Решение по дело №521/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/ 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от С.Й.Т. *** против Решение № 32-38838/30.01.23г. на Директора на ТД „Митница“ – Варна, с което на основание чл. 74, § 3 от МКС, във вр. с чл. 144 от Регламент № 2015/2447, във вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е определена нова митническа стойност по митническа декларация с MRN 20BG00**********R7/09.06.20г. в размер на 14489,33лв., на осн. чл. 85, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. е определено мито за досъбиране 929,01лв. и ДДС 2043,82лв.

Жалбоподателят счита, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, противоречащ на материалния и процесуалния закон, необоснован и неправилен. Излага в жалбата подробни доводи в посока на тези основания. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В о.с.з. жалбоподателят, чрез адв. Н. ***, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на решението. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по делото – директор на ТД „Митница“ - Варна, се представлява се от главен юрисконсулт Ш., която излага становище за неоснователността на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение и спорното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Варна, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2020г. С.Й.Т. декларира на режим „допускане за свободно обращение“ стока лек автомобил употребяван с повреди марка: Ауди мод: А4 тип; sedan 4D, бр. места: 5, първ. per.: 20170102, цвят: син, раб. обем: 1984 куб. см., мощност: 185 kW DIN, Двиг. №: неоткрит Бензин, Шаси № WAUGNAF48HN015499, 1579.86 кг него тегло, 1579.86 кг бруто тегло, държава на износ САЩ, деклариран произход EU, с обща фактурна стойност 2413,00 USD, при курс за 1 щатски долар - 1.78484 лв., код по ТАРИК **********, декларирана митническа стойност в размер на 5199,24 лв., условие на доставка FCA Ню Йорк. Износител и продавач на стоката е американското дружество ААИ АУТО ИНШУРЪНС, US.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ за продажба №15055389 от 26.03.2020г., талон за превозното средство, коносамент № HBOL20068703, снимков материал, документи за платени държавни вземания.

На база декларираните данни, към датата на приемане на митническата декларация митническа стойност е в размер на 5199,24лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.

При извършена повторна проверка на декларирането, на основание чл.84, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 относно достоверността на декларираната митническа стойност на моторни превозни средства, които са декларирани като „употребявани“, „катастрофирали“, „с повреди“ в ТД Митница Варна са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на тези автомобили, внесени от САЩ. С оглед това са предприети действия за извършване на последваща проверка по линия на международното сътрудничество.

Въз основа на отправеното искане за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез аташето по митническите въпроси към Посолството на САЩ в София, за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в РБългария, за които има съмнения, че са декларирани на занижена митническа стойност, от американските митнически органи са предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ (Electronic Export Information) от системата на Американската Служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ.

Съгласно информацията в писмото, „Electronic export information“ (EEI) е американският еквивалент на европейска митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната на местоназначение. ITN (Internal Transaction Number), съдържащ се в „Electronic export information“, е номерът на електронната информация за износ в системите на Американската служба „Митници и гранична охрана“, който е основният идентификатор на записа. XTN (External Transactional Number) е генерираният от износителя номер на документа.

В приложение 2, към писмо от Американската служба „Митници и гранична охрана“ с peг. № 32-177817/01.06.2022г. е посочен автомобила по МД с MRN 20BG002005031869R7 от 09.06.2020г„ с получател С.Й.Т.. Износител на стоката е АА INSURANCE AUTO AUCTIONS, страна на получаване България.

За внесения употребяван автомобил, по линия на международното сътрудничество са предоставени относими документи от страна на митническата администрация на САЩ, които са получени в ЦМУ София. Същите са породили съмнения дали декларираната митническа стойност е реално платената за стоката цена.

Във връзка с горното, с писмо peг. №32-241696/20.07.2022г. до С.Й.Т.,***, са изискани допълнителни документи, относими към външнотърговската сделка, в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката, съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Писмото е връчено на 05.08.2022г. видно от известие за доставяне ИД PS 9028 004FWX С.

С писмо рег.№ 32-68235/11.08.2022г. в определения от митническите органи срок, вносителят предоставя отговор, в който уведомява че е приложил всички документи с които разполага към митническата декларация

С оглед на горното и след разглеждане на приложените документи относно стока №1 от МД MRN 20BG002005031869R7 от 09.06.2020г. е установено:

В приложения документ за продажба на автомобила към митническата декларация от 26.03.2020г. стоката е описана като „2017 Audi А4“ с посочен продавач на стоката АА INSURANCE AUTO AUCTIONS и купувач С.Й.Т.. Общата фактурна стойност на стоката по документа е в размер на 2413 USD. На отделен ред в документа е посочено: sale price: 2250, byer fee: 75, virtual bid fee: 29, gate: 59, buyer payment: 2413 USD.

Митническите органи коментират, че снимковият материал приложен към митническата декларация при внос, показва видими външни дефекти единствено в задната част (лека деформация на задна врата и заден калник). Няма приложена информация за други повреди, дефектирали части, които да са описани в документа за покупко-продажба, в който не са посочени съществени реквизити, задължителни за всяка външнотърговска сделка като начин и срок на разплащане между контрагентите, както и банката и банковата сметка на американския продавач.

По МД MRN 20BG002005031869R7/09.06.2020, с износител ААИ АУТО ИНШУРЪНС е декларирана цена с представената пред митническите органи документ за покупко-продажба от 09.03.2020г. в размер на 2413 щатски долара.

Съгласно представената ни информация от Американската служба „Митници и гранична охрана“ XTN *********-20068701 и ITN Х20200409730003 е установена декларираната стойност при експорт от САЩ в размер на 7618щатски долара с износител ААИ АУТО ИНШУРЪНС. От изложеното следва, че декларираната в САЩ стойност за употребявания автомобил с повреди марка „Ауди А4“, Шаси № WAUGNAF48HN015499 е значително по- висока от декларираната при вноса в България.

От данните получени от американските власти и видно от приложената износна декларация, стоката с износител ААИ АУТО ИНШУРЪНС, с местоназначение в митническата територия на Съюза към българския купувач е идентифицирана по марка, модел и номер на шаси WAUGNAF48HN015499, който е уникален за автомобила.

Поради това, че съмненията по отношение на декларираната митническа стойност се потвърждават, на основание чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, митническите органи приемат, че същата не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност. В изпълнение на нормата на чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност следва да бъде определена по един от методите, регламентирани в чл.74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

С цел изследване на възможностите за прилагане на методите за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл.74, пар. 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е направена справка в МИСЗА, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии, произход САЩ, за периода от 09.03.2020г. - 09.09.2020г., чиято митническа стойност е декларирана на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и съответно приета от митническите органи.

При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013, за наличие на „идентични стоки“ е достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на автомобила, състоянието при оформянето му, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне. Липсата на описание на повредите на декларираните сходни стоки и повредите на гореописания автомобил, прави невъзможно използването на този метод за определяне на митническата стойност.

Въз основа на прилагане на метода на последната възможност, е решено митническата стойност да се определи на база наличните данни на територията на Съюза (представляващи електронна информация за износ Electronic Export Information от системата на Американската Служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ).

В заключение, митническите органи приемат, че митническата стойност за стоката: „лек автомобил употребяван с повреди: Audi А4, с шаси № WAUGNAF48HN015499, внос от САЩ на стока №1 от митническа декларация MRN 20BG002005031869R7/09.06.2020г., следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в размер на 14489,33 лв. ( 7618,00 USD х 1,78484 лв. за 1 USD + 892.42 лв. транспортни разходи), във връзка е налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация в рамките на административното сътрудничество таблици с данни и износна декларация от американските митнически власти.

С писмо № 32-307128/13.09.2022г. жалбоподателят е уведомен по смисъла на чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, че ще се пристъпи към издаване на решение, като му е дадена възможност да изрази становище. Писмото е получено на 15.11.2022г., видно от известие за доставяне на Български пощи ЕАД № PS 9028 004НК9 Е. В посоченият 30-дневен срок вносителят е изразил становище с писмо № 32- А 426463/07.12.2022г. като е оспорил заключението на митническите органи.

Решението на Директора на ТД „Митница“ – Варна е връчено на жалбоподателя на 17.02.23г., видно от приложеното в адм. преписка известие за доставяне.

Срещу решението е депозирана жалба на 06.03.23г. до АС Варна.

По делото са приети следните писмени документи : РКО за предоставени суми от дружество „Си Билд“ЕООД на Св.Т.; превод на електронна информация за износ; справки за вносове от митническата единна информационна система за код по ТАРИК ********** със страна на износ САЩ.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка на законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването.

Същата е подадена в срока по чл. 220, ал. 1 от ЗМ, във връзка чл. 145 и следващите от АПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което същата следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи. Не се предвижда задължително обжалване по административен ред на въпросният акт, поради което липсата на такова не се явява предпоставка за недопустимост на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент /ЕС/952/2013 година, решения, взети без предварително заявление се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент /ЕС/952/2013 г., указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директора на ТД Митница Варна е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/952/2013 година, във връзка с чл. 19, ал. 1, във връзка чл. 5, т. 39 от Регламент / ЕС/952/2013 година, съобразно предоставените му правомощия. Същото е издадено и при спазване на изискуемата от закона форма и съдържание.

Спорен по делото е въпросът относно прилагането на материалния закон и спазване на процесуалните правила при издаване на атакувания административен акт и по – конкретно относно прилагането на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС и допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 22, § 6 от МКС и чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/2015/2447 на Комисията.

Основната уредба, която касае определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове се намира в Глава 3 на Кодекса, именувана „Стойност на стоките за митнически цели“. В разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В следващите разпоредби и по – конкретно в разпоредбата на чл. 74 от Кодекса са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер в две насоки – първо по отношение на метода, регламентиран в чл. 70 от МКС и на второ място по отношение на самите методи, които са посочени в чл.74. В тази връзка има и практика на СЕС- Решение на СЕС от 16.06.2016 година по дело С-291/15.

За да се премине към този субсидиарен метод обаче, трябва да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката и едва ако не бъдат разяснени, тогава е налице възможност за определяне на митническата стойност по някои от предвидените субсидиарни методи за определяне на митническата стойност. Този термин „основателни съмнения“ е дефиниран в МКС, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи, защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от МКС. Затова точно и ясно трябва да бъдат посочени основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, §1 от Регламент /ЕС/952/2013 година, както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (така Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/09, т. 27, Решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15, т. 23, Решение от 20 декември 2017г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16, т. 27). Съгласно чл. 70, § 1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. По аргумент от § 2 на същата разпоредба действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

В чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 година за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент /ЕС/952/2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения, дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламента, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по – специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основава посочените съмнения.

Въпреки това, настоящият съдебен състав счита, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент /ЕС/2015/2447 и не са спазили процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74 от Регламент /ЕС/952/2013 година, за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос. Изводите, направени от страна на митническите органи във връзка с неприложимост на разпоредбата на чл. 70, § 1 от МКС, поради липса на доказателства в тази насока не могат да бъдат подкрепени. Видно от представената административна преписка, жалбоподателят е предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т.е. оказал е цялото необходимо съдействие за извършване на митническите формалности и контрол.

Продажната цена, посочена в митническата декларация – 2413$ е реална, предвид състоянието на автомобила, а именно: употребяван, катастрофирал, с множество увреждания. Липсва договор , проформа фактура или кореспонденция, защото стоката е закупена чрез дилър, който е участвал в търга при идването си в България.

В решението на Директора на ТД „Митница“ – Варна не са изложени мотиви, които да са свързани с предоставените във връзка с вноса документи, от които да е видно, че въпреки положеното от двете страни по спора усилие, да е възникнало в действителност съмнение относно декларираната от жалбоподателя митническа стойност на процесното МПС.

Въз основа на всичко това може да се обоснове извод, че декларираната митническа стойност е договорната стойност на автомобила, която е действително платена, което е подкрепено от всички представени по делото доказателства. По делото не е спорно, че автомобила е бил в много лошо техническо състояние след катастрофа и двигателя не пали.

Именно върху митническия орган пада доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други сходни стоки, които са внесени в приблизително същото време. Позоваването в решението на митническите органи на данни от митническата информационна система с посочване на митническа декларация не са достатъчни за обосноваване на т.нар. основателни съмнения. От друга страна, органът е извършил сравнителен анализ във връзка с прилагането на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС, но не е посочено на базата на какви стоки е извършено то. Също така липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващият орган относно по – ниската цена от обичайната на декларираната стока, а това на практика лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган.

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че от страна на компетентния орган, върху когото пада доказателствената тежест в процеса, не е доказано наличието на основателни съмнения дали декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.

Видно от материалите по административната преписка липсва изготвено експертно становище за стойността на автомобила въз основа на техническото му състояние.

С оглед изложеното, съдът намира, че в настоящия случай е постановен отказ за приемане на митническата стойност по декларацията на жалбоподателя и е определена нова такава, без това да е обосновано по категоричен начин.

Липсва анализ на съответната сделка, представляваща покупка от разстояние – през интернет, както и на условията по сделката, съдържащи се в обявата за самата продажба и условията на сайта – продавач, съответно – посредник, поради което необоснован се явява извода на административния орган платената цена, посочена в разписка от 26.03.2020г. /л.27/, е занижена. Съдът приема, че посочената цена съответства на всички предоставени документи, които касаят сделката, с оглед техническото състояние на автомобила. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност.

Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, при неправилно прилагане на материалния закон, неправилно са определени с оспореното решение и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС.

С оглед изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено във всичките негови точки на основанията по чл. 146, т.3 и т. 4 от АПК.

При този изход на спора, претенцията на ответната страна за разноски се явява неоснователна, а на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на възстановяване на направените от него разноски по делото. Ответната страна е изразила становище за прекомерност на разноските, които се претендират в общ размер на 1550,80лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ адв. възнаграждение се определя на 600лв. , съобразно размера на мат.интерес от 2972,83лв. По изложените съображения, ЮЛ на административния орган следва да възстанови на жалбоподателя разноски в общ размер на 650,00лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 32-38838/30.01.23г. на Директора на ТД „Митница“ – Варна, с което на основание чл. 74, § 3 от МКС, във вр. с чл. 144 от Регламент № 2015/2447, във вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е определена нова митническа стойност по митническа декларация с MRN 20BG002005031869R7/09.06.20г. в размер на 14489,33лв., на осн. чл. 85, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. е определено мито за досъбиране 929,01лв. и ДДС 2043,82лв.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на С.Й.Т. с ЕГН ********** ***, съдебни разноски в размер на 650лв. (шестстотин и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.

	Председател: