№ 5884
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Л. Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Л. Василев Въззивно гражданско дело №
20241100503319 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №3319/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. И. М. ЕГН
********** и постоянен адрес: София, ж.к. „******* срещу решение №20550 от 12.12.2023
г постановено по гр.д.№44124/21 г на СРС , 28 състав , с което са отхвърлени исковете на
въззивника срещу М. Л. Л. ЕГН ********** и адрес: София, ж.к. „******* / при условията
на евентуалност/ с правно основание :
чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави ;
чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради симулация ;
чл.27 изр.2 пр.2 ЗЗД за унищожаване поради измама ;
на нотариален акт за продажба на недвижим имот №61 том II, рег. № 3027, нот.дело № 229
от 26.06.2020 г на нотариус №201 К.К. на имот с идентификатор 68134.601.311.1.134 ,
представляващ апартамент №134 в гр.София, ж.к. „******* с площ от 44,31 кв.м. и
прилежащото му мазе №18 с площ от 3,38 кв.м. и 1,812 % идеални части от общите части на
сградата и от право на строеж върху мястото ;
както и да се осъди М. Л. Л. ЕГН ********** да предаде на основание чл.34 ЗЗД на
въззивника владението на посочения имот . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението . Не са взети предвид наличните
1
гласни доказателства и СГЕ . Показанията на св.М.Г. конкретизират приблизителната дата ,
на която ищцата е върнала на ответницата продажната цена . В писмен документ от А.А. се
признава издържане и гледане на въззивника до началото на 2021 от Ангелова , след което
въззивникът бил изгонен от гр.Видин . Въззивникът няма други сметки в „Уникредит
Булбанк“ , а в тази банка е преведана продажната цена и деня на продажбата сумата е
изтеглена и е върната на ответницата . С други суми въззивникът не е разполагал и не е
могъл да ги даде на ответницата . Неправилно СРС не е допуснал назначаване на съдебно-
оценителна експертиза , която да установи цената на процесния имот . С тази експертиза
ищецът би установил , че претенциите по продажбата не са еквивалентни и договорът
противоречи на добрите нрави . Липсва преклузия за допускане на СОЕ , защото докладът
на СРС е непълен . Цената на процесния имот е била поне 60 000 евро , а не 27 500 лева .
Незаконосъобразно не са привлечени като трети лица помагачи А.А. и К.И. . Автор на
ръкописния списък е А.А. , а от него не става ясно защо не се претендира продажната цена
от 27 500 лева „при връщане на имота“ . Логично от това следва , че сумат от 27 500 лева е
върната на ответника . СРС не обсъдил показанията на св.М.Г. , че К.И. е предлагал
доплащане от 50 000 лева , за да не се стигне до връщане на апартамента от ответника .
Налице е измама , защото въззивникът е бил подведен и е считал , че прехвърля имота си
срещу издръжка и гледане , а вместо това е продал имота си , като издръжката и гледането
не са посочени в нотариалния акт . Въззивникът е бил заблуден за правните последици на
сделката , а К.И. и майката на ответника А.А. са подготвили документите за сделката като са
извършили престъпления . При изповядване на нотариалната сделка нотариусът е „чел
нещо“ , но въззивникът е имал доверие на ответника и майка й А.А. и не е знаел , че
издръжката и гледането трябва да се посочат в нотариалния акт . Не трябва да се кредитират
показанията на св.А.И. , защото той не е очевидец на събитията , които съобщава .
Въззиваемата страна М. Л. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и
изразява съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.01.2024 г ;
поради което въззивната жалба от 24.01.2024 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не
се констатират .
В частта по иска по чл.34 ЗЗД с молба от 13.05.2024 г ищецът се е отказал от този иск. В
тази част решението на СРС трябва да се обезсили и производството по иска по чл.34 ЗЗД да
се прекрати .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
2
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
От фактическа страна по делото е установено следното .
Според нотариален акт № 61/26.06.2020 г., том II, рег. № 3027, дело № 229/2020 г. на
нотариус К.К., с район на действие – района на Софийски районен съд, вписан в регистъра
на Нотариалната камара под № 201, неоспорен от страните, ищцата С. И. М. е продала на
ответницата М. Л. Л. апартамент №134 в гр.София, район „Подуяне“, ж.к. „*******, срещу
продажната цена от 27 500 лв., като ищцата си е запазила пожизнено правото на
ползване върху процесния имот.
Съгласно представено от ищцата извлечение от банковата сметка в „Уникредит Булбанк“ АД
(на лист 131 от делото пред СРС ) на 26.06.2020 г. същата е получила по сметката си 27 500
лева от ответницата, като в същия ден е изтеглила сумата.
Според разпитания пред СРС свидетел на ищцата М.Г., същата e близка приятелка на
ищцата , грижи се за нея и я съжалява за съдбата й . След края на затварянето при
пандемията от covid-19 Г. видяла ищцата С. М. и ответницата М. Л. в банков офис на
„Уникредит Булбанк“ на бул. „Мадрид“ в София, като първо ищцата разпознал малолетният
внук на свидетелката. Г. се изненадала, тъй като мислела, че ищцата е извън града при свои
роднини в Северозападна България. Свидетелката видяла ищцата с много пари в нея, които
последната предала на ответницата М. . След това ищцата споделила със свидетелката, че е
прехвърлила апартамента си на ответницата, че те са постъпили зле с нея и иска да си върне
апартамента. Свидетелката ходила с ищцата в данъчната служба, където им показали искане
за издаване на данъчна оценка, което било подписано от ищцата, но ищцата отрича да е
подписвала такъв документ. Ответницата и съпруга й заявявили по телефона , че щели да
дадат на ищцата 50 000 лева. Били съгласни да върнат апартамента, но до сделка с ищцата
така и не се стигнало. Мъжът на ответницата, който бил следовател заплашвал ищцата , че
„кварталът ще й е тесен“ . Дава показания, че ищцата дължи пари, които още не е
върнала , защото няма пари дори за лекарства .
Според разпитания пред СРС свидетел на ответницата А.И., в началото на месец юни 2020
г. се е видял с ответницата, която по време на срещата им провела разговор по телефона с
жена, която се казвала С.. Двете жени са се уговаряли ответницата да придобие апартамента
на С., тъй като последната имала нужда от пари, и да остане да живее в имота. Ответницата
нямала готовност да закупи имота, поради което поискала на свидетеля сумата от 2000 лева
в заем.
Според приетата пред СРС съдебно-почерковата експертиза; подписите, положени за
ищцата С. М. в искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот и
за незавършено строителство № 7219H18837/15.06.2020 г., както и в удостоверение за
данъчна оценка, изх. № **********/15.06.2020 г., не са положени от същата . Според
вещото лице при подаване на различни документи до администрацията ищцата очевидно
ползва помощ на други лица, които изписват за нея посложни елементи от текстовете, а
подписите се различават.
3
От правна страна СРС е приел , че исковете за нищожност и унищожаемост на процесния
нотариален акт за продажба са неоснователни , поради следното :
-по главният иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договора
поради противоречие с добрите нрави . Не е доказано по делото , че сумата от 27 500 лева,
представляваща получена от ищцата продажна цена за имота, е върната от нея на
ответницата. В показанията на св.М.Г. не е посочен конкретен ден, месец или дори сезон,
през който се осъществила т.нар.среща с ищцата в банката. Предвид това и обстоятелството,
че според твърденията на ищцата ответницата и майка са полагали грижи за нея през цялата
2020 г., дори да се приеме, че действително ищцата е предала в банката пари на ответницата,
не може да се установи кога през 2020 г. е станало това, съответно дали предаването на
парична сума е действително връщане на получената за продажбата на недвижимия имот
продажна цена или сумата е дадена на друго основание, например закупуване на лекарства,
хранителни продукти и т.н. Показанията на свидетелката М.Г. противоречат на показанията
на свидетеля А.И., според които двете жени са договаряли сключването на договор за
продажба, поради което ответницата му е поискала сумата от 2000 лв. в заем.
-по евентуалния иск с правна квалификация по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на договора поради симулация . От събраните по делото доказателства се
установява , че страните са сключили процесния договор за покупко-продажба на
недвижимия имот. Не е доказано , че страните не са искали да настъпват правните
последици на атакуваната сделка, нито уговорки на евентуална прикрита сделка между тях.
Подобна воля на ищцата не се установява от нито едно доказателство по делото, а само е
описана в твърденията в исковата молба. Представеният от ищцата на л.13 от делото
пред СРС не се твърди и не се доказва да изхожда от ответника . Обстоятелството дали
заявленията за издаване и получаване на удостоверение за данъчна оценка на недвижимия
имот са подписани или не от ищцата, е без значение за действителността на сделката, тъй
като това са подготвителни стъпки за извършването , които имат правни последици в
административната и данъчната сфера и могат да доведат до отговорност в други клонове на
правото. Не се твърди, че подписът в нотариалния акт не е положен от ищцата и сделката не
може да се приеме за порочна ;
-по евентуалния иск с правна квалификация чл. 27, изр. 2, предл. второ ЗЗД във връзка с чл.
29 ЗЗД за унищожаване на договора поради измама . По делото не е доказано ищцата да е
въведена в заблуждение при сключване на договора и престациите на страните по него не са
еквивалентни. По делото липсват доказателства за това, че при сключване на договора
ищцата е била въведена в заблуждение . Действително продажната цена от 27 500 лева е
ниска, но следва да се има предвид, че ищцата запазва за себе си правото на ползване на
недвижимия имот, докато е жива, а това е неизвестен период от време, няма как цената да
е равна на пазарната за продажба на имот, необременен с чужди права.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част / извън частта по чл.34 ЗЗД , за която
има отказ от иска / , като водещите му мотиви се споделят и от настоящия съд , при
следните уточнения и мотиви по изричните доводи във въззивната жалба .
4
В случая въззивникът не е систематизирал доводите си по всеки от отделните искове .
Отново , както и в исковата молба , доводите са изложени хаотично и без ясна логическа
връзка. Настоящият съд ще коментира доводите във връзка с отделните исковете , с които
същите изглеждат най-ясно свързани , но преди това ще се изложат и мотиви по общите
оплаквания за допуснати от СРС процесуални нарушения и липса на мотиви.
По общи оплаквания на въззивника за допуснати от СРС процесуални нарушения и липса на
мотиви
Неоснователен е доводът на въззивника , че първоинстанционният съд не е изложил мотиви
и не е обсъдил наличните свидетелски показания и СГЕ . Всички приети доказателства са
обсъдени , а за СГЕ изрично е посочено , че изводите й нямат отношение за изхода на делото
.
Дори да се приеме , че св.М.Г. е посочила приблизителна дата на връщане на продажната
цена , от това не следва , че показанията й са пълни и доказват твърденията на ищцата .
Правилно не са привлечени като трети лица помагачи на ищеца А.А. и К.И.. Не са налице
предпоставките на чл.219 ГПК във вр.чл.218 ГПК , защото въпросните лица нямат интерес
да бъде постановено решение в полза на ищцата . Интерес от привличане на тези лица има
по-скоро ответницата , а не ищцата . Ищцата не е обжалвала определението на СРС за отказ
за привличане на тези лица и същто е влязло в сила . Отделно , евентуален
незаконосъобразен отказ за привличане на трети лица , съгласно трайната практика на ВКС ,
не представлява съществено процесуално нарушение и не може да доведе до
незаконосъобразност на решението . Пред настоящия съд привличането на лицата не е
възможно , а и искането е неоснователно по същите съображения . В случая въззивният съд
е длъжен да се произнесе по съществото на спора според наличните доказателства .
Показанията на св.А.И. нямат съществено значение за изхода на делото . Същият твърди
извършване на продажба на процесния имот , което е доказано с наличните писмени
доказателства . Дори да не се кредитират показанията на въпросния свидетел , които
наистина не са особено убедителни , от съществено значение е не това доказателство на
ответника , а липсата на достатъчно на брой доказателства от страна на ищцата , както
и неясните и противоречиви твърдения в исковата молба и в течение на делото . Вместо да
съсредоточи доказването си по един иск и да опита да го докаже по убедителен начин ,
ищцата е формулирала няколко иска , опитва да докаже всеки от тях и като краен
резултат не успява да докаже никой от исковете .
Фактът , че според приетата пред настоящия съд СГЕ , А.Б.А. е написала документа на л.13
от делото пред СРС – при липса на достатъчно други доказателства – не подкрупя в
достатъчна степен твърденията на ищцата по предявените искове респ.не променя изхода по
тях.
По иска по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с
добрите нрави
Твърденията на ищеца за противоречие с добрите нрави са обосновани в исковата молба с
5
липса на еквивалентност по извършената продажба тъй като продажната цена е върната
от ищцата на К.И. в деня на изповядване на сделката .
Според настоящия съд подобни твърдения не съответстват на основанието противоречие с
добрите нрави , а по-скоро са относими към евентуална симулация при сделката . При
наличните данни евентуално последващо доброволно връщането на продажна цена от
продавача на купувача или на негов близък - поради което като краен резултат имотът се
оказва придобит безвъзмездно - не противоречи на добрите нрави . Безвъзмездните сделки
са допустими и са изрично уредени в закона , като е възможно ищцата да е прикрила
именно дарение с процесната продажба . Известно е , че поради възможността за
предявяване на искове за възстановяване на запозена част в практиката битува схващането ,
че даренията по-лесно се „оспорват“ , а нотариалната продажба е винаги по-сигурна сделка
за приобретателя . Това обяснява би обяснило и защо ищцата не е възразила срещу
извършената продажба , както и защо евентуално е върнала продажната цена .
Правилно СРС е констатирал , че липсват категорични данни дали е върната именно
продажната цена по нотариалния акт и то изцяло , а също и защо и по какви причини .
Показанията на св.Г. – приятелка на ищцата - са недостоверни и непълни и от тях не може да
се заключи точно кога , защо и по какви причини евентуално е върната продажната цена .
Като единствен свидетел на ищцата Г. се оказва винаги на точното място и в правилното
време /в банката , в общината , по време на телефонен разговор и пр./ , за да възприеме
връщане на големи парични суми , обещания за връщане на имота или за заплащане на още
50 000 лева и пр. Подобни много на брой „съвпадения“ са нелогични , поради което
настоящият съд счита , че показанията на св.Г. са недостоверни и възпроизведени за
нуждите на процеса . Освен това дори да се случило и да е било видяно от Г. т.нар.„връщане
на парична сума“ , то същото е възприето от свидетеля от разстояние и без пряко участие в
него . „Връщането“ може да има съвсем друго значение – на временно предаване на сума за
съхранение , на погасяване на стари задължения , на аванс по някакво споразумение и пр.
Ищецът е могъл да се снабди – сам и без съдебни удостоверения - с доказателства за това
дали е имал други сметки в „Уникредит Булбанк“ АД , какви операции е извършвал в тази и
други банки , но такива не са представени по негова вина . Пред настоящия съд
доказателственото искане е преклудирано .
Законосъобразно СРС не е допуснал съдебно-оценителна експертиза , каквато
неоснователно се иска да бъде допусната и от настоящия съд . Подобна експертиза би имала
значение по делото ако в исковата молба ищцата се беще позовала на липса на
еквивалентност на престациите поради твърде ниска продажна цена . В исковата молба
подобно основание за нищожност поради противоречие с добрите нрави не е релевирано ,
нито исковата молба е била своевременно изменена по основание . Позоваването на
основанието „противоречие с добрите нрави“ в исковата молба е само във връзка с
твърдяното връщане на продажната цена . Отделно , поставената задача на СОЕ е
неотносима и евентуално заключение не би променило изхода на делото . Цената на
процесния апартамент към настоящия момент е напълно ирелевантен факт . Цената на
6
процесния апартамент , но без да се взема предвид запазеното от ищцата пожизнено вещно
право на ползване , също е без значение . Дори апартаментът принципно да би се продал за
60 000 евро , след като върху него има запазено вещно право на ползване от ищцата
цената ще е много по-ниска . Ищцата не е поискала подобна относима задача за СОЕ ,
очевидно , защото същата не би я ползвала .
По иска по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради симулация
В исковата молба се твърди относителна симулация – че страните са прикрили
действителното съглашение по договор за издръжка и гледане с процесния нотариален акт за
продажба на имот . Правилно СРС е посочил , че по делото липсват убедителни
доказателства за тези твърдения на ищцата , като последната не твърди допуснати от
нотариуса процесуални нарушения . Според ищцата при изповядване на нотариалната
сделка нотариусът е „чел нещо“ , но ищцата имала доверие на ответника и майка й
А.А. и не знаела , че издръжката и гледането трябва да се посочат в нотариалния акт .
Според настоящия съд подобни твърдения не съответстват на относителна симулация , а по-
скоро на измама или /евентуално/ на липса на способност на ищцата да разбира свойството
и значението на извършеното . Отделно , по делото няма доказателства , които да
установяват съглашение за сключване на договор за издръжка и гледане между ищцата и
ответницата . Съгласно чл.165 ал.2 ГПК за доказване на симулация в нотариален акт ищцата
би следвало да разполага с обратно писмо или начало на писмено доказателство , а такива
липсват . Не представлява начало на писмено доказателство документ на л.13 от делото
пред СРС , защото същият не изхожда от ответника , а от майка й А.А. . Евентуално
обещание на А.А. да върне имота е без значение , защото собственик на имота е нейната
дъщеря –ответницата. Без значение е и евентуално обещание на К.И. да плати 50 000 лева на
ищцата . Свидетелските показания на св.М.Г. освен че не са достоверни , са и недопустими
за установяване на симулация при нотариалната сделка , а други доказателства не са
представени .
Без значение е дали трети лица са подавали – вместо ищцата - молби за издаване на
документи , които да послужат за изповядване на процесната нотариална продажба . Ищцата
се е явила пред нотариуса и е изявила воля за продажба на имота , като не се твърди по
настоящото дело да не е могла да разбира свойствата и значението на действията си .
Дали определени лица би следвало да носят наказателна или дисциплинарна отговорност за
издаване на въпросните документи не е предмет на настоящото дело .
По иска по чл.27 изр.2 пр.2 ЗЗД за унищожаване поради измама
Според трайната практика на ВКС фактическият състав на измамата по чл. 29, ал. 1 ЗЗД
изисква:
1. да е сключена сделка/ дори страната да е била въведена в заблуждение, ако това не е
довело до сключване на сделка ,
2. едната страна по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката
така и/или относно последиците от нея,
7
3. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и
4. сделката да е сключена поради заблуждението.
Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то
мотивирано към сключване на определена сделка. Измамата води до унищожаемост на
сделката, когато волеизявлението за сключване на сделката е направено под действието на
неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у
волеизявяващия. Умишленото заблуждаване се предприема главно с оглед на това да
предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на
опороченото волеизявление . Вследствие на това погрешната представа не се отнася
единствено до съдържанието на сделката, а до чисто субективни подбуди за извършването й.
В случая законосъобразно СРС е констатирал , че ищцата подробно е мотивирала , че е
била измамена от ответницата и член на нейното семейство /майката на ищцата А.А./ ,
но не е представила убедителни доказателства в тази насока . Документът на л.13 от делото
пред СРС - подписан от А.А. - не доказва , че процесният нотариален акт е сключен с
ответниката поради въвеждане в заблуждение за бъдещи грижи и издръжка . /Вероятно/
А.А. изброява какви разходи и грижи е положила за ищцата и как същата й е задължена .
Обещава и връщане на имота от името на дъщеря си , но не е ясно поради какви причини .
По делото липсват доказателства /например гласни такива/ какво са договаряли ищцата и
ответницата преди процесната нотариална сделка . Не е доказано по делото :
-дали ищцата е била мотивирана да прехвърли собствеността върху имота поради създадени
неверни представи , че така ще си гарантира гледане и издръжка ;
-дали ответницата е предизвикала заблуждението или се възползвала и е поддържала
извършеното заблуждение ;
-дали сделката е сключена поради заблуждението , а не поради собствени представи на
ищцата , че като подари или продаде на ниска стойност имота си на ответницата , ще бъде
гледана и издържана от нея или от майка й .
Доказателствената тежест да установи въпросните обстоятелства е на ищцата , но както се
посочи , същата не е представила достатъчно на брой и убедителни доказателства .
Налага се изводът , че като е отхвърлил исковете СРС е постановил законосъобразно
решение , което трябва да бъде потвърдено , освен в частта по иска по чл.34 ЗЗД , за който
има отказ от иска . Понеже са отхвърлени всички предявени искове за нищожност и
унищожаемост , без значение е фактът , че с оглед задължителната поредност на разглеждане
на евентуалните искове според тежестта на пороците на сделката , като главен иск трябва да
се счита иска за нищожност поради привидност /симулация/ , а не този за противоречие с
добрите нрави / решение №198 от 10.08.2015 г по гр.д. № 5252/2014 г, ГК , ІV ГО на ВКС/.
След тези искове подлежи на разглеждане и евентуалният иск за унищожаемост поради
измама .
По изложените съображения , СЪДЪТ
8
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №20550 от 12.12.2023 г постановено по гр.д.№44124/21 г на СРС ,
28 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на С. И. М. ЕГН ********** от гр.София,
ж.к. „******* да се осъди М. Л. Л. ЕГН ********** да й предаде на основание чл.34 ЗЗД
имот с идентификатор 68134.601.311.1.134 , представляващ апартамент №134 в гр.София,
ж.к. „******* с площ от 44,31 кв.м. и прилежащото му мазе №18 с площ от 3,38 кв.м. и 1,812
% идеални части от общите части на сградата и от право на строеж върху мястото ; и
прекратява производството в тази част поради отказ от иска .
ПОТВЪРЖДАВА решение №20550 от 12.12.2023 г постановено по гр.д.№44124/21 г на
СРС , 28 състав в останалата му част .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9