№ 268
гр. Варна, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Т.а
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Т.а Търговско дело №
20213100900184 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д. № 184/2021г. по описа на Окръжен съд град
Варна е образувано по молба, с която в условията на обективно и субективно
съединяване срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7,
ет.5 са предявени осъдителни искове, за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д.Н. Н.,
б.ж. на гр.Варна, настъпила на 29.07.2017г., в резултат на ПТП от 08.07.2017г.
в гр.Варна по вина на В. Е. Р. ЕД., род.на ******., гражданин на Кралство
Нидерландия, като водач на МПС л.а. „Хюндай Теракан“ с рег. №******, със
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника, както следва:
1. От Н. Д. Н. с ЕГН ******* с адрес *******, баща на починалия, за
присъждане на сумата от 200 000 лева
2. От ИВ. М. Н. с ЕГН ********** с адрес *******, майка на починалия, за
присъждане на сумата от 200 000 лева
3. От М. Н. Н. с ЕГН ********** с адрес *******, сестра на починалия, за
присъждане на сумата от 150 000 лева
4. От ЦВ. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес *******, баба на починалия, за
1
присъждане на сумата от 100 000 лева
5. От М. Г. М. с ЕГН ********** с адрес *******, дядо на починалия, за
присъждане на сумата от 100 000 лева,
ведно със законна лихва за забава върху главниците, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие – 08.07.2017г. до окончателното
плащане на задължението, както и сторените разноски по делото.
В исковата молба, уточнителна молба с вх. № 11299 от 10.06.2021г. и
уточнителна молба с вх. № 13352/06.07.2021г. се твърди, че ищците са
законни наследници на Д.Н. Н., б.ж. на гр.Варна, чиято смърт е настъпила на
29.07.2017г., в резултат на ПТП от 08.07.2017г. в гр.Варна по вина на В. Е. Р.
ЕД., род.на ******., гражданин на Кралство Нидерландия, като водач на МПС
л.а. „Хюндай Теракан“ с рег. №******.
Твърди се, че автомобилът е бил застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* по силата на сключена застрахователна полица №
BG/23/116001837158 със срок на действие от 02.08.2016г. до 01.08.2016г.
Сочи се, че срещу В. Е. Р. ЕД., е проведено наказателно производство, по
което с влязла на 12.06.2020г. в законна сила присъда № 25 от 19.03.2018г. по
НОХД № 140/2018г. на ОС – Варна, подсъдимият е признат за виновен, че е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д.Н. Н., настъпила на 29.07.2017г.
Излага се, че поради тези обстоятелства за тях е налице правен интерес да
упражнят правото си да предявят пряк иск срещу застрахователя по
гражданската отговорност на делинквента.
Сочи се, че на осн.чл. 380 от КЗ ищците са заявили пред ответното
дружеството извънсъдебна претенция за обезвреда, но към настоящия момент
липсва плащане.
Твърди се, че всички ищци живеят заедно на един адрес, на който до
двадесетата си годишнина е живял и техния родственик. Сочат, че и след като
той е създал свое семейство, връзката между тях не била преустановена.
Празнували заедно празници; през лятото заедно с неговите родители и сестра
му посещавали българските планини. Сочи се, че пострадалият завършил
успешно езикова гимназия; архитектура във ВСУ и му предстояла работа в
частно търговско дружество. След смъртта му родителите продали жилището,
в което живеели всички в опит да намалят болката, но не успели.
2
Твърди се, че ищцата М.Н. Н. е сестра на Д. Н.. Сочи, че той й помагал
много през трудния за нея пубертет; помагал й по математика, а в
последствие и по време на следването й. Двамата имали планове за общо
архитектурно бюро. След смъртта му напуснала университет и завършила
години по-късно.
Твърди се, че ищцата Ц.Г. е баба на Д. Н., за когото преимуществено се
грижела тя, тъй като родителите работели до късно и на няколко места. По-
късно на свой ред внукът й поел грижите за баба си – пазарувал храна,
лекарства; всеки месец я водел при личен лекар; помогнал й да уреди
наследствени имоти. Смъртта му предизвикала влошаване на здравето й.
Твърди се, че ищецът М.М. е дядо на пострадалия. Фактът, че е инвалид
и живее на място, отдалечено от гр.Варна, го ограничавало, поради което
внукът му бил единствения човек, който му носел храна, лекарства,
разговарял с него. В последствие като го прибрали в общия дом и го
настанили в стаята на Д., която била на втория етаж, можел да слиза долу
само ако внукът му го пренесял на ръце. Двамата често си говорели за
всякакви неща, включително за работата на внук му и бъдещите му планове.
Молят съда да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, законна лихва за забава в плащането на главницата от
датата на настъпване на застрахователното събитие, както и да заплати
сторените от ищците разноски в исковото производство.
В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество ЗАД
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* оспорва исковете като
недопустими и неоснователни по основание и размер. Твърди, че процедурата
по чл.380 от КЗ не е изпълнена изцяло, тъй като не са представени всички
необходими документи за установяване основанието и размера на
претенциите. Твърди се, че липсват посочени банкови сметки, на осн. чл.127,
ал.4 от ГПК. Счита се, че исковете на М.Н., Ц.Г. и М.М. са процесуално
недопустими, евент.неоснователни.
Оспорва се твърдения механизъм на ПТП и вината на водача на л.а.
Хюндай Теракан за настъпване на ПТП; твърди се наличие на случайно
събитие. Оспорва се причинно-следствената връзка между неправомерното
деяние и настъпилите вреди, изразяващи се в смъртта на водача на
мотоциклета.
3
Въвежда се възражение за съпричиняване на вредите от наследодателя
на ищеца, в резултат на неправилно, несъобразено с установените законови
правила по ЗДвП поведение, поради управление на МПС с несъобразена
скорост. Твърди се, че мотоциклетът не е бил технически пригоден,
съотв.застрахован, за да се движи по пътищата, отворени за обществено
ползване. На следващо място се твърди, че водачът му е бил без предпазна
екипировка, както и без лиценз, респ. способности да управлява ППС.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва, вкл. началния
момент, от който се настоява присъждането й. Настоява се за отхвърляне на
исковите претенции изцяло.
С допълнителната искова молба ищците, чрез пълномощник, възразяват
срещу въведените от ответника оспорвания.
С отговора на ДИМ ответникът репликира твърдения по ДИМ и
поддържа възраженията си.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал.1 от
КЗ във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
На осн. чл. 300 от ГПК , съдът указва на страните, че влязлата в сила
присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд относно
деянието, противоправността и виновността. Силата на присъдено нещо се
разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно
правната квалификация на деянието, поради което може да се противопостави
на всички по отношение на визираните в чл.413 от НПК констатации,
независимо дали са участвали в наказателния процес. В конкретния случай
вредата е елемент от състава на деянието, има сила на присъдено нещо и
съответно гражданския съд е длъжен да се съобрази с нея.
В тежест на всеки един от ищците е възложено да проведе пълно и
пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД; наличието на валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя,
претърпените болки и страдания, включително да обосноват размера на
претендираното обезщетение.
4
Ищците М.Н., Ц.Г. и М.М. също така следва да и наличието на трайна и
дълбока емоционална връзка на ищците с починалия; наличието на оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие,
които биха получили реално проявление, ако починалия родственик бе жив;
включително да обосноват размера на претендираното обезщетение.
Ответникът следва да установи изпълнението си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност, както и възраженията си срещу
исковете, включително възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Не се спори между страните и се установява от Присъда №
25/19.03.2018г., постановена по нохд № 140/2018г. по описа на ВОС, влязла в
законна сила на 12.06.2020г., че лицето В. Е. Р. ЕД., род. на ******., ЛНЧ
**********, е признат за виновен в това, че на 08.07.2017г. в гр.Варна, при
управление на МПС л.а. Хюндай Теракан с рег. № У 7144 АМ нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Д.Н. Н., настъпила на 29.07.2017г.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № АУ067676ПР,
изд.от Община Варна, се установява, че ищците Н. Д. Н. и ИВ. М. Н. са
родители на пострадалия, ищцата М. Н. Н. е негова сестра, ищцата ЦВ. Г. Г. е
негова баба, ищецът М. Г. М. – дядо на Д.Н. Н..
По делото не е спорен и въпроса относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното дружество и водача на л.а. Хюндай Теракан с рег. № У 7144
АМ, предвид представената застрахователна полица № BG/23/116001837158
със срок на валидност от 02.08.2016г. до 01.08.2017г., и доколкото по силата
на чл.477, ал.2 от КЗ по ЗЗ ГО на автомобилистите е застраховано всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението на МПС на законно
основание.
В чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач на МПС е предвидено изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на
чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
5
застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение.
С исковата молба e представено заявление от ищците ведно с фискален
бон, удостоверяващ изпращане до ЗАД ОЗК Застраховане на дата 09.09.2020г.
С отговора на исковата молба ответникът посочва, че е сезиран с
извънсъдебна претенция от страна на ищците, входирана под № 99-
6554/11.09.2020г., поради което следва да се приеме за изпълнено
задължението им, вменено с посочените разпоредби на КЗ.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява механизма на
ПТП, който сочи, че на 08.07.2017г., около 20.10 часа, в гр.Варна, на
кръстовището между бул.„Вл.Варненчик" и ул.„Георги Бенковски" е
настъпило ПТП между л.а.„Хюндай Теракан", с рег.№******, управляван от
В. Е. Р. ЕД., ЛНЧ**********, със скорост за маневра ляв завой от около 30
км/ч, от бул.„Вл.Варненчик" към ул.„Г.Бенковски" и мотоциклет „Хонда
ЦБР600", с рег.№В1369В, управляван от Д.Н. Н., ЕГН**********, със
скорост от около 50 км/ч, в права посока към центъра на града. При
съприкосновението в лява пътна лента посока центъра на града,
мотоциклетът се е ударил с предна част спрямо предна дясна врата на
автомобила. При настъпилия удар каската на мотоциклетиста е влязла в
контакт с дясно странично разположените детайли на автомобила. В резултат
на пътния инцидент и настъпилата тежка черепномозъчна травма, водачът на
мотоциклета Д. Н. почива на 29.07.2017г.
