Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 ГоД.17.10.2019                        Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                    Първи  граждански състав

На осемнадесети септември                                   ГоД.две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1707 по описа за 2017 година.

 

Предявени са отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищците А.Я.Н. и Т.Н.Т. твърдят в исковата си молба, че са наследници на Т.Н.Т., починал на 21.05.1996 г. и неговата съпруга Л.З.Н., починала на 19.10.2004 г., респективно на техния син - Н.Т.Н., починал на 15.10.2010 г. По силата на наследственото правоприемство придобили собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ: НИВА с площ 4.000 дка /четири декара/, четвърта категория, находяща се в местност "Б. бунар" /б."Костова кория/, землище гр.Стара Загора. С  решение № 51932/31.01.1994 год. на Поземлена комисия - Стара Загора на наследодателя им Т.Н.Т. било възстановено правото на соб­ственост в съществуващи /възстановими/ реални граници вър­ху три поземлени имота, включително и върху гореописания имот. Считат, че постановено в първоначалната редакция на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ /ДВ,бр.28 от 1992 г./, съответно при действието на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, в редакцията му от ДВ, бр.34/1992 г., решение имало конститутивно действие. Доколкото обаче до смъртта на Т.Н.Т. към това решение на ПК не била издавана скица, а имотът попадал в зона за земеделско ползване по §4 от ПЗРЗСПЗЗ, фактическият състав на земеделската реституция следвало да завърши с издаването в полза на наследниците му на заповеди по §4к,ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ от кмета на Община Стара За­гора, с които заповеди да се възстанови собствеността им върху отразените на терена на този имот, новообразувани имоти с Плана за новообразувани имоти в местност "Б. ***, одобрен със Заповед № 440/11.05.2004 г. на областния управител на област Стара Загора, влязъл в сила на 28.07.2004 г., съответно и върху новообразувания с този план поземлен имот № 260.22, записан в Регистъра на имотите към плана с площ 1126 кв.м. и като собственост на праводателя им Т.Н.Т.. Това обаче не било направено приживе на неговите наследници - Л.Златева Н. и Н.Т.Н., а към издаването на заповедите по §4к,ал.7 ПЗРЗСПЗЗ било пристъпено след изтичането на един период от 11 години, считано от 28.07.2004 г., на която дата влязъл в сила на ПНИ. С из­дадените от кмета на Община Стара Загора заповеди №10-00-1643 от 27.07.2015 г. и №10-00-1644 от 27.07.2015 г. на живите наследници била възстановена собствеността върху новообразу­ваните имоти: 260.23 с площ 962 кв.м. и 260.68 с площ 476 кв.м., както и със заповед №10-00-1645/27.07.2015 г., влязла в сила на 21.08.2015 г., било наредено да се възстанови собст­веността им върху част от поземления имот 260.22 с площ от 1126 кв.м., а именно само върху 526 кв. м. земеделска земя. Като пречка за възстановяване на собствеността им вър­ху останалите 600 кв.м. от същия имот, които са били отразени ка­то новообразуван поземлен имот 260.71 по изменения през 2010 г. План за новообразувани имоти, били противопоставени права на собственост по §4а от ПЗРЗСПЗЗ, придобити от ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И.. Сочат, че на 04.08.2010 г. същите, действащи като наследници на бившия ползвател Д.И.Д., починал през 2005 г.,  се снабдили с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, № 92, том 1, рег.№ 22, дело № 92/2010 г. на Нотариус Галина Въткова,  с рeг. № 388 на Нот. камара и район на действие района на PC-Стара Загора, с който нотариален акт били признати за съсобственици на имота, съставляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 600 кв.м./шестстотин квадратни метра/, находящ се в земли­щето на гр.Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850 в местността „Б. бунар", представляващ новообразуван имот №71/седемдесет и едно/, кадастрален район 260 /двеста и шестдесет/, по План за новооб­разувани имоти, одобрен със Заповед №РД-25-1503/26.05.2010 г. на Кмета на Община Стара Загора, с вид на територията: селско сто­панство и начин на трайно ползване: лозови насаждения- нетерасирани ІХ категория, с адрес: улица №0, при граници и съседи: имот 260.22 - лозе на Т.Н.Т., имот 260.21 - лозе на Иван Р.И. ***, като имотът бил образуван от разделянето на имот №260.22. Ответниците - наследници на Д.И.Д., от една страна, и ответницата Т.В.П., от друга страна, сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.08.2010 г., обективиран с Нотариален акт №93,том 1, рег. №2215,дело № 53/2010 г. на Галина Въткова, Нотариус с Peг. №388 на Нот.камара и район на действие района на PC- Ст.Загора. С този нотариален акт ответниците Д.Т.Д.,Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И. прехвърлили на ответницата Т.В.П. горния недвижим имот, заедно с всички подобрения в имота.  Считат за неоснователни така заявените собствени­чески права върху посочения поземлен имот както от ответници­те, наследници на бившия ползвател Д.И.Д., така и от ответницата Т.В.П.. По описания начин били неправомерно лишени от правната възможност за възстановяване на собствеността им върху поземлен имот 260.71 с площ 600 кв.м. по Плана за новообразувани имоти в м."Б. *** по административния ред и условия на §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ. Поради това претендират по исков ред признава­нето за установено, че както ответниците - наследници на Д.И.Д., така и ответницата Т.В.П., не са придобили собствеността върху посо­чения поземлен имот 260.71 по ПНИ за местност "Б. ***. Този имот бил част от поземления имот с кад. №140 по съответния када­стрален план, за който с Решение №51932/31.01.1994 г. на ПК, Стара Загора на наследодателя им Т.Н.Т. била възста­новена собствеността в стари съществуващи/възстановими/ реални граници. Имот 260.71 с площ 600.00 кв.м. бил образуван след разделянето през 2010 г. на имот 260.22 по Плана за новообразувани имоти в местност "Б. бунар", запи­сан в Регистъра на имотите към плана с площ от 1126 кв.м. и като собственост на наследодателя им Т.Н.Т.. Посочените нотариални актове не легитимирали нито ответниците - наследници на Д.И.Д., нито ответницата Т.В.П., като собственици на поземления имот. Констативният нотариален акт за собстве­ност на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ  бил издаден въз основа на административни актове по ЗСПЗЗ на кмета на Община Стара Загора, които били отменени изцяло като проце­суално и материалноправно незаконосъобразни с влязлото в сила решение №167/15.02.2016 г. постановено гр.д. №5368/2015 год. на Районен съд – Стара Загора. Фактът, че съответните административни производства както за трансформиране правото на ползване в право на собственост, така и за отреждането по ПНИ на Поземлен имот 260.71 за наследниците на Д.И.Д., не са били приключени с издаването на заповед по §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ, обуславял извода, че отменените от съда заповеди на кмета на Община Стара Загора, се явявали изначално невалидно правно основание за придобиване от тях на собствеността върху същия поземлен имот. Поради това Констативният нотариален акт за соб­ственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 92 от 04.08.2010 г. на Нотариус Галина Въткова се явявал нотариално удостоверение, издадено при липсата на валидно фак­тическо и правно основание. Със същия било нотариално удостоверено едно несъществуващо за наследниците на Д.И. Д. право на собственост върху имот 260.71 по Плана за новообразувани имоти в м."Б. ***. Тъй като същите не прите­жавали този имот на валидно правно основание, не могли да прехвърлят собствеността му на ответницата Т.В.П., защото никой не можел да прехвърли другиму повече от правата, които самият той притежава. Това означавало, че в резултат на сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран с Нотариален акт №93/04.08.2010 г., ответницата Т.В.П. не е могла да придобие и не е придобила собствеността върху поземления имот 260.71 по План за новообразувани имоти в местност "Б. ***, респективно Поземлен имот с идентификатор 68850.260.71 по КККР. Освен това в случая било несъмнено, че ответницата Т.В.П. не е могла да придобие собствеността върху този имот и по силата на упражнено давностно владение както от нея, така и от праводателите й. Придобиването по давност на имот, който е бил земеделска земя, и правото на соб­ственост, върху който подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, било изключено до приключването на админист­ративната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделската земя. Ето защо и тъй като административната проце­дура по възстановяване на собствеността им върху съответната част от земеделската земя, била приключена след влизането в сила на заповед №10-00-1645/27.07.2015 г. на кмета на Община Стара Загора, то и теченето на придобивната давност би могло да за­почне от 21.08.2015 г., на която дата била влязла в сила същата заповед. Според ищците това означавало, че към настоящия момент не са изтекли придобивните давностни срокове както по ал.1, така и по ал.2 на чл.79 ЗС, като основание за придобиване по давност на процесния имот от отв. Т.В.П.. От изложените фактически и правни обстоятелства било очевидно, че имат правен интерес от предявяването на отрица­телни установителни искове за собственост както срещу ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И.,така и срещу ответницата Т. В.П.. Със заявените от тях права на собственост върху процесния имот била възпрепятства­на неправомерно възможността за възстановяване на собственост­та им върху същия имот по административния ред и при условията на §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ. Моли съда да постанови решение, с което: да признае за установено, че ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И., не са придобили собствеността върху: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 600 кв.м./шестстотин квад­ратни метра/, находящ се в землището на гр.Стара Загора, ЕКТТЕ 68850 в местността "Б. Бунар", представляващ новообразуван имот №71/седемдесет и едно/, кад.район 260 /двеста и шестде­сет/по План за новообразувани имоти, одобрен със заповед № РД- 25-1503/26.05.2010 год. на кмета на Община Стара Загора, с вид на територията: селско стопанство, с начин на трайно ползване: лозови насаждения-нетерасирани ІХ категория, с адрес: улица №0, при гра­ници и съседи: имот 260.22 - лозе на Т.Н.Т., имот 260.21 - лозе на Иван Р.И. ***, като имотът е образуван от разделянето на имот №260.22, предмет на Констативен нотариален акт за собст­веност на недвижим имот,възстановен по реда на ЗСПЗЗ, №92,том 1, peг. №2214, дело №92/2010 г. на Галина Въткова, Нотариус с Рег.№388 на Нот.камара и район на действие района на PC-Стара Загора; да признае за установено, че ответницата Т.В.П., не е придобила собствеността върху същия имот. Молят да им бъдат присъдени направените разноски по делото. По делото е постъпила допълнителна молба от ищците, в която уточняват, че търсената от тях защита за накърнените им права по земеделската реституция имала за предмет както установяване липсата на удостоверителна сила на Констативен нотариален акт №92/04.08.2010 г. на Галина Въткова, Нотариус в гр.Стара Загора относно придоби­ването от ответниците: Д.Т.Д.,Б.Д.И., Т.Д.И.и Д.Ж.И. на собствеността върху поземлен имот 260.71 в м."Б. Бунар" в землището на гр.Стара Загора, така и установяване липсата на прехвърлителен ефект на сделката за покупко-продажба на същия поземлен имот, сключена между първите четирима ответници, като продавачи, и ответницата Т.В.П., като купувач, с издадения на същата дата 04.08.2010 г. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №93, том I, Рег.№2215,дело № 53 от 2010 г. на Галина Въткова, нотариус в гр.Стара Загора. Сочат, че в случая се касаело до предявяването на отрицателни установителни искове в хипотезата на чл.124,ал.1 ГПК, а не на искове с правно основание по §4,ал.8,т.1 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.53, ал.2 ЗКИР. В полза на ответниците-наследници на бившия ползвател Д.И.Д. не е била издавана заповед по §4к, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ за поземления имот, предмет на посочения КНА № 92/04.08.2010 г. Всички останали заповеди на кмета на Община Стара Загора, касаещи процесния поземлен имот били признати за незаконо­съобразни административни актове и били отменени изцяло с вляз­лото в сила решение №167/15.02.2015 г. постановено по гр.дело № 5368/2015 г.на Районен съд - Стара Загора. Въз основа на същото съдебно решение със заявления с вх. №10-01-3074 от 03.06.2016 г. и вх.№ 10-01-1096 от 27.07.2016 г. поискали от кмета да приключи производството по възстановяване правата им на собственост върху притежаваната от наследодателя им земеделска земя, попадаща в терен по §4 от ПЗРЗПЗЗ. Това тяхно иска­не било отклонено от кмета на общината под претекст изпращането на преписката по компетентност на началник СГКК Ст. Загора „за отразяване на необходимите промени по кадастралната карта", според влязлото в сила решение. Компетентният за това начал­ник на СГКК - Стара Загора постановил отказ да измени КККР за имоти 260.71 и 260.22, състоящо се в промяна на границите им, чрез заличаване на границите между тях и записва­нето му в регистъра като тяхна собственост. Приел, че съществува спор за материално право, основавайки се на заявеното от ответницата Т.В.П. право на собственост върху про­цесния поземлен имот, което било подкрепено от представения от същата Нотариален акт № 93/04.08.2010 г. за покупко- продажба на недвижим имот. В молба от 29.05.2019 г. сочат, че липсват данни за завършено реституционно производство с произнасяне на кмета на Община Стара Загора със заповед по §4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Считат, че придобитите от ответниците права представляват пречка за придобиване на претендираното от ищците право на собственост на същия имот по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като ищците все още нямат заповед по §4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за тях бил налице интерес от предявавенто на отрицателен установителен иск, като при неговото уважаване ще имат основание за поискат от кмета на Община Стара Загора издаването на заповед по §4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ответницата Т.В.П. поддържа, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Сочи, че претенциите на ищците А.Я.Н. и Т.Н.Т., като наследници на Т.Н.Т., починал на 21.05.1996г., се основавали на решение на Районен съд Стара Загора по гр.д. № 5368/2015г., постановено по тяхна жалба против заповед № 2525 от 26.09.2008г., заповед РД-25-698 от 19.03.2010г. и заповед № РД-25- 1503 от 26.05.2010г. на кмета на Община Стара Загора. Решаващите мотиви на съда, за да отмени посочените заповеди като незаконосъобразни, били липсата на излагане на фактически и правни основания за признаване правото на собственост на наследодателя на ответниците Д.И.Д. в издадената заповед № 2525 от 26.09.2008г., като нейната незаконосъобразност водела и до такава и на издадените по-късно заповеди за спорния имот. Счита, че по отношение на нея така постановеното решение нямало сила на пресъдено нещо, тъй като тя не е била конституирана като страна в производството по гр.д. № 5368/2015 г. по описа на PC- Стара Загора и не е имала възможност да защити правата си, които произтичат от правата на останалите ответници. Твърди, че по отношение на наследодателя на ответниците били налице всички законови предпоставки, за да се признае в правото му да придобие, а също правото на неговите наследници да придобият собствеността на процесния имот. Освен приетото за безспорно, че на наследодателя на ответниците Д.И. Д. е било предоставено правото на ползване върху земя с удостоверение № 292 от 29.05.1980г. по ПМС 76 от 05.12.1977г. в местността Костова кюприя, твърди, че в този имот той бил построил сезонна постройка въз основа на строително разрешение № 81 от 15.05.1981г., върху 20 кв.м. Постройката била изпълнена по утвърден проект от Общинския съвет /тогава ГОНС/ и съществувала до момента. В поземления имот имало лозе и овощна градина. Като ползвател по смисъла на §4, на основание §4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ ползвателят заявил трансформация на правото на ползване в право на собственост в определените от закона срокове, като земята била заплатена на собствениците чрез плащане в Община Стара Загора. В случая решаващият състав на районния съд не се бил произнесъл в тази част, а решението не било обжалвано пред АС - Стара Загора. Във всички случаи обаче административната процедура не била приключила и при отмяна на заповедта, поради липса на изложени мотиви за издаването й, следвало кметът да се произнесе отново, като се съобрази с решаващите мотиви в отменителното съдебно решение, с трайно установената практика на ВАС по идентични случаи по постановени решения на PC Стара Загора като първа и на Адм.съд - Стара Загора като въззивна инстанция и да издаде нова заповед с нужните мотиви. Сочи, че към датата на придобиване правото на собственост от нея, ответниците били признати за собственици с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 92, том 1, рег.№ 2214, дело № 92/2010г. на нотариус Галина Въткова, който не бил отменен. Заявява, че била придобила право на собственост с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 93, том 1, per. № 2215, дело № 53/2010г. на нотариус Галина Въткова на 04.08.2010г. С исковата молба се оспорвала собствеността на ответниците по два вида нотариални актове - констативен, от който черпели правата си първите ответници, и конститутивен - от който черпела права тя. Претендиращите в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, каквито се явявали ищците по делото, се ползвали от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт само чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение, тъй като нотариалният акт, с който се удостоверявало извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти, бил с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици. Следователно незаканосъобразно и недопустимо било ищците да търсят защита на правата си против първите ответници, които се легитимирали като собственици с констативен нотариален акт, и против нея с еднакви правни средства, като предявяват отрицателни установителни искове. Следвало да се има предвид, че придобивайки процесния недвижимия имот, тя била добросъвестен владелец и като такъв се ползвала от кратката придобивна 5 годишна давност по чл.79, ал.2 от ЗС. Била във владение на имота от 04.08.2010г. и го владеела до момента, поради което прави възражение за придобиването на правото на собственост върху спорния поземлен имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност.

Ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И. не вземат становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съдът намери за установено следното:

Ищците са предявили отрицателен установителен иск за собственост, с който искат да бъде установено по отношение на ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И., че не са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.260.71 с площ 600 кв.м., находящ се в землището на гр.Стара Загора, в местността Б. бунар, трайно предназначение на територията: земеделска,  начин на трайно ползване: лозе,  категория на земята при неполивни условия: 9, при съседи:  68850.260.817, 68850.260.21, 68850.260.9508 и 68850.260.22. Правния си интерес от установяването ищците обосновават с обстоятелството, че са наследници на бивш собственик на спорния имот, който е бил възстановен на ответниците в качеството им на наследници на ползвател, по отношение на когото не са били налице предпоставките за придобиване на собствеността по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Съгласно т.1 от мотивите на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.№ 8/201 г., ОСГТК интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. В разглеждания случай, видно от удостоверение за наследници № 1598/20.03.2017 г. на Община Стара Загора, ищците са наследници на Т.Н.Т.,***, починал на 21.05.1996 г. На последния е признато право на възстановяване на собствеността в стари /възстановими/ реални граници с решение № 51932/31.01.1994 г. на Поземлена комисия – Стара Загора, но претендираните от ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И., Д.Ж.И. права, които са намерили израз и в съставения в тяхна полза нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 92, том I, рег.№ 2214, дело № 92/04.08.2010 г. на нотариус Галина Въткова, са пречка за реалното възстановяване на собствеността на ищците. Към настоящия момент административната процедура по възстановяване собствеността на ищците не е приключила поради съществуващия спор за материално право по смисъла на §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.  С оглед на това  единствената възможност за ищците да защитят признатото им от Поземлена комисия - Стара Загора субективно право на възстановяване на собствеността е да отрекат със сила на пресъдено нещо правата на ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И., Д.Ж.И. върху процесния имот, произтичащи от разпоредбата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ /в този смисъл: решение № 367/24.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1230/2010 г., I г.о., ГК, решение № 40/11.02.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1385/2009 г., II г.о., ГК, определение № 211/26.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 2349/2014 г., II г.о., ГК и др./. Именно с предявения  установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се разрешава колизията на права между двете групи лица: бившите собственици, на които земеделската земя е възстановена, и бившите ползватели, изкупили земята /в този смисъл е решение № 77 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 546/2012 г., I г. о., ГК по чл.290 ГПК/.

Правното твърдение на ответниците е, че са придобили собствеността  върху недвижимия имот, предмет на иска, по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочената разпоредба предвижда придобиване правото на собственост при наличието на няколко предпоставки.

Първата предпоставка по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е на лицето да е предоставено право на ползване върху земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, при спазване на актовете на посочените държавни органи. В разглеждания случай, видно от удостоверение № 292/29.05.1980 г. на ГНС – Стара Загора на Д.И.Д. е било предоставено право на ползване върху лозе и овощна граД.в размер на 1 дка, находящо се в  местността Костова кюприя, при граници: Петър Шабаклиев, Пенко Георгиев Боев, гора и път, по силата на Постановление № 76 на МС и Решение № 111а на ИК от 21.09.1978 г.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и приложените към него скици се установява, че предоставеният за ползване имот попада в имот № 140 по плана на имотите на бившите собственици от 2000 г. с площ 4 дка, записан като собственост на Т.Н.Т.. Този имот  се включва и имот № 260.0022 с площ 1126 кв.м., записан на Т.Н.Т. в плана на новообразуваните имоти. След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти на 28.07.2004 г. са извършени следните изменения в плана: със заповед № РД-25-698/19.03.2010 г. като съсобственик е вписан Д.И.Д. с квота 600/1126 ид.ч., а със заповед № РД-25-1503/26.05.2010 г. поземлен имот  260.22 е разделен на два поземлени имота ПИ 260.22 с площ 526 кв.м., записан като собственост на Т.Н.Т.  и  процесният ПИ 260.71 с площ 600 кв.м., записан като собственост на Д.И.Д.. Планът на новообразуваните имоти е интегриран в приетите за територията на гр.Стара Загора кадастрална карта и кадастрален регистър със заповед № 18-1039/05.02.2015 г. на началника на СГКК – Стара Загора.

От представеното по делото удостоверение за наследници № 6248/18.10.2017 г. на Община Стара Загора се установява, че ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И. са наследници на Д.И.***, починал на 11.03.2005 г.

Втората предпоставка по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е ползвателите да са  построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. По делото е представено строително разрешение  № 81/15.05.1981 г. на ОбНС – Стара Загора на името на Д.И. Д. за сезонна постройка върху 20 кв.м. в м.Костова кюприя, както и утвърден проект за същата постройка.

От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото е видно, че сградата е построена, отразена е в плановете на имотите на ползвателите и на новообразуваните имоти, както и в кадастралната карта. От показанията на свидетелката С.К.В. се установява, че сградата в процесния имот е построена около 1980 г. С оглед на това съдът приема, че върху земята е построена сграда преди 1 март 1991 г., каквото е изискването на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ

Последната предпоставка за придобиване правото на собственост по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е заплащането на земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район.

От заключението съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че на 25.02.2009 г. е изготвена експертна оценка на имот 260.22 в местността Бочо бунар в землището на Стара Загора, като дължимата сума в размер на 67 лева е внесена по сметка на Община Стара Загора на 16.04.2009 г. от Т.В.П. в полза на задължените лица – наследници на Д.Д.. Без значение за придобиване на правото на собственост от ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И., Д.Ж.И. /по делото не се спори, че последната придобива поради съществуващ режим на СИО/ е дали сумата е получена от ищците, тъй като за снабдяването на ползвателя с нотариален акт е достатъчно единствено внасянето на дължимата съгласно оценката сума по депозитната сметка на общината - § 5, ал.12 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /Изм. - ДВ, бр. 60 от 1991 г., бр. 34 от 1992 г., бр. 8 от 1993 г., изм. и доп., бр. 72 от 1993 г., изм., бр. 48 от 1995 г./.

От изложеното се налага изводът, че по отношение  на ответниците са налице условията по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.260.71 с площ 600 кв.м., находящ се в землището на гр.Стара Загора, в местността Б. бунар, трайно предназначение на територията: земеделска,  начин на трайно ползване: лозе,  категория на земята при неполивни условия: 9, при съседи:  68850.260.817, 68850.260.21, 68850.260.9508 и 68850.260.22. Поради това съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И., Д.Ж.И., че не собственици на гореописания  имот, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 

Предявен е и отрицателен установителен иск за собственост, с който се претендира да се признае за установено по отношение на Т.В.П., че не е собственик на процесния недвижим имот. Ответницата П. е закупила имота от ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И., Д.Ж.И. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 93, том I, рег.№ 2215, дело № 53/04.08.2010 г. на нотариус Галина Въткова. След отмяната на заповед № 2525/26.09.2008 г., заповед № РД-25-698/19.03.2010 г. и заповед № РД-25-1503/26.05.2010 г. на кмета на Община Стара Загора  с решение № 167/15.02.2016 г. по гр.д.№ 5368/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд ищците са поискали от началника на СГКК да извърши промяна в КККР, като бъде върнато положението отпреди изменението. По това искане е бил постановен отказ № 17-431/04.10.2015 г. на началника на СГКК – Стара Загора поради заявено право на собственост върху процесния имот от страна на ответницата Т.В.П.. Жалбата против отказа е била отхвърлена решение от 30.03.2018 г. по адм.д.№ 50/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Претендираното от ищцата право на собственост върху недвижимия имот, прендиран от ищците за възстановяване по реда на ЗСППЗЗ, обуславя правния им интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК.

Тъй като ответницата П. е частен правоприемник на останалите ответници, правата й върху процесния имот са производни от правата на Д. Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И., Д.Ж.И.. Действително по делото не е спорно, че към настоящия момент административното производство по възстановяване на собствеността не е приключило с произнасяне на кмета на Община Стара Загора със заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Независимо, че в решението си по гр.д.№ 5368/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд съдът е пропуснал изрично да върне преписката на административния орган, такава заповед ще следва да бъде издадена от кмета на общината. Предвид установеното в настоящото производство административният орган ще следва да признае правото на собственост върху процесния имот на праводателите на ответницата Т.В.П.. Поради това правото на собственост на тази ответница не може да бъде отречено и предявеният установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК следва да бъде отхвърлен.

Независимо от това, ответницата е навела доводи и за оригинерно придобиване на спорния имот - по силата на придобивна давност. От показанията на свидетелите В.И.К. и С.К.В. се установява, че ответницата ползва процесния недвижим имот от повече от 20 години, като владението е получила от наследодателя на останалите ответници. Следователно ответницата П. е упражнявала фактическата власт върху спорния недвижим имот, като  намерението й за своене не е оборено по делото. Владението на ответницата е било постоянно и непрекъснато, тъй като по делото няма данни имотът да е била владян от други лица в рамките на давностния срок.

По отношение началото на придобивната давност следва са се има предвид възприетото в практиката становище, че при възстановяване на собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ /в този смисъл е Решение №49/26.07.2016 по дело №5168/2015 на ВКС, ГК, II г.о./. От този момент границите на имота са определени и същият може да бъде обект на придобиване по давност. В случая процесният имот е индивидуализиран със заповед № РД-25-1503/26.05.2010 г. на кмета на Община Стара Загора.

Ответницата П. има правното положение на добросъвестен владелец, тъй като владее вещта на правно основание, годно да я направи собственик /договор за покупко-продажба на недвижим недвижим имот, сключен с нотариален акт № 93, том I, рег.№ 2215, дело № 53/04.08.2010 г. на нотариус Галина Въткова/, и към момента на придобиването заповедта на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е била отменена. Следователно по отношение на владението на ищцата се прилага петгодишната давност по чл.79, ал.2 ЗС, която е изтекла преди предявяване на настоящия иск на 29.03.2017 г.

Изложеното обуславя извода, че спрямо ответницата Т.В.П. са налице законоустановените предпоставки за придобиване на процесния недвижим имот по давност. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Т.В.П., че не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.260.71 с площ 600 кв.м., находящ се в землището на гр.Стара Загора, в местността Б. бунар, трайно предназначение на територията: земеделска,  начин на трайно ползване: лозе,  категория на земята при неполивни условия: 9, при съседи: 68850.260.817, 68850.260.21, 68850.260.9508 и 68850.260.22, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 

На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответницата Т.Влаева П. направените по делото разноски в размер на 435 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение. 

Воден от горните мотиви, съдът

 

       Р  Е  Ш  И :

           

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Я.Н. *** и Т.Н.Т. *** против Д.Т.Д. ***, Б.Д.И. ***, Т.Д.И. *** и Д.Ж.И. *** иск за признаване за установено, че Д. Т.Д. ***, Б.Д.И. ***, Т.Д.И. *** и Д.Ж.И. *** не са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.260.71 с площ 600 кв.м., находящ се в землището на гр.Стара Загора, в местността Б. бунар, трайно предназначение на територията: земеделска,  начин на трайно ползване: лозе,  категория на земята при неполивни условия: 9, при съседи:  68850.260.817, 68850.260.21, 68850.260.9508 и 68850.260.22, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Я.Н. *** и Т.Н.Т. *** против Т. *** иск за признаване за установено, че Т. *** не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.260.71 с площ 600 кв.м., находящ се в землището на гр.Стара Загора, в местността Б. бунар, трайно предназначение на територията: земеделска,  начин на трайно ползване: лозе,  категория на земята при неполивни условия: 9, при съседи:  68850.260.817, 68850.260.21, 68850.260.9508 и 68850.260.22, като неоснователен.

ОСЪЖДА А.Я.Н. *** и Т.Н.Т. *** да заплатят на Т. ***  сумата 435 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :