РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Смолян , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
Членове:Мария А. Славчева
Петранка Р. Прахова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20205400500425 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба № 810 от
04.06.2020година, депозирана от Д.Й.Т.депозирана чрез пълномощника й
адв.Й.Б. против решение № 39 от 26.02.2020 година,постановено по гр.д.№
272/2019 година по описа на Мадански районен съд.
Решението е връчено на жалбоподателя на 20.05.2020година, поради
което въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и
отговаря на изискванията на чл. 260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, а с
оглед депозирането й от активно легитимирана страна по делото, същата е
процесуално допустима.
С въззивната жалба се обжалва постановеното съдебно решение изцяло,
като се излагат оплаквания за процесуална недопустимост и се иска да бъде
обезсилено изцяло, с оплакване,че съдът се е произнесъл в противоречие на
правилата, уреждащи международната компетентност на съдилищата при
1
спор за родителска отговорност съгласно Регламент 2201/2003 на Съвета от
27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност.
Поддържа оплакване с оглед изложените фактически твърдения в
исковата молба,че в нарушение на всички уговорки и правила бащата
неправомерно задържа в България децата и веднага подава искова молба с
правно основание чл. 127 СК, въпреки че районният съд в гр. Мадан не е бил
международно компетентен да разглежда иск с това правно основание и
въпреки входираното от жалбоподателката на 28.11.2019 г. г-жа Т. заявление,
с което оспорва компетентността на Районен съд Мадан с твърдения, че двете
деца през последната една година живеят в Германия и са единствено в
България след задържането им от страна на техния баща. Неправомерното
задържане на децата в България е в нарушение на правилата и представлява
международно отвличане на децата по смисъла на Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. Без да
се произнася по това оспорване, първоинстанционният съд решава да
разгледа делото по същество и постановява недопустимо решение.
На следващо място се поддържа,че преценката на съда следва да бъде
извършена към момента на стартиране на съдебното производство - август
2019 г., когато исковата молба е депозирана точно след като децата са били
установени в Германия и са пребивавали цяла една година в Германия с
тяхната майка. Твърди се също така,че съгласно трайната практика на Съда на
ЕС обичайното пребиваване на децата е там, където е центърът на техните
жизнени интереси, където е формиран техният социален кръг и са
интегрирани в съответното общество и не се припокрива с тяхното
местонахождение към определен времеви момент. Позовава се на чл. 17 от
Регламент 2201/2003 ,съгласно който когато пред съд в държава-членка е
заведено дело, по което той, по силата на настоящия регламент не е
компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава-членка
по силата на настоящия регламент, той служебно прогласява, че не е
компетентен. Направено е и оплакване,че компетентността по дела с предмет
родителска отговорност се определя съгласно чл. 8 във връзка с чл. 12 от
Регламент 2201/2003 г. Съгласно чл. 12 (пророгация на компетентност),
2
параграф 3 от Регламента държава членка може да разгледа делото с предмет
родителските права при 2 кумулативни предпоставки-) когато детето има
основна връзка с тази държава членка, особено когато единият от носителите
на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази
държава-членка, или че детето е гражданин на тази държава-членка и когато
компетентността на съда е била изрично или по друг недвусмислен начин
приета от носителите на родителска отговорност, към момента на
сезирането на съда и е във висш интерес на детето. Развито е оплакване, че
компетентността на районния съд в Мадан не е приета нито изрично, нито
конклудентно.
Позовава се на практика на съдилищата- Определение № 1043 от
12.05.2016 г. по гр. д. № 1049/2016 г. на Окръжен съд — Пловдив. Направено
е оплакване,че международната компетентност на сезирания български съд не
е приета от носителите на родителска отговорност по смисъла на чл. 12, ал. 3,
б. „а" от Регламента и не е налице пророгогация на международна
компетентност в полза на сезирания съд и не е спазено общото правило за
определяне на международната компетентност съгласно чл. 2, т. 7 от
Регламент 2201/2003 на съдилищата по обичайното местоживеене на децата
се налага извод, че сезираният български съд не е международно компетентен
ла разгледа исковете за родителска отговорност(Определение № 129 от
16.01.2018 г. по в. ч. гр. д. № 77 / 2018 г.на ОС Варна, на ОС - Велико
Търново в решение № 85 от 06.03.2019 г. по гр. д. № 871/2018 г.). Твърди
се,че пророгация на компетентност по смисъла на чл.12 пар.З от Регламента
няма, тъй като не са налице условията по б “б“ - тя да е приета от страните
недвусмислено към момента на сезиране на българския съд.
Позовава се на даденото тълкуване в решение от 21.10.2015г. подело №
С-215/2015г. на Съда на ЕС, в което изрично е прието, че условието за
недвусмислен характер на приемането на компетентността на сезирания съд
от всички страни в производството трябва да се тълкува стриктно,което
условие не е изпълнено, тъй като от данните по делото е видно, че веднага
след узнаване на факта за образуване на производството пред българския съд
ответникът е оспорил компетентността му и е подал идентична искова молба
пред холандския съд.Претендира сторените разноски.
3
В писмения отговор се поддържа неоснователност на жалбата.Твърди
се,че атакуваното решение не е недопустимо, и моли съдът да потвърди
атакуваното решение, като се излагат пространни съображения в тази
насока.
В съдебно заседание редовно и своевременно призована
жалбоподателката не се явява и не изпраща процесуален представител. В
писмена молба пълномощникът й адв.Б. излага твърдения,че е инициирана
процедура по Хагската конвенция и следва да се приложи чл. от Хагската
конвенция от 1980 година, която молба съдът счете за неоснователна по
съображения,че не е налице основанието по чл.229,ал.1,т.4 ГПК за спиране
производството по настоящето дело, тъй като нито се твърди, нито се
представят доказателства, че в СГС е образувано дело по Хагската
конвенция от 1980 година, за което има изискана информация в хода на
разглеждане делото от Мадански районен съд и не е установено да е
образувано дело в СГС по Хагската конвенция от 1980 година за
международно отвличане на деца.
Въззиваемият В.С.лично и чрез пълномощника си адв.М. поддържа
становище за процесуална допустимост и неоснователност на атакувания
съдебен акт.
Заинтересованото лице ДСП гр.Мадан редовно и своевременно
призована не изпраща представител.
Съдът в настоящия си състав при въззивния контрол за правилност на
обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, че ищецът и ответницата са родители на
малолетните деца Й. и Ц. родени на ****.г. в гр.Смолян, за което са
съставени актове за раждане № **на Община Смолян от 04.03.2014 г.
От представените по делото и приети като доказателство
удостоверения от 07.08.2019 г. ( приложени на л.48 и 49 от делото) се
установява, че понастоящем децата Й. и Ц.имат настоящ адрес в с.Б.
4
общ.Мадан, считано от 04.03.2014 г., а видно от представената служебна
бележка от 08.08.2019 г. (л.47) издадена от детска градина „Д.“-с.Б.
общ.Мадан, двете деца са посещавали редовно същата градина от 01.06.2016
г. до 15.06.2018 г. и към момента на издаване на бележката са записани там на
задължителна предучилищна подготовка през учебната 2019/2020 г. , която
посещават редовно(обстоятелство установено от служебна бележка от
23.10.2019 г. л.46).
Социалният доклад изготвен от служители на ДСП-Мадан, изяснява, че
основни грижи за децата Й.и Ц. до заминаването на майката Д.Т.за Германия
през м.ноември 2015 г. полагат и двамата родители,с помощта и подкрепата
в грижата за децата от майката на В. - З.Я. От м.ноември 2015 г. до м. юни
2018 г. основни грижи за двете момичета полага бащата В.с помощта на
неговата майка З. Я., От м. юни 2018 г. до м. юни 2019 г. в продължение на
една година Й. и Ц. са отглеждани от майката Д. Т. в град Х., Г. От м. юни
2019 г. и към момента отново основни грижи за децата полага бащата В.С.. Й.
и Ц.имат избран личен лекар в лицето на доктор И., практикуваща в град
Смолян. Бащата осигурява здравните потребности на дъщерите си, като
закупува необходимите им лекарства, води ги на преглед при личния лекар, а
и при специалисти при нужда. Й.е дете, на което през м. юни 2017 година е
поставена диагноза "Астма с преобладаващ алергичен компонент" от д-р Т. В
тази връзка на детето има изписан инхалатор, който се използва при нужда.
От разговор проведен с Р.П. - директор и учител в ЦДГ "Д" с Б,
социалните работници установяват, че Й и Ц С. на двегодишна възраст са
записани в детската градина,която посещават редовно в продължение на две
учебни години. През м. юни 2018 г. двете момичета са отписани и заминават
при майка им в Германия, като към настоящия момента Й.и Ц.отново са
записани в ЦДГ "Д."-с.Б. в група на предучилищна подготовка за
петгодишни. Констатирано е също така,че през тези две години, през които
децата посещават детската градина за тях основно се грижат бащата и
неговата майка, те ги водят и вземат от детската градина.Констатирано е,че
децата винаги са с добра лична хигиена, обличани с нови дрехи, с изрядни
медицински и други документи. При съобщение от персонала на градината,
че някое от детето се е разболяло, бащата винаги се отзовава.
5
В социалният доклад е посочено също така, че от разговори, проведени
с други жители на с. Б. социалните работници се убеждават, че Д.Т. заминава
за Германия, когато децата Ц.и Й.С.са само на една година и осем месеца,
като за тях до м. юни 2018 г. основна грижа полагат бащата В.С.и неговата
майка З.Я.. Те се грижат в продължение на една година и половина след
заминаването на Д. и за нейната дъщеря от предишна връзка М.Д.Т.
Към настоящия момент бащата и неговата майка осигуряват основните
потребности на близначките от храна, облекло и сигурен и спокоен дом.
Бабата З.Я. се грижи за приготвянето на храната на двете момичета и за
хигиената в дома
Според констатациите в социалния доклад бащата В.С.и двете му
дъщери Й. и Ц.С. живеят в наследствена къща на бащата в с.Б., общ. Мадан.
Къщата е триетажна, на два жилищните етажи. В. и дъщерите му обитават
третия етаж от къщата, състоящ се от четири стаи, кухня, хол, баня и
тоалетна, етажа е електрифициран,има и канализация,като санитарно-
битовите условия са на добро ниво. За двете момичета има обособена стая,
където са леглата им, гардероб, скрин, телевизор. Към момента в стаята на
децата спи и бащата, като за целта е поставил леглото си там. В жилището
има обособена и друга детска стая. Тази стая е била за М.Т. - дъщерята на
Д.Т. от предишна нейна връзка. Ищецът за в бъдеще смята да ремонтира и
друга стая за близначките, която е по -голяма от настоящата.
Й. и Ц.С.имат баба и дядо по бащина линия З.Я.и Ц.С. Бабата З.Я.
помага в грижите за момичетата още от тяхното раждане. Тя заявява, че
бащата на В. - Ц С., с когото се разделени, също помага в грижата за децата.
Той се отзовава винаги при нужда. Помага им и финансово. По майчина
линия момичетата също имат баба и дядо, а също и четири лели. Бабата и
дядото по майчина линия Й.и М.Т.живеят в град Смолян. Социалните
работници нямат информация за взаимоотношенията на момичетата с техните
баба и дядо по майчина линия. По информация от В.С.и З.Я. една от лелите на
майката Д - М.А., живее с нея в Хамбург. Момичетата разказвали, че тази
леля основно се грижела за тях, когато те са били при майка си. Тя им е
готвила, водила и вземала от детската градина, която посещавали в Германия.
При посещението в с.Б.социалните работници наблюдават, че Й. и Ц. са
6
привързани към баба си З. Двете момичета непрекъснато ходят и се гушкат
при нея, като от проведената среща с двете момичета заключават, че те се
развиват според нормата за възрастта си.
В доклада е дадено становище, че за децата Й В.С. и Ц.В.С. към
момента се полагат адекватни грижи от страна на бащата В.С., задоволяват се
основните им потребности от подслон, храна и облекло. Проследява се
здравословното им състояние и има осигурена възможност за
образователното им развитие.
Установено е също така от представените медицински документи –
амбуаторни листове от лекарски прегледи, болнични листове и епикриза, че
Й страда от „Астма с преобладаващ алергичен компонент" и
„Митрален/клапен/ пролапс“. Личен лекар на децата е д-р К.И. от Смолян;
при заболяване през м.януари 2018 г. на децата бащата е в отпуск за
гледането м 5 дни, съгл.болничен лист; както и 5 дни през м.октомври 2019 г.,
когато вече работи при „Братя Бозови“ ЕООД.
Бащата В.С. е трудово ангажиран и работи по трудов договор за
неопределно време в „Братя Бозови“ ООД-с.Боровина и допълнително
споразумение № 3/01.12.2019 г. в отдел по икономическата дейност в
Спомагателни дейности в горското стопанство, като мястото на работата му е
в с.Боровина с трудово възнаграждение 560 лв. месечно.
С писмо от 01.11.2019 г. Софийски градски съд уведомява МРС, че за
периода 01.01.2019 г. – 30.10.2019 г. не е установено наличие в онзи съд на
образувани дела с участието на Д.Т.и В.С..
В хода на разглеждане на делото депозират показания свидетелите
З.Я.-майка на ищеца, и Р. Я.негов втори братовчед,чиито показания, предвид
тяхната родствена връзка,преценени по реда на чл.172 ГПК, които
установяват, че грижите за децата се полагат от раждането им основно от
бащата и бабата по бащина линия, като бащата показва много добър
родителски капацитет. Според свидетелите когато са на възраст от година и
осем месеца, майката Д.Т.заминава за Германия, за да работи там. В Боровина
остава обаче дъщеря и от друг мъж МТ., за която в продължение 2 години се
грижат ищецът и майка му, като впоследствие Д.Т. взема при себе си в
7
Германия своята дъщеря М..
Ответницата твърди, че не може да намери квартира и не може да се
оправи, непрекъснато отлага заминаването на ищеца и децата при нея, спира
да се обажда редовно. Така тримата продължават да живеят без нея в
България. През това време В.С. с помощта на майка му отглежда дъщерите
им.
Децата боледуват, а Й.е и с вроден шум на сърцето. При всяко
разболяване на децата ищецът се грижи за тях, включително ги придружава в
болницата, ако ги приемат. Установяват случаи на разболявания и престои на
децата в болница, прегледи, резултати от тях. На 26.06.2017 г. на Й. е
поставена окончателна диагноза: „Астма с преобладаващ алергичен
компонент", като през октомври 2017 г. тя се потвърждава.
След м. ноември 2015 г. в продължение на 3 години С.отглежда децата,
подпомаган и от майка си. През това време децата посещават и детската
градина в с.Боровина, където имат свой приятелски кръг. През този период от
време, и то след настояване от ищеца, ответницата през месец - два му
изпраща от Германия по 100-200 евро, твърдейки, че не работи и не може да
се справя с финансите.
Междувременно тя подава молба за детски надбавки в Германия, като
от тях са преведени по сметка на майката на ищеца 6 000 евро през м.
октомври 2017 г.
В началото на м.ноември 2017 г. Д. си заминава за Германия и оставя
децата при ищеца. През това време тя продължава през месец-два и то след
настояване от негова страна, да му изпраща по 100-200 евро за издръжка на
децата.
През м.май 2018 г. страните искат да се съберат отново и заедно да
отглеждат децата си. През това време обаче Д.взема при себе си в Германия
своята леля, която да се грижи за другото й десетгодишно дете - МД.Т. В
квартирата на Д. няма място и за ищеца, тя първо в средата на м. юни 2018 г.
взема децата в Германия, за което ищецът й подписва декларация,
обещавайки да устрои и него. След заминаването на децата обаче, въпреки
честите настоявания на ищеца, Д.не го взема, с аргумента, че за него няма
8
място.
През това време майката в периоди е трудово ангажирана,както и не
работи, а децата изцяло се отглеждат от леля й, която се грижи за всичко.
Лелята в телефонни разговори също съобщава, че изцяло е поела грижите за
децата, тя ги къпе, храни, преоблича, гледа ги, когато са болни. Въпреки, че
Й. е с вроден шум на сърцето и трябва на 6 месеца да ходи на контролни
прегледи, Д.не я е водила на контролни прегледи, не е водила децата на лекар
и когато са боледували.
През м. ноември 2018 г. С. отива да види децата и престоява една
седмица. В това време Д.не обръща внимание на децата и леля й се грижи за
тях. Докато ищецът е там, при разговорите им ответницата споменава, че е
добре ищецът да отиде в Германия и тя да наеме отделна квартира за него и
децата, които той да гледа. През м. февруари 2019 г. С.отива в Германия със
своята майка за рождения ден на децата. Тогава Д. няколко пъти им казва да
отидат в Германия и да гледат децата, тъй като тя не може да се грижи за тях,
леля й не се грижела както трябва и че, ако ищецът гледа децата, ще се грижи
по-добре за тях. Обещава да намери квартира, ищецът да взема помощите за
децата, тъй като тя не може да се справя финансово и с всичко.
Ищецът отказва, тъй като не владее немски език и трудно би се
справял с ежедневието в Германия, а и квартирата й, която е от 2 стаи и
кухня, тогава се обитава от 6 човека - Д., дъщеря й М., леля й, дъщеря й и
двете дъщери на страните. Бабата Я сочи, че сега в квартирата живее и синът
на лелята на ответницата.
През м. май 2019 г. ищецът и ответницата се разбират през м. юни
децата да дойдат в България за 2 месеца на гости, но в края на м. май-
началото на м. юни ответницата му се обажда и му съобщава, че не може там
да се справя с децата и да издържа 6 човека, като е по-добре ищецът да ги
вземе и да ги гледа.
На 15-ти юни, когато отива да прибере децата в България, Д му
казва, че децата няма да останат в България, тъй като леля й ще продължи да
ги гледа. На 18-ти юни 2019 г. С. и децата се прибират в България. Още с
идването си в къщи, децата почват да го молят да останат тук и да не ги
9
връща в Германия, където се чувствали излишни, нямали играчки и всичко
било на кака им, а при баща си имали всичко.
Свидетелите установяват, че условията за отглеждане на децата при
баща са много добри, те обитават един етаж от къща, снабден с всичко
необходимо, налице е силна емоционална привързаност между тях, ищеца и
неговата майка, чувстват се добре при посещаването на детската градина, в
селото и имат приятели, грижите за децата са всеобхватни, като се полагат
основно от ищеца, който дори остава с тях като придружител в болницата,
когато се налага болничен престой. От друга страна, не се установява
условията при майката да са подходящи, нито грижите по отглеждането на
децата да се осъществяват основно от нея, тъй като е установено, че са
гледани от нейна леля.
Жалбоподателката ДТ.,макар да е получила препис от исковата молба
чрез нейния баща, не е подала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, а за
съдебното заседание, насрочено за 24.10.2019 година е депозирала писмено
изявление на английски език,чрез лице на име Кф.П. придружено с превод от
„Гугъл преводач“, както и на 28.11.2019година с молба депозирана до
първоинстанционния съд оспорва компетентността на българския съд на
основание чл.2 от Регламент /ЕО/ №2201/2013. Излага твърдения, че децата
имат обичайно местопребиваване в България, към момента на депозиране
исковата молба.Поискала е отлагане на делото, поради невъзможността й да
се организира за насроченото съдебно заседание и е поискала съдът да
допусне експертиза за установяване родителския капацитет на майката и
бащата, не сочи въпроси,на които вещото лице да отговори,не иска съдът да
допусне свидетелски показания. Въпреки дадената от районен съд
възможност за насроченото съдебно заседание за 30.10.2020година да
ангажира доказателства за обичайното местопребиваване на децата,
ответницата не е направила това и не сее явила за насроченото заседание.
Междувременно след приключване съдебното дирене пред въззивния
съд постъпи писмо изх.№16-02-10/2020година от Министерство на
правосъдието, в което се сочи,че в министерството на 19.11.2020година е
постъпила молба,с прилежни към нея копия на документи, подадени на
електронния адрес от адв.С., пълномощник на Д.Т.. Отбелязано е също
10
така,че в Министерството на правосъдието е регистрирана молба на
04.08.2020година,изпратена от Федералното министерство на Германия за
връщане от България в Германия на децата Ц.В.С. и Й.В..,родени на**година
в гр.Смолян. Твърди се,че молбата е подадена от майката Д.Т. по реда на
Хагската конвенция от 1980 година за граждански аспекти на международно
отвличане на деца. Посочено е също така ,че майката твърди, че партньорът й
В.С. е задържал децата им в България след 05.8.2019година без нейно
съгласие, като от приложените към молбата документи за връщане на децата,
издадени от Германия се установява,че са живели в гр.Хамбург в периода
между 16.06.2018 година и 15.06.2019 година ,когато са доведени в
България.Молителката твърди,че децата следвало да бъдат върнати в
Германия на 05.08.2020година. Посочено е също така,че министерството е
уведомило Федералното министерство на правосъдие в Германия за
наличието на предпоставките по чл.12,ал.2 от Хагската конвенция от 1980
година,съгласно който съдът на замолената държава може да откаже
връщането на децата, ако молбата за тяхното връщане е подадена след
изтичане на една година от тяхното прехвърляне или задържане и се
установи,че те са се приспособили към новата среда.посочено е, че молбата
на Д.Т.,депозирана чрез адв.П.С. е подготвена за разглеждане от Софийски
градски съд по реда на чл.22а и следващите от Закона за закрила на детето,
по изрично искане на молителката и след като получат съобщение от СГС за
образуване на дело и насрочване съдебно заседание ,ще уведомят
молителката. Предвид продължителността на фактическото пребиваване на
децата в България,последното от които е от 15.06.2019година,постановяване
решение на МРС преди постъпване молбата за връщане децата по Хагската
конвенция предоставят на преценката на Окръжния съд за предприемане
действия по спиране на въззивното производство,визирано в чл.16 от
Хагската конвенция.
При тази фактическа установеност и в правомощията си по чл.269 от
ГПК настоящият състав приема следното от правна страна:
Атакуваното решение е валидно и допустимо,както и законосъобразно
постановено , поради което следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е направеното с въззивната жалба оплакване, че
11
Мадански районен съд не е компетентен да разгледа настоящия спор, с който
е сезиран.
Относимият за предмета на спора нормативен акт, от който следва да
се изведе компетентността е Регламент(ЕО) №2201/2003 на Съвета от
27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност.
За своята международна компетентност съдът следи служебно,
независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС,
от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна
конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира
приложение само ако не са приложими други международни актове. В случая
международната компетентност на българския съд се урежда от Регламент
2201/2003 г., тъй като последното обичайно местопребиваване на детето е във
България.
Съгласно разпоредбата на чл.8 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. на ЕС
съдилищата на държавата - членка са компетентни по делата, свързани с
родителска отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване
в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Параграф 2 от член
8 предвижда, че параграф 1 се прилага при спазването на условията по
членове 9, 10 и 12.
Настоящият въззивен състав намира за безспорно установено по делото,
че децата са български граждани(каквито са и техните родители), родени на
27.02.2014година, адресно регистрирани в с.Боровина, Община Мадан от
04.03.2014 г. и оттогава адресната им регистрация не е променяна, (видно от
представените на л.48 и 49 от първоинстанционното дело удостоверения),
отглеждани са в България от раждането си до м.юни 2018 г. с прекъсване от
една година до месец юни 2019година,(когато са установени в Германия) и
оттогава, а и понастоящем живеят в с.Б. Безспорно е установено също така,
че дъщерите на страните са посещавали и сега отново посещават детската
градина в с.Боровина редовно,имат близки и приятели в България. Не се
установява да са научили немски език, освен някои думи и изрази, престоят
им в Германия е бил само една година – от юни 2018 г. до юни 2019 г., когато
12
са върнати от бащата в страната, тъй като според В.С. майката заявява, че не
може да продължава грижите за тях. Децата са социално интегрирани в
България, където е тяхната семейна и въобще обичайна среда, центърът на
техните интереси.
Неоснователно е поддържаното с въззивната жалба оплакване за
процесуална недопустимост на атакуваното съдебно решение, с
твърдения,че съдът се е произнесъл в противоречие на правилата, уреждащи
международната компетентност на съдилищата при спор за родителска
отговорност съгласно Регламент 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003
година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на ЕС
съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с
родителска отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване
в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Действително в
цитираният регламент не се съдържа легална дефиниция на понятието
"обичайно местопребиваване", но такава се извлича от практиката на СЕС в
Люксембург, съгласно решение на съда на ЕС /III състав/ от 02.04.2009 год. по
дело С-523/07, постановено по преюдициално запитване, понятието за
обичайно местопребиваване по смисъла на чл.8, § 1 от него трябва да се
тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява
определена интеграция на детето в социалната и семейна среда. За тази цел
трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността,
условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и
причините за преместване на семейството в тази държава, гражданството на
детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните
познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в
посочената държава. В решение на съда на ЕС по дело С-497/2010 год.,
образувано по повод преюдициално запитване по тълкуването на чл.8 и чл.10
от Регламент № 2201/2003 год. на Съвета също е прието, че понятието
„обичайно местопребиваване” трябва да се тълкува в смисъл, че това е
мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и
семейна среда, като следва да се вземат предвид възрастта на
детето,георграфския и семейния произход на майката.
13
В настоящия случай от събраните по делото доказателства, както съдът
отбеляза по-горе се установява, че към момента на сезиране на районен съд
децата имат обичайно местопребиваване в България,където преимуществено
са пребивавали от раждането си и до днес, географският и семеен произход на
майката е в Република България. В тази връзка пребиваването на децата в
Германия в период от една година и посещението им там на детско
заведение не може да обоснове извод,че това е тяхното обичайно
местопребиваване, а от друга страна интересите на децата налагат въпросът
за упражняването на родителските права да се реши по най-бързия и ефикасен
начин, за да се осигури тяхното спокойствие и сигурност.
Ето защо законосъобразно и в съответствие с установеното по делото
районния съд приема, че е компетентен да разгледа делото, тъй като
обичайното местопребиваване на децата по смисъла на чл.8.1 от регламент
2201/2003 година на съвета от 27.11.2003 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата
свързани с родителската отговорност, което следва и от критерия“присъствие
на детето“ по смисъла на чл.13 от Регламента, който при невъзможност да се
установи обичайното местопребиваване на дете и компетентността по
смисъла на чл.12 не може да се определи, съдилищата на държавата - членка,в
която детето пребивава са компетентни да разгледат делото.
Относно временното отсъствие на детето от мястото, където е
обичайното му местопребиваване са дадени разяснения в решението по дело
№ С-523/07 г. на СЕС. Няма промяна, щом с оглед фактическите
обстоятелства може да се очаква завръщане на детето в първоначалното
място на пребиваване, както е в случая. Бащата твърди,че през месец май
водили разговори с Д.Т. да се съберат и заживеят заедно да отглеждат децата
си, с оглед на което е дал съгласие децата да заминат в Германия с нея, но тя
постоянно отлагала, твърдейки,че няма място за него, а в този смисъл има
събрани и гласни доказателства.
Освен това в цитираното решение на СЕС по преюдициално
запитване е разяснено още, че престоят на детето в определена държава не
трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно
местопребиваване. В конкретния случай шест годишните дъщери на страните
14
са пребивавали в България над пет години, а само една година в Германия.
В тази връзка неоснователно е поддържаното в жалбата оплакване за
дадено съгласие от бащата децата да заживеят с майка си в Германия,тъй като
същото се опровергава както от изложените в исковата молба фактически
твърдения, така и от показанията на свидетелите З.Я.(преценени по реда на
чл.171 от ГПК) и Р.В.Я. които съдът кредитира. Голословно и в разрез с
доказателствата по делото е поддържаното в хода на разглеждане на делото,
че майката Д.Т. и двете й дъщери са се установили трайно в Германия,където
посещавали детска градина, имали личен лекар и развит социален кръг и през
това време бащата не е участвал в отглеждането на децата. Доказателства, в
подкрепа на поддържаното не са ангажирани, а оплакването се опровергава от
събраните в хода на разглеждане доказателства.
Освен това законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл.8,т.1
от Регламент №2201/2003година районен съд приема,че е компетентен да
разгледа предявеният иск по чл.127,ал.1 от СК, предвид и разпоредбата на
чл.9,ал.1 от Регламента,съгласно която се запазва компетентност по
предишното обичайно местопребиваване на детето,тогава, когато едно дете се
мести правомерно от една държава членка в друга и придобива обичайно
местопребиваване там, тогава съдилищата по предишното обичайно
местопребиваване на детето, по силата на изключение от чл.8 запазват
компетентността си по време на тримесечния период,следващ
установяването. А от данните по делото е установено,че предишното
обичайно местопребиваване на дъщерите на страните от раждането им през
2014година до отвеждането им в Германия през юни 2018 година, както и от
юни 2019година до настоящия момент е в Република България, както и че
иска е предявен в три месечния срок по чл.9,т.1 от Регламента.
Освен това компетентността на районен съд Мадан произтича и от
разпоредбата на чл.12,т.3 от Регламента,тъй като децата имат основна връзка
с България, където бащата има обичайно местопребиваване, децата са
граждани на България, поради което доводът в писмения отговор на
въззиваемия, че е налице кумулативно предвидената предпоставка
компетентността на съда да е изрично или по друг недвусмислен начин
приета от съпрузите или носителите на родителска отговорност, към момента
15
на сезиране на съда и е във висш интерес на децата се споделя и от настоящия
състав. Макар жалбоподателката – ответник в първоинстанционното
производство да е получила исковата молба чрез баща й Й.Т. на
25.08.2019година,в едномесечния срок по чл.131,ал.1 от ГПК същата не е
оспорила компетентността на българския съд. Освен това в молбата си от
28.11.2019година Д.Т. твърди,че децата имат обичайно местопребиваване в
България към момента на сезиране българския съд, поискала е отлагане
делото за друга дата, за да бъде изслушана ,както и е релевирала искане за
назначаване експертиза за родителската годност на двамата родители,както и
демонстрирала желание да ангажира гласни доказателства, което обосновава
и извода,че е приела компетентността на българския съд.
Не може да се приеме наличие и на неправомерно задържане по
смисъла на чл.2,т.11,б“а“ и „б“ от Регламент 2201/2003година, в каквато
насока се правят оплаквания в жалбата, тъй като не е установено нарушение
правото на упражняване родителски права,придобито по силата на
решение,по силата на закона или по споразумение, каквото нито се
твърди,нито се установява по делото,правото на упражняване родителски
права да е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно ,или би
било упражнявано по този начин, ако не е било извършено отвеждането или
задържането, тъй като до момента на завеждане на иска решение за
упражняване родителските права не е постановявано, нито страните са се
споразумели помежду си. За да има неправомерно задържане на децата,трябва
да се осъществява нарушение на правото на упражняване родителски
права,придобито по силата на решение ,по силата на закона или по
споразумение,каквито не се установява да са налице,а и до момента на
предявяване на иска не се твърди,нито се ангажират доказателства,че има
решение по въпроса за упражняване родителските права или споразумение
между родителите,поради което и извода е,че въззиваемият е упражнявал
родителските права по отношение децата като техен баща.Данните сочат,че
децата са доведени от бащата в България в средата на месец юни 2019година.
Неоснователно е и оплакването ,че задържането на децата в България е
международно отвличане на децата по смисъла на Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международно отвличане на деца от 1980 година. За
изясняването на обстоятелството районен съд Мадан е изискал справка от
16
СГС за заведено дело от Д.Т. срещу В.С. за отвличане на дъщерите им Й.и
Ц.В.Ц., като не е установено жалбоподателката да е сигнализирала
съответните служби в Германия или българския съд за отвличане на децата от
бащата. Вярно е,че след приключване хода по съществото на делото - на
30.11.2020година Министерство на правосъдието уведомява Окръжният съд
за постъпила молба на електронния адрес на приемната на министерството от
пълномощника на Д.Т. – адв.П.С. с която е поискано министерството да
уведоми настоящия съд за започнало производство по Хагската конвенция от
1980 година за граждански аспекти за международно отвличане на деца , като
е изложено,че на 04.08.2020година в Министерството на правосъдието е
регистрирана молба изпратена от Федералното министерство на
правосъдието на Германия за връщане от България на децата Ц.В.С. и Й.В.С.,
родени на *** в гр.Смолян, в която майката твърди,че бащата е задържал
децата, живели в Германия в периода 16.06.2018година -
15.06.2019година,когато са доведени в България и е следвало да бъдат
върнати след 05.08.2019година.С писмото се уведомява съда,предвид
посочените дати,че е уведомено Федералното министерство на Правосъдието
на Германия за наличие предпоставките на чл.12,ал.2 от Хагската конвенция
от 1980година,съгласно който съдът на замолената държава може да откаже
връщането на децата, ако молбата за връщане е подадена след изтичане една
година от тяхното прехвърляне или задържане и се установи,че са се
приспособили към новата среда.Според отразеното в писмото към момента
на приключване съдебното дирене и депозирането му -24.11.2020година няма
образувано в СГС дело по молбата на Д.Т. по реда на чл.22а и следващите от
Закона за закрила на детето, по изрично искане на молителката. В случая по-
скоро са налице предпоставките на чл.12, ал.2 от Хагската конвенция от 1980
година, съгласно която съдът на замолената държава може да откаже
връщането на децата, ако молбата за тяхното връщане е подадена след
изтичането на една година от тяхното прехвърляне или задържане и се
установи,че те са се приспособили към новата си среда.
Освен това за прецизност следва да се отбележи,че дори да се приеме,
че обичайното местопребиваване на децата не може да бъде установено, то
съгласно чл.13 от Регламента, компетентният съд следва да се определи въз
основа на критерия "присъствие на детето", т.е. държавата-членка, в която то
17
пребивава. В преамбюла на Регламент 2201/2003 год. на Съвета, съображение
12 се уточнява, че основанията за определяне на компетентността по делата за
родителската отговорност, създадени с настоящето решение, са оформени в
светлината на най-висшия интерес на детето и особено на критерия на
близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва да се
отнася към държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето,
освен в някои случаи на промяна на пребиваването на детето по силата на
споразумения между носителите на родителската отговорност. Както беше
отбелязано децата повече пет години живеят в България, български граждани
са от момента на раждането,каквито са и родителите им,интегрирани са в
определена социална и семейна среда в с.Боровина, поради което
българският съд има най- тясна връзка и би преценил най- добрия интерес
на Й.и Ц..
Като се има предвид характера на предявения иск настоящата инстанция
счита, че във висш интерес на двете деца и изхождайки от общия принцип за
закрила интересите на детето, както и с оглед критерия за близост,
международно компетентен да се произнесе по този иск е българският съд.
Въззивният съд е обвързан по смисъла на чл.269 от ГПК от
оплакванията в жалбата, а относно основателността на съдебния акт няма
оплаквания, а и въззивният съд не констатира допуснати нарушения.
Предвид на гореизложеното и поради съвпадане изводите на настоящия
състав с изложените от районен съд, атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
С писмения отговор се претендира присъждане направените от
въззиваемия В.С. разноски във въззивното производство, но липсват
доказателства за техния размер, поради което не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/26.02.2020 г. по гр.д. № 272/2019 г. по
описа на Районен съд – Мадан като законосъобразно постановено.
18
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчване на страните чрез пълномощниците им,при
условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19