Преди настъпване на ПТП и двете МПС-та са били разположени в лява
лента на срещуположните за движение платна на бул.„Вл.Варненчик". ПТП-
то настъпва при разрешителен сигнал за двете МПС-та. Условията са били -
сухо пътно платно, ясно време, асфалтирано пътно платно, без неравности.
Удара настъпва в чертите на кръстовището образувано от булеварда и ул.
„Г.Бенковски". Към момента на ПТП мотоциклетът се е движил в права
посока, а автомобилът е завършвал маневра ляв завой за навлизане по ул.
„Г.Бенковски". МПС лек автомобил се е движил в лява лента на булеварда с
изпълнявана маневра за навлизане по ул.„Г.Бенковски", а мотоциклетът се е
движил по булеварда в лява лента, в посока центъра на града.
Удара настъпва в лява лента заемана от мотоциклета. В конкретния
момент автомобила е заемал цялата ширина на пътната лента на мотоциклета
и част от началото на дясната пътна лента.
6
В района на ПТП е имало хоризонтална маркировка характерна за
предстоящо навлизане на МПС в кръстовище - стоп линия, осева
непрекъсната бяла линия между пътните ленти, знаци за определяне
движение в права посока по булеварда с предимство. След кръстовището в
дясно е имало знак забраняващ престой/паркиране и движение на двуколесни
превозни средства по булеварда в посока центъра на града.
Според вещото лице скоростта на движение на автомобила преди
навлизане в кръстовището е невъзможна за изчисление. Критичната скорост
за изпълняваната маневра ляв завой е била около 30 км/ч.
Скоростта на движение на мотоциклета към началото на опасната
ситуация и в момента на ПТП е била непроменена и невъзможна за точно
определяне. Всяка скорост на движение над 30-35 км/ч е била опасна в
конкретната ситуация за мотоциклетиста. Технически той е нямал
възможност да предотврати ПТП посредством спиране при движение със
скорост по-висока от 30-35 км/ч.
Вещото лице не намира данни пострадалият да е изпълнявал маневра
или осъществявал процес на намаляване на скоростта на движение.
Липсват данни техническа неизправност да е допринесла за настъпване
на ПТП-то.
Представено по делото е СУМПС, валидно до 20.06.2027г., изд. от МВР
Варна, удостоверяващо годността на пострадалия да управлява съответното
ППС.
Видно от прието по делото удостоверение за техническа изправност на
ППС мотоциклет „Хонда ЦБР600", същото е преминало преглед на
17.05.2017г. и е допуснато да се движи по пътищата отворени за обществено
ползване.
Вещото лице по техническата част на проведената КСМАТЕ,
изследвало предпазния шлем/мотоциклетна каска, ползван от пострадалия
към момента на ПТП, докладва, че същият е марка Арай, модел AXCES-2,
размер С, с обиколка на главата 56 см, година на производство 2005, видно
от инициалите в задната му част – ЕСЕ22-05, снабден е с преден визьор, цяла
конструкция на брадичката. Установява, че разрушаването на шлема е в
предната му част, с вертикално разположение спрямо предбрадника,
7
достигащо въздухозборника. При оглед на точката на контакт се забелязва
отделяне на материал от шлема с направление от горната част
визьора/въздухозборника към участъка/долната част за поставяне на главата
на моториста. Деформацията е с ширина 3 см, която отговаря на ръба на
предна дясна колонка на процесния автомобил. Принципно шлемът е
проектиран да понесе неразрушим за конструкцията му директен удар с
плоска или остра фигура на контактната повърхност със скорост до 9.5 м/с
или 34.2 км/ч. При удар с по-висока скорост се очакват конкретни пластични
деформации по шлема. В конкретния случай, шлемът е понесъл пряк
протривен удар в предната част на предбрадника. С оглед така установените
деформации вещото лице заключава, че тялото на пострадалия е полетяло в
сближение с автомобила с горната си част, приведено над мотоциклетното
кормило и резервоар.
От приетите по делото медицински документи и заключението на
вещото лице д-р Д. се установява, че при ПТП на 08.07.2017г. Д.Н. Н. е
получил следните травматични увреждания: тежка черепномозъчна травма,
изразяваща се в счупване на черепната основа, тежка контузия на мозъка,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, вътремозъчен кръвоизлив,
заличаване на структурата на мозъчния ствол и хипофизата, многофрагментни
счупвания на лицевите кости, счупване на пето ляво ребро, многофрагментно
счупване на дясната лъчева кост и костите на лявата предмишница. Причина
за смъртта на Д. Н. е тежката черепно-мозъчна травма. Не е установено
наличие на етилов алкохол в пробата кръв, взета при постъпването в МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД. Към момента на произшествието се установява, че
пострадалият Н. е бил с поставена предпазна каска, която в резултат на ПТП е
получила деформация в предната си част. В този смисъл, вкл. носенето на
задължителна предпазна каска, не е предотвратило получаването на тежките
травматични увреждания в областта на главата, които са в пряка причинно
следствена връзка с настъпилия смъртен изход.
Вещото лице специалист в медицинската част на КСМАТЕ, касаеща
отговор на въпроса относно механизма на настъпване на установените
травматични увреждания на главата на моториста, д-р Г., докладва, че в
резултат на пътно транспортно произшествие Д.Н. Н. е получил следните
травматични увреждания: кръвонасядания и травматични отоци по клепачите
на ляво око, рана с дъговидна форма, дъга отворена наляво, дължина 3 см и
8
неравни ръбове, по горния клепач на дясното око, червеникави кръвоизливи
под конюнктивите на дясното око, счупване на носните кости, травматични
отоци по двете устни, кръвонасядане по меките обвивки на главата в дясна
челна и дясна челнотеменна области с диаметър около 8-10см. ангажиращо
цялата им дебелина, кръвонасядане с диаметър 6-8см. ангажиращо цялата
дебелина по меките обвивки на главата в лява челнослепоочна област,
счупване на двата горночелюстни синуса, двете ябълковидни кости, счупване
на външната стена на дясна орбита и стената на десния челен синус,
многофрагментно счупване на дясна лъчева кост в долна трета и
многофрагментно счупване на лява лъчева кост и лява лакътна кост в долна
трета.
Конкретно сочи, че описаната рана по горния клепач на дясното око е
резултат на действието на предмет с подчертан ръб. Останалите описани
травматични увреждания в областта на лицето и подлежащите кости са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Симетрията в
травматичните увреждания в двете лицеви половини, разположението на
травматичните увреждания, дават основание да се предполага, че
действащите детайли на твърдите тъпи предмети са били ориентирани
хоризонтално. Преценявайки в съвкупност характера на травматичните
увреждания в областта на лицето, меките тъкани и подлежащите кости,
мозъка, според експерта същите са резултат на първоначално
съприкосновение между главата на пострадалия, детайли на моторното
превозно средство, в което се е блъснал, като посоката на действие на
твърдите тъпи предмети е отгоре надолу и отпред назад. Всички те не са
получени в резултат на удар в подлежащата настилка.
Установените счупвания в областта на костите на горните крайници са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани върху
отворените две длани. Обичайно такива травматични увреждания се
получават когато участващият в инцидента противопоставя горните крайници
на вредоносния фактор, т.е. касае се съзнателни действия. След получените
удари в областта на главата пострадалият е загубил съзнание моментално. От
това следва, че счупванията в областта на горните крайници са резултат на
удари в неправомерно движещото се моторно превозно средство.
По делото са събрани гласни доказателства за вида, характера и
9
тежестта на настъпилите за ищците вреди посредством разпита на водените
свидетели – СТР. ИВ. Х., П.К.М., Т.Н.М., М.Д.Й., К.Д.Г., М.А.Я..
Св. С.Х. е свидетел на ПТП-то. Твърди, че бил на около 100-150 метра
от мястото на удара; чул удара, видял мотора на земята и се обадил на 112.
Няма спомен дали мотористът е бил с каска или не.
Св. П.М. е бивша съпруга на брата на ищеца Н. Д. Н.. Познава
семейство Н.и от 30 години, когато Д. Н. бил на година и нещо. Той учил във
Френската гимназия, след което завършил архитектура в Свободния
университет. След като сключил брак през 2010г. отношенията с неговите
родители продължили да бъдат близки и топли. Заедно прекарвали празнични
и почивни дни. Д. Н. имал ключ от жилището на родителите си. Д. Н., заедно
със съпругата си, и неговата сестра, ищцата М.Н., и родителите му ходили
съвместно на почивка във Велинград, в Павел баня, в родното село на Н.Н.. Д.
Н. винаги се обръщал към майка си при нужда – от съвет, от помощ. Той имал
щастливо детство; винаги обгрижван, никога не бил лишаван от нищо.
Родителите му били много горди с неговите постижения. Загубата му била
понесена от тях изключително тежко. След смъртта на сина си ищцата И.Н.
станала затворена и трудно общувала. Ищцата М.Н. „се съвзела“ едва към
м.март на следващата година.
Св.Т.М. е приятел с Д. Н. от 15 години, като заедно се „занимават с
колите“. Познава родителите и сестра му, но не е присъствал на срещи между
Д. и тях. Д. му споделял, че се грижел за сестра си; опитвал се да я насочи
към по-добър път, понеже тя била доста активна. Споделя, че моторът на Д.
бил втора употреба и той често полагал грижи за него. След катастрофата се
виждал с родителите му, които тежко преживявали случилото се и искали да
разговарят за сина си; спомняли си събития от съвместния им живот.
Св.М.Й. е приятелка на ищцата М.Н. от осми клас; кръстница на детето
й. Като приятелка с Мариета често оставала в дома й, където била свидетел на
взаимоотношенията в семейството, което за нея било като еталон, поради
сплотеността си, общите разговори и бъдещи планове; споделяне на чувства и
преживявания. Д. Н. много помагал на сестра си в училище; бил й упора,
„нещо като ментор в много направления“. Помагал й по математика; насочил
я към подходяща за нея специалност в университета. Двамата имали общи
планове след завършване на висшето образование, като работят заедно – брат
10
й и съпругата му, като архитекти, а тя – като специалист по вътрешен дизайн.
Във времето, през което Д. Н. бил в болница непосредствено след
катастрофата, Мариета се чувствала изключително притеснена. Заедно със
семейството си давали надежда и кураж, че той ще се възстанови. След
смъртта му Мариета „се сринала“. Напуснала за около година университета,
тъй като не можела да се „събере, да се концентрира да учи“. Понастоящем
Мариета има свое семейство и дете, като винаги говорят за Д.; за проектите и
амбициите му.
Св. К.Г. е брат на ищеца Н.Н. и син на ищцата Ц.Г.. Споделя, че Д. Н.
бил първороден внук за Ц.Г. и цялото й внимание и грижа били насочени към
него. Поради заетостта на родителите, основно тя полагала грижи за
израстването му. Впоследствие, след като тя остаряла, на свой ред той
отвърнал със същите грижи за нея. Д. Н. я водил на лекар, той осигурявал
транспорта при необходимост. Ц.Г. възприела смъртта на внука си с голям
стрес. В дома си съхранявала негови снимки и вещи.
Св. М.Я. се познава с Д. Н. от 2009г. като студенти в Свободния
университет и година след това – с ищеца М.М.. М. живеел в м.Ракитника;
бил трудно подвижен. Внук му ходел да помага в домакинството; носел
храна; цепел дърва за огрев. Често и св.Я. ходел с Д. Н. при дядо му. Двамата
се търсели; много разговаряли. Д. коментирал с дядо си за намеренията към
бъдещата си съпруга. Когато М. живеел на втория етаж на къщата, Д. го
подпомагал в придвижването, тъй като дядо му имал проблеми с краката.
Трудно възприел смъртта на внука си, като към момента избягвал да говори
за това.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно
установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни
доказателства, се налагат следните правни изводи :
По отношение на ищците Н. Д. Н. и ИВ. М. Н.:
Ищците, в качеството на възходящи на пострадалия Д. Н., са
материалноправно легитимирани да търсят обезвреда на имуществените и
неимуществените вреди, изразяващи се претърпени душевни болки и
страдания от смъртта на сина си в резултат на ПТП. Изводът се налага с оглед
постановките на ППВС 4/1961г., допълнено с ППВС 5/1969г. и потвърдено с
ППВС 2/1984г., съгласно които право на обезщетение на неимуществени
11
вреди се признава на съпругът, низходящите, възходящите, на отгледано, но
неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, ако единият от тях почине
вследствие на непозволеното увреждане, както и на лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия от непозволеното
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това не е престъпление и не
противоречи на морала.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищците установяват
наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 432 ал.1 от КЗ
във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта имуществени и
неимуществени вреди.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно
изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е
задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние, но само относно това дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен. При наличието на горната
влязла в сила присъда вината на прекия причинител и причинно-следствената
връзка между противоправното му деяние, съставляващо престъпление, за
което е осъден, и вредата, изразяваща се настъпилата вследствие процесното
ПТП смърт на детето на ищците, са въпроси, които не подлежат на
пререшаване в настоящото производство.
Отговорността на ответното дружество в случая също е безспорна с
оглед наличието на валидно сключена между него и собственика на лекия
автомобил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, което правоотношение е съществувало и към датата на
ПТП. Съгласно разпоредбата на 477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по
застрахователното правоотношение е гражданската отговорност на лица,
притежаващи или ползващи на законно основание МПС, за имуществени и
неимуществени вреди, причинени от застрахованите на трети лица при
управление на МПС. Под „застраховани” по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ се
разбират не само собственикът, но и ползвателят на съответното МПС. Не се
спори, че делинквентът Ван Едуин е управлявал предоставеното му от
собственика МПС и по смисъла на цитираната разпоредба има качеството на
застрахован. Следователно ответният застраховател е пасивно легитимиран
12
да отговаря по предявения срещу него иск.
Отделно по делото не се твърди, нито са налице доказателства прекият
причинител на вредите да е заплатил доброволно или по принудителен ред
въз основа на влязлото в сила решение по предявените срещу него искове от
ищците искове по чл.45 във вр.чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на родителите им. Този факт би имал значение за
основателността на настоящите искове, съгл. постановките на Тълкувателно
решение №2 от 06.06.2012г. на ОСТК на ВКС, но при положение, че такова
плащане не се твърди и не е осъществено, то и не се поставя на изследване в
процеса и не е обуславящ за изхода по настоящия спор.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в
чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл.45 от ЗЗД.
С оглед определяне справедлив размер на дължимото обезщетение,
следва да бъдат съобразени характера, степента и продължителността на
търпените от ищците болки и страдания от причинената в резултат на ПТП
смърт на сина им. Съдът трябва да вземе предвид и конкретните
икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените
лимити на отговорността на застрахователя на риск "Гражданска отговорност
на автомобилистите" като критерий наред със всички останали за определяне
размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди са продължително, трайно състояние и техния
размер следва да се установи към момента на постановяване на съдебното
решение. При оценяването на неимуществените вреди е възможно да се
използват два метода – обективен и субективен. Според първия всяко
качество на човека има определена обективна стойност, независимо от
изявата му и се изразява в специфична парична стойност. Съгласно
субективния метод вредите се оценяват според конкретната жертва,
претърпяла вредата.
В конкретния случай ищците са понесли една от най-тежките загуби, на
детето си, неочаквано и принудително. Към момента на смъртта същият е
навършил 27 години, в разцвета на младостта, без данни за хронични или
други заболявания. Събраните в хода на исковото производство доказателства
установяват изключително сплотени семейни отношения, в които взаимното
13
уважение, зачитане, помощ и споделяне, са били водещи. Практически
брачната връзка на Д. Н. е привлякла още един млад човек към семейство Н.и,
без да прекъсва отношенията между неговите членове. Д. Н. е общувал
ежедневно с родителите си; разчитали са един на друг; споделяли са и
трудни, и празнични дни.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват, че
понесената от ищците психическа и душевна травма от внезапната смърт на
техните най-близък родственик, с когото са живели в разбирателство и
взаимна привързаност, били са си опора един за друг – и по отношение за
двамата ищци, и с оглед критериите за справедливост, може да бъде
репарирана със сумата от по 150 000 лева, като едва ли има стойност, която да
компенсира жестоката травма, която ще се преживява ежедневно в живота
им, давайки отражение във всички негови аспекти.
По отношение на ищците М. Н. Н., ЦВ. Г. Г. и М. Г. М. :
Кръгът от лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на
близък, не е уреден в законодателството на Република България. Липсата на
законодателна уредба е наложила за целите на правоприлагането лицата с
право на обезщетение да бъдат определени в задължителните за спазване
актове на Пленума на Върховния съд – П. №№2/1982 г., 5/69 г. и 4/61 г., които
са въвели ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на
обезщетение. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г., по тълкувателно
дело №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, с оглед развитието на обществените
отношения, задължението за синхронизиране на българското законодателство
с европейското / в частност Д. 2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС и Х. за основните
права в ЕС/ и съвременните изисквания за справедливост, приема че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в П. №4/1961 г. и П.
№5/1969 г- на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при
доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
14
От свидетелските показания се установява, че е съществувала силна
връзка между ищцата М.Н. и починалия й брат. Ищцата е по-малка от двамата
и получава от брат си пълноценни грижи както по отношение на
образованието, така и в общ план към живота, доколкото била по-буйна. Н. я
насочил към подходяща за нея университетска специалност; в последствие
тримата, заедно с неговата съпруга планирали след завършване на
образованието на Мариета да открият студио за архитектура и вътрешен
дизайн. Тримата, заедно с родителите си често пътували из страната. Ищцата
била изключително притеснена непосредствено след катастрофата, като
очаквала въпреки тежките наранявания брат й да се възстанови. След смъртта
му „се сринала“, като както психически, така и физически не успяла да
преодолее стреса. Прекъснала обучението си в университета за около година.
Понастоящем разказва на малкото си дете за брат си; не прекъсва
споделянето с роднините и приятели за неговите проекти и амбиции, които
не е успял да реализира поради ранната си смърт.
Смъртта на Д. Н. й е причинила значителни душевни болки, страдания,
притеснения, съответстващи на нейната възраст, семейно положение, начин
на живот, начин на настъпване на смъртта на пострадалия в ПТП. Загубата му
лишила ищцата от осъществяване на плановете им за съвместна
професионална реализация и общуване като най-близки роднини. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата
неимуществени вреди и процесното ПТП. Преценката за размер на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно
убеждение за всеки отделен случай в зависимост от характера и степента на
конкретното субективно увреждане като от съществено значение са възрастта
на ищците и на пострадалата, отношенията между тях като близост,
привързаност, доверие, наличието и степента на емоционална, икономическа,
психическа и др. зависимост на ищеца от пострадалата. Следва да се преценят
последиците от загубата с оглед на личния живот на ищцата, наличието на
други източници на морална опора и подкрепа като собствено семейство,
съпруга, деца, близки роднини. Поради изложените съображения съд намира,
че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди е основателен. Неговият размер следва да се определи,
съгласно правилото на чл.52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено
увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
15
справедливост. Съдът намира, че сумата от 50 000 лева би репарирала
причинените вреди, до който размер искът се явява основателен и доказан.
Поради натовареността на родителите ищцата ЦВ. Г. Г. поела грижата
за Д. Н. като малък. Впоследствие, когато възмъжал, внукът бил изцяло
ангажиран към баба си като й пазарувал храна, лекарства; водил я при лекар;
организирал транспорта винаги при необходимост. Безспорно това са прояви
на нормални взаимоотношения между внук и стар родител, но доколкото в
действителност не във всяко семейството същите намират изява, то следва да
се приеме, че със смъртта на низходящия на ищцата е прекъсната силна и
здрава връзка, в която баба и внук са проявявали взаимна помощ и уважение.
Поради изложените съображения съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за претърпени неимуществени вреди е
основателен. Неговият размер следва да се определи, съгласно правилото на
чл.52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира,
че сумата от 40 000 лева би репарирала причинените вреди, до който размер
искът се явява основателен и доказан.
Свидетелските показания сочат, че отношенията между пострадалия и
дядо му, ищецът М. Г. М., се характеризирали с взаимна грижа и помощ. Д. Н.
единствен го посещавал, когато се наложило да заживее в отдалечена
местност преди десет години. Пазарувал и носел храна; цепел дърва за огрев;
сменял изгорели крушки. Когато М. се преместил в дома на Н.и, Д. го
пренасял от втория на първия етаж и обратно, тъй като ищецът имал болни
крака. Доколкото тези отношения се осъществявали до смъртта на Д. Н., то
преждевременна му смърт сложила неочакван край на възможно иначе
бъдещо проявление. Поради изложените съображения съд намира, че
предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди е основателен. Неговият размер следва да се определи,
съгласно правилото на чл.52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено
увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съдът намира, че сумата от 30 000 лева би репарирала
причинените вреди, до който размер искът се явява основателен и доказан.
По възражението за съпричиняване : Ответникът настоява, че
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите в резултат на
16
неправилно, несъобразено с установените законови правила по ЗДвП
поведение, поради управление на МПС с несъобразена скорост. Твърди се, че
мотоциклетът не е бил технически пригоден, съотв.застрахован, за да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване. На следващо място се
твърди, че водачът му е бил без предпазна екипировка, както и без лиценз,
респ. способности да управлява ППС.
На първо място, по делото липсват данни, по които вещото лице да
определи скоростта на движение на двете МПС-та, доколкото автомобилът е
бил изместен след ПТП, а мотоциклетът не е бил описан с настъпилите
деформации и скъсяване на мотоциклетната дължина. Експертизата в тази
част не е оспорена от страните. Независимо от това, в резултат на
направените изчисления, вещото лице докладва, че всяка скорост на
движение над 30-35 км/ч е била опасна в конкретната ситуация за
мотоциклетиста. Това означава, че и при скорост от 40 км/ч или от 55 км/ч,
т.е. и при скорост, превишаваща допустимата за съответния пътен участък,
ПТП би било непредотвратимо, а скорост под 50 км/ч е нормативно
разрешената за движение.
На следващо място, както се установи по-горе, към момента на ПТП
мотоциклетът е преминал технически преглед, което му е позволило да се
движи по пътищата за обществено ползване.
Данните от заключението на вещото лице по КСМАТЕ, част
техническа, сочат на ползване от пострадалия на предпазен шлем към
момента на ПТП. Уврежданията на каската кореспондират със съответните
части от МПС-то, в съприкосновение, с което е осъществено ПТП.
Представеното СУМПС, актуално към датата на ПТП-то, опровергава
твърдението на ответника са липса на правоспособност за пострадалия да
управлява мотоциклета. Не се събраха доказателства за липса на конкретни
умения за това.
Следователно липсват данни за соченото от ответника съпричиняване в
твърдяните от него проявни форми на действие и бездействие от страна на
пострадалия.
По изложените съображения претендиранити обезщетения са дължими
от ответника в установените по делото размери.
17
По отношение на лихвите за забава : С оглед основателността на
претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, заявена от всеки един
от ищците, съдът намира за основателна и акцесорната претенция за
мораторни лихви, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице на 11.09.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2
КЗ (в тази насока Решение №167/30.01.2020 по дело №2273/2018 на ВКС, ТК,
II т.о.). За периода от 08.07.2017г. до 10.09.2020г. искането следва да бъде
отхвърлено.
По отношение на разноските: На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР
6/2012г. по т.д.№2/2012г. на ОСГТК на ВКС ищците са освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по делото. С оглед резултата по
исковете и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда авансираните от бюджета на съдебната власт
разноски в размер на общо 16 800 лева – държавна такса и 112 лева за
възнаграждение на вещото лице по САТЕ.
С оглед изхода по спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество дължи на ищците сторените от тях разноски. Липсва основание за
уважаване на направеното от ответника възражение за прекомерност на
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под
предвидения минимум с оглед материалния интерес. Съобразно уважената
част от предявените искове ответното дружество следва да заплати на всеки
от ищците разноски за адвокатско възнаграждение, както следва : на Н. Д. Н.
– 750 лева, на ИВ. М. Н. – 750 лева, на М. Н. Н. – 333 лева, на ЦВ. Г. Г. – 200
лева и на М. Г. М. – 200 лева.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска
ищците следва да заплатят на ответното дружество сторените разноски за
адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещите лица по САТЕ, СМЕ
и КСАТМЕ и за СУ в размер на 9 231.64 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
18
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София
7, ет.5 да заплати на
1. Н. Д. Н. с ЕГН ******* с адрес ******* по иска с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от
150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
Д.Н. Н., негов син, б.ж. на гр.Варна, настъпила на 29.07.2017г., в
резултат на ПТП от 08.07.2017г. в гр.Варна по вина на В. Е. Р. ЕД.,
род.на ******., гражданин на Кралство Нидерландия, като водач на МПС
л.а. „Хюндай Теракан“ с рег. №******, със сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, ведно със законна
лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 11.09.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 150 000 лева до първоначално предявения размер от 200
000 лева и за присъждане на законна лихва за забава върху главницата,
считано от 08.07.2017г. до 10.09.2020г.
2. ИВ. М. Н. с ЕГН ********** с адрес ******* по иска с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
Д.Н. Н., неин син, б.ж. на гр.Варна, настъпила на 29.07.2017г., в резултат
на ПТП от 08.07.2017г. в гр.Варна по вина на В. Е. Р. ЕД., род.на ******.,
гражданин на Кралство Нидерландия, като водач на МПС л.а. „Хюндай
Теракан“ с рег. №******, със сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, ведно със законна лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя – 11.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 150 000 лева до първоначално предявения размер от 200
000 лева и за присъждане на законна лихва за забава върху главницата,
считано от 08.07.2017г. до 10.09.2020г.
3. М. Н. Н. с ЕГН ********** с адрес ******* по иска с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от
50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
19
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Д.Н. Н., неин
брат, б.ж. на гр.Варна, настъпила на 29.07.2017г., в резултат на ПТП от
08.07.2017г. в гр.Варна по вина на В. Е. Р. ЕД., род.на ******.,
гражданин на Кралство Нидерландия, като водач на МПС л.а. „Хюндай
Теракан“ с рег. №******, със сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, ведно със законна лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя – 11.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 50 000 лева до първоначално предявения размер от 150
000 лева и за присъждане на законна лихва за забава върху главницата,
считано от 08.07.2017г. до 10.09.2020г.
4. ЦВ. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес ******* по иска с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от
40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Д.Н. Н., неин
внук, б.ж. на гр.Варна, настъпила на 29.07.2017г., в резултат на ПТП от
08.07.2017г. в гр.Варна по вина на В. Е. Р. ЕД., род.на ******.,
гражданин на Кралство Нидерландия, като водач на МПС л.а. „Хюндай
Теракан“ с рег. №******, със сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, ведно със законна лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя – 11.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 40 000 лева до първоначално предявения размер от 100
000 лева и за присъждане на законна лихва за забава върху главницата,
считано от 08.07.2017г. до 10.09.2020г.
5. М. Г. М. с ЕГН ********** с адрес ******* по иска с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от
30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Д.Н. Н., негов
внук, б.ж. на гр.Варна, настъпила на 29.07.2017г., в резултат на ПТП от
08.07.2017г. в гр.Варна по вина на В. Е. Р. ЕД., род.на ******.,
гражданин на Кралство Нидерландия, като водач на МПС л.а. „Хюндай
Теракан“ с рег. №******, със сключен договор за задължителна
20
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, ведно със законна лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя – 11.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 30 000 лева до първоначално предявения размер от 100
000 лева и за присъждане на законна лихва за забава върху главницата,
считано от 08.07.2017г. до 10.09.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София
7, ет.5 да заплати на ищците разноски за адвокатско възнаграждение, както
следва : на Н. Д. Н. – 750 лева, на ИВ. М. Н. – 750 лева, на М. Н. Н. – 333 лева,
на ЦВ. Г. Г. – 200 лева и на М. Г. М. – 200 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София
7, ет.5 да заплати по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт суми в размер на 16 800 лева – държавна такса и 112 лева за
възнаграждение на вещото лице по САТЕ.
ОСЪЖДА Н. Д. Н. ЕГН *******, ИВ. М. Н. ЕГН **********, М. Н. Н.
ЕГН **********, ЦВ. Г. Г. ЕГН ********** и М. Г. М. с ЕГН ********** да
заплатят на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София
7, ет.5 сторените разноски за адвокатско възнаграждение, възнаграждение на
вещите лица по САТЕ, СМЕ и КСАТМЕ и за СУ в размер на 9 231.64 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
21