Р Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, XXXVI – ти състав
На тринадесети февруари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: София Маринова
като разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 5069 по описа за 2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.В.Р., ЕГН **********, представляваща ЕТ „Д-р Марина
Рогова-АИПППДМ“, подадена против Наказателно постановление № 1/10.06.2019 г. на Председателя на УС на РК на БЗС Варна, с
което на д-р Р. в качеството й на член на Регионална колегия на БЗС – град
Варна е наложено наказание „глоба” в размер на две минимални работни
заплати (съгласно постановление №
320/20.12.2018г. на Министерски съвет за определяне на нов размевр на МРЗ за
страната, считано от 01.01.2019г. на 560 лева) за допуснати нарушения на
разпоредбите на чл.2, ал.2, чл. 15, ал.1, чл. 15, ал.2, чл. 15, ал.3 и чл. 15,
ал.4 от Кодекса за професионална етика на лекарите по дентална медицина.
В
жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното
НП и основанията за налагане на описаната санкция. Посочва се по същество, че
нарушенията по т.1 и т.3 на практика се припокриват по своето съдържание, наред
с това екстракцията по погрешка била предизвикана до голяма степен от
поведението на майката на пациента, като непоискването на информирано съгласие
съставлявало нарушение по ЗЗ, а не по Кодекса за професионална етика и на
практика съставлявало едно нарушение, а не три отделни такива. Излага доводи за
съприиняване от страна на родителя, твърди, че не е прекъсвала разговорите
касателно доброволното уреждане на създалата се ситуация, като е предложила да
заплати лечението в това число поставянето на имплант по цени, които тя счита
за удачни и след консултации ссъс специалисти, евентуално да сподели част от
отговорността с ортодонта и родителя. Моли
се за отмяна на наложеното с НП наказание, респ. намаляване на неговия размер.
В
съдебно заседание въззивницата д-р Р., редовно призована, явява се лично, и се предствалява от адв. Л.Ш., която поддържа
жалбата. Моли съда да уважи жалбата на основанията, подробно изложени в нея.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адв. Т., която
оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без
уважение и да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на
жалбоподателката и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2018 г. д-р М.Р., в качеството й на лекуващ лекар по дентална
медицина, е извършила манипулации - екстракция на два временни (т.нар. млечни) зъби на детето А.А.К., с
кодове 74 и 73 по данни от свидетеля С.Е. (актосъставител).
Посещението в кабинета на д-р Р. било направено след предварително запазен
час от майката на детето – Д.К., като целта била да бъдат извадени два млечни
зъба на детето – трети и четвърти зъб долу вляво, във връзка с провеждано ортодонтско
лечение и по препоръка на д-р Г. – ортодонт.
Предварително преди това на 11.01.2018г. е била направена рентгенография.
Манипулациите били извършени в
уговорения ден и час, въз основа на предоставена от майката на детето
рентгенова снимка от 11.01.2018 г. (без да бъде извършена нова такава, въпреки
че представената била с давност от пет месеца), и след поставена анестезия от
страна на д-р Р..
По данни от събраните в хода на производството гласни доказателствени
средства се установява, че по-рано през 2018 г. в кабинета на д-р Р. са
извършени същите манипулации на други четири зъба на А.К. във връзка с
провежданото ортодонтско лечение.
Въз основа на показанията, дадени от свидетелката М.Я. (медицинска сестра в
кабинета на д-р Р.), по време на посещението на 29.06.2018 г. безпроблемно бил
изваден четвърти млечен зъб на детето, но за изваждането на трети млечен зъб
настъпили известни затруднения, поради които се наложила и смяна на клещите,
като жалбоподателката не отчела наличието на специфична форма на зъба и здравия
му корен.
Това затруднение според д-р Р. не
било необичайно с оглед факта, че имало случаи на млечни зъби с много здрави
корени, по-специално такива чието падане не било предстоящо.
След изваждането на зъба, на следващия ден майката на детето е провела
разговор с д-р Р., в който изразила опасенията си, че е изваден постоянен, а не
млечен зъб.
По препоръка на д-р Р. е направена
панорамна снимка на детето, от която се установило, че постоянният зъб липсва,
от което бил направен извода, че предишната рентгенова снимка, представена от
майката на детето при посещението през юни 2018 г., не била актуална и по
погрешка е бил изваден постоянният зъб на детето.
Провеждани са срещи между родителите на детето и д-р Р., в които са
обсъждани алтернативни варианти за решаването на възникналия проблем (поемане
на част от финансовите средства за лечението на детето от страна на д-р Р.), но
поради непостигане на компромис от двете страни, майката на детето подала жалба.
В Комисията по професионална етика при РК на БЗС – Варна е постъпил сигнал
от Д.К. – майка и законен представител на пациентката А.К., като за изясняване
на обстоятелствата във връзка с подадения сигнал била възложена проверка,
извършена от д-р Е., която приключила със съставянето на АУАН срещу д-р Р., а
впоследствие и с процесното наказателно постановление, предмет на разглеждане в
настоящото производство, в което било прието, че с действията си д-р Р. е
допуснала нарушения на разпоредбите на чл. чл.2, ал.2, чл. 15, ал.1, чл. 15,
ал.2, чл. 15, ал.3 и чл. 15, ал.4 от Кодекса за професионална етика на лекарите
по дентална медицина.
В АУАН е посочено, че д-р Р. притежава Диплома за завършено висше
образование, магистър по специалност Стоматология (2006 г.), издадена от МУ -
Пловдив, Сведетелство за призната
специалност по Оперативно зъболечение и ендодонтия (2016 г.), издадена от МУ –
Варна и е с актуално членство в РК на БЗС Варна.
От описаното в обостоятелствената част на съставения АУАН е видно, че съгласно
Удостоверение № 1901/06.12.2007 г. от регистъра на лечебните заведения в
Регионална здравна инспекция гр. Варна, ЕТ „Д-р Марина Рогова - АИПППДМ“ е
регистрирано като лечебно заведение с предмет на дейност: осъществяване на
извънболнична първична дентална помощ, съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗЛЗ, с
регистрационен номер на практиката: **********.
На основание ЗЗО и в съответствие с НРД е сключен Договор и допълнително
споразумение към горепосочения договор от 05.02.2019 г. между НЗОК/РЗОК – гр.
Варна и изпълнител – ЛЗ ЕТ „Д-р Марина Рогова - АИПППДМ“, за оказване на
първична извънболнична дентална помощ на здравноосигурени лица.
Всички нарушения били установени на 15.05.2019 г., на която дата е съставен
АУАН, който е подписан собственоръчно от д-р Р. без възражения, с предоставен
един екземпляр за нея. За дата на извършване на нарушението се посочва
29.06.2018 г., а за място на извършване на нарушението – ЛЗ ЕТ „Д-р Марина
Рогова - АИПППДМ“, гр. Варна, ул. „Тодор Икономов“ № 15.
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетел беше разпитана св. С.Е.
- актосъставител, чиито показания съдът кредитира,
като дадени обективно и с необходимата конкретика. Разпитана беше още и св. М.Я.
– в трудови правоотношения с д-р Р., чиито показания на свой ред бяха възприети
от съда в тяхната обща фактологична част, без да бъдат отчетени субективните
възприятия на същата досежно качеството на предоставената услуга, както и
житейската и професионална обоснованост на неизвършването на рентгеново
изследване преди предприетата манипулация, тъй като майката бързала понеже
трябвало да води пациентката на балет.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На първо място, съдът намира, че процесното Наказателното постановление № 1/10.06.2019
г. е издадено от компетентен орган, а именно от
Председателя на Управителния съвет на Районна колегия на Българсия
зъболекарски съюз-гр. Варна видно от разпоредбата на чл. 40, ал.3 от Закона за
съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ).
На свой ред, видно от разпоредбата на чл. 40, ал.2 ЗСОЛЛДМ АУАН също е бил
издаден от компетентно длъжностно лице – член на комисията по професионална
етика към районната колегия на БЗС в предвидените за това процесуални срокове.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление обаче са били допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на наказаното лице и
респективно водещи закономерно до неговата отмяна.
На първо място, в текста на наказателното постановление
са били изброени като нарушени общо пет разпоредби на КПЕЛДМ, а именно:
Чл.2, ал.2 гласящ, че лекарят по дентална медицина е длъжен да упражнява компетентно,
своевременно и качествено своята професионална дейност.
Чл.15, ал.1, 2, 3 и 4
според които лекарят по дентална медицина предварително
информира пациента или негов законен представител за:
1. необходимите изследвания, предлаганото лечение и всички разумни
алтернативи, включително и присъщия им риск и приблизителната им стойност;
2. продължителността на лечението и очаквани особености в протичането му;
3.
очакваните резултати от лечението;
4.
очакваните резултати, ако лечението не бъде проведено;
5. начините за покриване на разходите (чрез НЗОК, доброволни осигурителни
институции, пряко разплащане и пр.).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Лекарят по дентална медицина не може да
пристъпва към лечение на пациент, преди да е изпълнил задълженията по ал. 1 и
да е получил информирано съгласие.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Лекарят по дентална медицина е длъжен да
поиска в писмена форма съгласието или отказа на пациента или негов законен
представител за прилагане на определени лечебни методи и процедури, за
извършване на сложно и/или скъпо струващо лечение, включване на пациента в
клинични изпитвания на лекарства и пр.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Ако пациент или негов законен
представител заяви, че възнамерява да подаде жалба срещу лекар по дентална
медицина, то последният е длъжен да положи всички разумни усилия проблемът да
се реши на място.
Разпоредбите на чл.2, ал.2 и на чл. 15, ал.4 КПЕЛДМ по
съществеото си са такива с бланкетен
характер чието съдържание следва да бъде запълнено с конкретно съдържание, а
именно действия или бездействия на наказаното лице, каквито на практика
отсъстват в издадено постановление.
Досежно разпоредбата на чл.2 е посочено единствено,че д-р
Р. не е извършила ново, актуално рентгенографско изследване, но не е посочено
изрично дали единствено в този пропуск се заключва некомпетентното и
некачествено извършване на денталната й дейност доколкото впоследствие са
описани други нейни действия и бездействия довели до неблагоприятния резултат.
Относно разпоредбата на чл. 15, ал.4 на практика неясно
остава по какъв начин д-р Р. би могла да отстрани последиците от допуснатото от
нея на място, при положение че екстракцията е обективен факт, неподлежащ на
поправяне, като информациите за това по какъв начин са били прекратени опитите
за парично обезщетяване на пациента остават спорни доколкото д-р Р. и св. Я.
сочат, че такива опити са били правени, но родителите са останали недоволни от
предложеното обезщетение, а информацията подадена от майката на А.К. са с
противоречиво съдържание.
Що се отнася до разпоредните на чл. 15, ал.1, 2 и 3 те
несъмнено касаят по същество едно единствено нарушение, свързано с невземането
на информирано съгласие на лицето и/или на неговия законен представител във
връзка с предстоящата манипулация, а не три отделни такива.
Наред с посоченото, несъответно с волята и с описаните
според АНО пет отделни нарушения е обстоятелството, че д-р Р. е била наказано с
едно единствено административно наказание, което на практика прави неразбираема
волята на наказващия орган какви, колко по вид и съдържание са били описаните
нарушения, респ. какви по вид и размер и колко следва да бъдат наложените за
тях наказания.
Посоченото според съда несъмнено съставлява нарушение на
процесуланите правила, което въпреки обективната основателност на констатациите
на д-р Е. прави незаконосъобразно издаденото спрямо жалбоподателката наказателно
постановление.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1/10.06.2019
г. на Председателя на УС на РК на БЗС
Варна, с което на д-р Р. в качеството й на член на Регионална колегия на БЗС –
град Варна е наложено наказание „глоба” в размер на две минимални работни
заплати (съгласно постановление №
320/20.12.2018г. на Министерски съвет за определяне на нов размевр на МРЗ за
страната, считано от 01.01.2019г. на 560 лева) за допуснати нарушения на
разпоредбите на чл.2, ал.2, чл. 15, ал.1, чл. 15, ал.2, чл. 15, ал.3 и чл. 15,
ал.4 от Кодекса за професионална етика на лекарите по дентална медицина.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: