Решение по дело №1444/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на Ж. С. С., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез адв. Д. Б. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0439-000095/13.06.2024г. издадена от Началник РУ към ОДМВР – Варна, РУ 03 Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е постановена при неизяснена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва компетентността на органа, издал заповедта. Твърди, че преди постановяване на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, вкл. не е съобразено, че в качеството на водач е дал кръвна проба за изследване, като именно това изследване следва да е определящо за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание, чрез адв. Б., поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорваната заповед. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество сочи, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима. Подадена е в Административен съд – Варна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Видно от част разписка на оспорената заповед, същата е връчена на лично на жалбоподателя на 19.06.2024г., а жалбата е подадена на 03.07.2024г., с оглед поставеното върху плика пощенско клеймо. Последната изхожда от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото е представен Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 956521 от 13.06.2024г., съгласно който на 13.06.2024г. в [населено място], по [улица]до бл. 40 в посока [улица]Ж. С. С. управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ [рег. номер], собственост на И. Г. Ц., [ЕГН], като след извършена проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510, с фабричен № ARВВ-0027 е установена концентрация на алкохол в кръвта 0,53 промила в издишания въздух с проба № 01994 в 10:51ч. Съставения АУАН е предявен на С., същият го е подписал без възражения. Издаден е талон за изследване № 0165518/13.06.2024г., с определено време за явяване в МБАЛ „Света Ана“ Варна от 45 минути, връчен на жалбоподателя в 11:20 часа.

Представен е протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози с № 0165518 BG, издаден от д-р С., лекар в МБАЛ „Св. А.“, съгласно който Ж. С. е дал кръвна проба на 13.06.2024г. в 12,07 часа.

На 13.06.2024г. е издадена и процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0439-000095 от Началник III РУ Варна при ОДМВР – Варна, с която на Ж. С. С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1, б „б“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това че извършената проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510, с фабричен № ARВВ-0027 е установила концентрация на алкохол в кръвта 0,53 промила в издишания въздух с проба № 01994 в 10:51ч. Посочено е, че е издаден талон за медицинско изследване № 0165518.

От приложения по делото Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 606/14.06.2024г. е видно, че в изследваната проба кръв, взета от С. на 13.06.2024г. в 12:07 часа се доказва етилов алкохол в количество 0,30 промила в кръвта.

В хода на настоящото производство, с цел установяване на конкретните причини довели до закъснението от две минути за даване на кръвна проба от жалбоподателя, е разпитана Д. С. С., майка на С.. Свидетелката заявява, че след проведен телефонен разговор със С., в който я уведомя за невъзможността да дойде на предварително уговорена им среща, тя отива до мястото където е спрян. Свидетелства, че жалбоподателя се обажда за такси, но поръчката им не е приета поради липса на свободна кола. По нейн съвет С. изчаква автобус № 118. Движението е много натоварено. Като отива в Болницата обърква входа. Забавил се допълнително, тъй като нямал пари в брой за заплащане на кръвната проба и ходил да тегли от банкомат. Свидетелката сочи, че жалбоподателят не живее от доста години в България.

При така установените факти, настоящия съдебен състав, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0439-000095/13.06.2024г. издадена от Началник III РУ към ОДМВР – Варна на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, която урежда, че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. директорът на ОДМВР – Варна, е определил в т. 1.6 Началниците на РУ при ОДМВР – Варна да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, за територията, обслужвана от съответното РУ. Видно от приетите доказателства, и в частност – приложения АУАН серия GА № 956521/13.06.2024г., процесното нарушение, довело до издаване на обжалваната ПАМ, е извършено на територия, обслужвана от Трето РУ – Варна.

С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Заповедта е издадена в писмена форма, поради което отговаря на изискването за форма на административния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.По този ред е приета Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Съгласно чл. 3 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. Съобразно разпоредбата на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста, употребата на алкохол или употребата на наркотични вещества се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Съгласно чл.6 ал. 6 т.2 от Наредбата контролния орган вписва в издадения талон за медицинско изследване срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи.

В конкретния случай резултатите от извършената проверка са оспорени от жалбоподателя и е издаден талон № 0165518/13.06.2024г. за медицинско и химическо лабораторно изследване. Така при издаване на процесната заповедта не е отчетено обстоятелството, че лицето се е явило в болничното заведение за даване на кръвна проба. Талонът е издаден на 13.06.2024г., 11,20 часа с указание за явяване до 45 минути, а в протокол за медицинско изследване е отразено, че на 13.06.2024г., в 12,07ч. е взета кръв. Факт е, че този нормативно определен срок не е спазен, вместо което жалбоподателят е дал кръвна проба с 2 минути закъснение. Според настоящия съдебен състав това закъснение не следва да бъде квалифицирано като неявяване в хипотезата на чл.6 ал.10 от Наредбата, в който случай концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство. В действителност закъснението в рамките на само 2 минути е доказателство, че нарушителят е предприел необходимото, за да пристигне навреме във болничното заведение, а просрочието е пренебрежимо малко (дори само с оглед мястото на проверката в [улица], разстоянието от там до МБАЛ „Св.А.“ в центъра на града и обичайния трафик във Варна в работен ден през летния сезон), и според настоящия съдебен състав следва да се възприема като допустимо отклонение/толеранс от указания срок за явяване. Закъснение с такава продължителност за даване на кръвна проба обективно не би могло да се отрази на изследваното наличие на алкохол в кръвта на водача, поради което не е основание за дискредитиране на резултата от проведеното химическо изследване. Поради изложеното съдът намира, че с оглед изричното предвиждане на чл.171 т.1 б. „б“ изр. второ от ЗДвП при решаване на въпроса за прилагане на ПАМ административният орган е бил длъжен да съобрази именно резултата от изследването на кръвната проба на жалбоподателя, а не този от техническото средство.

Административният орган не е съобразил изричната нормативна уредба и е издал оспорената ЗППАМ само въз основа на положителния резултат от техническото средство „Дрегер Алкотест“, при наличие и на трите отрицателните материалноправни предпоставки по чл.6 ал.9 от Наредбата за издаване на ЗППАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – не е бил налице отказ на водача да подпише или да получи талона за изследване, не е било налице неявяване в определения срок на посоченото място за извършване на изследването (2-минутното закъснение се приема за допустимо отклонение от съда), и не е бил налице отказ за даване на проба за изследване.

По изложените съображения, следва да се приеме, че незаконосъобразно административният орган е наложил на жалбоподателя оспорената принудителна административна мярка, поради което подадената жалба, като основателна, ще следва да бъде уважена, а заповедта-отменена.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в целия заявен размер от 610лв. (10лв. държавна такса и 600лв. адвокатско възнаграждение, заплатено по договор за правна защита и съдействие от 26.06.2024г.). Претенцията на ответния административен орган за разноски е неоснователна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 24-0439-000095/13.06.2024г. издадена от Началник РУ към ОДМВР – Варна, РУ 03 – Варна, с която на Ж. С. С., [ЕГН] от [населено място], [улица] наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на Ж. С. С., [ЕГН] от [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 610лв. /шестстотин и десет/.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.