Решение по дело №991/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 947
Дата: 22 декември 2022 г.
Съдия: Ева Димитрова Пелова Трифонова
Дело: 20227150700991
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 947/22.12.2022г.

гр. Пазарджик, 22 декември 2022 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, XII-ти касационен състав, в публично заседание на 14 декември през две хиляди двадесет и втора  година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ВИДЕВ                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА

                                                                             МАРИЯ КОЛЕВА

  

При секретаря Радослава Цоневска  и в присъствието на прокурора Павлов, като разгледа докладваното от съдия Пелова КНАХД № 991 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на Община Пазарджик, срещу решение № 384/14.09.2022г., постановено по НАХД № 255/2022 г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик /ПРС/, 13-ти състав, с което  е отменено наказателно постановление № 8/13.04.2022г., издадено от зам. кмет на Община Пазарджик, с което на А.Г.Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., на основание чл.232, ал.2 от ЗУТ, за нарушение по чл. 148, вр.чл.182, ал.1, вр.чл.183, ал.2, вр.чл.31, ал.1, т.1, вр.чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

В касационната  жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от въззивния съд решение. Сочи се, че както акта за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички, изискуеми се в съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, при липса на допуснати процесуални нарушения при провеждане на административнонаказателното производство.  Посочва се, че нарушението е безспорно доказано от събраните по делото  гласни, писмени и веществени  доказателства и доказателствени средства. Настоява се, че неправилно контролирания съд при постановяване на обжалваното решение не е формирал вътрешното си убеждение върху показанията на актосъставителя и отразеното в констативен акт № 16/16.03.2021г. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено, както и за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – А.Г.Б., се представлява от адв. Б., който моли съда да отхвърли касационната жалба и да остави в сила обжалваното решение на ПРС. Прави искане за присъждане на  разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, моли същата да бъде оставена без уважение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, поради което се явява  ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.     

Административен съд – гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът,  като извърши служебна проверка,  по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

На основание чл. 220  от АПК касационната инстанция възприема изцяло правилно установена от въззивния съд фактическа обстановка, както следва:

На 16.03.2021г., актосъставителят и свидетел В.И./ гл. специалист „СК“ в Дирекция „Архитектура и териториално строителство“ при Община Пазарджик /, заедно с колегата си св. Х., по повод писмо от РДНСК и жалба от съсед, извършили внезапна проверка в поземлен имот с идентификатор 48876.501.471 по КККР, участващ в УПИ ХVI-общ. кв.32, по плана на с.Мокрище, ул.”30-та”          №42А. На проверката присъствали жалб. А., брат му Д. и тяхната майка - св. С.Б..

Установените обстоятелства били отразени в Констативен акт №16/16.03.2021г., вкл. бил установен строеж - “Външно стълбище и надстройка към западната страна на съществуваща жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 48876.501.471 по КККР, участващ в УПИ ХVI-общ., кв.32, по плана на с.Мокрище.

В Констативния акт /КА/ било отразено, че собственик на установения строеж е жалб. Б., който е възложител и строител. Макар да присъствал на проверката,  жалб. Б. отказал да подпише издадения КА. На въпрос на св.И. кой е извършител на строежа, жалбоподателят отговорил в смисъл, че е майстор , сам си прави всичко и няма нужда от строители, както и, че няма разрешително за строеж. По време на  извършване на проверката контролните органи не установили кога са построени процесните стълбище и надстройка, но отразили в КА, че строежът е изпълнен през 2021г., и приели наличието на нарушения на чл.148 от ЗУТ, без учредено право на строеж, съгласно чл.182, от ЗУТ, чл.183, ал.2 от ЗУТ, чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ и строежа е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Видно от заключението на назначената и изслушана в хода на съдебното следствие пред въззивния съд  съдебно-техническа експертиза върху сграда с идентификатор 48876.501.471.2 с функционално предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1 със застроена площ от 105 кв. м. е изпълнена нова дървена покривна конструкция върху надзид от тухлена зидария с размери 11,20/5,80м.л. и вертикални носещи дървени колони с височина от 2,00м.л. Покрива е обшит с нова дъсчена обшивка, покрита с керемиди. В обособеното подпокривно пространство със светла височина от 2,00м.л.е изградено обитаемо помещение с бетонова плоча, ограждащи стени от керамични тухли и ПВЦ дограма със стъклопакет. За обслужването на покривното пространство и обособеното помещение е изградено външно бетоново еднораменно стълбище с ширина от 0,90м.л., долепено до западната фасада на жилищната сграда и разположено от нивото на прилежащия терен до външна бетонова площадка с кота от 2,20м.л. над нивото на терена. Обособеното помещение в покривното пространство е изградено в груб вид и не е захранено с ток и вода. На вещото лице не били представени и не открил строителни книжа и документи, или запазен архитектурен проект, от които да установи предвиден ли е втори етаж и надграждане на съществуващата жилищна сграда. Обслужването на покрива на сградата и преминаването към него се извършва единствено от изградено външно бетоново еднораменно стълбище с ширина от 0,90м.л., долепено до западната фасада на жилищната сграда и разположено от нивото на прилежащия терен до външна бетонова площадка с кота от 2,20м.л. над нивото на терена. По свидетелските показания ВЛ съобразило, че съществуващият преди това покрив е бил компрометиран и се е наложило да се извърши ремонт с възстановяване, укрепване и подмяна на дървената конструкция и покритието върху нея. Изграденият нов покрив дава възможност за усвояване на подпокривното пространство и изграждането му не засяга конструкцията на сградата, както не са извършени дейности по премахване на съществуващи зидове и направени нови. С извършените строително ремонтни дейности се е възстановила експлоатационната годност на сградата и се е удължил срока за ползването и по предназначение. Съгласно цифрово заснемане на триизмерни сгради и релеф към 2012г. от колите на „Гугъл“ ВЛ е установило, че външно стълбище за обслужване на подпокривното пространство, откъдето да се премине и достигне до покрива от сградата е съществувало към 2012г. и е приело, че стълбището и бетоновата плоча на жилищната сграда са строени преди 2012г.

Въззивния съд е събрал необходимите и относими доказателства, като в решението си е изложил мотиви, относно преценката на доказателствата, която е извършил и е достигнал от правилни правни изводи, изцяло споделими от касационната инстанция.

Правилно контролираният съд се  е доверил и формирал вътрешното   си убеждение и върху заключението на назначената и приложена по делото съдебно-техническа експертиза, като обосновано и компетентно. Правилно ПРС  е отчел, че от събраните по делото гласни доказателствени средства не може да се направи еднозначен и обоснован извод за авторството на административното деяние от страна на жалб. Б.. Св. И.  в показанията си пред въззивния съд посочва единствено, че при проведения с ответника по касация разговор, последният й казал, че „аз съм  майстор, аз сам си правя всичко и нямам нужда от строители“, но както в нейните така в показанията, изложени от св. Б.  и Х. не се намират данни, че именно  жалб. Б. е възложител и строител на процесния  строеж. За главния факт на доказване в административнонаказателното производство, а именно авторството на твърдяното административното деяние данни не се намират и в представените писмени доказателства, като следва да се подчертае, че единствената насока за това са тези,  посочени в жалбата на С.Д., в която обаче се твърди, че св.Б. е изградила 3бр. незаконни веранди и в която въобще не се споменава името на жалбоподателя.

Правилно и в съответствие с доказателствата по делото ПРС е отчел, че

в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление некоректно е определена годината на извършване на процесния строеж, която видно от заключението на съдебно-техническата експертиза следва да бъде определена като 2012г., а не както е приел административнонаказващия орган – 2021г. Очевидно наказващия орган е възприел  безкритично като период на извършване на процесния строеж само посоченото в жалбата на С.Д., без да изпълни задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото в констативния протокол и в АУАН не са посочени доказателствата и обстоятелствата, установяващи именно жалб. Б. като възложител и строител на процесния строеж, което навежда съда за едностранчивост на проведеното административнонаказателно производство. Безспорното установяване на периода на извършване на строежа не само че препятства извършването на  преценка за приложимостта на пар. 16 от ПР на ЗУТ, но и поставя съда в невъзможност да прецени налице ли са предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.  Ако се възприеме тезата на касатора, въпреки, че стълбището  е изградено през 2012г., но строежа включва в себе си и надстройката, която според АНО е изградена през 2021г. и жалб. Б. следва да бъде санкциониран за изградения строеж в цялост, би се достигнало до повдигане на административно обвинение за изграждане на строеж -  външно стълбище за обслужване на подпокривното пространство, по което абсолютната погасителна  давност за неговото преследване е изтекла, а отделно от това по отношение на изградената надстройка по делото няма данни за лицето възложител и строител.  На последно място изрично следва да се подчертае, че жалбоподателя не е длъжен да доказва неучастието си в извършване на твърдяното  от административнонаказващия орган нарушение, тъй като това е в прерогативите на последния, поради не може да бъде споделено виждането в касационната жалба, че след като ответника по касация не сочи друг възложител и строител на строежа, следва да понесе административнонаказателната отговорност за него.

На основание чл. 221, ал.2, изр.2-ро от АПК касационната инстанция се солидаризира изцяло  с правните изводи на въззивния  съд, поради което не намира за необходимо да ги повтаря.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първоинстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона процесуални способи,  не/допускането на  нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,  съответно законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения. Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи не следва да бъдат преповтаряни.

Предвид горното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото  и своевременно направеното искане на ответника по касация, се дължат разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция, в претендирания размер от 150 лева, при липса за възражение за прекомерност от страна на касатора, а отделно от това същият е под минималните на предвидените в чл.18 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения граници.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, XII-ти касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 384/14.09.2022г., постановено по НАХД № 255/2022 г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, 13-ти състав.

ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на А. Г.Б. сумата от 150 лева, представляващи  разноски   за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/            ЧЛЕНОВЕ: 1.    /П/                           2. /П/