Р Е Ш
Е Н И Е № 999
гр.
Пловдив, 19.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 27.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13793 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от А.М., ЕГН ********** срещу „Макс Колект“ ООД, с която е предявен иск за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на
645.54 лева – главница по договор за потребителски кредит № ****, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 16.10.2017 г. до окончателното погасяване, 267.34 лева –
непогасен остатък от договорна лихва за периода 26.04.2013 г. до 25.04.2014 г.,
558.44 лева – лихва за просрочие върху дължимата главница, равняваща се на
законната лихва плюс 15 процентни пункта годишно за периода 26.04.2014 г. до
10.10.2017 г., 29.43 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
10010/18.10.2017 г. по реда на чл.410 ГПК и изпълнителен лист № **** г. по
ч.гр.д. № 16446/2017 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп. д. № *** г. по описа на **** с район на действие – ОС – Пловдив
на **** г. В исковата молба се излагат твърдения, че посочените вземания са
погасени по давност на **** г. след издаване на изпълнителния лист, като през
този период давността не е спирана и прекъсвана.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество. Счита иска за допустим. Недопустима била По основателността на иска, счита същия за
неоснователен. Твърди се, че давността е прекъсната на 06.10.2015 г., когато ищцата
е направила погасяване на част от дълга. Наред с това счита, че с издаването на
заповед за изпълнение на процесното вземане е прекъсната давността и от тогава
е започнала да тече нова 5 годишна давност. Иска се отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
За да бъде
допустим така предявения иск по чл.439 ГПК е необходимо претенцията на ищеца да
се основава на факти и обстоятелства настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение. Такива факти са изложени, а именно настъпила погасителна давност
на вземането предмет на заповедта за изпълнение след влизане в сила на същата.
Между страните няма спор, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена за
процесните вземания е влязла в сила най-късно на 15.11.2017 г. – датата, на
която е издаден изпълнителния лист. Няма данни срещу същата да е подавано
възражение по чл.414 ГПК или по чл.423 ГПК, такива твърдения липсват от
ответника. Предвид което съдът приема, че искът е допустим.
По същество:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в
т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона
погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е
да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на
предвидения в закона давностен срок. Ответникът следва да докаже също, че е
надлежен кредитор по задължението, наличието на облигационно отношение между
ищеца и цедента и прехвърлянето на вземането с договор за цесия.
Между страните не се спори, че срещу ищеца в полза на ответника е издадена заповед за
изпълнение № **** г. по реда на чл.410 ГПК и изпълнителен лист № **** г. по ч.гр.д. № 16446/2017 г. по описа на ПРС,
по който е образувано изп. д. № **** г. по
описа на ***** с район на действие – ОС –
Пловдив. Няма спор, че ищцата е сключила договор за кредит № **** с ****,
вземанията , по който са прехвърлени на ответника.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича
от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна
погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този
смисъл Решение
№261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.
В исковата молба
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност в периода след издаване на
изпълнителния лист до образуване на изпълнително дело, предвид което съдът
следва да прецени дали е изтекла давността за вземанията предмет на
изпълнителния лист за периода от настъпване на падежа им до образуване на
изпълнителното дело.
Видно от договор за потребителски кредит № № **** г., сключен от ищцата с „Терра
Кредит“ ООД /л.7/, за вземанията, по който е издаден процесния
изпълнителен лист, крайния падеж на задълженията е 25.04.2014 г. Погасителната
давност за вземанията за главница, ако давността не бъде спряна или прекъсната
изтича на 26.04.2019 г.
Ответникът навежда доводи, че
давността е прекъсната с извършено от ищцата на 06.10.2015 г. плащане по
договора за кредит. В тази връзка, обаче, липсват доказателства за извършено
плащане, в това число в какъв размер и кои вземания са погасени с него. Дори и
да се приеме, че ищцата е извършила плащане по договора за кредит на сочената
дата, не се доказва, че с него са погасени вземания по издадения изпълнителен
лист. Наред с това, съдът приема, че дори и да е имало плащане на 06.10.2015
г., то касае погасяване на вземания, необхванати от издадения изпълнителен
лист, доколкото същият е издаден по ч.гр. дело, образувано 2017 г. – след
твърдяното плащане и не прекъсва давността за вземанията, предмет на издадения
изпълнителен лист.
На следващо място съдът не
споделя доводите на ответника, че погасителната давност за процесните вземания
е прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
16446/2017 г. на ПРС. Следва да се посочи, че в ГПК заповедното производство не
е приравнено с исковото, то е част от изпълнителния процес. Заповедта за
изпълнение не формира сила на пресъдено нещо, както решенията, тя се ползва
единствено с изпълнителна сила, поради което не може да по аналогия да се
прилага разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е Определение № 334 от 24.04.2019
г. по гр.д. № 281/2019 г. III ГО. В контекста на горното са и
мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК.
Заповедта за изпълнение и/или
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е предвидена в чл.116 ЗЗД,
като действие, водещо до прекъсване на давността. Заявлението не е иск, нито е
и действие по изпълнението, което да формира изпълнителен способ. Заявлението
прекъсва давността, ако е предявен иск по чл.422 ГПК и ако същия бъде уважен,
ако такъв не е предявен, давността не се счита прекъсната.
С оглед изложеното съдът намира,
че ответникът не доказа, че за периода от 25.04.2014 г. до 25.04.2019 г. вкл.
са предприети действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на
вземането за главница по издадения изпълнителен лист и давността за него е
изтекла безпрепятствено на 26.04.2019 г., преди образуване на изпълнителното
дело.
На основание чл.119 ЗЗД с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания. В тази връзка погасени по давност са и вземанията за
възнаградителна и наказателна лихва, представляващи акцесорни вземания,
произтичащи от главницата, като и за тях ищецът се позовава на изтекла давност
след влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителния
лист.
По отношение на разноските, съдът
споделя възражението на ответника, че това вземане, представлява самостоятелно
такова, независимо от главното и не произтича от него, по смисъла на чл.119 ЗЗД. Вземането за съдебни разноски се урежда в процесуалния закон и не е част
от спорното право. Задължението за разноски не попада и в изключенията по
чл.111 ЗЗД, за които е предвидена кратка 3-годишна давност. