О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………/04.02.2022 г.,
гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия С.Сандева ч.к.адм. дело № 6 по описа на Административен
съд – Добрич за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 229 и сл.
от АПК, във вр. чл. 63г, ал. 2 от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез
пълномощник частна жалба от Г.П.Г. *** срещу определение № 358 от 25.11.2021 г. по а.н.д. № 1316/2021 г. по описа на Районен съд –
Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу наказателно постановление
№2812/22.11.2004 г. на началника
на сектор „ПП“ към ОДМВР – Добрич и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност
на обжалваното
определение поради допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Оспорва се
изводът на съда за просрочие на жалбата. Твърди се, че в случая липсват годни
доказателства, от които да се установи по безспорен начин на кого и как е
връчено процесното НП. Счита се, че информацията, посочена в справка картон на
водача, не може да се приеме за достоверна. Твърди се, че за установяване на
датата на връчване на НП следва да се представи самото НП, като унищожаването и
непредставянето му на съда ограничава правото на защита на жалбоподателя. Иска
се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ДРС за разглеждане
на жалбата по същество, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответната
страна – сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич, не изразява становище по
основателността на частната жалба.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и представените по делото писмени доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна :
Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по
следните съображения:
Производството
пред
районния съд е образувано по въззивна жалба на Г.П.Г. *** против наказателно постановление №2812/22.11.2004 г., издадено от началника на
сектор „ПП“ към ОДМВР – Добрич, с което на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и са отнети 6
контролни точки. С
обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата като
процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. За да постанови
този резултат, районният съд е приел, че жалбата е просрочена, тъй като НП е
връчено на 15.12.2006 г. съгласно приложената по делото справка картон на
водача, а жалбата срещу него е подадена на 16.10.2021 г. съгласно пощенското
клеймо, т.е. след изтичане на законоустановения срок за обжалване по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН.
Така постановеното определение е правилно.
От данните по делото се установява, че
преписката по обжалваното НП е унищожена поради изтекъл срок за съхранението й съгласно
заповед № Iз-91 от 16.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е утвърден списъкът на видовете документи
със срокове за съхраняване на МВР. По данните от автоматизираната информационна
система за административнонаказателната дейност в МВР (АИС-АНД) наказателното
постановление е връчено на Г. на 15.12.2006 г. и като необжалвано е влязло в
сила на 23.12.2006 г.
При тези фактически установявания правилно районният съд
е приел, че подадената жалба е недопустима като просрочена, позовавайки се на представената по делото справка картон на водача Г.П.Г..
Според чл.
59, ал. 2 от ЗАНН (в сила към 16.10.2021 г., редакция ДВ, бр. 10 от 2011 г.) нарушителят може да обжалва
наказателното постановление в седмодневен срок от връчването му. В случая жалбата до съда е подадена по
пощата на 16.10.2021 г., т. е. много по-късно (почти 15 години) след изтичане на законоустановения
срок за обжалване.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че информацията в приложената
справка картон на водача относно датата на връчване на НП е недостоверна. Посочената
справка е надлежно съставена въз основа на информацията, която се съхранява
в автоматизираната информационна система за управление на административно
наказателната дейност (АИС АНД) съгласно чл. 30, ал. 1, във вр. чл. 27, ал.
2 от Наредба
№ I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина. С оглед на това тя представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила, поради което в тежест на нарушителя е било да докаже, че отразеното
в нея не отговаря на действителното фактическо положение. Нито в жалбата до
въззивния съд, нито в жалбата до административния съд жалбоподателят е
представил доказателства, с които да обори или да разколебае истинността на
справката, поради
което правилно и законосъобразно районният съд се е съобразил с удостоверените
в нея факти и обстоятелства относно датата на връчване на НП. Принципно вярно е
становището на жалбоподателя, че за установяване датата на връчване на НП
следва да се представи самото НП, но само ако срокът за неговото съхранение не
е изтекъл, което в случая не е така. Съгласно чл. 30, ал. 2 от горепосочената наредба
наказателните постановления, решенията, присъдите и заповедите се съхраняват до
изпълнението на наложеното наказание или приложената мярка не по-малко от 5
години, а според ал. 3 наказателните
постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на
контролни точки, се съхраняват до възстановяването на отнетите контролни точки,
но не по-малко от 5 години. Възстановяването на контролни точки е
допустимо единствено в случаите, в които водачът не е загубил всичките си
контролни точки, аргумент за което са и разпоредбите на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП,
чл. 15, ал. 2 от Наредба № І-13 от 12.02.2003 г. (отм.) и чл. 17, ал. 2 от сега
действащата Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. От приложената справка картон е
видно, че към датата на издаване на обжалваното НП на Г. са били отнети всички 39
контролни точки, поради което към този момент той е бил неправоспособен водач и
не е разполагал с възможност за частично възстановяване на контролни точки. Доказателство
за това са и данните относно приложената спрямо жалбоподателя принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП от 09.03.2005 г. и издаденото
срещу него НП от 06.03.2006 г. за извършено нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2,
във вр. чл. 150 от ЗДвП. Следователно срокът за съхранение по чл. 30, ал. 3 от
Наредба № І – 157 е неприложим спрямо процесното НП и наказващият орган е бил
длъжен да го съхранява до изтичането на срока по чл. 30, ал. 2 от Наредба
№ І - 157. От данните по делото се
установява, че наложената глоба не е заплатена, но е погасена по давност
съгласно чл. 82 от ЗАНН, видно и от изявленията на самия ответник, поради което
срокът за съхранение на НП до изпълнението на наложеното наказание е изтекъл.
Изтекъл е и минимално определеният петгодишен срок за това. С оглед на
изложеното административнонаказващият орган не е имал задължение да съхранява
НП след изтичането на тези срокове и законосъобразно преписката е унищожена. След
като НП не е налично, то единственият годен източник на информация остава автоматизираната
информационна система за управление на административно наказателната дейност (АИС АНД) и редовно съставената
въз основа на нея справка картон на водача. Производният характер на справката не
изключва доказателствената й сила, нито качеството й на официален свидетелстващ
документ. Тя удостоверява по задължителен за съда начин датата на връчване на
НП, поради което и при липсата на доказателства, които да я оборват, решаващият
състав не е имал друга възможност освен да я зачете, приемайки, че фактите са такива,
каквито са отразени в нея. Без правно значение е твърдението на жалбоподателя,
че датата на
връчване на друго посочено в справката НП от 2003 г. е погрешна, защото това не
опровергава достоверността на информацията по отношение на процесното НП от
2004 г. Без правно значение е и твърдението му, че НП е връчено повече от две
години след издаването му. Забавеното връчване на НП няма отношение към
верността на представената справка и съдържащите се в нея данни, които сочат
еднозначно, че срокът за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е пропуснат с
повече от 14 години, считано от 15.12.2006 г. С оглед на това районният съд правилно е
ценил представените по делото доказателства, като е приел, че жалбата е
просрочена и
обжалваното
НП е влязло в сила.
Спазването
на преклузивния срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на жалбата, за наличието на която съдът следи служебно. След
изтичането на срока се погасява и правото на страната да обжалва НП, поради
което правилно и законосъобразно районният съд е оставил без разглеждане подадената
жалба като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.
По тези съображения определението като правилно следва да
бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора жалбоподателят няма право на
разноски по делото. Ответникът по жалбата не е претендирал разноски по делото,
поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от изложеното и на основание чл. 235, ал. 2 от АПК, Административният
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 358/25.11.2021
г. по анд № 1316/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.