гр. Стара Загора, 16.12.2019 г.
Старозагорски районен
съд, гражданско отделение в публично заседание на втори декември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
при секретаря Тонка
Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 5907 по описа за
2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 422 от ГПК.
Ищецът "Водоснабдяване и Канализация"
ЕООД гр. Стара Загора твърди, че по смисъла на НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, ответникът П.Т.И.,
като собственик /ползвател на водоснабден имот, находящ се в ****,
партида ****, бил потребител на В и К услуги. Продажбата на тези услуги се осъществявала от „Водоснабдяване и
Канализация" ЕООД гр. Стара Загора при условията на публично известни Общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите. Общите условия се
одобрявали от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и влизали в сила
в едномесечен срок след публикуването им в един местен и един централен
ежедневник. Общите условия имали силата на договор между
страните, без да е необходимо приемането им от потребителите.
Съгласно горепосочените Общи условия, Наредбата, както и в чл. 327, ал.1
от ТЗ бил определен реда и срока, по който абонатите са длъжни да заплащат
дължимите суми: с изтичането на 30-дневен срок след датата на фактуриране,
което било ежемесечно, при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества, като считано от този момент дължали неизплатена главница за
съответния период. В този смисъл с
изтичането на последния ден от този 30-дневен период след фактурирането ответникът изпаднал в
забава за тази сума.
На основание чл. 3, ал.1, т.3 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004г потребители
на услугите В и К били собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки по партида - лихвен
лист, използвал доставената от „Водоснабдяване и
Канализация" ЕООД- гр. Стара Загора питейна и отведена канална вода
през периода от 01 август 2016г. до 01 октомври 2016г. Същият
не изпълнявал задължението си да заплати сумата в размер на
250.61 лв., представляваща главница, като неизпълнението продължавало и до днес.
„Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. Стара
Загора завело иск срещу длъжника
на основание чл. 410 от ГПК. Образувано било гр. дело №3568/2018г. при Районен
съд Стара Загора и издадена заповед №1964 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 16.07.2018г. Длъжникът не бил намерен на посочения адрес,
връчителят залепил по реда на чл.47 ал.1 от ГПК уведомление, като в установения
от чл.47 ал.2 от ГПК двуседмичен срок от залепването на уведомлението длъжникът
не се явил за получаване на книжата.
С
оглед на посоченото, за ищеца бил налице правен интерес да предяви иск за
установяване на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за
консумирана питейна и отведена канална вода, както и мораторна лихва,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението.
Искането е да се постанови решение, с което да се
признае за установено спрямо ответника П.Т.И., като собственик /ползвател на водоснабден имот,
находящ се в
гр. Стара Загора, ул. „Стефан
Стамболов" №8, ет. 4, ап. 8, партида ****, потребител на В и К услуги през периода от 01 август 2016г. до 01 октомври 2016г., че същият дължи сума
в размер на 250.61 лв. на „Водоснабдяване и Канализация"
ЕООД - гр. Стара Загора за ползваните услуги.
Претендират се
съдебни разноски по заповедното производство и настоящето производство, както и
адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал. 1 от ГПК в размер на 360.00 лв. съгласно Наредба
№1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на
ответника.
Искът е оспорен по основание и
размер.
Оспорва се обстоятелството, изложено в исковата молба,
че ответникът има открита партида във "Водоснабдяване и канализация"
ЕООД под № 020448, като с откриването ѝ и ползването на съответните
услуги между експлоатационното предприятие и потребителя са възникнали
договорни отношения, по силата на които "ВиК" ЕООД се задължавало да
доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната,
а той - да заплаща консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца, следващ
този на засичането и че вследствие на тези договорни отношения ответникът е
запознат и е обвързан от Общите условия на ищцовото дружество. От представените
към исковата молба писмени доказателства не се установявало ответникът да е
сключвал договор с ищцовото дружество, нито се установявало да притежава
качеството потребител по смисъла Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и че Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги имат обвързващо действие спрямо ответника. Ако съдът приеме, че между
страните има възникнало валидно облигационно отношение, което се регулира
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени от
ДКВЕР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., то се сочи, че извън твърденията в исковата
молба липсвали каквито и да било данни и доказателства обективно да са
предоставени на ответника или в обект, негова собственост, услугите, за които
се претендира заплащане. Твърди се, че исковата молба е бланкетна и по никакъв
начин не доказва с какво ответникът е нарушил задълженията си като потребител,
ползващ услугите на оператора „ВиК" ЕООД Стара Загора за процесния период,
както и че ищецът е изправна страна по поетите от него задължения като
доставчик, съгласно нормативната база, уреждаща тези отношения. Съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и общите условия на оператора „ВиК" ЕООД гр.
Стара Загора изразходваните количества питейна вода се отчитали по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператор, също така било уредено и
как и по какъв начин се отчита водомер на потребител за питейно-битови нужди.
Счита се,че ищцовото дружество не е извършило всички действия по отчитането на
потребеното количество вода за всеки отделен период. Оспорва се начинът на
отчитане на потребената канална и отведена вода, тъй като представените карнети
не са водени съобразно нормативните изисквания. Заявява се, че ответникът не е
изразходвал претендираното количество канална и отведена вода и че неправилно
му са начислени посочените в приложените като доказателства 3 бр. квитанции и
карнети кубика вода месечно, поради което се оспорва размерът на претендираната
сума за процесния период и се счита, че същата не е дължима от ответника.
Искът се счита за неоснователен и недоказан, поради
което се моли да бъде отхвърлен.
С писмено становище от 02.12.2019 г.
преди последното по делото съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален
представител претендира законна лихва за забава от 13.07.2018 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че са налице облигационни правоотношения
между него и ответника, че е престирал описаните услуги за посочения период,
както и размерът на задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяване
на вземането или насрещните си възражения за недължимост.
Искът, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, е редовен и допустим.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 3568/2018г. по описа на Районен съд –
Стара Загора се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение от 16.07.2018г.,
съгласно която длъжникът П.Т.И. следва да заплати на кредитора „ВиК” ЕООД Стара
Загора сумата от 250, 61 лв. за главница ведно със законната лихва върху сумата
считано от 13.07.2018г. до изплащането й, както и сумата от 38, 96 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.09.2016г. до 13.04.2018г., представляваща неизплатено
задължение за доставка на питейна и отведена канална вода по партида № 43192 за
имот на ул. „Стефан Стамболов“ № 8, ет. 4, ап. 8, както и сумата от 385 лв. -
разноски по делото. Ответникът не е намерен на известните адреси по делото,
поради което и на основание чл. 47 ал. 5 вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК на ВиК
е указано да предяви иск в срок. В указания срок ищецът е предявил иск относно
вземането си, предмет на настоящото производство.
Мораторна лихва не е претендирана с настоящата искова молба, поради което
Заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване от заповедния съд за сумата от
38, 96 лева лихва за забава за периода от 01.09.2016 г. до 13.04.2018 г.
По делото е представена справка от Службата по вписванията гр. Стара
Загора, видно от която за процесния период август – октомври 2016 г. (издадени
са квитанции на 01.08.2016г. 01.09.2016 г. и 01.10.2016 г.) ответникът е бил
собственик на водоснабдявания имот в гр. Стара Загора, ул. „Стефан Стамболов“ №
8, ет. 4, ап. 8. Този факт не се оспорва по делото.
По делото е приложена квитанция от
01.09.2016 г. на ВиК гр. Стара Загора, в която е записано, че за периода от
01.07.2016 г. до 03.08.2016 г. е отчетено за водомер 001****1 консумация от 19
куб.м. вода на стойност 43, 13 лева без ДДС. За същия период за водомер 001****2
е отчетена консумация от 11 куб.м. вода на стойност 24, 97 лева без ДДС. Общата
дължима сума е 81, 72 лева с ДДС.
От квитанция от 01.10.2016 г. се
установява, че за периода от 03.08.2016 г. до 01.09.2016 г. е отчетено за водомер
001****1 консумация от 26 куб.м. вода на стойност 59, 02 лева без ДДС. За същия
период за водомер 001****2 е отчетена консумация от 6 куб.м. вода на стойност
13, 62 лева без ДДС. Общата дължима сума е 87, 17 лева с ДДС.
Следва да се отбележи, че квитанциите се ползват с формална доказателствена
сила, а именно че са издадени от ищцовото дружество в обхвата на неговата
дейност. Същите следва да се ценят с оглед останалите събрани по делото
релевантни доказателства.
От представените по делото извлечения от карнет се установява, че водомерите
в дома на ответника са отчитани от инкасатор. За партидата има два водомера,
като водомер № 1 т.е. водомер 001****1
се установява по записване на самия инкасатор, че е бил повреден за
периода от декември 2015 г. до ноември 2016 г. Записвани са обаче стойности на
водомера – напр. на 03.08.2016 г. е отчетено количество от 19 куб.м. Това са и
стойностите, записани в квитанция от 01.09.2016 г. за този водомер. Срещу
отчетеното на повредения водомер няма подпис. По същия начин са отчетени
количества вода на 01.09.2016 г. 26 куб.м. и 07.2016 г. - 19 куб.м.
За водомер № 2 т.е. водомер 001****2
на 03.08.2016 г. е отчетено количество вода от 11 куб.м. Това са и
стойностите, записани в квитанция от 01.09.2016 г. за този водомер. Срещу
отчета им обаче няма подпис на потребителя. На 01.09.2016 г. и на 07.2016 г. са
отчетени съответно 6 куб.м. и 11 куб.м. вода., като срещу стойността от 6
куб.м. има подпис на потребителя, който не е оспорен по делото, а срещу
стойността от 11 куб.м. няма положен такъв.
По делото беше изготвена съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице
е изследвало счетоводните записвания на ищеца. Приложена е и първата квитанция от 01.08.2016 г. за отчетен
период 01.06.2016 г. – 01.07.2016 г., според която е отчетено за водомер 001****1
консумация от 19 куб.м. вода на стойност 43, 13 лева без ДДС. За същия период
за водомер 001****2 е отчетена консумация от 11 куб.м. вода на стойност 24, 97
лева без ДДС. Общата дължима сума е 81, 72 лева с ДДС.
В заключението е отразено, че процесните три квитанции за ползвана питейна
вода и услугите отвеждане на канална вода и пречистване на отведена вода са на
името на П.Т.И., за процесния имот. Документите /квитанциите/ са заведени в
счетоводството на дружеството в месеца, в който са издадени и по тях е внесен
ДДС. Сумата е съответна на претендираната – 250, 61 лева.
Процесните квитанции са издадени и осчетоводени въз основа на вписаните от
инкасатора данни в карнета по партида 43192, в резултат на извършени проверки
на двата водомера /в банята и тоалетната/ от инкасатора Марияна Карчева
Към датата на извършената проверка - 25.10.2019г. няма плащания по процесните
квитанции.
При извършения сравнителен анализ, относно задължението за предоставени от
ищеца услуги, регистрирани по партида №**** за периода от 01.06.2016г. до
01.09.2016г. между процесните квитанции и карнета се установило пълно
съответствие.
Съгласно представеното заверено копие от карнета на ответника по делото за
периода от месец януари 2016г. до месец 12.2017г., първи водомер в тоалетната е
повреден. Показания са отчитани от втория водомер, намиращ се в банята. В
съдебна зала вещото лице не можа да отговори на въпроса защо са посочени точно
тези стойности на повредения водомер. От ищцовото дружество също не сочат
правни и и фактически основания за начислени точно такива стойности на
повредения водомер. Не са предоставени документи, че са давани указания за
подмяна на повредения водомер.
По делото са представени Общите условия на ВиК, които са одобрени от ДКЕВР
с решение от 11.08.2014г.
Безспорно е по делото, че “ВиК” ЕООД е
оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество
доставя тези услуги на потребителите на територията на гр. Стара Загора по
силата на публично известни и публикувани в интернет Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператор „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, гр.Стара Загора, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР.
В конкретния случай отношенията между
страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален
писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което правило се
повтаря и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от Общите условия на оператора.
По делото се установи, че за процесния
период ответникът е бил собственик на имота поради което и същият несъмнено има
качеството потребител.
По отношение на факта дали ищцовото
дружество доказа в хода на процеса реално потребление на посочените в
квитанциите водоснабдителни услуги, съдът намира, че по отношение на повредения
водомер, това не беше сторено.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. при констатирана нередовност на водомера оператора на ВиК услуги,
съответно неговия представител, първо трябва да даде предписание за
отстраняване на повредата на водомера и да определи срок за това, като
демонтира пломбата на холендъра. От събраните по делото доказателства не се
установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по подзаконовия нормативен акт
- да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера, да демонтира
пломбата на холендъра и да определи срок за това. Няма данни дори и такова
предписание да е изпълнено, то да е връчено на ответника и той да е уведомен за
предписанието, поради което и изискването на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., не е изпълнено. Също така по делото няма доказателства да е
спазено и правилото на чл. 26 от ОУ на дружеството, а именно при повреден
водомер ВиК операторът начислява количеството вода, изразходвано според
средномесечния разход за съответния период през предходните три години.
Ето защо съдът намира, че следва да се
отхвърли иска в частта, в която ищецът претендира в трите квитанции за
количество вода, потребено чрез водомер 001****1 на обща стойност 174, 34 лева
с ДДС. По-точно съгласно карнета и квитанциите са отчетени неправомерно
следните количества:
-
консумация от 19 куб.м. вода на стойност 43, 13 лева без ДДС по квитанция
от 01.09.2016 г.
-
консумация от 19 куб.м. вода на стойност 43, 13 лева без ДДС по квитанция
от 01.08.2016 г.
-
консумация от 26 куб.м. вода на стойност 59, 02 лева без ДДС по квитанция
от 01.10.2016г.
По отношение на водомер 001****2 съдът
намира, че са спазени правилата за отчитане на потребени водоснабдителни услуги
на обща стойност 76, 27 лева с ДДС. По–точно съгласно карнета и квитанциите са
отчетени правомерно следните количества:
-
консумация от 11 куб.м. вода на стойност 24, 97 лева без ДДС по квитанция
от 01.08.2016 г.
-
консумация от 11 куб.м. вода на стойност 24, 97 лева без ДДС по квитанция
от 01.09.2016 г.
-
консумация от 6 куб.м. вода на стойност 13, 62 лева без ДДС по квитанция от
01.10.2016 г.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза се установи, че фактурите са надлежно осчетоводени, т.е.
счетоводството на дружеството е водено редовно. Относно доказателствената сила
на счетоводните записвания, съдът взе предвид, че редовно водените счетоводни
книги могат да бъдат доказателство за изпълнение на сключените търговски сделки
/чл. 55, ал. 1 ТЗ/, както и че фактическото изпълнение /доставянето и
отвеждането на питейна вода по договор за търговска продажба, може да се
доказва с всички допустими доказателствени средства - фактури,
приемо-предавателни протоколи, разписки, заявки, квитанции и др.
Счетоводните книги са частни
свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила е производна и се
отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство, редовността на
удостоверените обстоятелства не се презюмира, а доказателствената сила на
счетоводните книги и записванията в тях следва да се преценява по вътрешно
убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 182 ГПК. С
други думи счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като
доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която
не се презюмира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите
доказателства.
В тази връзка съдът намира, че
представените по делото клиентски листове /карнети/ на водомер 001****2 кореспондират
на счетоводните записвания при ищеца и освен това следва да им се даде вяра.
Върху карнетния лист са налице подписи,
като последния от тях е от дата 01.09.2016 г., т.е. в края на процесния период
и може да се приеме, че установява количеството отчетена вода за процесния
период (юли –септември 2016г. период на отчитане). Подписите, положени в
карнетния лист не са оспорени. Освен това подписите са положени при отчитане на
количествата потребена и отведена вода. Поради това на тези подписи следва да
се придаде значението на признание на показанията на водомера отчетени при
осигуряване на достъп до него, тъй като подписите се полагат непосредствено
след снемане на показанията на водомера и освен това кореспондират със счетоводните
записвания на ищеца. Липсата на подпис на потребителя в карнетния лист за всеки
месец не води до основателност на тезата за недоказване на количества потребена
вода. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 23 ал. 1 от ОУ на ВиК гр. Стара
Загора показанията на водомерите се отчитат на всеки 3 месеца за потребители по
чл. 3 т. 1 от ОУ т.е. за питейно-битови нужди, какъвто е настоящия случай.
Съгласно ал. 3 от чл. 23 в междинните периоди ежемесечно се начислява
количество изразходвана вода въз основа на средномесечния разход от предходните
два отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление.
С полагането на подпис за края на
отчетния/претендиран от ищеца период ответникът се е съгласил със служебното
начисление за предходните процесни месеци (по 11 куб.м.) и изравнителното
отчитане от 6 куб.м. срещу което има положен подпис. Следва да се има предвид и
че от друга страна потребителят не може да черпи благоприятни правни последици
от неизпълнението на свое задължение – да осигури достъп до имота за отчитане
на показанията на водомера т.е. за периодите, в които е имало служебно
начисляване. В този смисъл е Решение 199 от 16.06.2017 г. по в.гр.д. 1160/2017
г. на ОС Стара Загора.
Ето защо съдът намира, че следва да се
уважи иска в частта, в която ищецът претендира в трите квитанции за количество
вода, потребено чрез водомер 001****2 на обща стойност 76, 27 лева с ДДС, а в
останалата част да се отхвърли.
Съдът следва да се произнесе и по
законната лихва, доколкото същата не представлява иск, а законна последица при
уважаване на иска и може да бъде поискана от страната до края на устните
състезания, както е сторено и в настоящия случай.
По разноските.
Ищецът е сторил разноски в размер на 25 лева
държавна такса и 360 лева за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. В исковото производство е е претендирал разноски в размер на 25
лева за държавна такса, 150 лева депозит за особен представител, 360 лева адвокатско
възнаграждение и 100 лева разноски за вещо лице. От поисканите разноски съдът
намира, че не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение
в исковото производство в размер на 360 лева. Съгласно уважената част от
исковете следва да се присъдят разноски и за двете производства общо в размер
на 200, 86 лева.
На особения представител следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 150 лева от внесения по делото депозит.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника П.Т.И. с ЕГН ********** с адрес ***,
като собственик /ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора,
ул. „Стефан Стамболов" №8, ет. 4, ап. 8, партида ****, потребител на В и К
услуги през периода от 01 август 2016г. до 01 октомври 2016г., че същият дължи сума в размер на 76, 27 лева с ДДС на „Водоснабдяване и
Канализация" ЕООД - гр. Стара Загора за ползваните услуги, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC Стара Загора, въз основа
на което е образувано ч.гр.дело № 3568/2018г. - 13.07.2018 г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над 76, 27 лева до сумата от
250, 61 лева ведно със законната лихва за забава.
ОСЪЖДА П.Т.И. С егн ********** с адрес *** да
заплати на „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. Стара Загора разноски
и за двете производства общо в размер на 200,
86 лева.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител на ответника – адв. С.Д. *** в
размер на 150 лева, което да се изплати от внесения по делото депозит. Да се
издаден РКО.
Решението може да се обжалва от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.