РЕШЕНИЕ
№
28.06.2018г.
гр. K.
В ИМЕТО НА НАРОДА
K. районен съд, І - ви граждански състав
На 30.05. 2018 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА Т.
при
участието на секретаря Ел. Стоилова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Т.
гражданско
дело № 2069 по описа за 2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното
Производството
е образувано по искова молба от Н.Ш.П., с ЕГН **********,*** против М.А.П. ЕГН **********,***.
Твърди, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е
прекратен на основание влязло в сила съдебно решение, поставено по гр. дело № *** по описа на РС - K.. По време на брака
същите построили в недвижим имот - с партиден номер ***, находящ се в село *** ***,
планоснимачен номер ***, ***, дарен на ответника от родителите му, жилище,
състоящо се от два етажа с площ *** кв. м, състоящо се от: първи етаж - с площ ** кв. м, включващ три спални, с
обща баня и тоалетна; втори етаж с площ
** кв. м., включващ хол, кухня с трапезария, сервизни помещения и тоалетна. Горепосочената
жилищна сграда била построена на основание влязло в сила строително разрешение
№ *** на кметство с. T., община М.. Освен двуетажна масивна сграда страните построили
още масивна стопанска сграда и навеси, които строежи по своята същност
представлявали подобрения. По време на брака си страните придобили на
основание покупко - продажба и още един недвижим имот - дворно място с площ ***,
което по сега действащия устройствен план, одобрен със Заповед № *** на община М.,
съставлявал урегулиран поземлен имот *** в кв. ***, по плана за с. T., обл. С.
З., при съседи: улица, имот ***, имот ***, имот ***, I имот ***, ведно с всички подобрения върху имота. По време на брака
си, страните придобили и движими вещи за общо ежедневно ползване, както следва:
аспиратор, марка „К.“, закупен на 24.04.2008 г.; фурна за вграждане 24.04.2008г.,
марка „Е.“; пералня, марка „Г.“ , закупена на 24.04.2008 г.; Кухненско
оборудване, закупено през 2007 г., състоящо се от 5 двойни и 5 долни кухненски
модули /шкафове/, с две врати, червени и жълти на цвят, със сиви дръжки, изработени
от ПДЧ; холова гарнитура, закупена през 2007г., представляваща петместен ъглов
диван, с дамаска от черна и бяла еко кожа; холова секция, закупена през 2007
г., състояща се от двукрилен гардероб, стъклена витрина и място за телевизор, изработена
от ПДЧ; холова маса, закупена през 2007г., изработена от ПДЧ материал,
квадратна форма с цвят черен дъб; ъглов диван, закупен през 2007г., тип ъглов
кухненски диван, със сива дамаска. Всички гореизброени вещи се намирали в
първия жилищен етаж от горепосоченото жилище и били във владение на ответника.
Страните закупили по време на брака си, в
началото на 2012г. и спалня с трикрилен гардероб, два броя нощни шкафчета,
тоалетка с огледало, изработени от ПДЧ, като и
ъглово голямо легло за матрак ***/190 см. с кожена тапицерия – цвят бял.
Тези вещи се намирали на втория етаж на къщата. С прекратяването на брака била
прекратена и съпружеската имуществена общност по отношение на вещите. Придобитото
имущество било в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, като ищцата предоставила
по-голямата част от средствата за закупуването им, тъй като същата пребивала и работила в Република И., като
включително теглила и банков кредит за закупуването им, който погасявала и до
настоящия момент. При всяко нейно завръщане в България предоставяла финансови
средства на ответника, както за закупуване на тяхното общо имущество, така е
ѝ давала пари на мъжа си, за да покрива ежедневните си разходи, тъй като
същият нямал постоянни доходи. Ответникът дори нямал финансови средства, за да
заплати дължимите данъци за притежаваните от тях недвижими имоти. Изцяло тези
задължения били плащани от ищцата. Предвид факта, че вещните права върху
посоченото по-горе имущество били придобити по време на брака на страните в
резултат на съвместен принос принадлежали общо на двамата съпрузи. От съда се
претендира да постанови решение, с което да допусне делба между страните на
недвижимите имоти и движимите вещи при квоти по 1/2 идеална част за ищеца и по
1/2 идеална част за ответника.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозирал писмен отговор. Не оспорва
обстоятелството, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е
прекратен със съдебно решение. Не оспорва обстоятелството, че по време на брака
си страните са придобили чрез покупка по силата на нотариален акт № *** по
описа на нот. П. Куцарова незастроен урегулиран поземлен имот в с. T., общ. М..
Видно от записването в нотариалния акт, имотът представлявал дворно място с
площ от *** кв.м., за което е отреден урегулиран поземлен имот I*** в кв. ** по
плана на с.T., при граници на имота: улица, имот ***, имот ***, имот *** и имот
***. Към исковата молба била приложена скица № *** г., издадена от Община М.,
за недвижим имот, който към датата на издаване на скицата представлявал
урегулиран поземлен имот *** в кв. ** по плана на с. T., с площ на поземления
имот *** кв.м. Счита, че е налице
различие в номера на недвижимите имоти по нотариален акт и по скица. Не оспорва
обстоятелството, че по време на брака си страните са придобили описаните в
исковата молба движими вещи. Оспорва иска за делба на двуетажната масивна
жилищна сграда. От приложения към исковата молба нотариален акт № *** по описа
на Районен съд - K. се установявало, че на *** г. родителите на ответника А.К.П.
и Р. М. П. са дарили на сина си М.А.П. следния недвижим имот: Дворно място от ***
кв. м., находящо се в с. T., общ. М., при съседи: улица, С. М. С. и С. М. С.,
което по плана на същото има пл. № *** и заедно с имот пл. *** образува
съсобствен парцел ***. От приложеното към исковата молба завеР копие на скица №
*** г. било видно, че сега действащия план на с. T. е одобрен със Заповед № ***
г. и площта на целия урегулиран поземлен имот е ***кв.м. При направената
справка в Община М. по регулационния план на с. T. се установило, че в цифровия
модел не била отразена имотната граница между двата имота ** и **, включени в
съсобствения парцел, но на хартиения носител тази граница била отразена и тя
започвала от западната граница на урегулирания поземлен имот и продължава на
югоизток, като минавала от южната страна на построената жилищна сграда и
преминавала през част от стопанските постройки. По данни на Техническата служба
в Община М. имот пл. № **, с площ от *** кв. м. заемал южната част на
урегулирания поземлен имот, на юг от построената жилищна сграда. Северната част
от урегулирания поземлен имот попадала в имот пл. № **, който останал
собственост на родителите на ответника М.П. - А. и Р. П.. При това положение се
оказвало, че процесната жилищна сграда е построена в имот № **, включен в
урегулиран поземлен имот ***по плана на с. T., който имот бил собственост на
трети лица /родителите на ответника М.П./. По силата на приращението - чл. 92
ЗС собствениците на земята /на имот № **/ станали собственици на построеното
върху терена. С оглед на изложеното счита, че двуетажна масивна жилищна сграда
с площ от *** кв.м., масивна стопанска сграда и навеси, не се включвали в съпружеската
имуществена общност, поради което същите следвало да бъдат изключени от
делбения процес и искът за делба за тези обекти да бъде отхвърлен. По време на
брака си, през 2008г. страните закупили лек автомобил марка „Ф. П.“ модел
Хетчбек, с рег. № ***, зелен металик, с рама № ***.
С оглед твърденията на ответника, че процесната двуетажна жилищна сграда е
собственост по приращение на собствениците на земята по делото бяха
конституирани като страни А.К.П., ЕГН ********** – баща на ответника и К.А.П.,
ЕГН ********** – брат на ответника, двамата с адрес: *** и Л.А. Й.
с ЕГН **********, с адрес: *** като
наследници на починалата Р. П.. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК А. и К. П. депозирали
писмен отговор. Твърдят, че от представените с отговора на М.П. писмени
доказателства било видно, че процесната двуетажна жилищна сграда се намирала в
имот планоснимачен № **, който не е бил негова лична собственост. Същият
придобил по силата на дарствена сделка имот пл. сн. № **. Имот пл. сн. № **,
включен в урегулиран поземлен имот *****, ** в ***по плана на с. T. по силата
на нотариален акт № *** по описа на Районен съд - K. бил собственост на тяхната
наследодателка Р. М. П. - съпруга на първия от тях и майка на втория ответник,
починала на ***г. С оглед на изложеното считат, че описаният недвижим имот, не
бил придобит в режим на СИО от ищцата Н.Ш.П. и ответника М.А.П.. Двуетажната
жилищна сграда била тяхна собственост заедно с ответника М.П., като придобити
по наследство от общата им наследодателка Р. М. П.. С оглед на гореизложеното претендират
делбения имот да бъде изключен от
делбения процес и искът на Н.П. да бъде
отхвърлен.
В
съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
изложеното в исковата молба и в отговорите. Ответникът М.П. изрично заяви, че
ако се установи, че ищцата не е съсобственик в двуетажната жилищна сграда да не бъде допускана делба между него и
останалите съделители: А.К.П., К.А.П. и Л. А.Й..
В първото по делото заседание към делбената маса беше включен и лек автомобил марка Р, модел М.,
с рег. № *** с рама № ***. В
становище, приложено по делото, процесуалния представител на ищцата - адв. С.Т.
твърди, че страните са придобили собствеността в процесната жилищна сграда въз
основа на отстъпено право на строеж, на основание разпоредбата на чл. 56, ал. 2
от ЗТСУ и цялото строителство, извършено на процесната сграда и подобренията в
имота са извършени от двамата съпрузи по време на брака им. Преди първото
съдебно заседание с писмена молба се позова, че съсобствеността между бившите
съпрузи е възникнала и въз основа на придобивна давност, тъй като страните повече от 10 години владяли жилищната сграда.
В съдебно заседание се направи уточнение, че този период е повече от 35 години от построяване на сградата.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните
по делото Н.Ш.П. и М.А.П. са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод на основание
влязло в сила решение № ***,
постановено по гр. д. № ***, постановено по описа на РС – K..
С
договор за покупко – продажба, сключен на
***, обективиран в Нотариален акт № ***, страните са придобили недвижим
имот, дворно място с площ от *** кв. м, съставляващо УПИ I***. Видно от скица №
*** г. на Община М. гореописания имот е
вписан като УПИ ***. По делото е прието като доказателство удостоверение изх. №
*** на Община М., в което е отразено, че УПИ I*** в кв. ** е идентичен с парцел
УПИ *** в кв. ** по регулационния план от 1976 година.
Страните
не спорят, че по време на брака си са придобили в режим на СИО следните движими
вещи: аспиратор, марка „К.“, закупен на 24.04.2008 г.; фурна за вграждане 24.04.2008г.,
марка „Е.“; пералня, марка „Г.“ , закупена на 24.04.2008 г.; Кухненско
оборудване, закупено през 2007 г., състоящо се от 5 двойни и 5 долни кухненски
модули /шкафове/, с две врати, червени и жълти на цвят, със сиви дръжки, изработени
от ПДЧ; холова гарнитура, закупена през 2007г., представляваща петместен ъглов диван,
с дамаска от черна и бяла еко кожа; холова секция, закупена през 2007 г.,
състояща се от двукрилен гардероб, стъклена витрина и място за телевизор, изработена
от ПДЧ; холова маса, закупена през 2007г., изработена от ПДЧ материал,
квадратна форма с цвят черен дъб; ъглов диван, закупен през 2007г., тип ъглов
кухненски диван, със сива дамаска; спалня с трикрилен гардероб, два броя нощни
шкафчета, тоалетка с огледало, изработени от ПДЧ, като и ъглово голямо легло за матрак ***/190 см. с
кожена тапицерия – цвят бял; лек автомобил марка „Ф. П.“, модел Хетчбек, с рег.
№ ***, зелен металик, закупен през 2008 г., с рама № ***; лек автомобил марка Р,
модел М., с рег. № *** с рама № ***, последният автомобил се намира при ищцата- Н.П. в И.. От представената
справка ЗВЕНО „РОППССВ“ – K., сектор „ПП – С. З.“ се установява, че на името
на Н.П.
в АИС – КАТ до развода й с ответника се водят следните автомобили: „Ф.“,
модел „ М.“, с рама № ***, придобито на 01.04.2008г. и лек автомобил марка „Р“, модел „М.“, с рама №
***, придобит на 30.04.2008г.
Бащата
на ответника А.К.П. закупил на 05.08.1969 г. с нотариален акт за покупко –
продажба № **, ***недвижим имот, предстявляващ, незастроено дворно място от ***
кв. м., находящо се в с. T., окръг С. З., за което по плана на селото е отреден
парцел № **в
квартал „Ц“.
Майката
на ответника Р. М. П. закупила на 11.11.1978 г. с нотариален акт за покупко –
продажба № *** дворно
място от *** кв. м., находящо се в с. T., съставляващо по плана на селото имот планоснимачен намер **, което
се включва в самостоятелен парцел IV, отреден за имоти
планоснимачни номера ** и ** в ***. В
представения по делото разписен лист към
проекта за дворищна регулация на с. T., обл. С. З., имот № ** по предназначение
– двор, е отбелязан като собственост на Р. М. П., съгласно нотариален акт № ***
година.
Видно
от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, А.К.П. със съгласието на
съпругата си Р. М. П. дарява на сина си М.А.П. следния свой недвижим имот:
дворно място от *** кв. м, находящо се в с. T., което по плана на селото има
планоснимачен № ** в ***и заедно с имот с пл. № ** в ***, образува съсобствен
парцел № *****,** в ***.
Видно
от Заявление от Р. М. П. до Председателя на ГОНС, гр. T., на осн. чл. 56, ал. 2
от ЗТСУ дава съгласието на сина си М.А.П., по време на брака му с Н.П., да
построи жилище в собствения ѝ парцел с планоснимачен № *****,** в ***по
плана на с. T. със собствени средства и за свои нужди. Завеждащият нотар.
служба при ГОНС – гр. T. удостоверил, че подписа под заявлението бил положен
пред нея от М.А.П.. Нотариалната заверка
била вписана в нотариалната книга на съвета под № ***.
Видно
от Строително разрешение № ***, на М.А.П. е разрешено да построи жилищна сграда
с площ от ** кв. м в собственото си място в ***, парцел *****,**.
Видно
от Молба до Държавна спестовна каса, гр. K., вписана ***г. на М.А.П. бил
отпуснат заем за жилищно строителство в размер на ***лева, като е вписана
ипотека за обезпечение на плащането на следния недвижим имот: дворно място (с
право на строеж) от *** кв. м, съставляващо парцел № ** в ***по
градоустройствения план на с. T..
Видно
от Удостоверение за наследници с изх. № *** г. на Община М. Р. М. П. е починала
на ***. и е оставила следните наследници по закон: А.К.П. – съпруг, М.А.П. –
син, Л.А.Й. – дъщеря и К.А.П. – син.
По
делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. К.Д.Й..
Съгласно описаните документи от вещото лице, става ясно, че УПИ ***по плана на
с. T. е в съсобственост на А.К.П., Р. М. П. и М.А.П.. Имот с пл. № ** е
собственост на М.А.П., а имот с пл. № ** е собственост на А.К.П. и Р. М. П..***
действащ към момента регулационен план на с. T., касаещ имоти с пл. № ** и ** е
видно, че същите имоти са отредени за парцел УПИ ***по плана на селото. С извършена
промяна на кадастралния план, се обединили имоти с пл. № ** и **, като останал единствено
кадастрален № **, отреден за УПИ *****,** в **. Промяната не била нанесена на регулационния план на селото, а
само на оригиналния картон на населеното място, съхраняван в архива на отдел
„Кадастър и регулация“ на Община М.. На извадката на картона-оригинал на ***били
нанесени корекциите в кафяв цвят в границите на имоти пл. № **, ** и **, както
и ново нанесените сгради, попадащи в УПИ ***. На основание Строително разрешение
№ ***. била построена жилищна сграда в УПИ ***по плана на с. T.. Строежът
представлявал двуетажна масивна жилищна сграда и бил построен в имот пл. № **,
който бил отреден за парцел ***. Съгласно цифровия модел на с. T., всички
сгради били построени в УПИ ***по плана на с. T. и представлявали, както следва:
двуетажна масивна жилищна сграда; полумасивна жилищна сграда; полумасивна
жилищна сграда; полумасивна жилищна сграда; масивна стопанска сграда; навес;
навес. Разпитан в съдебно заседание вещото лице инж. К.Й. поддържа заключението
и заявява, че с плана от 1976 г. двата поземлени имота били отредени за един
парцел и към настоящия момент УПИ *****,** бил един имот.
По
делото е назначена още една съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице Д.М.Д., на което е поставена задача да извърши оглед в процесния имот и да
опише какви други постройки има в имота.
Експертът е констатирал, че в северозападната
част на имота били построени следните сгради: масивна двуетажна жилищна сграда,
която страните не спорят, че е предмет на делбата; масивна стопанска постройка;
масивен гараж. В североизточната част на имота били построени: полумасивна
жилищна сграда; полумасивна жилищна сграда; полумасивна жилищна сграда; масивна
стопанска сграда и два броя навеси. Между двете групи сгради съществувала
изградена масивна ограда. Изслушан в съдебно заседание, вещото лице Д. заяви,
че масивната стопанска сграда и масивния гараж били пристроени към масивна
двуетажна жилищна сграда. Стопанската сграда била пристроена и залепена към
двуетажната сграда. Двете били на общ зид. Покривът представлявал бетонова
плоча. Стопанската сграда била с височина 2,20 метра и с площ 22 кв. метра.
Масивната стопанска сграда била с бетонова плоча, излята с едновременно гаража. Заявява, че масивната стопанска сграда
и гаража били почти еднакви по конструкция. Гаражът имал малка обща част с
къщата. Между гаража и стопанската сграда имало проход, били свързани. Нямали
топла връзка с къщата. Стопанската сграда имала вход от юг, а гаражът имал вход
откъм улицата – към северната страна. Твърди, че гаража можел да бъде абсолютно
самостоятелен обект. Неговата площ била приблизително 21 квадратни метра.
Ставало въпрос за две сгради на калкан с един общ зид – стопанската сграда и
жилищната сграда. Навеси в тази част от имота нямало. В имота била изпълнена масивна ограда север-юг между западната и
източната част на имота УПИ *****,**, която разделяла имота на две части. На
практика бил разделен парцела, но по кадастралния план бил отбелязан като един
имот.
С
Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № ***, М.А.П.
е признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в
с. T., общ. М., с площ от *** кв. м, представляващо УПИ *****,** в ***по плана
на с. T., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, както и всички
подобрения и приращения, находящи се в имота.
Видно
от приходна квитанция серия ***, № ***г., Н.Ш.П. е заплатила данък за имот,
находящ се в с. T., *** за периода от 01.07.2013 г. до 31.10.2017 година.
С приходна квитанция серия ***, № ***, Н.Ш.П. е заплатила
данък за земя, находяща се в с. T..
Видно
от приходна квитанция серия ***, № *** г., М.А.П. е заплатил данък за земя и
сграда, находящи се на адрес: с. T., ***. С приходна квитанция серия ***, № ***,
М.А.П. е заплатил данък за земя, находяща се в с. T..
За
доказване на твърдението, че страните са придобили по давност собствеността по
отношение на працесната двуетажна жилищна сграда по делото са ангажираха гласни
доказателства. Разпитаха се свидетелите З.Н.М., Г.С.С., Р.Ш.М., посочени от
ищцата и М.Т.Ч., посочен от ответника.
Свидетелката З.Н.М. заяви, че познава страните. Живеят в една махала. Тя е родена 1966
година. Н. и М. ***. Оженили се, когато свидетелката била малка. Живеели при
бабата на М.. Работили в селското стопанство, гледали крави. Когато им се
родили децата майката на М. ги прибрала. Дала им дворно място и те изтеглили
заем и построили къща. През това време и двамата работили и се грижили за децата
си. Първоначално построили първи етаж на къщата, а после и втори. След известно
време втората им дъщеря отишла в чужбина, след това изтеглила и една от
сестрите си и майката. Къщата вече била построена. Н. пращала пари за ремонт на
къщата. Преди развода като си идвала в
България Н. спяла в къщата. След развода се прибирала при родителите си. Н. и М.
се преместили в новата къща заедно с децата си. Там израсло второто им дете и
се подило третото им дете. Дъщерите им вече били големи и семейни. През цялото
време живеели в къщата, докато се разведат. Двете им деца били в И., малката С.
живеела при баща си в къщата. През
годините никой не им оспорвал правото на
собственост върху къщата. Всеки си имал къща и нямали спорова с братята и сестрата
на М.. Никой освен семейството не бил живял в къщата от сключването на брака до
развода. Н. чувствала къщата като своя, като всяка една домакиня. Правела
подобрения, за да стане хубаво. Свидетелката не била виждала някой да им е
помагал, те двамата построили всичко, без чужда помощ. Къщата страните строили
„1980 и кусур някоя година“. През 2004-2005 година Н. заминала за чужбна.
Майката на М. – Р. имала отделна къща в нейния имот. На М. имота бил ограден. Имота
на майка му също бил ограден. Малкият брат и бащата на М. живеели в къщата на
майката Р., а М. отделно в двуетажната къща. Те живеели мирно и кротко, гледали
овце, крави в собствената си къща.
Свидетелят Р.Ш.М., брат на ищцата, заяви, че бил на 13
години когато сестра му и М. се оженили -1979 год. или 1980 год. Заживели при
бабата и дядото на М.. След това майката на М. ги прибрала в нейната къща.
Работили в стопанството - М. - кравар, Н.
- доячка. През 1980 година или 1981 година Т. Ж. отпускал пари. Изтеглили ***лв.
заем. Преди да изтеглят парите имало изискване да притежават дворно място на свое
име. Майката на М. му прехвърлила дворно
място към ***- 3** квадрата, в което построили двуетажната къща. Н. и М.
строили двамата къщата. Измазали я, купили стари мебели. Двамата изплащали
кредита. Н. работила като близа 10 години приемала мляко и била доячка. Имали
три деца и предимно тя се грижила за тях. Като изтеглили парите веднага
започнали да строят къщата. През 2002 година Н. заминала за И. с трите си дъщери.
Н. и трите дъщери работели и влагали в къщата. Ограда направили, монтирали
алуминиева дограма, построили мокро помещение 15 метра с гараж. М. организирал
ремонта. Като се връщали от чужбина отсядали в къщата. Това било до 2015
година. После М. заживял с друга жена. Роднините на М. си имали отделна къща. Свидетелят
заяви, че всички знаели, че дворното място, в което е построена къщата било на М.,
а сега по делото се твърдяло, че не било на него. През годините никой не бил
имал претенции към къщата. Братът на М. и баща им имали отделна къща, в един
двор, но той бил разделен преди 30 години и те живеели в тяхната част. По време
на брака страните купили коли. Имали Ф. П., която се развалила и лично свидетелят
я предал срещу 170 лв. за отпадъци. Парите
ги дал лично на Н., за да плати данъците на колата. Колата Р била при Н. в И..
Свидетелката Г.С.С. заяви, че с Н.
били първи братовчедки. За къщата знаела, че двамата бивши съпрузи я строили,
двамата работили, след като се оженили. Изтеглили кредит от банка. Никой друг
освен тях не бил живял там. От както я строили тази къща си живеели там. Никой
друг не бил имал претенция към къщата. Преди Н. да замине за И. къщата била
покрита.
Свидетелят
М.Т.Ч. заяви, че познава много добре страните по делото. Те живели в двора на
майката и бащата на ответника, които му разрешили да си построи дом в двора и
там да живее със съпругата си и децата. Къщата била построена 1981 –1982 година
от М. и с негови средства от кредит. В къщата живели Н., М. и децата. Майката и
бащата на М. редовно ги посещавали. Заяви, че като домакиня ищцата си гледала
къщата, но била страшно изнервен човек и правела скандали за дребни неща.
Знаел, че семейството е придобило два леки автомобила по време на брака си – Ф.
„М.“ и Р „М.“.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Производството е за делба във фазата на допускане. С
решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпроса налице ли е
съсобственост между страните по делото и при какви квоти.
Н.П. и М.П. са бивши съпрузи, тъй като бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение за
развод.
По аргумент на чл. 21, ал.1 от СК и видно от договор за покупко – продажба,
сключен на ***, обективиран в Нотариален
акт № ***, страните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност
недвижим имот, дворно място с площ от *** кв. м, съставляващо УПИ I***. Видно
от скица № *** г. на Община М.
гореописания имот е вписан като УПИ ***. По делото е прието като
доказателство удостоверение изх. № *** на Община М., в което е отразено, че УПИ
I*** в кв. ** е идентичен с парцел УПИ *** в кв. ** по регулационния план от
1976 година. Въпреки, че за купувач е вписан само М.П. след като правото на
собственост е придобито по време на брака им със съвместен принос следва да се
приеме, че е възникнала съпружеска имуществена общност по отношение на имота. Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал.1 от СК съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяване на брака. Тя се превръща в обикновена
съсобственост при равни дялове на страните. С оглед на гореизложеното до делба
следва да бъде допуснат гореописания недвижим имот при равни квоти между
страните или по ½ идеална част.
По иска за делба на построените в недвижим имот с
партиден номер ***, находящ се в село *** ***, планоснимачен номер ***, ***,
УПИ парцел *** **,**, одобрен през 1976 г., недвижими имоти: двуетажна масивна
сграда с площ *** кв. м, състояща се от:
първи етаж от ** кв. м, включващ три спални, с обща баня и тоалетна; втори етаж от ** кв. м.,
включващ хол, кухня с трапезария, сервизни помещения и тоалетна; масивна
стопанска сграда и навеси, съдът намира следното: Не във всички случаи
собственикът на земята е собственик и на постройката върху нея. Разделната
собственост може да се създаде чрез
учредяване право на строеж. По делото се установи, че към момента на започване
строежа на двуетажната къща през 80- те
години собственици на УПИ парцел *** **,**, ***на ***, с площ от ***кв.м. са М.П.
и родителите му Р. П. и А.П..
Ищцата основава своята претенция на твърдения за
надлежно учредено в полза на нея и М.П. право на строеж по реда на чл. 56, ал.
2 ЗТСУ (отм.) с нотариално заверена декларация от майката на бившия й съпруг. Съгласно
цитираната разпоредба роднините на собственика на земята по права линия могат
да строят в имота му с негово съгласие, изразено в нотариално завеР заявление
до съответната техническа служба в общинския народен съвет, вписано в
нотариалните книги, като по силата на така даденото съгласие върху мястото се
учредява право на строеж в полза на строителя. За да породи действие това нотариално
завеР заявление е необходимо същото да изхожда от собственика на имота. Със заявление
от Р. М. П. до Председателя на ГОНС, гр. T., на осн. чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ дава
съгласието на сина си М.А.П., по време на брака му с Н.П., да построи жилище в
собствения ѝ парцел с планоснимачен № *****,** в ***по плана на с. T. със
собствени средства и за свои нужди. Завеждащият нотариалната служба при ГОНС –
гр. T. удостоверил, че подписа под заявлението бил положен пред него от М.А.П.. В
случая нотариалната форма се явява условие за действителността на
волеизявлението, а вписването в
нотариалната книга е с основна функция оповестяване. / в този смисъл Решение № 1140 от 3.12.2008
г. на ВКС по гр. д. № 4437/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана
Калинова; Решение № 33от 21.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 791/2012 г., II г. о., ГК,
и др./. Нотариалното завер. заявление заедно с вписването в
нотариалните книги представлява задължителна форма, която гарантира добре
обмисленото и сериозно съгласие на собственика за строеж в неговия имот.
Наличността й е необходимо условие за действителността на волеизявлението. В
случая дали поради техническа грешка или по някаква друга причина, останала
неизяснена от страните по делото, завеждащият нотариалната служба при ГОНС –
гр. T. удостоверил, че подписа под заявлението бил положен пред него от М.А.П.,
а не от съсобственика Р. П., за която се
предполага че през това време е била в брак с А.П.. След като се установи, че
липсва волеизявление на собственика в предписаната от закона форма, то това е
равнозначно на липса на правнорелевантна
воля, тъй като по закон тази форма
на волеизявлението е форма за
действителност на акта на собственика, а не само форма за доказване. С оглед на гореизложеното съдът
приема, че по силата на твърдяното учредяване право на строеж ищцата и бившият
й съпруг не са могли да придобият право на собственост върху двуетажната
жилищна сграда, масивна стопанска сграда и навеси.
По твърдението, че бившите съпрузи са придобили по
време на брака си по давност собствеността върху двуетажната жилищна сграда, масивна
стопанска сграда и навеси, съдът намира следното: Не във всички
случаи собственикът на земята е собственик и на постройката върху нея. Разделна
собственост може да се създаде било чрез учредяване на право на строеж, било
при прехвърляне на собствеността на сградата отделно от мястото, било чрез
придобиване само на сградата по давност. Когато собственикът на земята допусне
трето лице да строи в имота му за себе си, макар и без изрично учредено право
на строеж, а след това не попречи в продължение на десет години на владението
на сградата от това трето лице, също възниква разделна собственост, тъй като
третото лице придобива сградата по давност./ в този смисъл Решение № **9 от 24.10.2011 г. на
ВКС по гр. д. № ***3/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 277 от 17.08.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1067/2010 г., I г. о., ГК и др./ Правото на собственост
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години./ чл. 79, ал. 1 от ЗС/. Построената по време на брака върху
непринадлежащ им терен и владяна от двамата съпрузи сграда, може да бъде
придобита по давност от тях и се счита за общо тяхно имущество, ако е владяна
от тях в продължение на повече от 10 години от построяването й без
противопоставянето на собственика на земята, като е ирелевантно с чии средства
и труд е строена сградата и кой е плащал данъците за нея.
Установи се от събраните по делото гласни
доказателства, които са обективни и не си противоречат, че от момента на
построяването на двуетажната жилищна сграда, представляваща и семейно жилище,
фактическата власт се упражнява единствено от съделителите Н.П. и М.П., които
установили владението с предварителното съгласие на останалите съсобственици и
без противопоставянето им. Съгласно законовата презумпция на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. В тежест на ответниците по иска за
делба е да докажат в хода на процеса, че фактическата власт е била упражнявана
за другиго или е упражнявана без намерение за придобиване на собствеността по
давност. Такива факти по делото не са установиха. След като се установено, че
бившите съпрузи са владяли имота открито и необезпокоявано, за себе си, повече
от 10 години, то те са придобили собствеността по отношение на жилищната сграда
по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.
С оглед на
гореизложеното до делба следва да бъде допусната двуетажната жилищна сграда при
равни квоти между страните или по ½ идеална част. В
резултат на гореизложеното ответниците А.К.П., ЕГН **********, К.А.П., ЕГН **********, двамата с
адрес: *** и Л.А. Й. с ЕГН **********, с адрес: *** не се яват съсобственици
на процесната жилищна сграда.
По иска за делба на другите
постройки в имота - масивна
стопанска сграда и навеси, съдът намира следното: До делба се допускат съществуващи към момента
постройки. От заключението на вещото лице по съдебно - техническа експертиза,
че в северозападната част на имота били построени следните сгради: масивна
двуетажна жилищна сграда, която страните не спорят, че е предмет на делбата;
масивна стопанска постройка; масивен гараж. В имота била изпълнена масивна
ограда север-юг между западната и източната част на имота УПИ *****,**, която
разделяла имота на две части. В процесната северозападна част на имота към моменета
на огледа нямало построени навеси и след като те не съществуват към момента на приключване на
съдебното дирене искът за делба по отношение на
навесите следва да бъде отхвърлен.
Изслушан
в съдебно заседание експертът Д. заяви, че в имота имало построена масивната
стопанска сграда, залепена към масивната двуетажна жилищна сграда. Двете сгради
били на общ зид. Ставало въпрос за две самостоятелни сгради, стопанската сграда
и жилищната сграда, построени на калкан с един общ зид. Покривът представлявал
бетонова плоча. Стопанската сграда била с височина 2,20 метра и с площ 22 кв.
метра. По делото не се установи собствениците на земята да са дали
съгласие да се построи стопанска сграда,
поради което построеното по приращение става собственост на собственика на
земята. Не се установи, тъй като не бяха ангажирани гласни доказателства, бившите съпрузи да са построили и владяли масивна
стопанска постройка открито и необезпокоявано, за себе си, повече от 10 години,
поради което искът за делба по отношеие на нея следва
да бъде отхвърлен.
По иска за делба на
движимите вещи, съдът намира следното:
По дело за делба на движими вещи е необходимо да се
докаже, че вещите са придобити през време на брака със средствата на двамата
съпрузи с цел задоволяване на семейните им нужди, че вещите съществуват към
момента на приключване на съдебното дирене и в чие държане се намират.
В конкретния случай страните не спорят, че по време на брака си са
придобили, в режим на съпружеска имуществена общност следните движими
вещи: аспиратор, марка „К.“, закупен на 24.04.2008 г.; фурна за
вграждане 24.04.2008г., марка „Е.“; пералня, марка „Г.“ , закупена на
24.04.2008 г.; кухненско оборудване, закупено през 2007 г., състоящо се от 5
двойни и 5 долни кухненски модули /шкафове/, с две врати, червени и жълти на
цвят, със сиви дръжки, изработени от ПДЧ; холова гарнитура, закупена през
2007г., представляваща петместен ъглов диван, с дамаска от черна и бяла еко
кожа; холова секция, закупена през 2007 г., състояща се от двукрилен гардероб,
стъклена витрина и място за телевизор, изработена от ПДЧ; холова маса, закупена
през 2007г., изработена от ПДЧ материал, квадратна форма с цвят черен дъб;
ъглов диван, закупен през 2007г., тип ъглов кухненски диван, със сива дамаска;
спалня с трикрилен гардероб, два броя нощни шкафчета, тоалетка с огледало,
изработени от ПДЧ, като и ъглово голямо
легло за матрак ***/190 см. с кожена тапицерия – цвят бял, които съществуват и се намират във
фактическа власт на М.П.. Страните са придобили по време на брака си в режим на
СИО и лек автомобил марка Р, модел М., с
рег. № *** с рама № ***, който се намира
при ищцата- Н.П. в Република И.. С влизане в сила на решенето за развод между страните
съпружеската иимуществена общност е прекратена на осн. чл. 27, ал.1 от СК.
Съгласно чл. 28 от СК при прекратяване
на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, поради което делбата на изброените движими вещи следва да
бъде допусната при равни квоти между Н.П. и М.П. или по ½ идеална част.
Искът за допускане делба на лек автомобил марка „Ф. П.“, модел Хетчбек, с рег. № ***,
зелен металик, закупен през 2008 г., с рама № *** следва да бъде отхвърлен, тъй
като по делото се установи, че към момента на приключване на съдебното дирене вещта не съществува,
предадена е за скрап от свидетеля Р.Ш.М., брат на ищцата.
С
оглед изхода на делото и отхвърляне на молбата за делба по отношение на част от
движимите и недвижимите вещи, на осн. чл. 9
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК страните Н.П. и М.П. следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметката на РС – K.
държавна такса в размер на по 40 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА делба между Н.Ш.П., с ЕГН **********,*** и М.А.П. ЕГН **********,*** на
следните недвижими имоти и движими вещи: дворно място с площ ***, което по сега
действащия устройствен план, одобрен със Заповед № *** на Община М., съставлявал
урегулиран поземлен имот ***, вписан като УПИ *** в скица № *** г. на Община М., в кв. ***, по плана за с. T., обл. С. З., при съседи: улица,
имот ***, имот ***, имот ***, I имот ***, ведно с
всички подобрения върху имота; построената в недвижим имот с
партиден номер ***, находящ се в село *** ***, планоснимачен номер ***, ***,
УПИ парцел *** **,**, одобрен през 1976 г., двуетажна масивна жилищна
сграда с площ *** кв. м, състояща се от:
първи етаж от ** кв. м, включващ три спални, с обща баня и тоалетна; втори етаж от ** кв. м.,
включващ хол, кухня с трапезария, сервизни помещения и тоалетна; аспиратор,
марка „К.“, закупен на 24.04.2008 г.; фурна за вграждане 24.04.2008г., марка „Е.“;
пералня, марка „Г.“ , закупена на 24.04.2008 г.; кухненско оборудване, закупено
през 2007 г., състоящо се от 5 двойни и 5 долни кухненски модули /шкафове/, с
две врати, червени и жълти на цвят, със сиви дръжки, изработени от ПДЧ; холова
гарнитура, закупена през 2007г., представляваща петместен ъглов диван, с дамаска
от черна и бяла еко кожа; холова секция, закупена през 2007 г., състояща се от
двукрилен гардероб, стъклена витрина и място за телевизор, изработена от ПДЧ;
холова маса, закупена през 2007г., изработена от ПДЧ материал, квадратна форма
с цвят черен дъб; ъглов диван, закупен през 2007г., тип ъглов кухненски диван,
със сива дамаска; спалня с трикрилен гардероб, два броя нощни шкафчета,
тоалетка с огледало, изработени от ПДЧ, като и
ъглово голямо легло за матрак ***/190 см. с кожена тапицерия – цвят бял, които съществуват и се намират във
фактическа власт на М.П. и лек
автомобил марка Р, модел М., с рег. № *** с рама № ***, който съществува и се
намира при Н.П. в Република И. при равни квоти от по 1/2 идеални части за всеки от съделителите Н.Ш.П., с ЕГН ********** и М.А.П. ЕГН **********, на основание чл. 34 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, иска
за делба, между Н.Ш.П., с ЕГН **********,*** и М.А.П.
ЕГН **********,*** на следните
движими и недвижими вещи: построените в
северозападната част на недвижим
имот с партиден номер ***, находящ се в село *** ***, планоснимачен номер ***, ***,
УПИ парцел *** **,**, одобрен през 1976 г.,
навеси и самостоятелна стопанска сграда с височина 2,20 метра и с
площ 22 кв. метра, построена на калкан с допуснатата до делба жилищна сграда; лек автомобил марка „Ф. П.“, модел Хетчбек,
с рег. № ***, зелен металик, закупен през 2008 г., с рама № ***.
ОСЪЖДА Н.Ш.П., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС – K.
държавна такса в размер на 40 лв.
ОСЪЖДА М.А.П. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС – K.
държавна такса в размер на 40 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – С. З. в двуседмичен
срок от връчване на съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: