О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/……….11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на ……………ноември две хиляди и деветнадесета
година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова
в.ч.т.д. № 1803 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 414,
чл.420 и чл.432 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 68399 от
20.09.2019г. на Н.А.Д. с ЕГН ********** ***,
втори адрес ул.Гео Милев бл.83 ет.8
ап.35, против Разпореждане № 10889 от 22.08.2019г., постановено по ч.гр.д. №
12680/2019г. на ВРС, XLVIII с-в, с което е :
1.
върнато възражение вх. № 58305 от 08.08.2019г. на Н.А.Д.
срещу заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
12959/2012г. на ВРС
2.
оставена без разглеждане молбата на Н.А.Д. за спиране на
принудителното изпълнение по изп.д. № 20178080400038
по описа на ЧСИ Захари Димитров №808 с район на действие ВОС, на осн.чл.420 от ГПК.
Депозирано е и възражение по чл.423 от ГПК с
вх. № 58308 от 08.08.2019г., уточнено с молба вх. №68399 от 20.09.2019г.
В частната жалба се твърди, атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като на длъжника не е била връчвана редовно ПДИ, придружена със заповед за
незабавно изпълнение и ИЛ по изп.дело №
20127160401347. Доколкото в хода на производството по изп.д.
№ 20178080400038 на дата 30.07.2019г. за първи път получава съобщение съдебният
изпълнител за образувано срещу него изпълнително дело с препис от акта,
подлежащ на принудително изпълнение, то счита, че срокът за подаване на
възражение, тече от момента на редовното връчване на съдебните книжа. Твърди,
че не дължи изпълнение по заповедта за изпълнение поради породи изтекла на
11.09.2017г. абсолютна погасителна давност по отношение на посоченото в нея
вземане, както с оглед обстоятелството, че кредитор по изпълнителния лист е „Уникредит Булбанк“ АД, а в
съобщението за образувано изпълнително дело като взискател
е посочено „АСВ“ ЕАД, което няма права да са се ползва с привилегията по чл.417
от ГПК. Настоява се за отмяна на постановения съдебен акт с постановяване на
друг при уважаване на претенциите на длъжника, както и за присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът по
частната жалба „Уникредит Булбанк“
АД не е подал писмен отговор.
Във възражението по чл.432 от ГПК се твърди, че от връчено на 30.07.2019г. съобщение
от ЧСИ Захари Димитров с изх. № 11360 от 19.06.2019г. по изп.д.
№ 20178080400038, молителят бил уведомен, за това, че в качеството си солидарен
длъжник е осъден да заплати суми, чието основание и размер са посочени в ЗНИ,
изд. по ч.гр.д. № 5377/2012г., изд. по реда на чл.417 от ГПК и ИЛ, изд. по
ч.гр.д. № 12959/2012г., 20-ти състав на ВРС. В съобщението също било посочено,
че ПДИ ведно с ЗНИ са му връчени от ЧСИ рег. № 716 по ИД № 20127160401347, след
което същото дело е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при
ЧСИ рег. № 808, под номер № 20178080400038. Молителят твърди, че заповедта за
изпълнение не му е връчена по надлежния ред предвид неспазване изискванията на
чл.47, ал.1 във вр.ал.3 от ГПК. Сочи се, че е налице еднократно посещение на
адреса на длъжника, по което не е ясно как и от кого са събрани данни, че
същият не обитава жилището, като няма данни дали са търсени и лица от
домашните, съгласни да получат съобщението. Не е ясно и дали е правена справка
за адресна регистрация. Също така, не е ясно къде е залепено уведомлението.
Няма данни за наличие или отсъствие на пощенска кутия на адреса, съответно
пуснато ли е уведомление в нея, в
съответствие с изискването на чл.47, ал.1, изр.2 от
ГПК. Счита, че поради факта на нередовно
уведомяване, не е успял да получи заповедта за изпълнение и да упражни право си
на възражение. Длъжникът настоява възражението му да бъде прието, както и за
присъждане на сторените в производството разноски.
Кредиторът по
заявлението, редовно уведомен за възражението,
не подава отговор в законоустановения срок.
По отношение
на частна жалба с вх.№ 68399 от 20.09.2019г.
:
Съдът намира, че жалбата е подадена от
легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок
за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.414 от ГПК
длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част
от нея в двуседмичен срок от връчването й, като този срок не може да бъде
продължаван.
Съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следи служебно за спазване на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК, Преценката на заповедния съд,
че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено след срока
по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК, следва да е обективирана в разпореждане за връщане на същото. Този
съдебен акт подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника, тъй като прегражда
развитието на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Производството по ч.гр.д. № 12959/2012г. на
Варненски районен съд е образувано по заявление на „Уникредит
Булбанк“ АД ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение и ИЛ по реда на чл.417 за солидарното осъждате на Вендор ООД, Интерактив бизнес партнърс АД, Доктор Колор Ауто ООД, В.А.Б. и Н.А.Д. за суми, представляващи главница
и лихви, произтичащи от договор за банков инвестиционен кредит и анекси към
него. Със заповед №6945 от 10.09.2012г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК заповедният съд е разпоредил издаването на ЗНИ относно
длъжниците и е постановил незабавното им изпълнение; осъдил е длъжниците да
заплати сумите по заявлението и е издал заповед за незабавно изпълнение, както
и изпълнителен лист.
Видно от извършена служебна справка ч.гр.д.
№ 12959 от 2012 е унищожено.
На 08.08.2019г. с вх. № 58352 длъжникът Н.А.Д.
подава пред заповедния съд възражение по чл.414 от ГПК, като настоява и за
спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 20178080400038. Към възражението е представено в
заверен от страната препис на съобщение за образувано изп.д.
№ 20178080400038 с изх. № 11360/19.06.2019г., редовно връчено на Н.А.Д. на дата
30.07.2019г., удостоверено с положен от адресата подпис.
С разпореждане №35183 от 09.08.2019г.
заповедният съд е задължил ЧСИ, пред когото е образувано изп.д.
№ 20178080400038 да представи доказателство – препис от връчена ПДИ с
отбелязана дата на връчване по изпълнителното дело до Н.А.Д..
В изпълнение на задължението ЧСИ рег. № 808
е депозирал заверен препис от ПДИ по изп. дело №
20127160401347 с изх. № 11137/08.11.2012г. до длъжника Н.А.Д., уведомление по
чл.47 от ГПК, справка от НБД от 20.11.2012г. и приемо-предавателен
протокол от 31.01.2017г. Докладвано е, че изпълнителното дело е прехвърлено от
ЧСИ № 716 за продължаване изпълнителните действия в кантората на ЧСИ № 808 и
образувано под номер № 20178080400038.
В приложената разписка по изп. дело № 20127160401347 е отразено, че длъжностното лице
при ЧСИ след като е посетило адреса на 20.11.2012г. в 12.00 часа и не е открило
адресата Н.А.Д. е залепило уведомление. В приложения екземпляр от уведомлението
е вписана възможността лицето да яви в кантората на ЧСИ в 14-дневен срок от
20.11.2012г., за получи ПДИ изх. № 11137/08.11.2012г. Съгласно справка от НБД
Население към 20.11.2012г. постоянния и настоящият адрес на лицето съвпадат
като същият е в гр.Варна, жк Трошево
83 ет.8 ап.35.
След като е преценил, че при описаните
по-горе данни подаденото възражение по
чл.414 от ГПК длъжника е извън законоустановения двуседмичен срок от връчване
на ЗНИ, заповедният съд е постановил връщането му.
Въззивният съд не споделя този извод. Видно от
приложените по делото доказателства заповедта за незабавно изпълнение не е била
връчена надлежно на длъжника. За да е спазена процедурата по връчване страната следва да бъде търсена на посочения по делото адрес, съответно ако не е намерена на
него, то ЧСИ следва да извърши
справка за неговия постоянен и настоящ
адрес. Беспорно такава е направена, съотв. длъжностното лице е посетило същия. За да се удостоверят извършените
действия, длъжностното лице следва конкретно, ясно и подробно да впише
обстоятелствата, при които
е извършено връчването, съответно причините, при които е
било осуетено същото, вкл. търсено ли е лице, което да е съгласно да получи съобщението. Очевидно е, че в
разписката липсва изложение в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 47,
ал.1 от ГПК връчителят залепва уведомление на вратата
или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място
около нея. Когато има достъп до пощенската
кутия, връчителят пуска
уведомление и в нея, т.е. освен
залепването е необходимо обявлението
да бъде пуснато и в пощенската кутия на адресата. В конкретния случай липсват
каквито и да било данни къде е залепено уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК, както
и изпълнило ли е длъжностното
лице императивното изискване
да залепи уведомление на вратата на жилището, както и да пусне екземпляр от същото в пощенската кутия, в случай, че има осигурен достъп
до нея. Приложеният снимком материал не е от предвидените в
закона доказателствени средства за удостоверяване действията на ЧСИ
по връчване на съдебни книжа.
С оглед допуснатите съществени нарушения в
процеса по връчването на съдебните книжа, лишили длъжника от правото да бъде
информиран за тях и да активира своевременно процесуална защита, следва да се
приеме, че липсва надлежно връчване на заповедта за изпълнение, като по този
начин длъжникът е бил ограничен да реализира възможността да подаде
своевременно възражение срещу издадената заповед. Едва, считано от 30.07.2019г.
– датата, на която е извършено връчване на съобщение за образувано изпълнително
дело № 20178080400038, ведно с препис от акта, подлежащ на принудително
изпълнение на длъжника, следва да се приеме, че е започнал да тече срока по
чл.414, ал.2 от ГПК. Доколкото възражението е подадено на 08.08.2019г. се
налага извода, че същото е редовно и произвежда правни последици.
По изложените съображения съдът счита, че
обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, каквото е искането
в частната жалба, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствните действия.
Съобразявайки изводите за допустимост на
възражението срещу заповедта с вх. № 58352/08.08.2019г.,
заповедният съд трябва да предприеме действията по чл. 415 ГПК.
Едновременно с това, районният съд следва да
разгледа по същество и обективираното във
възражението искане по чл.420, ал.2 от ГПК, преценявайки дали са налице или не
предпоставките за спиране.
По отношение на възражение по чл.423 от ГПК
с вх. № 58308 от 08.08.2019г., уточнено с молба вх. №68399 от 20.09.2019г. :
Съгласно чл.
423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК, в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е
бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня
на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването,
поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде
възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си
по чл.
413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.
С оглед резултата
от производството, инициирано в резултат на частната жалба срещу разпореждането
за връщане на възражението по чл.414 от ГПК, а именно, че възражението е
подадено в срок, с последици даване на указания за водене на установителен иск за вземането в месечен срок от
съобщаването, длъжникът няма правен интерес от разглеждане на предявеното възражение
по реда на чл.432 от ГПК. В съгласие с практиката на касационната инстанция
(Определение №338 от 16.10.2014г. на ВКС по ч.тр.д.№4308/2014,
ІІ гр.о., ГК; Определение №919 от 21.11.2011г. на ВКС по ч.т.д.№620/2010г., ІІ
т.о., ТК), след като длъжникът е реализирал правото си да подаде възражение по
чл.414 от ГПК, при което вече не е налице предпоставката за допустимост на
възражението по чл.423, ал.1 от ГПК – длъжникът да е бил лишен от възможността
да оспори вземането – то подадено възражение по чл.423, ал.1 от ГПК се явява
процесуално недопустимо. Правните последици от валидно подадено възражение
срещу ЗНИ, уредени в ал.4 на чл.423 от ГПК са вече приложени.
В полза на
частния жалбоподател следва да бъдат присъдени
сторените разноски по уважената частна жалба в размер на 16.90 лева- ДТ и
банков комисион.
Водим от
гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 10889 от 22.08.2019г., постановено
по ч.гр.д. № 12680/2019 г. на Районен съд Варна.
ВРЪЩА делото на РС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия – предприеме действията по
чл. 415 ГПК, с оглед допустимостта на възражението с вх.
№ 58352/08.08.2019 г. срещу ЗНИ, и за разглеждане
по същество на молбата за спиране на принудителното изпълнение по №
20178080400038 по чл. 420, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение от Н.А.Д. с ЕГН ********** ***, втори адрес
ул.Гео Милев бл.83 ет.8
ап.35, подадено по реда на чл. 423 ГПК, срещу заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по
ч.гр.дело № 12959/2012г. по описа на Варненски районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“
АД ЕИК ********* да заплати на Н.А.Д.
с ЕГН ********** сторените разноски в размер на 16.90 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставено без
разглеждане възражението по чл.432 от ГПК и производството е прекратено може да
бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от
съобщаването на молителя, а в останала част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.