РЕШЕНИЕ
№ 1670
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330201764 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-000183/19.01.2022г.
на Началник Група в Сектор ПП - Пловдив, с което на ХР. Т. Т., с ЕГН
********** от гр.П., ул.”И. Ст. Г.” № * е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 лева и Лишаване от право на управление
на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1, вр. с чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, както и Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Т. чрез повереник моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по
съображения подробно изложени в жалбата и писмено становище.
Въззиваемата страна – ПП - Пловдив, редовно призована не изпраща
представител, но в писмено становище намира НП за законосъобразно и
желае потвърждаването му.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
1
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 04.01.2022г. около 17.20ч жалбоподателя Т. управлявал в гр.Пловдив
МПС – лек автомобил с повишена проходимост марка Субару Аутбек. На
ул.Коматевско шосе в близост до №15 обаче бил спрян за проверка от
свид.М. Ст. Ст. – ******** в Звено С., тъй като управляваното от
жалбоподателя МПС било с изтекли временни номера. В хода на извършената
проверка жалбоподателят не представил и СУМПС. Ето защо на жалб.Т. бил
съставен АУАН бланка серия АД, № 227803/04.01.2022г. за горното, а въз
основа на този акт било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на свидетеля М. Ст. Ст., разпитан в хода на съдебното
производство и потвърждаващ написаното в акта, както и от писмените
доказателства, представени по делото – АУАН, копие от свидетелство за
временна регистрация на МПС, справка собственост от масивите на ПП,
справка за водач/нарушител, Заповед 1 бр., които Съдът възприема и
кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи
помежду си. Не бяха представени никакви други доказателства, които да
опровергаят горепосочените такива. Действително актосъставителя не
възпроизведе други факти освен отразените в констативния акт, но с оглед
изминалото време и естеството на работата му при много подобни случаи,
това е обяснимо. Същият поддържа написаното като няма причини да състави
АУАН срещу жалбоподателя, ако не е възприел описаните в акта факти. Не
бяха представени никакви доказателства навяващи съмнение в съдържанието
му. Ето защо и настоящата инстанция намира за установено управлението на
МПС без регистрация от страна на жалбоподателя по пътищата отворени за
обществено ползване в гр.Пловдив. Фактически досежно факта на
управлението на описаното Субару от страна на жалбоподателя не се и спори.
Възражението са относно приложението на закона, както процесуален, така и
материален. Същите обаче не се споделят от настоящата инстанция. Няма
никакво противоречие в съдържанието на констативния акт, а така също и в
процесното НП. Действително управлявания от жалбоподателя автомобил и
бил с временна регистрация – до 30.07.2021г. След тази дата въпреки, че
същия е с регистрационни табели, той фактически е без валидна регистрация.
Временните номера са издадени с оглед по-лесна регистрация на автомобила
2
и придвижването му на самоход. Не е налице обаче противоречие относно
фактите с описването на действителното фактическо положение, а именно че
е бил с табели с временни номера, но същите изтекли към дата на проверката.
Ето защо не е налице твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя в
тази връзка. На следващо място при тези факти правлино актосъставителя, а и
наказващия орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя като
нарушение на нормата на чл.140 , ал.1 ЗДвП. Съгласно нея по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Очевидно е, че тези табели
следва да са валидни към момента на управлението, а това предполага и
валидната регистрация. Не е основателно възражението, че същите могли да
бъдат продължени, но това било задължение на собственика на МПС – в
случая ЮЛ. Всеки водач е длъжен да се убеди, че управляваното от него
МПС отговаря на изискванията на закона. В процесния казус е налице
временна регистрация, с която жалбоподателя е запознат и е бил длъжен да е
запознат, тъй като следва да се убеди преди управлението на МПС, че същото
има свидетелство за регистрация, макар и временна. В издаденото такова е
видно, че е валидно до 30.07.21г. При това положение жалбоподателя е бил
длъжен да знае, че към 04.01.22г. с тези документи не може да управлява
Субаруто. Документи за пререгистрация към тази дата и до сега не са
представени по делото. Ето защо явно МПС не е било регистрирано към
момента на деянието, а от своя страна Т. , ако не е действал умишлено /поне
няма такива доказателства/, то е действал по непредпазливост, защото са били
налице всички предпоставки да се информира за проблема с регистрацията,
но не го е сторил. Тази форма на вина предполага задължение за предвиждане
на опасните последици от деянието, но въпреки това поведение на дееца
несъобразено с горното. В случая с действията си по управление на МПС е
извършено това вменено нарушение.
При правилно изяснени факти наказващия орган от своя страна
правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.175, ал.3 ЗДвП, която
предвижда наказание лишаване от право на управление на моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. От своя страна Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
3
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства в чл.1 предвижда регистрация за
всички МПС, а в ал.4 на същата норма е предвидила изключения. По делото
не се представиха никакви доказателства МПС управлявано от
жалбоподателя да попада в тези изключения. Ето защо правилно са
определени наложените на жалб.Т. наказания по вид, а по размер наказващия
орган е индивидуализирал същите на минимума им. Чл.27 ЗАНН не допуска
определяне на наказанието под минимума предвиден в санкционната норма.
На следващо място макар да липсват конкретни възражения досежно
второ вменено нарушение / а според описанието н АУАН и НП под т.1/, то
настоящата инстанция намира за установено, че по същото време и място
жалб.Т. в хода на извършената му проверка не е представил СУМПС, с
каквото по принцип той разполага. Непредставянето му на контролния орган
е индиция, че не го носи. Така правилно актосъставителя, а и наказващия
орган са квалифицирали това бездействие като нарушение на нормата на
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Правилно е приложен закона и в санкционната му част
като е наложено наказание глоба в размер на 10 лева, както предвижда
нормата на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя. Извършеното от жалбоподателя не попада в приложното поле
на чл.28 ЗАНН, тъй като се касае за две нарушения на закона, които са
типични като другите от същия вид. Както бе посочено и по-горе факта , че
жалбоподателя не е собственик на МПС не го освобождава от задължение да
се увери, че автомобила е с валидна регистрация, а в процесния казус са били
налични всички данни, че това не е било така. Наличната временна
регистрация е изтекла с половин година. Това е достатъчно дълъг срок на
бездействие макар и от страна на собственика. На следващо място
жалбоподателя макар да не е наказван за същото по вид нарушение все пак
има наложени наказания с 10 влезли в сила НП и 7 фиша. Това сочи, че едва
ли би се превъзпитал само с предупреждение по реда на ЗАНН.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-
000183/19.01.2022г. на Началник Група в Сектор ПП - Пловдив, с което на
ХР. Т. Т., с ЕГН ********** от гр.П., ул.”*******” № * е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева и Лишаване от
право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140,
ал.1, вр. с чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и Глоба в размер на 10 лева за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5