РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Кюстендил, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Хр. К.а
Членове:Веселина Д. Джонева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500222 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. във вр. с Част “Трета”, глава “Двадесет и пета”, чл.310-317 от ГПК – “Бързо
производство” в хипотезата на чл.310 т.6 от ГПК във вр. с чл.146 ал.2 от СК.
Делото има за предмет разглеждане на подадена въззивна жалба с вх.
№3989/10.04.2024г. от К. А. К., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.И. Д. от АК –
Кюстендил, същия и като съдебен адресат, с адрес: гр.Кюстендил, ул.„Константинова баня“
№5, насочена против решение №139 от 26.03.2024г., постановено от Районен съд – Дупница
по гр.д.№95/2024г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил предявените от
К. А. К. против А. К. А., с ЕГН **********, с адрес в **********************, искове по
чл.144 от СК и чл.144 от СК във вр. с чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати
издръжка на ищеца в размер на 2125 лева за периода от 27.08.2023г. до 16.01.2024г., както и
да му заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева за периода от 16.01.2024г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Въззивникът обжалва първоинстанционния акт, като релевира доводи за неговата
неправилност и необоснованост; счита, че е постановен при неправилно прилагане на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че
решаващият състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила
при прилагане разпоредбата на чл.190 от ГПК, доколкото с доклада по делото
първоинстанционният съд отхвърлил искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи доказателства за доходите си и за възможността да заплаща исканата издръжка.
1
Оспорва като неправилни и протИ.речащи с процесуалния закон и установената съдебна
практика мотивите на съдебния състав, с които оставил без уважение искането по чл.190 от
ГПК, а именно: че доказателствената тежест била на страната, която се позовава на тях,
както и, че ищецът не посочил конкретен документ, който се намира при ответника. Иска се
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което ответникът бъде
осъден да заплаща претендираната с исковата молба месечна издръжка. С въззивната жалба
са направени доказателствени искания, обосновани с разпоредбата на чл.266 ал.3 от ГПК,
които съдът е уважил.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна А. К. А..
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото намери,
че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка и е подадена в
законоустановения срок.
От събраните пред ДнРС доказателства, преценени и в контекста на оплакванията
във въззивната жалба, както и от допуснатите и приобщени от въззивната инстанция
доказателства, се установява фактическа обстановка, заключваща се в следното:
К. А. К. е роден на 27.08.2005г. от майка Л.В. А.а и баща А. К. А.. Налице са
данни, че към 2016г. родителите са били разделени и ищецът се е намирал под
непосредствените грижи на майка си, като с решение по гр.д.№49/2016г. по описа на РС-
Дупница, бащата е бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 105 лева. Към
датата на навършване на пълнолетие на ищеца – 27.08.2023г., въз основа на влязло в сила
съдебно решение по гр.д.№1758/2019г. по описа на Районен съд-Дупница, бащата е дължал
на сина си месечна издръжка в размер на 200.00 лева (след допуснато увеличение на
издръжката, считано от 01.09.2019г.).
През учебната 2023г./2024г. К. А. К. е бил ученик в
**************************а, редовна дневна форма на обучение, специалност
„**************“. Липсват данни Кр.К. да притежава имущество и да реализира доходи от
трудова или друга дейност.
Данни за материалното положение на майката на ищеца са събрани и са в посока,
че същата работи като санитар в болница и получава доход в размер на минималната
работна заплата за страната.
Районният съд не е изследвал материалното положение на ответника по иска. По
съображения, изложени в определение с №299/20.05.2024г., въззивният съд, в хипотезата на
чл.266 ал.3 от ГПК, допусна събирането на доказателства пред настоящата инстанция за
установяване наличието на трудово правоотношение, по което въззиваемият да е страна, и за
установяване на размера на получаваното от него трудово възнаграждение.
Установи се, че А. К. А. е страна по сключен трудов договор с „ТЕЦ Бобов дол“
АД – с.Големо село, както и, че за периода от месец септември 2023г. до месец юни 2024г.,
включително, същият е получавал средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер
на 2 675.14 лева и нетно такова в размер на 2 084.42 лева.
Преценявайки установените по делото факти и формираните изводи на
първостепенния съд, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна
следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница представлява валиден и допустим
съдебен акт.
2
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението е отчасти неправилно, поради следното:
За да дължи родител издръжка на своето навършило пълнолетие дете, трябва да е
изпълнен следният фактически състав, визиран в разпоредбата на чл.144 от СК: 1)
пълнолетното дете да не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си; 2) пълнолетното дете да учи редовно в средно, полувисше или висше
учебно заведение, до навършване на 20, респективно 25-годишна възраст; 3) даването на
издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя, от когото се търси.
В разглеждания казус, ищецът е навършил пълнолетие, учи редовно в средно
учебно заведение и към настоящия момент е на 18 години. Не се спори по делото досежно
факта, че ищецът не получава доходи и не притежава движимо и/или недвижимо
имущество, от което да може да се издържа.
От посоченото е видно, че първите две от описаните по-горе предпоставки за
уважаване на иска, са налице, в каквато посока са и изводите на районния съд. Акцентът на
развиващия се между страните правен спор пада върху въпроса дали ответникът, въззиваем
в настоящото производство, може да дава издръжка на сина си, без това да съставлява
особено затруднение за него? Настоящият съд счита, че отговорът на този въпрос следва да
бъде положителен и намира, че обратния извод, застъпен в обжалваното решение, не може
да бъде споделен, който извод при това е функция на непопълването на делото с
доказателствен материал, относим към извършване на дължимата преценка.
Задължението на родителя за даване на издръжка на пълнолетно учащо дете не е
безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца. За да се дължи
издръжка по смисъла на чл.144 от СК, родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства за издръжка и на пълнолетното си дете.
По дела за издръжка в тежест на ищеца е да докаже възможностите на родителя,
от когото търси даване на такава. От събраните доказателства пред настоящата инстанция се
установи по категоричен начин, че ответникът разполага с конкретен и постоянен месечен
доход от трудово правоотношение в размер на около 2 080 лева месечно, след приспадане на
удръжките, а бруто – около 2600 лева месечно, поради което аргументирано може да се
приеме, че А. притежава средства, от които може да заделя сума за издръжка на пълнолетния
си син, без това да съставлява особено затруднение за него. Липсват данни ответникът да е
задължен да участва в издръжката на ненавършили пълнолетие деца, на други лица или да
има някакви постоянни месечни разходи, свързани със здравословното му състояние или за
задоволяване на специфични негови потребности. Съдът счита, че за издръжката на неговия
пълнолетен учащ син, А. А. може да отделя сума в размер на 250.00 лева месечно, считано
от датата на навършване на пълнолетието, при което за него ще остава сума от порядъка на
малко над 1 800 лева, която – при наличните данни по делото – би следвало да бъде напълно
достатъчна да поддържа нормален стандарт на жИ.т и да задоволява в пълна мяра
ежедневните му нужди за съществуване.
Изложеното обуславя извод за неправилност на заключението на районния съд,
че търсената от ищеца издръжка не може да се предоставя от ответника без особени
затруднения. Ищецът доказа, че ответникът реализира доходи, които му позволяват
възможността да дава исканата издръжка и това не би съставлявало особено затруднение за
него, с оглед размера на получаваното трудово възнаграждение. Заделянето на сума в размер
на исковите 250 лева месечно не би поставила А. в невъзможност да осигурява своята
издръжка, необходима за нормалното му съществуване, поради което същият ще следва да
изпълни своето моралното задължение да подпомага финансово и своето навършило
пълнолетие дете за получаване на по-добро образование, а оттук – и за по-добра личностна и
професионална реализация.
3
При изложените доводи, решението на ДнРС в частта, в която е отхвърлен като
неоснователен иска по чл.144 от СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 250 лева,
считано от 16.01.2024г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването й,
следва да се отмени и исковата претенция – да се уважи изцяло. В частта, в която ДнРС е
отхвърлил иска по чл.144 от СК във вр. с чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати
издръжка на ищеца в размер на 2 125 лева за периода от 27.08.2023г. до 16.01.2024г.,
решението се явява частично неправилно, тъй като при месечна издръжка в размер на 250
лева за този период, включващ четири месеца и половина и пет дни (пет дни от месец август
2023г, четири пълни месеци – септември, октомври, ноември и декември 2023г. и половин
месец – от 01.01.2024г. до 15.01.2024г., включително), сборът на дължимата сума за
издръжка възлиза на 1 165.30 лева, за която именно исковата претенция се явява основателна
(40.30 лева за петте дни за месец август 2023г., 1 000 лева за пълните четири месеца
септември, октомври, ноември и декември 2023г. и 125 лева за половината от месец януари
2024г.). За разликата над 1 165.30 лева до 2 125 лева искът за заплащане на издръжка за
минало време се явява неоснователен и правилно е бил отхвърлен от районния съд, поради
което в тази част решението следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
Ищецът в първоинстанционното производство и жалбоподател в настоящото не е
претендирал присъждане на разноски. Ответникът по иска, въззиваем, не е сторил и
претендирал присъждане на разноски.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, А. А. ще следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-Кюстендил държавна такса за уважените искове в
размер на 410.00 лева, от които: 50 лева за иска по чл.144 във вр. с чл.149 от СК и 360.00
лева за иска по чл.144 от СК и по сметка на ОС-Кюстендил – държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 205.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №139 от 26.03.2024г., постановено от Районен съд – Дупница
по гр.д.№95/2024г. по описа на същия съд, в частта, в която са отхвърлени предявените от
К. А. К. с ЕГН ********** против А. К. А., с ЕГН **********, с адрес в
**********************, искове по чл.144 от СК и чл.144 от СК във вр. с чл.149 от СК за
осъждане на ответника да заплати издръжка на ищеца в размер на сумата от 1 165.30 лева за
периода от 27.08.2023г. до 16.01.2024г., както и да му заплаща месечна издръжка в размер на
250 лева за периода от 16.01.2024г. до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. К. А., с ЕГН **********, с адрес в ********************** да
заплати на К. А. К. с ЕГН **********, с адрес в *********************** сума в размер
на 1 165.30 лева (хиляда сто шестдесет и пет лева и тридесет стотинки), представляваща
сбор на дължими месечни издръжки от по 250 лева на месец в качеството му на негов
пълнолетен учащ син за периода от 27.08.2023г. до 15.01.2024г., включително, както и да
заплаща на същия в качеството му на негов пълнолетен учащ син по 250.00 лева (двеста и
петдесет лева) месечна издръжка, считано от 16.01.2024г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване.
Присъдените в полза на К. А. К. суми да бъдат заплащани по посочена от същия
банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: ******************************.
4
ПОТВЪРЖДАВА решение №139 от 26.03.2024г., постановено от Районен съд –
Дупница по гр.д.№95/2024г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлен
предявения от К. А. К. с ЕГН ********** против А. К. А., с ЕГН **********, с адрес в
**********************, иск по чл.144 от СК във вр. с чл.149 от СК за осъждане на
ответника да заплати издръжка на ищеца за периода от 27.08.2023г. до 16.01.2024г. в размер
на сума над 1 165.30 лева до претендираните 2 125 лева.
ОСЪЖДА А. К. А., с ЕГН **********, с адрес в ********************** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Кюстендил сумата от
410.00 лева (четиристотин и десет лева), представляваща държавна такса за уважените
искове и по сметка на ОС-Кюстендил сумата от 205.00 лева (двеста и пет лева),
представляваща държавна такса за въззивното обжалване.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5