема възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно, доколкото същото не надхвърля
предвидения в Наредба 1/09.07.2004 г. минимален размер (15050 лева) и
съответства на извършените множество процесуални действия, както и с оглед
12
фактическата и правна сложност на спора. Съобразявайки практиката на СЕС
свързана с Наредба 1/09.07.2004 година, която все пак може да служи като
ориентир при присъждането на справедлив размер на възнаграждение.
По разноските в настоящата инстанция:
При този изход на спора пред настоящата инстанция, на въззивниците
Е. Н., З. Н. и Н. Н. не се дължи присъждането на сторените разноски в
производството.
В полза на въззиваемата страна следва да бъде присъден пълния размер
на търсените разноски във въззивното производство. Представен е списък и
доказателства за извършването на разноски приложено по делото.
Производството пред въззивната инстанция е инициирано по жалби на всяка
от страните, като в жалбата на дружеството е поискано разглеждането на
своевременно въведено възражение за компенсация останало неразгледано от
първата инстанция. Пред въззивната инстанция са се събирали нови
доказателства, изслушвани са вещи лица, което е наложило разглеждането на
делото в няколко съдебни заседания, а ангажираният от дружеството адвокат е
взел активно поведение в производството. Страната е претендирала заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 12500 лева. На основание чл.78, ал.3
от ГПК и поради изложените съображения в съответствие с направеното
искане, претенцията на страната следва да се уважи в пълен размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 452/27.10.2023 година по търг. дело № 373/2022
година по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ над присъдените суми
от 22920,65 лева до 31819,68 лева, съставляващи дължимата от ответното
дружество стойност на дружествения дял, определен за всяка от наследниците
на съдружника Иван Н. - З. И. Н. и Е. И. Н., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, предявен от Е.
И. Н., ЕГН ********** срещу "НОВОТЕХ-95" ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, представлявано от Гина Илиева Георгиева, за горницата
над 22920,65 лева, до присъдената с първоинстанционното решение сума от
31819,68 лева, като погасен чрез прихващане с насрещнотото вземане от
8899,02 лева, на ответното дружество "НОВОТЕХ-95" ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, на 02.03.2017г. срещу И Н. ( наследодател на ищцата)
за получен служебен аванс в размер на 13650 евро, с левова равностойност
26697.08 лева, като припадащата се част на ищцата от наследеното
задължение е 1/3 (8899,02 лева).
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, предявен от З.
И. Н., ЕГН ********** срещу "НОВОТЕХ-95" ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, представлявано от Гина Илиева Георгиева за горницата
над 22920,65 лева, до присъдената с първоинстанционното решение сума от
31819,68 лева, като погасен чрез прихващане с насрещнотото вземане от
13
8899,02 лева, на ответното дружество "НОВОТЕХ-95" ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, на 02.03.2017г. срещу И Н. ( наследодател на ищцата)
за получен служебен аванс в размер на 13650 евро, с левова равностойност
26697.08 лева, като припадащата се част на ищцата от наследеното
задължение е 1/3 (8899,02 лева).
ПОТВЪРЖДАВА решение № 452/27.10.2023 година по търг. дело №
373/2022година по описа на Окръжен съд – Варна в останалите обжалвани
отхвърлителни части спрямо ищците Е. И. Н. и З. И. Н., за сумите до 260 000
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 214/18.05.2023 година по търг. дело №
1132/2020 година по описа на Окръжен съд – Варна в обжалваната
отхвърлителна част спрямо ищеца Н. И. Н., ЕГН **********, за сумата до
260 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 452/27.10.2023 година по търг. дело № 373/2022
година по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, в която „Новотех – 95“
ООД ЕИК *********, гр. Варна, ул.„Александър Дякович” № 45 е осъден да
заплати на Е. И. Н., ЕГН ********** сумата над 1071,57 лева /хиляда
седемдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/ до присъдения размер от
1489,41 лева, представляваща сторени в първата инстанция разноски
съразмерно с уважената част от иска.
ОТМЕНЯ решение № 452/27.10.2023 година по търг. дело № 373/2022
година по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, в която „Новотех – 95“
ООД ЕИК *********, гр. Варна, ул.„Александър Дякович” № 45 е осъден да
заплати на З. И. Н., ЕГН **********, сумата над 915,72 лева /деветстотин и
петнадесет лева и седемдесет и две стотинки/ до присъдения размер от
1272,79 лева, представляваща сторени в първата инстанция разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е. И. Н., ЕГН ********** и З. И. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Сирма Войвода” № 5, ет. 5, ап. 10, да заплатят на
„Новотех-95” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Александър Дякович” №
45, сумата от още 840,99 лева /осемстотин и четиридесет лева и деветдесет и
девет стотинки/ представляващи разликата между присъдените от първата
инстанция разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на
12172,54 лева и опредЕ.та от настоящата инстанция сума в размер на 13013,53
лева /тринадесет хиляди тринадесет лева и петдесет и три стотинки/, дължима
разделно при равни квоти, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Сирма войвода
№5, ет.5, ап.10, Е. И. Н., ЕГН ********** и З. И. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „Сирма Войвода” № 5, ет. 5, ап. 10, да заплатят на „Новотех-95”
ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Александър Дякович” № 45, разделно
при равни квоти сумата от 12500 лева /дванадесет хиляди и петстотин лева/,
представляваща сторени във въззивната инстанция от дружеството разноски,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
Република България, в едномесечен срок от връчването му на страните, по
реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15