№ 353
гр. Видин, 09.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320100120 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на И. В. К. от гр. ******, чрез А. А. против
МБАЛ „Света Петка“ АД – Видин, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск.
Претенциите на ищцата произтичат от възникнало трудово правоотношение с
ответника. Посочва се, че ищцата е работила при ответника на длъжност „санитар” в
Спешно приемно отделение. На ищцата било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, което било отменено с решение № 294/13.06.2022г. по гр.д. № 192/2022г. по
описа на Районен съд – Видин, потвърдено с решение № 187/16.11.2022г. по в.гр.д. №
263/2022г. по описа на Окръжен съд – Видин, последното недопуснато до касационно
обжалване пред ВКС. Съгласно посочените решения, уволнението на ищцата е признато за
незаконно и същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
Посочва се в исковата молба, че със Заповед № РД-00-4200 от 28.12.2023г. на
изпълнителния директор на ответника, връчена на ищцата на същата дата, тя е била
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, но последната не е пожелала да се
върне на работа и поради това трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.
325, т. 2 от КТ със Заповед № 110/28.12.2023г. Посочва се също, че времето от уволнението
до възстановяването й на работа е било зачетено за трудов стаж.
Твърди се в исковата молба, че съгласно трудовия договор, ищцата има право да
ползва платен годишен отпуск от 20 дни, както и допълнителен такъв от 8 дни. През времето
от 13.12.2021г. – датата на дисциплинарното уволнение до 28.12.2023г. – датата на
възстановяването й на работа и на прекратяване на трудовия договор, ищцата не е ползвала
платен годишен отпуск, поради което й се дължи парично обезщетение.
1
Иска се от съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата в размер на 1800.00 лева, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска в съда до окончателното плащане.
По искане на ищцата с протоколно определение от 20.05.2024г. съдът е допуснал
увЕ.чение в размера на обезщетението, което да се счита за сумата от 2016.09 лева.
Ответникът в срока за отговор е оспорил основателността на исковата претенция
поради извършено плащане. Представил е писмени доказателства за плащане на ищцата на
сумата от 2016.90 лева – обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е гр.д. № 192/2022г. по
описа на Районен съд – Видин, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Не е спорно, че страните са се намирали в трудово правоотношение като ищцата е
работила на длъжност „санитар“ в отделение по Спешна медицина при ответника до
13.12.2021г., когато със Заповед № РД-11-119/13.12.2021г. на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал.
1, т. 3 и чл. 187, т. 3 и т. 9 и т. 10 от КТ, а със Заповед № 82/13.12.2021г. е прекратено
трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Ищцата е оспорила заповедите за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
и за прекратяване на трудовото правоотношение като е предявила искове за незаконно
уволнение пред съда. С решение № 294/13.06.2022г. по гр.д. № 192/2022г. по описа на
Районен съд – Видин, потвърдено с решение № 187/16.11.2022г. по в.гр.д. № 263/2022г. по
описа на Окръжен съд – Видин, последното недопуснато до касационно обжалване,
уволнението на ищцата е признато за незаконно и горепосочените заповеди са отменени.
Ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и й е присъдено
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Със Заповед № РД-00-4200 от 28.12.2023г. на изпълнителния директор на
ответника, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, но поради
неявяване на работа в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, трудовото й правоотношение е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1 , т. 2 от КТ със Заповед № 110/28.12.2023г.
От представеното платежно нареждане от 13.02.2024г., е видно, че ответникът е
заплатил на ищцата сумата от 2016.09 лева – обезщетение за неползван платен годишен
отпуск. Въпреки това, ищцата е направила искане за назначаване на ССчЕ, по която вещото
лице е потвърдило дължимият размер на обезщетението за неползван платен годишен
отпуск, както и че същият е платен на ищцата на 13.02.2024г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира предявеният иск за
2
неоснователен поради извършено в хода на делото плащане от ответника. С оглед на това
исковата претенция ще следва да бъде отхвърлена.
Спорът е по разноските на ищеца и дали ответникът е станал повод за завеждане на
делото. Видно е, че исковата молба е входена в съда на 16.01.2024г. Съобщението до
ответника с препис от исковата молба е изготвено на 12.02.2024г. и е получено от ответната
страна на 14.02.2024г. Плащането на процесната сума е извършено на 13.02.2024г. – след
завеждане на исковата молба в съда и един ден преди получаване на книжата по делото от
ответника. Настоящият съдебен състав намира, че ответникът е станал причина за водене на
делото и дължи разноски на ищцата за адвокатско възнаграждение независимо че е
извършил плащане преди получаване на книжата по делото. Това е така, защото към
момента на извършване на плащането, делото вече е било образувано в съда и съобщението
до ответника с препис от исковата молба и доказателствата е било изготвено и изпратено.
Освен това, за ответника е било известно, че при прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата със Заповед № 110/28.12.2023г., същият дължи обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, което намира своето основание в чл. 224, ал. 1 от КТ.
Евентуална покана за плащане на това обезщетение от ищцата до ответника преди
завеждане на делото не би била основание за изискуемост на вземането, а само би имала
значение за заплащане на лихва за забава. С оглед на това, настоящият съдебен състав
приема, че на ищцата се дължат разноски по производството за платено адвокатско
възнаграждение.
Съдът дължи произнасяне по възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съобразно изричните
разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. , постановено по преюдициално
запитване, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и необходимостта от присъждане
на разноски, не са обвързващи за съда. В случая съобразявайки действителната правна и
фактическа сложност на делото и направеното от ответника възражение, следва да се
приеме, че същото е частично основателно, тъй като посоченото адвокатско възнаграждение
трябва да съответства на правната и фактическа сложност на делото и да е в един разумен
размер. Съдът приема, че съответстващият размер на адвокатското възнаграждение в
конкретния случай е 400.00 лева. С оглед на изложеното, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, на основание чл.78,
ал. 1 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 359 от КТ, ответникът следва да понесе
разноски за държавна такса в размер на 80.64 лева.
Разноските за вещо лице следва да останат в полза на бюджета поради това, че
ответникът не е станал причина за назначаване на поисканата от ищеца експертиза, а
ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1,
т. 1 от ГПК.
Воден от горното , Съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. В. К. с ЕГН ********** от гр. ****** със съдебен
адрес: гр. ******, ул. ****** против МБАЛ „Света Петка“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Цар Симеон ВЕ.ки № 119 иск за заплащане
на сумата от 2016.09 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда
до окончателното плащане поради извършено плащане.
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Петка“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. Цар Симеон ВЕ.ки № 119 да заплати на И. В. К. с ЕГН
********** от гр. ****** със съдебен адрес: гр. ******, ул. ****** сумата от 400.00 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Петка“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. Цар Симеон ВЕ.ки № 119 да заплати по сметка на съда сумата от
80.64 лева - държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4