№ 744
гр. Разград, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330101667 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 и иск
по чл.537 ал.2 ГПК.
Ищецът твърди,че е наследник на С. С. М., починала на *******г., която е наследник
/преживяла съпруга/ на Х. И. М., починал на *******г.
Двамата след смъртта си оставили в наследство недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 77кв.м., с избено помещение с площ от 25 кв.м., и стопанска сграда със
застроена площ от 44кв.м., построени в поземлен имот с площ от 741 кв.м.,който по
одобрения със Заповед №478/1989г. план на село Киченица, съставлява имот 102, за който е
отреден парцел XVI-102 в кв.14, при граници : улица, имоти: 95,101 и 130. Имота е построен
в държавна земя с отстъпено право на строеж върху държавна земя.
От първите си бракове съответно Х. М. имал две дъщери-П. Х. Ф. и Е. Х. М., а С. М.- един
син М. Ч.. Двамата наследодатели нямат общи деца.
През 1989г. по време на масовото изселване на българските граждани от турски произход
двамата наследодатели Х. М. и С. М. са продали гореописаният имот на Предприятие „Яйца
и птици“ с Договор за покупко- продажба на недвижим имот от *******г. От своя страна
през 1990г. предприятието е продало имота на В. А. К...
Двамата наследодатели, след като се завърнали от Турция през 1991г. са предявили искове
по чл.26 ЗЗД и 108 ЗС. Производството е приключило с влязло в сила съдебно решение, по
силата на което съдът е обявявал договора за покупко-продажба на имота, за нищожен и за.
и обявил за нищожен сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот от
*******г. между И. Н. М. / Х. И. М./ и С. А. /С. М./ от една страна като продавачи и
Предприятие „Яйца и птици“, поради противоречието му със закона, и е осъдил В. А. К. и
1
Ж. К. К. да отстъпят и предадат владението на гореописаният имот на наследодателите на
страните.
От 1992г. до 2017г. Х. М. и С. М. живели в имота в село Киченица, ул.******* След като Х.
М. починал, майката на ищеца С. М. остана сама да живее в имота до нейната смърт -
15.05.2022г. Докато били живи само и единствено двамата се грижели за имота, плащали
данъци и всички консумативи за имота. След смъртта на Х. М. през 2017г. майката на
ищеца продължила да живее и да се грижи за имота и да плаща всички данъци.
След смъртта на майка му двете дъщери на Х. М. започнали да се интересуват от имота,
дали той като наследник на С. М. има дял от къщата и кой от наследниците какви права има.
В началото на месец август 2022г. му се обадила Е. М. и заявила, че двете сестри искат да се
видят с него, относно наследствения имот. При разговора двете му заявили, че са се
снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот с *******г. на нотариус Роска
Иванова, с per. № 378 на НК, вписан в СВ с вх.рег. № *******г., като в този Нотариален акт
за собственост на недвижим имот той не фигурира като собственик. След разпит на
свидетели пред нотариус, двете сестри са станали изключителен собственик на
наследствения ни имот, въпреки че в представеното пред нотариуса Удостоверение за
наследници на Х. И. М., освен двете дъщери на М., наследодателят е оставил наследник и
преживяла съпруга С. С. М., на която той е наследник.
Двете ответници, след като се омъжили, никога не са живели в имота в с.Киченица,
ул.*******, никога не са стопанисвали имота и не са плащали данъци и консумативи, не са
правили разходи за подобрения за имота. Няма как имота да бъде придобит по давностно
владение, тъй като майка му С. М. до смъртта си живяла сама в този имот.
Моли съда да приеме за установено по отношения на ответниците П. Х. Ф. и Е. Х. М., че
ищеца и ответниците са собственици по наследство, на процесния недвижим имот ПРИ
ПРАВА: 4/6ид.ч. за М. А. Ч. и по 1/6 ид.ч. за П. Х. Ф. и 1/6ид.ч. за Е. Х. М.. Моли съда да
отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот *******г. на нотариус Роска
Иванова, с per. № 378 на НК, вписан в СВ с вх.рег. № *******г.Претендира и разноски .
Ответниците П. Х. Ф. и Е. Х. М. считат исковете за допустими, но неоснователни. Не
оспорват, че ищецът е наследник на своята майка -С. М., но тя не е била никога собственик
на процесната жилищна сграда. Тази сграда е строена от техните родители - М. Х. М.. /М. А.
М./ и Х. И. М.. Родителите им са сключили брак на 2.08.1969г.,като на 04.01.1972г. им е
отстъпено право на строеж върху държавна земя. В дадения двегодишен срок е завършен
строежа по утвърден план. Двамата им родители заедно са ползвали този имот до смъртта на
тяхната майка М. Х., поч. на *******г.
След тази дата- *******г.,ответниците са придобило по наследство от своята майка по
1/6ид.ч. от имота. Гражданския брак между И. Н. М. и С. С. А. е сключен на *******г. След
смъртта на Х. И. /И. М./ на *******г. от неговата част от процесната сграда в размер на 4/6
ид.ч. майката на ищеца и приживяла съпруга има част, равна на частта на всяка от двете
ответници .
2
Според ответниците ищецът наследява от своята майка част, то тя не е твърдяната и
претендирана 4/6 ид.ч., а по- малка, а именно 1/3 от от 4/6ид.ч. или 4/18ид.ч.
Ищецът е собственик на частта на своята майка равна 4/18д.ч., като всяка от ответниците
притежава по 7/18ид.ч. от имота, поради което искът се явява частично основателен., като
претенцията да отмяна на нот.акт следва да е до размера на 4/18ид.ч.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически
обстоятелства: Ищецът е син на С. С. М., а ответниците са дъщери на Х. И. М.. Страните са
деца на двамата от първите им бракове.
Х. И. М. е сключил граждански брак с майката на ответниците М. Х. през 1969г.. През
1972г. на Х. И. М. е отстъпено право на строеж върху държавна земя, което същият е
следвало да упражни до 04.01.1974г. Разпитаният по делото свидетел Д. С. твърди,че Х. и
М. са построили къщата преди 1975г. През 1972г. раздали парцели на всички да си постоят
къщи. М. и Х. си построили къща и се нанесли да живеят там с двете си деца-Е. и П.. През
*******г. М. починала. Двете дъщери на М. и Х. се оженили рано, преди смъртта на тяхната
майка.
На *******г. Х. И. М. /И. Н. М./ се оженил за С. С. М. /С. С. А./.
По-късно същата година двамата продали къщата на Предприятие „Яйца и птици“ с Договор
за покупко- продажба на недвижим имот от *******г. От своя страна през 1990г.
предприятието е продало имота на В. А. К...
След като се завърнали от Турция през 1991г. двамата съпрузи предявили искове по чл.26
ЗЗД и 108 ЗС. Производството е приключило с влязло в сила съдебно решение от
16.12.1991г. по гр.д.№244/91г. на ОС-Разград, по силата на което съдът е обявявал договора
за покупко-продажба на имота от Предприятие „Яйца и птици“ за нищожен и е осъди
третите лица, придобили имота-В. А. К. и Ж. К. К. да отстъпят собствеността и предадат
владените на къщата на И. Н. М. / Х. И. М./ и С. С. А. /С. С. М./.
И двамата разпитани по делото свидетели твърдят, че от 1992г. до 2017г. Х. М. и С. М. са
живели в къщата си в с.Киченица, ул.******* След като Х. М. починал, майката на ищеца
С. М. остана сама да живее в имота до нейната смърт - 15.05.2022г. Докато били живи само
и единствено двамата са живели и се грижели за имота. Двете ответници никога не са
заявявали претенции. След смъртта на Х. М. през 2017г. майката на ищеца продължила да
живее и да се грижи за имота.
В началото на м.август двете ответници се сдобили с нотариален акт за собственост на
недвижим имот с *******г. на нотариус Р.Иванова, с per. № 378 на НК, вписан в СВ с вх.рег.
№ *******г..
При така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:
Страните по делото не спорят, че Х. М. и първата му съпруга М. Х. са построили през 1974г.
процесната къща върху държавна земя, въз основа на отстъпено право на строеж и са
живели в нея до смъртта на М. през *******г.
3
Правото на строеж е придобито от единия от съпрузите, но през време на брака въз основа
на възмездна сделка, поради което за същото важат правилата на СИО. След реализирането
му, това право се е трансформирало в право на собственост върху построеното, което отново
в било режим на СИО. Бездяловата общност е прекратена със смъртта на М. през *******г.
Към този момент правата на наследниците й са били: 4/6ид.ч. за преживелия съпруг и по
1/6ид.ч. за всяка от дъщерите им.
Не се спори по делото, че през 1989г. Х. се е оженил за майката на ищеца, като тя се е
преместила да живее в наследствената къща до заминаването им в Турция, а и след това при
връщането им от Турция.
Ищецът твърди и се позовава на изтекла в полза на неговата майка и праводателка 10
годишна придобивна давност, като твърди че тя е придобила 1/2ид.ч. от къщата. Това му
твърдение намира основание в закона, но не и по отношение на претендирания обем права.
Правата, които майката на ищеца е могла да придобие по давност са общо 2/6ид.ч. от двете
дъщери на Х.. По отношение на неговите права от 4/6ид.ч. давност не е могла да тече, тъй
като през време на брака давност между съпрузите не тече.
За да придобие ид.части по давност майката на ищеца е следвало да упражнява 10 годишно
явно и необезпокоявано владение. Видно от представените съдебни решения двамата
съпрузи са депозирали искова молба по чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС през 1991г., като исковете им
са уважени. В случая извън предмета на делото е било основанието, на което съпрузите са
придобили собствеността, вкл. дали съпругата С. М. е имала права върху къщата.
Депозирането на исковата молба и последващото съдебно решение, обаче по недвусмислен
начин установяват намерението на майката на ищеца за своене. Именно от този момент-
1991г. е започнала да тече в нейна полза придобивна давност, която е изтекла в края на
2001г. и майката на ищеца е придобила 2/6ид.ч. от къщата. От разпита на свидетелите се
установи, че през всичкото това време двамата съпрузи са живели сами в имота, като никой
не е предявявал претенции към него. С. е останала да живее необезпокоявано в къщата и
след смъртта на Х. през 2017г. до собствената си кончина в началото на 2022г. Едва след
смъртта й двете ответници са заявили претенции върху имота.
След смъртта на Х. през 2017г., същият е оставил наследници по закон: преживялата втора
съпруг С. и двете си дъщери. Неговите 4/6ид.ч. от къщата са разпределени поравно между
трите наследници или по 4/18ид.ч. за всяка.
Ищецът като единствен наследник на своята майка е получил 2/6ид.ч. или 6/18ид.ч. от
къщата, които е придобила по давност и наследство и 4/18ид.ч. които е придобила по
наследство. Общо неговите права възлизат на 10/18ид.ч.
Горепосоченото обосновава частичната основателност на предявения иск от ищеца
установителен иск за собственост от 4/6ид.ч. или 12/18ид.ч. За разликата от над 10/18ид.ч.
до 12/18ид.ч. искът се явява неоснователен.
Частичната основателност на иска обосновава и частичната основателност на претенцията
по чл.537 ал.2 ГПК, като констативният нотариален акт следва да бъде отменен до размера
4
на 10/18ид.ч.
С оглед частичната основателност на иска, частично основателна е претенцията на ищеца за
разноски до размера на 444.44лв..
С оглед признаването на иска до размера на 4/18ид.ч. на ответниците също се следват
частично разноски до размера на 400лв..
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Х. М., ЕГН ********** от сР.******* и
Е. Х. М., ЕГН ********** от с.Р.*******, че М. А. Ч., ЕГН********** от гр.Р.******* е
собственик по наследство на 10/18ид.ч. от ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
77кв.м., с избено помещение с площ от 25 кв.м., и стопанска сграда със застроена площ от
44кв.м., построени в поземлен имот с площ от 741 кв.м.,който по одобрения със Заповед
№478/1989г. план на село Киченица, съставлява имот 102, за който е отреден парцел XVI-
102 в кв.14, при граници : улица, имоти: 95,101 и 130 КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за размера
над 10/18ид.ч. до първоначално предявения размер от 12/18ид.ч.,респ. 4/6ид.ч. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО нотариален акт за собственост на недвижим имот №*******г. на
нотариус №378 Роска Иванова, вписан в СВ при РРС вх.рег.№3543/02.08.22г., акт №*******,
с който П. Х. Ф. и Е. Х. М. са признати за собственици по наследство и давностно владение
при равни права за размера над 8/18ид.ч. от ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
77кв.м., с избено помещение с площ от 25 кв.м., и стопанска сграда със застроена площ от
44кв.м., построени в поземлен имот с площ от 741 кв.м.,който по одобрения със Заповед
№478/1989г. план на село Киченица, съставлява имот 102, за който е отреден парцел XVI-
102 в кв.14, при граници : улица, имоти: 95,101 и 130, на основание чл.537 ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА П. Х. М. /Ф./ и Е. Х. М. да заплатят на М. А. Ч. съдебни разноски в размер на
444.44лв./четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДАМ. А. Ч. да заплати на П. Х. М. /Ф./ и Е. Х. М. сумата от 400лв./четиристотин
лева/ съдебни разноски
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5