РЕШЕНИЕ
№ 24.10.2013г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І - ви граждански състав
На 24.09. 2013 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Д. Г.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина П.а
гражданско дело № 696 по описа за 2013г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от К.С.В., с ЕГН **********, съдебен адрес за
призоваване и съобщения: гр. Пловдив, ул. „ Четвърти януари” № 28, ет.1 офис 5,
адв. Я.С. против А.И.К., с ЕГН **********, с местожителство:***. В исковата
молба ищецът твърди, че на 10.12.2011г. при разминаване пред заведение в гр.
Казанлък ответникът безпричинно, по хулигански подбуди, му нанесъл с нож
порезна рана в лявата лицева половина, вследствие на което му прерязал артерия
фациалис. Посочва, че ответникът избягал от местопрестъплението, без да се
интересува от здравословното му състояние, без да му окаже помощ или прояви
човешка съпричастност към състоянието му. Твърди се, че към дадения момент
ответникът се е намирал под влияние на опиати. Ищецът посочва, че вследствие нападението
и нанесената рана изпитал непоносима
болка, започнало силно
кървене от лицето му, загубил ориентация и едва стоял на краката
си, като бил в силен шок
от случилото се и прерязаната му артерия.С
помощта на свои приятели
бил откаран в Хирургическото
отделение на МБАЛ "Д-р Христо Стамболски", гр.Казанлък, където му оказали медицинска
помощ, като му била поставена
диагноза Вилнус сцизум фарицей
10х5см., Лезио артерия фациалис - с придружаващо заболяване-хеморатичен шок 3
степен. В спешен
порядък, под локална
анестензия, му била
направена ревизия и шев на раната, като операцията
продължила над два часа под
упойка, след което преминал през интензивно
последващо лечение с медикаменти. Посочва,
че престоял в болничното заведение от 10.12.2011г.
-16.12.2011 г.,
като през това
време ищецът бил принуден
заради силните болки вследствие
увреждането да приема множество медикаменти - Терцеф, Флажил, Аналгин,
Глюкоза, Физиологичен серум.
Поради силното главоболие първите вечери в болницата му се наложило да взема
допълнително аналгитици, за да може да заспи поне за
кратко. Болките му се засилвали, когато
кашлял и кихал се напъвал или навеждал главата
си. Ищецът посочва, че цялата му лява лицева страна била подута и неподвижна, главата му била бинтована и
изпитвал силно
главоболие. Не можел да се храни и приемал само
течности, поради което отслабнал с няколко
килограма. След изписването си от
болницата ищецът прекарал в домашен
леглови режим около месец, като болките продължавали и нощем не можел да спи пълноценно.
Твърди, че в продължение на 15 дни
му били правени ежедневни превръзки. Посочва, че храненето му било
непълноценно, поради невъзможността да използва дъвкателните си мускули. Всичко
това му създавало затруднения
и лични грижи. Ищецът посочва, че изпитвал интензивни
и продължителни болки, не можел да се храни и
говори нормално, налагало
се да приема течна храна продължително време, от което често се чувствал слаб и
немощен. По повод на
предписания оздравителен режим лекарите му забранили излагането на силни
емоции, както и ходенето на плаж и продължителното стоене на слънце. За престоя си в болница, за лекарства, консумативи
и рехабилитация
ищецът заплатил общо сумата
от 200.00 лв. Посочва, че по
време на лечението изпитвал физическо
неудобство, за преодоляването на което бил принуден да
си закупува
успокоителни лекарства, които да парират болките и
раната да зарасне. Твърди,
че се наложило три пъти да ходи на контролни прегледи в
болницата, като конците от лицевите шевове били свалени
след около 20 дни. Ищецът посочва, че всеки разговор го натоварвал
изключително много и му коствал огромни
усилия и воля, за да игнорира погледите на отсрещния събеседник. Когато започнал да излиза
забелязал, че приятелите му започнали да го отбягват, тъй като вследствие
инцидента му останал грозен белег. Това от своя страна довело до
раздразнителност, а впоследствие ищецът се затворил и станал мълчалив. Посочва,
че в следствие претърпяното нападение с нож изпаднал в стрес и
понякога се паникьосвал, когато
някой неволно замахне с ръка.
Твърди, че най- неприятен за него е белегът, който останал на лицето му и който трайно
загрозява визията му. Посочва, че този белег го тормози, комплексира, предизвика
чувство на малоценност, силно въздейства на самочувствието
му на млад човек и ограничава контактите му в обществото. Ищецът твърди, че околните започнали
да свързват визията му с отрицателни филмови герои. Посочва, че белегът е
нескриваем и е първото, което се забелязва и в
последствие се асоциира с него, а това било безкрайно
неудобно за ищеца и физически
и психически го тормозило. Ищецът
твърди, че към момента са затруднени и оrраничени някои от движенията
на лицевите му мускули и той не може да свива нормално
устни, чувства постоянни болки и дискомфорт в
лявата част на лицето при говор, дъвчене и смях. Посочва, че все още му се налагало да приема успокоителни
медикаменти, продължавал и с
лечението с мехлеми, гелове и витамини. Ищецът
посочва, че по образуваното АНД № 1148/2012г. по описа на РС – Казанлък ответникът А.И.К. бил признат с влязло в законна сила Решение №
449 / 06.11.2012г.
за виновен за извършено умишлено
престъпление по чл.131,ал.1,т.12, предл.3,във вр. с чл.130, ал.1 от НК, за
това, че на 10.12.2011г. в гр. Казанлък е причинил на ищеца В. разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, а именно: лека
телесна повреда, изразяваща
се в порезна рана на лицето с прерязване на артерия фациалис,
като деянието е извършено по хулигански подбуди. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника А.И.К. да му заплати обезщетение
за причинените му, вследствие
на претърпяното непозволено увреждане, имуществени и неимуществени вреди, а
именно : сумата от 8000 /осем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в порезна рана на лицето с прерязване
на артерия фациалис, довели до разстройство на здравето, съпътствано
от болки и страдания, физически и психически дискомфорт,
ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 10.12.2011
г. до окончателното изплащане на сумата;
както и сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи разходи
за лекарствени средства,медикаменти и превързочни материали, ведно със
законната лихва от датата на увреждането-10.12.2011г.
Претендира се присъждане направените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита
предявения иск за имуществени вреди за
изцяло неоснователен, а иска за
неимуществени вреди в размер на 8 000.00 лева за основателен
до размера на 500.00 лева, а
в останалата му част за
неоснователен. Посочва, че описаните в
исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират, не
отговарят на действителното фактическо положение. Твърди, че на 09.12.2011г.
излязъл със свой приятел и
две момичета на дискотека. След като са затворили дискотеката, след полунощ, групата отишла в друго
заведение на центъра. Когато си тръгвали,
ответникът изчаквал навън приятелите си и тогава
към него се приближил ищецът, който преди това
бил на друга маса с приятели. Твърди,
че ищецът започнал да говори, като го обиждал и заплашвал с нараняване и смърт. Посочва, че ищецът бил пиян и
дрогиран. Твърди, че от известно
време приятелката на В.-Мартина
разговаряла с него и ищецът
бил раздразнен от този факт. Ответникът му казал да се маха, но той не го е
послушал. Тогава К. замахнал с
ръка да го отпрати, като не е имал никакво намерение да го наранява с ножа. В
този момент излезли и приятелите на ответника и си
тръгнали заедно. Посочва,
че на дрvгия ден полицията го потърсила и
му казали, че той е порязал ищеца по лицето. Твърди, че предходната вечер В. не
реагирал на болка, поради което нито той, нито приятелите му са разбрали за
нараняването и са си тръгнали, за да не задълбочават възникналата разправия. Въпреки
че не бил сигурен, че именно той е нанесъл прорезната рана, ответникът отишъл в
болницата да предложи да плати за незабавно лечение и обезщетение
на ищеца и се е интересувал от здравословното му състояние, но В. не пожелал
и допуснал нито незабавно лечение,
нито обезщетение и помощ, а
напротив - държал се
агресивно и
заплашително отново. Счита, че ако ищецът не го заплашил
и тормозил, инцидента е нямало да се случи,
а ако е било предприето незабавно лечение на ищеца,
което му било предложено
от ответника, по
заличаване на белега, то днес белега нямало да го има. Посочва, че
с действието си, като е отишъл до ответника да го заплашва, В. е допринесъл за
настъпване на инцидента, а с бездействието си при лечението- да му остане белег
от раната от инцидента. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба. Твърди,
че по- късно от свои приятели научил, че ищецът споделял пред свои приятели, че
е отказал предложеното му лечение и предпочел да остане с белег, за да може да
получи по- голямо обезщетение от съда. Ответникът посочва, че и до настоящия
момент, година и половина след инцидента, В. не е предприел
абсолютно никакви действия с медицинска насоченост за заличаване на белега. Счита за невярно и твърдението,
че ищецът е ходил на превръзки всеки ден в продължение
на 15 дни, че храненето му било
непълноценно и е бил
отслабнал, че изпитвал
интензивни и продължителни болки, че е бил слаб и немощен, както и че лекарите
са му забранили силни емоции, които не са от
значение за лечението.
Посочва, че В. престоял пет дни в
болницата и при изписването е бил без съществени
оплаквания, в добро общо състояние, оздравял. Счита за невярно посоченото в
исковата молба, че лекарите са забранили на ищеца да се излага на
слънце или ходене на плаж, с оглед оздравителният процес, тъй като инцидента е
станал през зимата,
както и че В. е заплащал за лекарства през посочения в исковата
молба период. Ответникът възразява
срещу претенцията за имуществени вреди изцяло, а за неимуществените вреди
възразява до размера на 7 500.00 лева.
Страните, редовно призовани за
датата на съдебното заседание, чрез процесуалните си представители поддържат
изложеното в исковата молба и в отговора.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се
установява, че с решение № 449/06.11.2012г. постановено по АНД №
1148/2012г. по описа на Казанлъшки РС, състав на съда е признал нарушителя А.И.К., роден на ***г***,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, не работи, с
ЕГН ********** за ВИНОВЕН по чл.131
ал.1 т.12, предл. III-то, във
връзка с чл.130 ал.1 от НК за това, че на 10.12.2011г. в гр.Казанлък е причинил на К.С.В. разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно лека телесна повреда,
изразяваща се в порезна рана на лицето с прерязване на артерия фациалис, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, като на основание чл.78а от НК
съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание- ГЛОБА в размер на 1000
лв. /хиляда лева/.
Видно от
епикриза ИЗ №1228 на ХО при МБАЛ „д-р
Хр. Стамболски” Казанлък ищецът К.С.В. е
постъпил на лечение на 10.12.2011г. с диагноза – вулнус сцизум фацией 10 х
5см.Лезио артерия фациалис. С придружаващи заболявания: Хеморагичен шок ІІІ
степен. В хода на заболяването била направена ревизия и шев на раната в спешен порядък под локална анестезия.
Болният се повлиял добре от проведеното лечение, състоянието му се подобрило,
оперативната рана била спокойна, афебрилен. При изписването си на 16.11.2011г. В.
бил в добро общо състояние, оздравял.
От
амбулаторен лист № 630 /10.05.2012г. се установява,че на К.С.В. е поставена
диагноза : парализа на Bell, с
обективно състояние, изгладена лява
назолабиална гънка, невъзможност да свири с уста хипалгезия за болка и допир,
ин парс зигоматикус син. Установено е умерено тежка увреда на букалния клон на
лицев нерв плюс зигоматичният клон плюс троичен нерв-с нарушена моторна и
сетивна функция.
По делото са представени 2 бр. рецепти за
предписани медикаменти на ищеца.
От
представения амб.лист № 1857/05.03.13г. се установява, че лицето е диагностицирано с увреждане на лицевия нерв,
неуточнено. Изписана му е терапия-контрактубекс – 3 опаковки, хепароидгел-2
опаковки, аугментин-1000 мг. една опаковка, милгама –амп.- 12 бр.
От Удостоверение № 5/05.03.2013г. изд.от
ЕТ“ИППМП“-д-р Ирина Иванова се установява, че ищецът е диагноцистиран с открита
рана на бузата и темпоромандибуларната област, увреждане на лицевия нерв,
аортит при болести, квалифицирани другаде.
От Удостоверение № 15/04.06.2013г. на ЕТ „
ИППМП“ –д-р Ирина Иванова, се установява, че К.В. е клинически здрав, не се
води на диспансерен учет с хронично заболяване и не употребява наркотици.
По
делото е назначена съдебно - икономическа експертиза, която съдът кредитира. В
експертното заключение вещото лице е посочило, че ищецът К. Вълев е постъпил по
спешност в ХО на 10.12.2011г. и е изписан от болничното заведение на
16.12.2011г. Таксата за болничен престой е в размер на 2 % от минималната
работна заплата на ден. От 01.09.2011г. минималната работна заплата е била 270
лв. и следователно размера на таксата за болничен престой на ден е в размер на
5,40 лева. Ищецът е пребивавал 6 дни в болничното заведение, за които е
заплатил потребителска такса 32,40 лева. Ищецът е направил разходи за
лекарствени средства в размер на 90,83 лева, като вещото лице изхождало от
цената на тези лекарства в аптека „Марешки“ в гр. Казанлък , предписани му от
д-р Ирина Иванова. Вещото лице е проверило цените на извършените манипулации-
превръзки на място в МБАЛ „д-р „Хр. Стамболски„ Казанлък, като цената на превръзка на рана е на стойност
10 лева, като за 15 дни правени превръзки, стойността на процедурите е в размер
на 150 лева. Вещото лице е дало
заключение за общата стойност на разходите по лечението, които възлизат на 273,
23 лева.
По делото е приета и съдебно - медицинска
експертиза с вх. № 7862/01.07.2013г. В заключението вещото лице е посочило, че
на ищеца В. била причинена порезна рана
в лявата лицева половина, с нарушаване на целостта на лявата лицева артерия и
със засягане на периферни клонове на левия лицев нерв. Налице било значително
кървене, но без опасност за живота му. В последствие на мястото на раната се е
оформил ръбец, който не причинявал обезобразяване, а грубоват козметичен
дефект. В областта на раната били налице множество нервни окончания, травмата била съпроводена с болки и страдания, които
били силни/ по скалата –слаби, умерени, силни, много силни, изключителни/ и
продължили около 3 седмици. След този срок ищецът изпитвал известен дискомфорт
в лявата лицева половина за срок от около 6 месеца. Според вещото лице към
настоящия момент не би следвало да са налице остатъчни явления, с практическа
стойност, като се изключи визуализацията на козметичния дефект. Възможно е
извършването на пластична операция, с вероятност от заличаване на последиците
от нанесена порезна рана, до степен на слабо изразен, фин ръбец, като
стойността на подобен род интервенции и пълен пакет възстановителни процедури
не би надхвърлила 4000 лева. Вещото лице посочило, че всеки случай е
индивидуален и точната стойност би могла да се установи след приключване на
всички процедури. Възможно е заличаване на белега до степен на ненарушаване на
естетиката. Непредприемането на непосредствени медицински действия, след
нараняването по заличаване на белега, в случая не оказва влияние върху степента на заличаване. При подобно нараняване спирането на
кървенето и възстановяване чрез шеф на целостта на тъканите е от спешен порядък.
Следващ етап на лечението е профилактика и борба с евентуална инфекция на
раната, което също е направено по
правилата на медицината. Последен етап се явява козметичната хирургична
колекция на образувания ръбец, след зарастване на раната. Последният етап не е
задължителен и се провежда в зависимост
от желанието на пациента. Лечението, което е проведено не е възпрепятствало
пълното заличаване на белега.
Вещото
лице по съдебно - медицинската експертиза в съдебно заседание даде обяснения,
че ръбеца е с тенденция за намаляване по размери и се очаква да изчезне след
време, но белега няма как да се заличи без намесата на пластичен хирург. Неприятният
визуален дефект е много по-малък, на база нанесената му рана. Раната зарастнала
за около 3 седмици, тъй като била в област богато инервирана.
Вещото
лице посочило, че е неизбежно
изтръпването и болката, като за отзвучаване на острия стадий са били нужни 6
месеца. Имало остатъчни възприятия, които с времето отзвучавали, но до края на
живота, можело да се усеща дискомфорт. Вещото лице е на мнение, че въпреки
операция от квалифициран пластичен хирург пак би останал белег, тъй като не
може да се очаква безръбово зарастване при такова нараняване на лицето. Вещото
лице посочило, че лечението е извършено правилно, механизма на нараняване е от
горе надолу, а не при случайно движение или замахване.
