№ 135
гр. Монтана, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630102830 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Заявена е нищожност на договора.
Ищецът, „.....” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ....., с ЕИК
......, чрез процесуалния си представител адвокат А. М. К., вписана в АК –
Монтана, е предявило иск ПРОТИВ: П. Т. И., ЕГН **********, с адрес: ..... и
ЦЕНА НА ИСКА: .....лв.
В исковата си молба твърди, че на 26.07.2023г. бил сключен Договор за
стоков кредит № 5704104 между „......." /...../ ЕАД, в качеството му на
Кредитор и П. Т. И., ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател.
По силата на този договор, Кредиторът отпуснал на кредитолучателя стоков
кредит в размер на ......лв.(осем хиляди и петдесет лева и осемдесет и пет
стотинки).
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 48
месечни анюитетни вноски, всяка в размер на ..... лв. Първата погасителна
вноска е с падеж 07.09.2023г., а последната 07.08.2027г. Кредитът е отпуснат
при годишен лихвен процент на разходите 11.57% и лихвен процент 11%.
След усвояване на Кредита, кредитополучателят не с плащал
дължимите вноски, като останало непогасено вземане по кредита в размер на
.....лв.(осем хиляди шестстотин и десет лева и деветдесет и четири стотинки),
от които главница ......лв. договорна лихва .....лв. Крайният срок за
издължаване на кредита е с дата 07/08/2027г. За настьпилата предсрочна
изискуемост длъжникът е уведомен на 11.07.2024г
На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания
1
(цесия) от 08.03.2024г. и приложенията към него между „.......” ЕАД, с ЕИК ....
и „.....” ЕООД, с ЕИК ......, задължението на ПЕТЬР Т. И., ЕГН **********,
произтичащи от Договор за стоков кредит № 5704104 от 26.07.2023г. е
изкупено от „.....” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите, до Длъжникът е изпратено уведомление, че
Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „....."
ЕООД. Уведомлението е изпратено на ответника по пощата с обратна разписка
на посочения от него адрес, в договора за кредит, като същия се явява и
постоянен.
Писмото, съдържащо уведомлението за извършената цесия е получено
лично от ответника П. Т. И. на 11.07.2024г. Моли съдът да има предвид и
факта, че е връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по
делото, Кредитополучателят получава уведомлението изходящо от 4......."
ЕАД /стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесните вземания,
като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има
възражения в тази насока. Съдът следва да зачете този факт по силата на
чл.235, ал.3 ГПК.
„....." ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си
по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд гр.Монтана за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Било образувано частно
гражданско дело № 2288/2024г. по описа на Районен съд гр.Монтана, по което
е издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед
ответникът П. Т. И. е подал възражение, за което били уведомени със
съобщение, надлежно връчено им на 10.10.2024г.
Във възражението ответникът твърди, че не дължи изпълнение по
издадената заповед за изпълнение, без да е посочил конкретни причини за
това.
Към настоящия момент погасяване на задължението по договора не е
осъществено.
Не им е известно и основание, въз основа на което задължението за
погасяване да е отпаднало.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено,
че П. Т. И., ЕГН ********** дължи на „.....“ ЕООД - гр.София, сумата от
.....лв.(осем хиляди шестстотин и десет лева и деветдесет и четири стотинки),
от които: ......лв. – главница, .....лв. - договорна лихва, дължима за периода от
07.09.2023г. до 11.07.2024г. по Договор за стоков кредит № 5704104 от
26.07.2023г., претендирани неизпълнени задължения по посочения по-горе
договор. ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира разноските по заповедното и настоящето гражданско дело.
Предоставена е банкова сметка на „.....“ ЕООД, по която ответника
следва да заплати исковите суми.
2
Ответникът, П. И. Т., ЕГН ********** и адрес: ....., в срока, предвиден
за отговор взема становище по иска.
Моли съда да отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен и
недоказан.
Със заявление, подадено срещу него по ч.гр.д.№ 2288/2024 г. по реда на
чл.410 и сл. ГПК кредиторът „.......” АД се е снабдил със заповед за
изпълнение за заплащане на суми, подробно посочени в същото относно
непогасено задължение по Договор за стоков кредит да 5704695/26.07.2023
На 08.03.2024 г кредиторът е прехвърлил вземането си на ищеца.
На първо място, неоснователни са доводите на ищеца за наличие на
облигационно правоотношение между тях. Същият не е изпълнил
задълженията си по договора, а същевременно претендира плащане по
договора.
Приложеното като доказателство по делото Извлечение от
счетоводните книги на ищеца е съставено некоректно, непълно е и не отговаря
на изискванията на закона и трайната съдебна практика. Същото освен, че не
отразява реалното движение на дълга по сметката на длъжника, но и е
подписано от длъжностни лица, за които липсват приложени доказателства, че
са оторизирани да представят подобни документи.
В този смисъл, имайки предвид гореизложеното, искът е необоснован,
неоснователен и недоказан, защото не се подкрепя от представените по делото
доказателства.
Счита, че искът е необоснован, неоснователен и недоказан, защото не
се подкрепя от представените по делото доказателства.
Претендира разноски в производството.
Моли при произнасянето си с решението си съда да обсъди и
възражението му, което прави за неравнопоставеност на клаузите на
сключения между него и ищеца договор в нарушение на разпоредбите на ЗЗП
и директните регламенти на европейското законодателство.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено ч.гр.д.№ 2288 по описа на Районен съд
Монтана за 2024 година.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена
от вещото лице К. И., приета от съда и неоспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото, съобрази констатациите от заключението на вещото лице, на
основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, че на 26.07.2023г. е сключен Договор за
стоков кредит № 5704104 между „......." /...../ ЕАД, в качеството му на
Кредитор и П. Т. И., ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател.
Кредиторът е отпуснал на кредитолучателя стоков кредит в размер на
......лв.
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 48
3
месечни анюитетни вноски, всяка в размер на ..... лв. Първата погасителна
вноска е с падеж 07.09.2023г., а последната 07.08.2027г. Кредитът е отпуснат
при годишен лихвен процент на разходите 11.57% и лихвен процент 11%.
Налице са писмени доказателства, че на 26.07.2023 г. П. Т., в ..... е
закупил Готварска печка, Хладилник и Телевизор OLED LG. Стойността на
закупените стоки възлиза на 6 647.00 лв., съгласно издадена фактура, л.29 от
делото.
Установи се, че на 08.03.2024 г. е сключен Договор за прехвърляне на
парични вземания (цесия) и приложенията към него между „.......” ЕАД, с ЕИК
.... и „.....” ЕООД, с ЕИК ......, по силата на който задължението на ПЕТЬР Т. И.,
ЕГН **********, произтичащи от Договор за стоков кредит № 5704104 от
26.07.2023г. е изкупено от „.....” ЕООД , л.37-50 от делото. От цитираното
приложение е видно, че е прехвърлено задължението на П. И. Т., произтичащо
от Договор, описан под № 79, с № 5704104 в размер на ...... лв.
На 03.09.2024 г., с вх.№ 9999 е депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата от ...... лв. главница, ..... лв.
договорна лихва за периода 07.09.2023 г. до 11.07.2024 г. – дата на
уведомяване на предсрочната изискуемост. Образувано е частно гражданско
дело № 2288 по описа на МРС за 2024 г. На 04.09.204 г. е издадена Заповед за
изпълнение № 1375, като са присъдени претендираните суми изцяло.
Предявеният в срок специален установителен иск от заявителя след
направено възражение от страна на длъжника.
В конкретния случай следва да се отговори на въпросите: Предоставен
ли е стоков кредит на ответника и на 08.03.2024 г. прехвърлено ли е
задължението на Т. с цесия, т.е. ищецът да е придобил вземане срещу Т. и
основателна ли му е претенцията за установяване съществуване на вземането
към един минал момент, а именно: 03.09.2024 г. и в какъв размер?
Съгласно заключението на вещото лице и направените от него
констатации, които съда възприема изцяло, като дадени компетентно,
обективно и безпристрастно и го приобщава по делото.
Съгласно клаузите на договор, за стоков кредит, „Чл. 3. Задължения на
Потребителя
/2/ Посоченият в договора размер на всяка месечна погасителна вноска по
отпуснат и усвоен Кредит включва предвидената в Договора съответна част от
главницата на отпуснатия Кредит, Лихвата върху нея към момента на
предоставяне на Кредита и съответна част от застрахователната премия, в
случай че има сключен договор за застраховка.
Чл. 5. Усвояване и погасяване на Кредита
/1/ Когато ..... отпуска Стоков кредит, същият се отпуска за цената на
стоката, закупена от Потребителя в Търговския обект, при изваждане на
първоначалната вноска на Потребителя за цената на съответната стока, ако
има такава. В този случай сумата по Кредита се превежда от ..... директно към
съответния търговец, от който Потребителят закупува стоката, като Кредитът
се счита усвоен от Потребителя на датата на заверяването на сметката на
4
съответния търговец със сумата на отпуснатия Кредит.“
На вещото лице е представено УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО 5704104.
Същото е описало съдържанието му, от което личи следното: „С
настоящето се УВЕДОМЯВА, че между ,,.......” ЕАД и П. И. Т. с ЕГН
********** е сключен договор за финансиране на покупката на стоки /кредит/
със следните характеристики: ФАКТУРНА СТОЙНОСТ НА СТОКАТА/ИТЕ
......00 лв. -СТОЙНОСТ НА КРЕДИТА /БЕЗ ОСКЪПЯВАНЕ/ ......00 лв. ЧАСТ
ОТ ФАКТУРНАТА СТОЙНОСТ, КОЯТО КЛИЕНТА ЩЕ ЗАПЛАТИ НА
КАСА 0.00 лв.
КРЕДИТ НЕ
брой вноски 48
ВИД КРЕДИТ .....
ОБЕКТ ТЕХНОПОЛИС – МОЛ ПАРАДАЙС /113217/.
Настоящето уведомление Е ИЗДАДЕНО, за да послужи пред „......” ЕАД
, като основание за предоставяне на клиента на желаната стока, обект на
договора за финансиране /кредит/.
В него е отразено изрично, че: „Настоящето уведомление е валидно
само при показване на лична карта от страна на клиента.“
Условията на самия стоков кредит са такива, че когато ..... отпуска Стоков
кредит, същият се отпуска за цената на стоката, закупена от Потребителя в
Търговския обект. Съгласно чл. 5/1 сумата по Кредита се превежда от .....
директно към съответния търговец, от който Потребителят закупува стоката,
като Кредитът се счита усвоен от Потребителя на датата на заверяването на
сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия Кредит.
Това обстоятелство налага извода, че ответника лично е закупил
посочените по-горе стоки, за което е издадена и фактурата/ съгласно
приложения дубликат на ф-ра № **********/26.07.2023 г. от „......” ЕАД за .....
лв./, което пък от своя страна сочи, че стоковия кредит е бил усвоен със
закупуването на изброената бяла техника.
Не са налице доказателства относно за усвояване размера на
застрахователната премия в размер на .... лв. /която сума е включена в
размера на главницата ....... + ..... = ..... лв./
От друга страна, с договора за цесия едно вземане се прехвърля на нов
кредитор, който замества досегашния и получава дълга заедно с всички
негови привилегии, обезпечения и другите му принадлежности (чл. 99 от
ЗЗД). Предметът на цесията следва да е ясно определен като се посочи
основанието за възникване на дълга, длъжника, размера на вземането,
опишат се привилегиите и обезпеченията, ако има такива. В настоящия
случай от доказателствата по исковото производство се установява, че точно
това вземане е прехвърлено с цесия.
Ищецът по иска с правно основание чл. 422 от ГПК установи активната
си легитимация. От представените доказателства се направи извод, че той има
качеството кредитор на Т. по силата на Договор за цесия на вземания от
5
08.03.2024 г., произтичащи от Договор за стоков кредит от 26.07.2023 г.,
сключен между „.......” АД и П. Т. И..
Относно възражението за нищожност на договора за стоков кредит.
Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда като част от задължителното
съдържание на договора размерът на ГПР, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към ЗПК начин и посочената формула.
Годишен процент на разходите (ГПР) означава общите разходи по кредита за
потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.
Легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и застрахователни премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Неспазването на това изискване е основание за
обявяване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК.
Относно необходимостта от въвеждане на изискванията за съдържанието и
размера на ГПР следва да се имат предвид Съображения 19 и 43 от Директива
2008/48/ЕО. За да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна
информация относно условията и стойността на кредита и относно техните
задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да
вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна
прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази
информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите,
приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. С
оглед да се насърчи установяването и функционирането на вътрешния пазар и
да се гарантира висока степен на защита на потребителите навсякъде в
Общността, е необходимо да се гарантира сравнимост на информацията,
отнасяща се до годишния процент на разходите навсякъде в Общността.
6
ГПР се изчислява по специална формула, посочена в приложение №
1 към ЗПК. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя
как са образувани размерът на ГПР и общо дължимата по договора сума.
Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. По този начин на потребителя се предоставя
възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да
съобрази икономическите последици от сключване на договора и да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, или не.
В Договор за стоков кредит № 5704104/26.07.2023 г. и Общи
условия към него, л.12-21 от делото, са посочени ГПР в размер на 11.57%,
лихвен процент – 11%, и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, ..... лв., като към цената на
стоката от ..... лв. е прибавен и общ размер на застрахователна премия от ....
лв. Посочен е общ размер на кредита /главница/ ...... лв. Няма първоначална
вноска. Посочената обща сума обаче не отразява действителния размер на
ГПР, тъй като не включва част от разходите за кредита, с които е задължен
потребителя съгласно сключения Договор за стоков кредит относно включен
размер на застрахователна премия като задължение, което също следва да бъде
включено в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
При това положение се налага извод, че договорът за стоков кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално и при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора, тъй
като това противоречи на духа на закона и създава условия за неговото
заобикаляне. Напротив, след като се установи, че ГПР е неправилно изчислен
и/или в него не са включени всички компоненти, образуващи общия размер на
разходите по кредита, следва да се приеме, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК не е спазена. Годишният процент на разходите е част е същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
7
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи
при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя
относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Нищожността на тази клауза от договора не може да обоснове извода
за нищожност на целия договор за стоков кредит.
Установено е безспорно, че е предоставен стоков кредит в размер на
..... лв., усвоен е, с които ответникът е закупил бяла техника. Над този размер
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Тъй като договорната лихва за забава е изчислена върху главница в
размер на ...... лв., а в случая този размер няма да бъде уважен, то следва да се
отхвърли и претендираната лихва за забава, тъй като не е известен точния и
размер до приключване на устните състезания, а съда няма такива знания, за
да бъде определена точно.
При този изход на делото, в тежест на ответника са разноските,
направени в заповедното и исково производство, съобразно уважената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Т. И., ЕГН
**********, от град ......., че към 03.09.2024 г. дължи на „.....“ ЕООД -
гр.София, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление град ...... сумата от
..... лв. – главница, по Договор за стоков кредит № 5704104 от 26.07.2023г.,
ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 03.09.2024 година,
до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед за
изпълнение № 1375 от 04.09.2024 г. по частно гражданско дело № 2288 по
описа за 2024 година на Районен съд – Монтана, като ОТХВЪРЛЯ иска над
размера от ..... лв. до предявения такъв от ...... лв. главница и от ...... лв.
договорна лихва за периода 07.09.2023 г. до 11.07.2024 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
8
ОСЪЖДА П. Т. И., ЕГН **********, от град ......., ДА ЗАПЛАТИ „.....“
ЕООД - гр.София, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление град ......
съгласно уважената част от исковете, следните суми: ..... лв. държавна такса за
заповедното производство; ..... лв. адвокатско възнаграждение в заповедното
производство; ..... лв. доплатена държавна такса за исковото производство и ....
лв. за възнаграждението на вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9