Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 15.02.2021
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори
състав,в публично
заседание
На двадесети януари,
През две хиляди двадесет и първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ Х.,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело
№ 363 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със
страни:
Ищец: Р.А.Щ. ***,
Ответник: З.В.У. ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за предоставяне
на родителски права върху непълнолетни деца,с посочено основание чл.127 от СК. Настоящото съдебно производство е образувано въз основа
на предявен от ищцата насрещен иск по
гражданско дело № 8230/19г по описа
на РС-Плевен,който е бил сезиран
с искова молба от ответника, с основание
чл.127, ал. 2 от СК и който иск е
отделен с определението по чл.140 от ГПК на РС-Плевен на 29.06 .2020г и изпратен за разглеждане от
РС -Тетевен.
В насрещният иск или исковата молба се излага от ищцата
по този иск ,че детето С З В. живее при ищцата –майката от 04 .06. 2017г,
повече от 2 години, регистрирано е с настоящ
адрес ***, за обстоятелства къде
и при кого да живеят двете деца на страните по настоящото дело родителите са се
споразумели доброволно при раздялата, а
именно детето В. при ответника,а детето С при ищцата по насрещният
иск.С оглед претенцията пред РС-Плевен очевидно ответника не признава това им
споразумение , поради и което ищцата
моли да се постанови решение,с което се представят родителските права по
отношение на детето С на майката,да се постанови то да живее при майката в с.Г
,да бъде осъден бащата З.В.У. да заплаща месечна издръжка в размер на 200лева с
начална дата 25.02.2019г, и се определи режим на лични контакти между детето и
бащата съобразно практиката на съда.
На ответника по насрещният иск е определен срок по чл.131 от ГПК за отговор по същият , но видно от отбелязаното в определение 2071от 29.06.2020г по Гр.д № 8230/2019г по описа на РС-Плевен , отговор по насрещният иск не представен по делото , респективно липсва отговор от ответника по иска, с който е сезиран Тетевенския Районен съд,поради и което съобразно характера на делото – гражданско такова , изпращането на иска за разглеждане от РС-Тетевен определението по чл. 140 от ГПК на Районен съд-Плевен , когато е прекратено производството на този иск по описа на съда ,настоящият съдебен състав не е определял нов срок за отговор по чл.131от ГПК на ответника по насрещният иск след като същият не е демонстрирал процесуална активност в първоначално определеният му от съда срок.В хода на производството ответникът изразява становище,в което не признава иска,претендира възлагане на родителските права върху детето С З В. на него,като се позовава и на факти,настъпили след предявяване на исковата молба.
По делото са представени социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/-Тетевен и от Дирекция „Социално подпомаган,като в заключителната част на първия се предлага спорът относно родителските права върху детето С В. да бъде разрешен с постигане на споразумение,а при невъзможност да се постанови решение,което да е в интерес на детето.В доклада на ДСП-Д.Ме отразено,че в резултат на извършената проверка е констатирано,че малолетното дете С В. се отглежда в семейната среда на бащата в с.Крушовица,общ.Долни Дъбник,бащата осигурява подходящи грижи и среда за отглеждане на детето и не възпрепятства контактите му с отсъстващия родител-майката.Малолетното дете има създадена близка емоционална връзка с по-големия брат В. В..
От представените от страните писмени доказателства и показанията на свидетелите С Р Р,СР А,Т Н П,И Н П,А М М,В С У.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните в производството Р.А.Щ. и З.В.У.
живели на семейни начала,като от фактическото им съжителство са родени децата В.
З В.,роден на ***г и С З В.,роден на ***г.Първоначално полагали общи грижи за
децата си в семейна среда,в жилище в село К,обл.Плевен,общ. ххх,а след като
през 2017 година се разделили,детето В. останало при баща си в село К,а ищцата Р.Щ.,заедно
с детето С В. се установили да живеят в град Тетевен,Лов.обл. Страните излагат
различни и нееднопосочни причини за раздялата между тях.Ищцата твърди,че са
имали договорка,споразумение с ответника
относно местоживеенето на двете деца,респ. детето В. да се отглежда от
бащата,а детето С от майката,който факт се оспорва от ответника в съдебно
заседание.
От началото на месец март и според
социалния доклад от 27.07.2020г на ДСП-Тетевен/стр.82-84 от делото/ и към
датата на изготвяне на доклада детето С В. е отглеждано от бащата З.У. ***,като
майката е обяснила пред социалните работници,че това е станало по уговорка
между страните детето да гостува на бащата в продължение на една седмица,но
впоследствие ответникът отказал да върне детето при майката,дори след
определението за привременните мерки от 09.03.2020г на Плевенския районен
съд,постановено по гр.дело
№8230/2019г.,заради който факт майката търсила съдействие на РУ на МВР и
ДСП по местонахождението на детето.В тази връзка са приложените справка от РУП-хххх-в
оригинал и изпратена по факс/стр.115-116 от делото/.
На 25.08.2020г е проведено заседание
по реда на чл.127,ал.3 от СК,като явяването на детето С В.,за изслушване от
съда,е осигурено от бащата.На 16.03.2020г е издадено удостоверение за постоянен
адрес на детето С Звезделинов В. ***,от Кметството в с.Крушовица.
Както с Определение №945/09.03.2020г
постановено по гр.дело №8230/2019г по описа на първоначално сезирания
Плевенския районен съд,така и с протоколно определение от открито
заседание,проведено на 25.08.2020г по настоящето дело,по отношение на детето С В.
и на основание чл.127,ал.3 от СК са били определени идентични привременни
мерки, като по настоящето дело по
съдържание същите са следните:
До влизане на решението по гражданско дело № 363 /2020г
по описа на РС-Тетевен или до
приключване на производството окончателното с друг съдебен акт :
-ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху
малолетното дете С З В., ЕГН -********** на майката Р.А.Щ., ЕГН – ********** ***.
-ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете С ЗВ. ,ЕГН
-********** при майката Р.А.Щ., ЕГН – **********,
на адрес ***.
-ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти на бащата З.В. УКРИНОВ, ЕГН-**********,*** , общ Д .Дъбник с
малолетното дете С З В., ЕГН -**********
: Всяка първа и Трета събота и неделя от месеца – от 09.00часа в
съботният ден до 16.00 часа в неделния ден , с приспиване на детето при бащата
, като детето бъде взимано от бащата от центъра на гр.Тетевен пред магазин „хххх в съботния ден в 09.00часа и бъде връщано на
същото място в гр. Тетевен в неделния ден в16.00часа.Детето бъде предавано
-взимано от единият родител на другия.
-Осъжда З.В. У ,ЕГН-********** *** , общ Д .Дъбник да заплаща месечна издръжка за малолетното дете С З В., ЕГН -********** чрез майката Р.А.Щ., ЕГН – ********** ***, ежемесечна издръжка в размер на 152,50 считано от дата на постановяване на настоящото определение до приключване на производството по Гр. Д. № 363 / 2020г по описа на РС Тетевен с окончателен съдебен акт.
В съдебното заседание ответникът З.В. е заявил,че е съгласен с така определените привременни мерки/изявление на стр.122 от делото-стр.4 от протокола/.
При определяне на мерките съдът е съобразил и изразеното становище на детето С В.,при изслушването му пред състава на съда,в присъствието на психолог при Център за обществена подкрепа-Тетевен П.П..Детето е заявило,че желае да живее при своята майка в село Г,Лов.обл.,където се чувства добре,като е заявило,че в с.К не се чувствал добре,също така и че не се разбират много със своя брат В. В..В протокола е отразено лично впечатление на психолога П.,която е заявила,че при влизането на бащата в залата детето „забило глава в майка си,той се скрил при майката и почнал плахо да го поглежда…детето се разстрои,когато казахте майка му да напусне залата и така пролича,че остава незащитен от нея“.
В показанията си ангажираните от страна на ищцата свидетели С Р,С А и Т П заявява,че майката понастоящем живее на семейни начала със свидетели А,като имат дете М. Р А.,родено на ***г/в удостоверението за раждане на детето е вписана само майката/на стр.53 от делото/.Свидетелите установява от факти,идентични и в изготвения от ДСП-Тетевен социален доклад,а именно че детето С В. живее заедно с майка си,съжителстващия с нея мъж-св.А и детето им М. в село Г,при подходящи битови условия,добре е обгрижвано,като в същото време ответникът У. има неуважително отношение към ищцата и я обижда-псува.
В показанията си ангажираните от ответната страна свидетели И К П,А М М и В С У. твърдят,че докато живели на семейни начала,ищцата непрекъснато напускала семейното жилище/“бягала си“/,след което се връщала отново,намирала поводи да се скарат с ответника,че докато детето било при баща си от началото на месец март 2020г казвало,че не иска да се връща при майка си.Свидетелите твърдят,че ответникът се грижи много добре за детето В.,както и за детето С докато е било при него през 2020г,подпомаган в грижите от своя баща-св.В У.,а последният твърди,че ищцата не е спазвала определените привременни мерки и не е осигурявала възможност ответникът да осъществява определения режим на лични контакти с детето си С В..
Представен е от ответника сигнал до ДСП-Тетевен ,с копие до РС-Тетевен,в който са изложени данни за нарушаване от ищцата на определените от съда мерки по отношение родителската отговорност за детето С В.,както и че майката/ищцата/ няма нужния родителски капацитет.
В писмо изх.№1474/26.10.2020г от Районна прокуратура-Тетевен е отразено,че преписка вх.№1474/2020г е образувана по материали от РУП-Тетевен,за това,че на 05.09.2020г в сградата на полицейското управление се явил ответникът и поискал съдействие за осъществяване на среща с малолетното си дете С В.,като оплакването било ,че майката на детето препятства провеждане на планувана среща.В полицейското управление малко след това се явила майката,като заявила,че всъщност детето С отказва да се срещне с баща си,тъй като последният го тормозел и упражнявал насилие спрямо него.На дата 26.10.2020г е постановен отказ да се образува наказателно производство,като постановлението не е влязло в сила към датата на съставяне на уведомителното писмо.
Приложена е и молба от ищцата до съда за изменение на определените привременни мерки относно родителската отговорност за детето С В.,в която са изложени данни,че бащата всъщност не проявява инициативност за осъществяване на личните контакти с детето.С определение от 22.10.2020г съдът е оставил молбата без уважение
Приложен е Договор №366/25.09.2020г,сключен в град Тетевен между Център за обществена подкрепа-Община-Тетевен е детето С В.,представляван от майката Р.Щ.,с предмет ползване на услуга „семейно консултиране и подкрепа на биологичното семейство“,със срок на договора от 25.09.2020г до 10.09.2021 година.
В представен социален доклад,изготвен от ДСП-Тетевен на 18.09.2020г./на стр.148-149 от делото/е отразено,че е налице риск от родителско отчуждение,поради влошените отношения между родителите на детето С В. и липсата на родителско сътрудничество между тях,вследствие на което детето сменя рязко нагласите си-когато е при майката,отказва да се вижда с бащата и обратното.Вследствие на посочени негативни промени в поведението на детето С-непослушание,агресия,опозиционно поведение е потърсила съдействие от ОЗД при ДСП-Тетевен,за насочване към социална услуга в ЦОП-Тетевен-работа с психолог,като спрямо детето ще бъде отворен случай с мерки за закрила по чл.23 от ЗЗДт- мерки за закрила в семейна среда,ще се работи за подобряване на взаимоотношенията между родителите на детето и основната цел е превенция на родителското отчуждение.
Представена е характеристика на ищцата от Кмета на село Г,Лов.обл.,в която е отразено,че майката отглежда с любов и желание децата си,възпитава ги,ползва се с авторитет и добро име в селото.Членовете на семейството и са отзивчиви и безпроблемни хора.Ищцата е трудолюбива и отговорна майка.
Приложена е психолого-педагогическа характеристика на детето С З В.,посещавал до 2020г детска градина „С“ в село Г,Лов.обл.,в която е отразено,че същият е щастливо,общително и обгрижвано дете,отсъствал е от градина единствено по здравословни причини,има много добра комуникация с другите деца,майката присъства на родителски срещи и други мероприятия,организирани в детската градина.
Приложено е удостоверение от
управителя на „хххх,в което същият е декларирал намерение за назначаване по
трудово правоотношение на ищцата в дружеството,считано от 01.09.2020г.
Приложено е удостоверение
№102/30.07.2020г издадено от Основно училище „ххххЛов.обл.,в уверение на
това,че детето С В. е записано като ученик в първи клас за учебната 2020/2021г
с вх.№399/10.06.2020г.
При изслушване на детето С З В. в
производството по иска по чл.127,ал.2 от СК/по същество/,в съдебно заседание,проведено
на 09.11.2020г,същото отново потвърди заявеното си желание и при изслушване в
производството по определяне на привременни мерки,а именно да живее заедно с
майка си в село Г,където се чувства добре,както и че баща му го биел и нагрубявал,че
не се разбира с по-големия си брат В..Отново
е отразено в протокола лично впечатление на психолога П.,присъствала при
изслушване на детето от състава на съда,според която С е искрен,няколко пъти и
казвал нещата и вижда,че не може да излъже,че детето има страх от баща си,че
има изградена емоционална връзка с майката ,със съжителя на майката,че са
правили тестове и рисунки,като на нито една от рисунките не присъства
бащата/ответникът/ и не се споменава бащата.Психологът заявява,че бащата не
желае да дойде в ЦОП за провеждане на разговор,че идеалът за баща детето е
намерил в друго лице-неговият вуйчо С..
При така изложената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл.127,ал.1, изр.първо от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно чл.127,ал.2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59,142,143и 144.
Правната теория и съдебната практика
определят производството по чл.127,ал.2 от СК като „спорна съдебна
администрация“. - Т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните
отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества
липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса
е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на
децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната,
инициирала производството, а е оправомощен от закона
да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по
целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила
на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни
при изменение на обстоятелствата.
Като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и данните, съдържащи се в социалния
доклад,изготвен от ДСП-Тетевен и този от
ДСП-Ловеч, съдът приема за установено следното:
Отношенията между двамата родители/страните
в процеса/, както и между техните семейства са конфликтни,което съдът възприе и
от разпита на свидетелите на страните,част от които техни
близки родственици. Това е причината между страните да не бъде постигнато
споразумение относно родителската грижа за непълнолетните им деца. И двамата
родители изявяват желание да полагат непосредствени грижи за детето С
В.,като могат да разчитат на помощта на близки при неговото
отглеждане и възпитание.
Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност, се
съобразява преди всичко с нуждите на детето и неговите интереси, поради което
не е обвързан от исканията и становищата на двамата родители за начина, по
който да се произнесе. Интересите
на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на
благосъстоянието на детето. Висшият
(най-добър) интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която
законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено
на единия от двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се
проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения да се
упражняват от двамата родители заедно и поотделно.
Висшият интерес на всяко дете е
дефиниран в § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт, чрез „преценка на
желанията и чувствата на детето, физически, психически и емоционални
потребности на детето, възрастта, пола и миналото и други характеристики на
детето, опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му
бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето и
последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други
имащи отношение към детето”.
В това производство съдът не
„наказва” единия родител, нито най- общо
оценява по- добрия в условия на конкуренция или кой от двамата родители „обича
повече” детето. Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито
своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и
задължения. Той не е лишен от родителски права, нито е освободен от
задълженията си на родител.
В конкретния случай от момента на
фактическата раздяла между страните преките и непосредствени грижи за детето С са
полагани изключително от майката.Безспорно положените след раздялата на
страните грижи от страна на майката са били в изключителен интерес на детето.
В настоящия случай, настоящият състав намира, че изключително
стресиращо за детето С и негативно в емоционално отношение спрямо него би било постановяване на решение, което би
променило фактическото положение, такова каквото е към настоящия момент. Промяната във вече
изградените привички, установения порядък в живота на детето и
кръга на обичаните лица, по- скоро биха му причинили вреда.
Като прецени всички обстоятелства,
които в конкретния случай са от значение за постановяване на решението, а
именно желанието и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата
възраст и конкретното му развитие, възрастта на детето,неговите физически и
емоционални нужди,преките и непосредствени грижи, полагани изключително за
отглеждането и възпитанието му както преди, така и след фактическата раздяла
между родителите, съдът намира, че упражняването на родителските права по
отношение на детето С В. следва да бъдат предоставени на майката Р.Щ.,при
когото се определи и местоживеенето на детето.В тази връзка съдът съобразява и
желанието на детето,което изслушано в съдебно заседание заявява,че желанието му
е да живее при своята майка.
По отношение режима на лични контакти между майката и
децата:
Както се приема в трайната съдебна практика/ППВС №1/1974г и в редица решения на ВКС/при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения между детето и родителя,на когото то не е предоставено,съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес,като се изхожда от съображения за целесъобразност,с оглед интересите на детето и на родителите.Основната цел е да се организират родителските функции по начин,който най-пълно отговаря на интересите на детето.Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.По тази причина,по принцип мерките за лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между родителя и детето,при положение,че не се налага ограничаване или лишаване от родителски права.При конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на всеки отделен случай.В закона не са определени мерките относно личните отношения между родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права и децата.Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата.Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ период,ограничен отнапред само до навършване на пълнолетие на детето,те може да бъдат определени и по конкретни периоди,съобразени с опитните правила,с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на децата.При неефективност на определените мерки законът дава възможност на всеки родители да иска изменението им или определянето на нови.
Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг и на майката и бащата.
Съобразно установените факти по
делото,съдът намира,че в интерес на детето С е да бъде определен именно такъв
режим на лични контакти с бащата,какъвто е определен и с привременните мерки,а
именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
09.00часа в съботният ден до 16.00 часа в неделния ден,с преспиване на детето
при бащата.като детето бъде взимано от бащата в съботния ден в 09.00 часа и
бъде връщано в неделния ден в16.00 часа.Детето бъде предавано -взимано от единият
родител на другия.
С оглед разпоредбата на чл.142,
чл.143 и чл.149 от СК,
следва да се определи и издръжка-за в бъдеще и с оглед претенцията на ищеца за
минал период-от 27.02.2019г./датата на предявяване на иска/несрещния иск/ за детето
С В..
Съдът, съобразявайки се с възрастта
на детето, счита, че за месечната им издръжка са му необходими общ обем парични
средства в размер на 400 лева, от които бащата
следва да заплаща за в бъдеще-след предявяване на исковата молба, сумата от 200.00
лева,а останалата част от издръжката следва да бъде поета от майката.Така
определения размер на издръжката е адекватен на нуждите на детето, предвид
възрастта му от една страна, а от друга – икономическата обстановка в страната.Съдът
приема,че ответникът има възможност да заплаща месечна издръжка за детето си в
посочения размер.
Ищцата е поискала определяне на издръжка и за минал период от
време-за период от 27.02.2019г. до предявяване на иска. Според
разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се
търси най-много за една година преди предявяването на иска.Съдът намира иска за издръжка за минало време за
основателен,като издръжката за този период
следва да бъде определена в общ размер.С оглед приетия необходим размер
за задоволяване издръжката на детето С,която се дължи от бащата,то същият
следва да бъде осъден да заплати издръжка за минало време в размер на 1 400.00
лева.И за периода от 27.02.2019г до 27.02.2020г издръжката се определя в размер
на 200.00 лева месечно,като се приспада времето от м.март 2020г до м.юли
2020г,през което време детето С е било при бащата и той е полагал
непосредствените грижи за неговото отглеждане.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените разноски в
производството,в размер на 650.00 лева,а по сметката на Районен съд-Тетевен да
заплати държавна такса и разноски в общ размер на 364.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното,съдът,
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето С З В.,ЕГН:**********,на майката Р.А.Щ.,ЕГН:**********
*** местоживеенето на детето С З В.,ЕГН:********** при майката Р.А.Щ.,ЕГН:********** ***,с административен
адрес:село Г.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти между детето С
З В.,ЕГН:********** и бащата З.В.У.,ЕГН:**********,а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в
съботният ден до 16.00 часа в неделния ден,с преспиване на детето при бащата.като
детето бъде взимано от бащата в съботния ден в 09.00 часа и бъде връщано в
неделния ден в 16.00 часа.Детето бъде предавано -взимано от единият родител на
другия.
ОСЪЖДА З.В.У.,ЕГН:********** *** да
заплаща ежемесечна издръжка за детето С
З В.,ЕГН:**********,чрез майката Р.А.Щ.,ЕГН:********** ***,в размер на
200.00/двеста/ лева месечно,начиная от 27.02.2020г до настъпване на основание
за изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА З.В.У.,ЕГН:********** *** да
заплати на Р.А.Щ.,ЕГН:********** *** в
размер на 1 400.00/хиляда и четиристотин/лева,представляваща издръжка за детето
С З В.,ЕГН:**********,дължима за периода от 27.02.2019г до 27.02.2020 година.
ДОПУСКА
предварително изпълнение,на основание чл.242,ал.1 от ГПК,на решението,в частта на определената
издръжка за малолетното дете.
ОСЪЖДА З. В У.,ЕГН:********** *** да заплати на Р.А.Щ.,ЕГН:**********
*** в размер на 650.00/шестстотин и петдесет/лева,представляващи сторени
разноски в производството.
ОСЪЖДА З. В У.,ЕГН:********** *** да заплати по
сметката на Районен съд-Тетевен сумата в размер на 364.00/триста шейсет и
четири/лева,представляващи дължима държавна такса и сторени разноски в
производството от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: