№ 2375
гр. Бургас, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20232120105527 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.149, ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба на Т. Х. П., ЕГН: ********** от гр. Ч*****, община С*, З. Х.
Д., ЕГН: ********** от гр. Ч****, община С*, К. Г. К., ЕГН: ********** от гр. Ч****, С. Д.
С., ЕГН: ********** от гр. Ч***, община С*, всички със съдебен адрес гр. С***** – чрез
адв. А. И.а Ж., с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, във вр. чл.18ж от ППЗСПЗЗ.
Претендира се прогласяване нищожността на решение № 2718 от 02.09.1993г. на Поземлена
комисия – С* /сега Общинска служба “Земеделие” - С*/, постановено по заявление за
възстановяване право на собственост върху земи на наследниците на С. С. Н*. Като
основание за претендираната нищожност, жалбоподателите сочат несъответствие на състава
на комисията с изискванията на чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ, с оглед на което считат, че
решението е взето от незаконен състав.
Административния орган – Общинска служба “Земеделие” не изразява становище по
жалбата. Представя преписката по атакуваното решение.
Заинтересованите страни, чрез своя пълномощник – адв. Ж. поддържат жалбата и
молят същата да бъде уважена като преписката бъзе върната за ново разглеждане на
административния орган.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Настоящите жалбоподатели, в качеството си на
наследници на С. С. Н* са активно легитимирани да подадат жалба да искат прогласяване
нищожността на процесното решение, доколкото последното като индивидуален
административен акт засяга техните права и интереси. Искането за обявяване на нищожност
на административните актове не е ограничено със срок съгласно разпоредбата на чл.149,
ал.5 от ГПК. Такова оспорване може да се провежда по отношение на всички
административни актове, без значение дали те са позитивни или негативни за оспорващите,
тъй като нищожността като вид порок е толкова съществена, че при констатиране на същата
всеки съдебен орган може да я прогласи, дори и при условията на осъществен косвен
съдебен контрол. Поради това е налице безспорен правен интерес за наследниците на С. С.
Н*, собствеността върху земеделските им земи да бъде реституирана с валиден
административен акт, без същият да страна от порока “нищожност”. Или, казано по друг
1
начин и съгласно трайно установената практика на Върховния административен съд,
независимо, че актът удовлетворява отправено искане, с оглед конститутивното му
действие, адресатът има интерес да игнорира всякакво съмнение за неговата действителност.
Относно Решение № 2718 от 02.03.1993г. на Поземлена комисия – гр. С*:
Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Решението
може да е нищожно на различни основания, най-често като издадено от некомпетентен
орган. Административния орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен.
Нищожно е също така решение, постановено от орган, действал в незаконен състав, в
нарушение на предписаната от закона форма, както и решението, постановено при
незачитане стабилитета на предходно произнасяне от ПК и т.н. При преценка на
действителността на решението, ако същото е било издадено до влизане в сила на
промените в ППЗСПЗЗ, обнародвани в ДВ, брой 44 от 08.05.2001г., трябва да се изследва
дали съставът на поземлената комисия и отговарял на изискванията на законност
предвидени в чл.60, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ /отм./ В различните периоди от време до
отмяната на тези разпоредби, същите имат различни редакции, които обуславят и различни
изисквания за законност на състава на поземлената комисия. В случай, че поземлената
комисия е действала в незаконен състав, липсва необходимата за валидно произнасяне
материална властническа компетентност и решението се явява нищожно.
Обжалваното решение /на л. 70-72 от делото/ е постановено от ПК – С* в състав от
председател, секретар и четирима членове. Към датата на постановяване на решението -
02.03.1993 г., разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е действала в следната редакция:
„Поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове.
Председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на
земеделието нейни членове задължително се назначават на щат. На останалите членове на
комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове“.
В настоящия случай не е спазено императивното изискване на чл.60, ал.5 от
ППЗСПЗЗ /в действащата тогава редакция/, че в комисиите задължително се включват:
юрист, агроном, инженер – геодезист или инженер – земеустроител, представител на
ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.
Видно от писмо изх. № 48-00-70/1/ на Община С* от 31.10.2023г. /л.129 по делото/,
след извършена проверка в Общината е установено, че членовете на комисията, постановила
процесното решение фигурират във ведомостите за заплати на длъжност “специалист”, но
заповеди за тяхното назначаване не са открити. В същото време, видно от представеното по
делото удостоверение К002-210/22.07.2008г., , издадено от Главна дирекция “Земеделие и
гори” към Министерство на Земеделието и Храните /л.142 по делото/, се установява, че към
момента на постановяване на решението, а именно през периода от 01.06.1992г. до
30.05.1995г., министърът не е назначавал в Поземлена комисия – С* представител на
ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.
Съгласно чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към момента на постановяване на
решението, поземлената комисия е следвало да включва юрист, агроном, инженер-геодезист
или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните
земеделски стопани. Към момента на постановяване на решението, това изискване е
императивно, като с последващи изменения на нормата на чл.60, ал.5 от ППЗСППЗ /Доп. -
ДВ, бр. 28 от 1997 г./, законодателят е предвидил, че включването на тези лица е “по
възможност”, т.е. от императивна разпоредбата става диспозитивна, като включването на
посочените в нея лица в състава на ПК е пожелателно – при наличие на такава възможност.
По силата на тази разпоредба, която е императивна към процесната дата, за да е законен
състава на ПК – С*, в същата задължително е следвало да бъдат включени юрист, агроном,
инженер- геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и
на частните земеделски стопани.
В конкретния случай административният орган не е представил доказателства, че
съставът на комисията, постановила оспореното решение, отговаря на изискванията по чл.
60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ /отм./ Затова и несъответствието на състава на комисията с
императивните законови разпоредби, води до некомпетентност на органа, постановил
оспорения административен акт, което е порок, който обосновава нищожността на акта.
Затова и следва да се приеме, че административният акт е постановен от некомпетентен
2
орган, поради което страда от порока „нищожност“. В качеството си на административен
колегиален орган по земеделската реституция, ПК осъществява своите правомощия и
постановява законосъобразни актове, само когато действа в предвидения от закона състав в
съответствие с предвидената от закона образователна компетентност. Както бе посочено и
по-горе, липсата на взето решение от задължителния персонален състав на поземлената
комисия означава липса на валидно формирана воля, т.е. на волеизявление на компетентния
орган и процесното решение е нищожно поради липса на компетентност за издаването му,
като особен съществен порок /чл. 146, т. 1 от АПК/.
С оглед изложеното, жалбата следва да бъде уважена като се обяви нищожността на
атакуваното решение № 2718/02.03.1993 г. на Поземлена комисия – С*.Преписката, по
която е постановено решението следва да се върне на Общинска служба “Земеделие” гр. С*
за произнасяне в законен състав.
Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 АПК и направеното в тази
посока искане, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени сторените от тях в
настоящото производство, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, които видно
от представените доказателства /договори за правна защита и съдействие/са в общ размер на
1920.00 лева. /по 480 лв. по всеки един от договорите/.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, Бургаският
районен съд,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на Решение № 2718/02.03.1993 г. на Поземлена комисия –
гр. С* /понастоящем Общинска Служба „Земеделие“ – гр. С*/.
ВРЪЩА преписката на Общинска Служба „Земеделие“ – гр. С*/ за валидно
произнасяне по заявлението, подадено от Христодор С. С.- вх. № 2718/13.03.1992 г.,
съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Общинска Служба „Земеделие“ – гр. С*, да заплати на Т. Х. П., ЕГН:
********** от гр. Ч*****, община С*, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/
лева, представляваща сторени в производството пред Районен съд – Бургас разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска Служба „Земеделие“ – гр. С*, да заплати на З. Х. Д., ЕГН:
********** от гр. Ч****, община С*, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/
лева, представляваща сторени в производството пред Районен съд – Бургас разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска Служба „Земеделие“ – гр. С*, да заплати на К. Г. К., ЕГН:
********** от гр. Ч****, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща
сторени в производството пред Районен съд – Бургас разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска Служба „Земеделие“ – гр. С*, да заплати на С. Д. С., ЕГН:
********** от гр. Ч***, община С*, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/
лева, представляваща сторени в производството пред Районен съд – Бургас разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаският административен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3