РЕШЕНИЕ

гр. София, 10.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Христова въззивно частно гражданско дело № 10196 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД – длъжник по изп. дело № 20198530400358 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ А.Д., рег. № 853 при Камарата на частните съдебни изпълнители, срещу разпореждане от 15.07.2019 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника с вх. № 01905/15.07.2019 г. за намаляване размера на определения в полза на взискателя адвокатски хонорар, обективизиран в покана за доброволно изпълнение с изх. № 01923/08.07.2019 г.

Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че извършените по последното процесуални действия не са необичайни, като единствените предприети от пълномощника на взискателя К.Л.Д.действия са свързани с подаването на молба за образуване на изпълнително производство с посочване на способа за изпълнението. Поради което счита, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намери приложение. Допълнително излага довод, че и определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса е прекомерна, доколкото същата е изчислена и върху определеното в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение, а не само върху сумата по изпълнителния лист. Отправя искане за отмяна на атакуваното разпореждане и намаляване размера на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и коригиране размера на начислената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса. Претендира разноски.

Постъпило е писмено възражение от адв. М.И.– пълномощник на взискателя К.Л.Д., в което се поддържа, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане законосъобразно. Изразено е становище, че образуването на изпълнителното дело е резултат от бездействието на длъжника да заплати дължимите на взискателя суми. Сочи се, че сумите по изпълнителното дело са постъпили едва след налагането на запор на банковите сметки на „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД, като адвокатският хонорар е изчислен съответно с правилата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва да бъде намаляван като прекомерен. С оглед изложеното се счита, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения за нейната неоснователност. Поддържа, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е изчислено съобразно разпоредбите на Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерно, а е съобразено с извършените от процесуалния представител на взискателя действия. Посочва, че в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат включвани.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес от обжалването му, в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20198530400358 по описа на ЧСИ А.Д. е образувано по молба на адв. М.И.– пълномощник на взискателя К.Л.Д., от 08.07.2019 г. за образуване на изпълнително дело срещу „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.06.2019 г. от САС, 4-ти състав, по гр. д. № 5465/2018 г., с решението по което „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати на К.Л.Д.сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 24.04.2016 г. ПТП, и сумата от 4 278 лева – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от 29.06.2016 г. до окончателното изплащане.

С молбата е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, като са претендирани и разноски по изпълнителното дело. Приложен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено и платено в брой възнаграждение в размер на 2 085 лева.

На 08.07.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени следните суми: 94 278 лева - главница, 28 885,76 лева - лихва, и разноски по изпълнително дело – 66 лева /такси/, 2 085 лева /адвокатско възнаграждение/ и 6 869,97 лева /такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ/. Със същата покана длъжникът е бил уведомен и му е било връчено запорно съобщение за наложен запор върху банковите му сметки в „О.Б.“ АД.

От приложеното на л. 28 от ИД платежно нареждания се установява, че на 11.07.2019 г. длъжникът е превел по сметка на съдебния изпълнител всички дължими от него по ИД № 20198530400358 суми, а именно преведена е сума в общ размер от 132 289,50 лева.

На 15.07.2019 г. „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД е подало до ЧСИ А.Д. възражение срещу размера на определеното адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и размера на начислената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса, обективизирани в покана за доброволно изпълнение с изх. № 01923/08.07.2019 г., с искане за тяхното намаляване. Липсват данни по делото препис от това възражение да е било изпращано на взискателя за становище.

На 15.07.2019 г. с обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на присъдените в полза на взискателя разноски по изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение, като не се е произнесъл по направеното от „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД искане за намаляване размера на начислената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса .

При така установените факти съдът намира следното от правна страна.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Съдът намира, че в настоящия случай е приложима единствено разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като осъщественото от пълномощника на взискателя - адв. М.И., процесуално представителство по изпълнителното дело се е ограничило до подаването на молбата за неговото образуване, като два дни след това длъжникът е превел по сметка на ЧСИ дължимите суми. Или, след депозиране на молбата за образуване на изпълнителното производство същински действия по принудително удовлетворяване вземанията на взискателя, които да обосноват прилагане на разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004 г., не са извършвани.

По тези съображения, при липсата на други активни процесуални действия от страна на адвоката по движението на изпълнителното дело след образуването му, претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива за иницииране на изпълнителното производство, а именно до сумата от 200 лева.

Основателни се явяват и оплакванията на частния жалбоподател във връзка с начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като тя не следва да се начислява върху определеното адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство по аргумент от решение № 517/28.06.2010 г. по гр. д. № 1249/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО. Материалният интерес в разглеждания случай се състои единствено от сумата по изпълнителния лист в общ размер на 123 242,32 лева, от които 94 278 лева – главница, и 28 964,32 лева - законна лихва върху тази главница, считано от 29.06.2016 г. до 11.07.2019 г. - датата на окончателното изплащане. Следователно, пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се равнява на 6 821,82 лева с вкл. ДДС.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя по изпълнителното производство, следва да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК от 2 085 лева на 200 лева. Следва да бъде намалена и начислената пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ на 6 821,82 лева с вкл. ДДС.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има единствено жалбоподателят – „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В частната жалба е направено искане за присъждане на такива, включително за адвокатско възнаграждение.

По делото жалбоподателят е доказал разноски в размер на 25 лева – държавна такса, както и 360 лева – адвокатско възнаграждение, уговорено с представения договор за правна защита и съдействие № 389/17.07.2019 г. и заплатено съгласно представеното извлечение от платежно нареждане, извършено от „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД. Пред настоящата инстанция делото не е било усложнено от фактическа и/или правна страна, поради което съдът намира направеното от адв. М.И.– пълномощник на взискателя К.Л.Д., възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно. Поради което, съобразявайки разпоредбата на чл. 10, т. 5, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 240 лева с ДДС. Следователно на жалбоподателя „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД следва да се присъдят общо 265 лева разноски.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД разпореждане от 15.07.2019 г. по изп. дело № 20198530400358 на ЧСИ А.Д., с което е оставено без уважение възражението на длъжника с вх. № 01905/15.07.2019 г. за намаляване размера на определения в полза на взискателя адвокатски хонорар, обективизиран в показана за доброволно изпълнение с изх. № 01923/08.07.2019 г., в размер на 2 085 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя К.Л.Д., по изп. дело № 20198530400358 по описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853 при КЧСИ, от 2 085 лева на 200 лева.

НАМАЛЯВА дължимата в изпълнителното производство по изп. дело № 20198530400358 по описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853 при КЧСИ, от длъжника „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД пропорционална такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ на 6 821,82 лева с вкл. ДДС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К.Л.Д., с ЕГН: **********, с адрес ***, да плати на „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес гр. София, ул. „***********, сумата от 265 лева (двеста шестдесет и пет лева) – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                           2.