По делото
са разпитани свидетели, посочени от ищеца и от ответника. Свидетелят Иво Веселинова Василев, посочен от ищеца, даде
показания, че познава К. - от деца са приятели, не познава А.. За случая даде
следните обяснения: били на дискотека с К. и още двама техни приятели. А.К. бил
в заведението, видимо пиян. К. не употребявал наркотици и не бил под
въздействието на алкохол. Решили да си тръгват от дискотеката, свидетелят
вървял напред, а К. след него. Отвън бил А. , видимо пиян, на който охраната
два или три пъти му правила забележка в заведението.След като излезли А. отишъл
до К., заметнал с ръка, без да има общуване между тях, и му срязал бузата с нож. При второто
движение свидетелят видял ножа, като имало две бързи движения отзад и едно
отпред. В. бил порязан на лявата буза, изохкал и се хванал за бузата, която
обилно кървяла. Целият бил в кръв. А. избягал, след което Василев и В. се
качили в такси и отишли в бърза помощ . През това време в таксито В. бил целият
в кръв. Докторите го поели на носилка и му казали да изчака. В болницата дошъл
Кирил В.-брат на пострадалия. Оперирали ищеца и 6-7 дни бил в болницата.
Състоянието му било тежко, не можел да говори, да спи и се храни. Домашното му
лечение продължило повече от месец. Останал му голям белег на лицето.В началото
бил в депресия, хората му се подигравали и той си стоял в къщи. Свидетелят даде
показания, че К. не е имал пререкания с А.. През това време К. имал приятелка
на име –Мартина.
По
делото е разпитан свидетелят Румен Михайлов Раев- н-к на ХО в МБАЛ –Казанлък.
Свидетелят посочи, че работи на график, който включва и спешните случаи. На
10.12.2011г. – 6 ч. свидетелят бил извикан в спешна помощ. Пострадалият бил с
рана на лява лицева половина на лицето и бил на носилка. Кървенето на раната било от
артериален тип.Увредено общо състояние,пулсова чистота 105,кръвно 100/65 при
1.05 шоков индекс.Налице били клинични данни за шок от кръвозагуба.Порезвната
рана 10-
Свидетелят Кирил С.В., брат на ищеца, даде показания, че приятел на брат му
му позвънил и и той отишъл в „Бърза помощ”.Брат му бил проснат на легло и 4-5
човека се мъчили да спрат кървенето.Лекарите
се притеснявали,че не могат да го зашият,и го съветвали да го закарат в Пловдив.Д-р Раев като видял
раната не го пуснал,казал,че няма да
издържи до Пловдив, след което качили В. в операционната.Час-два продължила
операцията.След няколко часа пуснали свидетеля при брат му,който бил подут,не
можел да говори,6 дни лежал в болницата.Няколко вечери свидетелят спал при него,
бил депресиран, надут,не можел да се храни.Физиономията му била изкривена,постоянно
го боляло,не можел да се мръдне.Искал да му дават сокчета и вода.4-5 пъти ходил
да се превързва в „Бърза помощ”.Станал друг човек.Останал му видим траен
белег.Няколко месеца не излизал от къщи ,срамувал се от хората.Понастоящем бил
психически депресиран, не излизал, имало хора които го обиждали, като му казвали
“белязания”. Не се усмихвал вече ,както преди. Нервите на лицето му били
нарушени. Доколкото разбрал от брат му, докато се водело делото майката на А. предложила
на К. да му даде 500 лв., тъй като от
делото нямало да излезе нищо.
От показанията на свидетеля Димитър
Живков Добрев се установява, че познава А. от 10 години.Във въпросната вечер в
бар “Оргазъм” през м. декември 2011 год.
били заедно, свид. А. и още две момичета . А. не бил пиян. К.В. също бил в заведението. Добрев даде показания, че
не е забелязал същата вечер двамата да имат пререкания. Мартина,
приятелката на К., е имала отношения с А..
Свидетелят излязъл няколко минути след А.
от заведението с момичетата. А. бил вън и
се прибрал със свид. Добрев. Свидетелят не е виждал нож,нито кръв. Видял, само че има
струпване на хора ,никой не е викал за помощ и не е крещял. Не е забелязал А.
да е имал проблеми с охраната на заведението.
От показанията на свидетеля Владимир
Веселинов Г., се установи, че той познава
А. от училище, приятели са. Чул за инцидент между А. и К.. А. му е споделял, че
е ходил при К.,чувствал вина и имал
угризения. Преди това не е чувал за пререкания между тях.А. искал да помогне на К. след инцидента,но последният му е
отказал.Свидетелят знае за това от А..
От показанията на свид. Я.Д.Н. , който е бил в
процесната вечер с К.В., се установява,
че към 05.00 ч. след полунощ решили да си тръгват от бар „Оргазъм“, като на
излизане Алекс бил на пейката, извън заведението, като ги видял слязъл от
пейката, извадил ножа и срязал Красьо по бузата. Красьо не бил провокирал Алекс
с нищо.Същите показания даде и свид. Е.П., а именно : Алекс бил на пейката, скочил от пейката и
тръгнал към Красьо, след което Красьо започнал да бяга към математическата
гимназия и си държал бузата. След инцидента извикали свидетелите Н. и Петров в полицията за
разпознаване и за даване на показания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове за присъждане
обезщетение на ищеца за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени
от ответника в резултат на лека телесна повреда с правни основания чл. 45 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно
чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като съгласно ал.2 на същата разпоредба вината се предполага до
доказване на противното.
За да се
уважи иска по чл.45 от ЗЗД следва ищецът да докаже елементите от фактическия
състав на деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се в действие
или бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения вследствие на
това поведение, наличието на причинна връзка между деянието и вредата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая
разпоредбата е приложима по делото, тъй като въпреки, че не е налице влязла в
сила присъда е налице друго влязло в сила решение на наказателен съд по същия
спор, на същото основание и между същите страни, т. е. налице е задължително произнасяне на
наказателен съд относно това, дали ответникът К. виновно е причинил
противоправното деяние, признато за престъпление. Влязлата в сила присъда е
задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено, неговата противоправност и вината на дееца и тогава,
когато ответникът е бил освободен от наказателна отговорност/арг. от решение № 237 от 7.X.1988 г. по гр. д.
№ 190/88 г., I г. о на ВС на НРБ/. Следователно по настоящото производство се
установи, че ответника К. на 10.12.2011г. е осъществили виновно противоправно деяние спрямо ищеца В.. Ответникът, комуто е
доказателствената тежест, не ангажира доказателства за твърдението си, че инцидентът е резултат от провокация от страна
на ищеца спрямо ответника. Напротив от показанията на св. Василев се установи,
че ищецът в процесната вечер не е употребявал алкохол, а по принцип не
употребява наркотици. В същото време
ответникът бил видимо пиян. От показаниета на св. Василев , Н. и С. се
установи, че ответникът отишъл до К. и без да има общуване между тях му срязал
бузата с нож. Свидетелят Добрев, посочен от ответника също спомена, че
процесната вечер страните по делото не са имали пререкания. Било му е известно,
че Мартина, приятелката на К., имала
отношения с А.. Свидетелят не е видял А.
да замахва с нож към К.. Свидетелските показания на Владимир Г. съдът не обсъжда, тъй като
те не пресъздават лични възприятия, а пресъздават казаното му лично от ответника А..
По
отношение на иска за присъждане в полза на ищеца обезщетение за имуществени
вреди от 200 /двеста/ лева, представляващи разходи за
лекарствени средства,медикаменти и превързочни материали, ведно със законната
лихва от датата на увреждането-10.12.2011г. съдът
намира следното:
В тежест на
ищеца е да установи настъпването на имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи във връзка с лечението, както и причинната връзка между
деянието и тези вреди.
По делото се
установи, че след инцидента ищецът е пребивавал
6 дни в болнично заведение, за което е следвало да заплати болнична
такса в размер на 32, 40 лв. / съгласно
свидетелските показания и приетото от заключението по съдебно – икономическата
експертиза/. Св. д-р Румен Раев даде
следните показания: „ пациентът остана 6
дни в отделението за следоперативно лечение по време, на което освен
медикаментозно лечение се правят и превръзки …Между 6-8
превръзки се налагат след това“. С оглед заявеното от д- р Раев
съдът приема за доказано твърдението на
ищеца, че е заплащал 14 броя превръзки, шест по време на престоя си в
болничното заведение и осем след това. Съгласно експертното заключение цената
на манипулацията – превръзка на място е
с цена 10, 00 лв.. Разходите, които ищецът е сторил са в размер
на 140 лв.
Недоказани
останаха твърденията на ищеца, че е сторил разходи за закупуване на лекарства във връзка с
лечението му. Действително лекуващият лекар му е предписал терапия-контрактубекс
– 3 опаковки, хепароидгел-2 опаковки, аугментин-1000 мг. една опаковка, милгама
–амп.- 12 бр.. По делото, обаче не се събраха доказателства В. да е закупил
тези лекарства.
С оглед
изложеното искът за имуществени вреди
следва да бъде уважен за сумата от 172, 40 лв., а за остатъка до 200 лв., като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.
45 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди настоящият състав намира следното:
Безспорно се установи, че след
противоправното деяние, извършено от
ответника К. на 10.12.2011г.
ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. От
представените по делото писмени
доказателства - медицинска документация
и заключението на експерта по съдебно –
медицинската експертиза и свидетелските показания се установи, че на
горепосочената дата ищецът бил приет в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“
гр. Казанлък с порезна рана в лявата лицева половина, с нарушаване на целостта
на лявата лицева артерия и със засягане на периферни клонове на левия лицев
нерв. Налице било значително кървене, но без опасност за живота му. Кървенето на раната било от
артериален тип. Налице били клинични данни за шок от кръвозагуба. Това
състояние наложило задължително спешно оперативно лечение, което включвало намиране
и легиране на лицевата артерия в ляво, възстановяване на поразените мускулни
групи и кожна пластика. Не повече от 1 час продължило оперативното действие. Пациентът
останал 6 дни в отделението за следоперативно лечение по време, на което освен
медикаментозно лечение са му правени и
превръзки. Между 6-8 превръзки се наложило да се правят след това.
Причинената на ищеца лека телесна повреда няма как да не доведе до дискомфорт в
ежедневието му, изпитване на морални страдания от случващото се с него,
психически шок и физическа болка. Така причинените на ищеца неимуществени вреди са
резултат от престъпното деяние, съставляващо непозволено увреждане по смисъла
на чл.45 от ЗЗД и престъпление по чл.131
ал.1 т.12, предл. III-то, във
връзка с чл.130 ал.1 от НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите и
деянието, доколкото същите са настъпили единствено вследствие на нанесената
порезна рана на лицето.
Касателно размера на неимуществените
вреди, съдът намира следното: Според ППВС № 4 /
Обезщетенията
следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 10.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 293, 31 лв. за
адвокатско възнаграждение, изчислени съответно на уважения размер на исковете.
В полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
процесуално представителство съгл. чл. 38, ал.2от ЗА. Съгласно чл. 7 , ал.2,
т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът определя възнаграждение в размер на 578 лв.. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски за адвокат в размер на 389, 63 лв..
В тежест на
ответника следва да се присъди държавната такса за настоящото производство на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, възлизаща на сумата от 150 лв..
Водим от гореизложеното, КРС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 45 ЗЗД, А.И.К., с ЕГН **********, с местожителство:*** ДА
ЗАПЛАТИ на К.С.В., с ЕГН **********, съдебен адрес за призоваване и съобщения:
гр. Пловдив, адв. Я.С. сумата от 172, 40
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, сторени разходи за лечение
за престоя в болницата и направени превръзки в резултат на причинено непозволено увреждане, извършено на 10.12.2011г. в гр. Казанлък, ведно със
законната лихва от датата на увреждането-10.12.2011г.
до окончателното изплащане на сумата, като иска за
разликата над 172, 40 лв. до пълния предявен размер от 200 лв., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52, ал.1 от ЗЗД, А.И.К., с
ЕГН **********, с местожителство:*** ДА ЗАПЛАТИ на К.С.В., с ЕГН **********,
съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. Пловдив, , адв. Я.С. сумата от 2
500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - физически и
психически болки и страдания, причинени от непозволено увреждане, извършено
на 10.12.2011г. в гр. Казанлък и изразяващо
се в нанесена лека телесна
повреда, изразяваща се в порезна рана на лицето с прерязване на артерия
фациалис, ведно от със законната лихва от датата на увреждането-10.12.2011г. до окончателното
изплащане на сумата, като иска за
разликата над 2 500 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на осн чл. 78, ал.1 от ГПК, А.И.К., с ЕГН **********, с местожителство:*** ДА
ЗАПЛАТИ на К.С.В., с ЕГН **********, съдебен адрес за призоваване и съобщения:
гр. Пловдив, адв. Я.С. направените по делото
разноски в размер на 293, 31 лв. за адвокатско възнаграждение, изчислени съответно
на уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА, на осн чл. 78, ал.3 от ГПК, К.С.В., с ЕГН **********, съдебен адрес за
призоваване и съобщения: гр. Пловдив, адв. Я.С. ДА ЗАПЛАТИ на А.И.К., с ЕГН **********,
с местожителство:***, направените по делото разноски в размер на 389, 63 лв., съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА А.И.К., с ЕГН **********, с
местожителство:*** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
РС-Казанлък държавна такса в размер на 150 лв..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: