Р Е Ш Е Н И
Е
№
/11.10.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18799/2018 година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „А.з.с.н.в.“ ЕИК *********, със седалище ***, с която против В.Е.Е.
ЕГН ********** с адрес: *** е
предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните вземания: сумата от 1431.59 лева,
представляваща дължима главница за 9 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода 01.10.2017г. до 01.06.2018г.; сумата от 158.50 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017г. до
01.06.2018г.; сумата от 59 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 01.10.2017г., до
01.08.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№11860/2018г. по описа на ВРС, ведно със законната върху главницата от
датата на подаване на заявлението 1.08.2018г. до окончателното изплащане на
задълженията.
В исковата молба се излага, че по силата на
Договор за потребителски кредит №2316564 от 20.06.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение. На ответника е отпуснат заем в размер на 3457,63 лева
срещу задължение за връщане на 24
месечни вноски в срок до 01.06.2018г. Съгл. чл.7, ал.1 от ОУ към договора
усвоената парична сума е дължима заедно с възнаградителна лихва във фиксиран
размер – 1169,81 лева. Уговореният ГПР е в размер на 31 %. Съгл чл. 13 ОУ по договора при забава в плащанията на
дължимите главница и възнаградителна лихва се дължи мораторно
обезщетение в размер на законната лихва. Позовава се, че ответникът не се е
издължавал срочно по договора. Направил е погашения в общ размер на сумата от
3041,25 лева, с която са погасени възнаградителна лихва в размер на 1002,65
лева, главница в размер на 2026,04 лева и лихва за забава – 12,56 лева.
Страната се позовава на настъпил редовен падеж на дълга.
По
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 20.04.2018г
ищецът е придобил вземанията от кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Твърди
се, че ищецът е изпратил до кредитополучателя уведомление за извършената цесия,
за което е упълномощен от цедента.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
претенцията се оспорва по основание. Конкретно е направено възражение за
нищожност на договорната клауза, с която е определен размера на ГПР, поради
неравноправност и противоречие с добрите нрави.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С нарочна молба
поддържа така предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
назначения от съда особен представител – адв.Г.,
която оспорва исковете. В пледоарията си по същество на спора акцентира върху
липсата на доказателства за отпуснат и съответно усвоен от ответника кредит.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният установителен
иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 вр. 240 от ЗЗД. Предявен е след провеждане на производство
по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е
процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да
установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и
размера на претендираната главница, договорно
възнаграждение и лихва за забава.
Не се спорно, че с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016 г. „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ООД срещу
уговорена цена общ портфейл вземания включително вземането по договор за кредит №2316564,
сключен с В.Е.Е.. С приложение № 1 към договора /л.27/ прехвърленото в полза на ищеца вземане е в достатъчна степен
индивидуализирано, чрез посочване освен на номера на договора, но така също и
на имената и ЕГН на длъжника, както и на размера на вземането.
Възражения относно
валидността на цесията и нейното съобщаването на длъжника по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД не са повдигани. Предвид на това и като съобразява представените
доказателства за упълномощаването на цесионера да извършва съобщаване за цесия,
съдът намира, че ищецът се легитимира като кредитор по силата на договор за
цесия за процесните вземания.
Не е спорно, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Договор за потребителски кредит №2316564 от 20.06.2016г. e сключен Договор за
потребителски кредит
№2316564 от 20.06.2016г. за сумата от 3457,63 лева за срок от 24 месеца и при уговорен годишен
лихвен процент- 31 %. Уговореният начина на усвояване на кредита е по сметка на
клиента.
Спорен е въпросът усвоена ли е заемната сума от кредитополучателя, а оттам възникнало
ли е заемно правоотношение. Договорът за заем за послужване е реален и за да
породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя
собствеността върху пари или други заместими вещи,
докато същият се задължава да ги върне в същото количество и качество на
уговорения падеж. Следователно липсата на предоставена в заем сума обосновава
извод за невъзникване на заемно правоотношение.
В случая
по делото не са ангажирани преки доказателства за превод на заемната сума, но са налице
косвени такива. Вещото лице, изготвило назначената съдебно- счетоводна експертиза не е
дало заключение по въпроса относно усвояването на сумата по кредита, тъй като
не е могло да се сдобие да данни за това. Съгласно заключението, кредитирано
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, по кредита са
извършвани погашения на обща стойност 3041,25 лева в период а07.07.2016г. до
08.12.2017г. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че предвид размера на
заемната сума е вероятно да се касае за преструктуриран кредит. По делото е
представено и удостоверение за преструктуриран дълга от 10.09.2019г. , издадено
то„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /л. 93/, което сочи за
такова предструктуриране, макар и по съществото си
въпросното удостоверение да представлява частен свидетелстващ документ, без
обвързваща съда доказателствена сила.
При
липса на преки доказателства, е допустимо пълно доказване да се осъществи
чрез косвени доказателства, стига
косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава
връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт.
Настоящият случай е именно такъв- главният факт по предаване на сумата се установява, чрез няколко косвени
доказателства, които сочат на този извод. Установява се от неспореното
заключение, че заемателят е погасявал суми по дълга.
Малко вероятно е кредитополучател, който не усвоил определен дълг, да извършва
плащания за връщането му. Освен това, както и вещото лице посочи в съдебно
заседание в случая се касае по –скоро до преструктуриран стар дълг, поради
което е възможно средствата да са получени от ответника в момент, предхождащ
сключването на процесния договор. Посочените факти в своята взаимовръзка сочат
именно за осъществяване на релевантния факт по предаване на сумата на заемополучателя, а оттам и за възникване на заемното
правоотношение.
С оглед
датата на процесния договор -20.06.2016г.и предвидения срок на издължаване от
24 месеца, следва да се приеме, че понастоящем е настъпила редовната
изискуемост на незаплатения остатък от кредита. Като настъпил в хода на висящия
процес,този факт следва да се съобрази от съда на осн.чл. 235, ал.3
ГПК ( ТР 8/2017г. на ОСГТК), съответно да се приеме, че претенцията за
неиздължена главница е доказана по основание. Относно конкретния размер на
вземането за главница, съдът кредитира ССчЕ (т.6 от
заключението), като приема, че искът е основателен в цялост.
Относно
претенцията за възнаградителна лихва.
Установи
се, че с договора между страните е уговорено заплащането на възнаградителна
лихва в размер на 31%. Установи се още от заключението на вещото лице, че така
обявеният ГПР ( компонент от който е и възнаградителната лихва) е действително
приложен в отношенията между страните и не надвишава размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (19, ал. 4 от ЗПК). Доколкото рамките,
в които страните могат да договорят свободно размера на възнаградителната лихва
са фиксирани законодателно, съдът намира за изключена възможността да преценява
съответствието на тази уговорка с добрите нрави, като неписани но общоприети
критерии за добросъвестност. В заключение, след съобразяване с ССчЕ, следва да е приеме, че за процесния
период01.10.2017г. до 01.06.2018г. размерът на непогасеното задължение за
възнаградителна лихва възлиза на 158,50 лева.
Предвид
установеното, че ответникът не е издължил усвоената главница в пълен размер на
падежа, следва да се приеме, че същият е изпаднал в забава за изпълнение (
забавата касае всяка отделна месечна вноска), като на ответника се присъди и мораторно обезщетение в претендирания
размер от 59 лева, за периода 01.10.2017г.,
до 01.08.2018г.
По разноските:
С оглед уважаване на предявените по делото
искове в цялост, на ищеца се следват разноските, сторени в исковото и
заповедното производства, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в
размер на 150 лева като съобразява цената на исковете, броя на
проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. На
ищеца се следват още разноски за за държавна такса
(124,28 лева), възнаграждение за особен представител ( 200 лева) и за
експертиза в размер на 300 лева. В заключение за исковото производство
разноските възлизат на 774,28 лева. Разходите за заповедното производство,
който се следва на ищеца са рамкирани от самата заповед за изпълнение и
възлизат на 82,98 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по иска н. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ***,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против В.Е.Е. ЕГН **********
с адрес: ***, че ответникът дължи н.А.з.с.н.в.” АД сумите както следва: сумата от 1431.59 лева,
представляваща дължима главница за 9 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода 01.10.2017г. до 01.06.2018г.; сумата от 158.50 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017г. до
01.06.2018г.; сумата от 59 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 01.10.2017г., до
01.08.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№11860/2018г. по описа на ВРС, ведно със законната върху главницата от
датата на подаване на заявлението 1.08.2018г. до окончателното изплащане на задълженията,
на осн.чл. 422, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА В.Е.Е. ЕГН ********** с адрес: *** ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 774,28 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, както и сумата 82,98
лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: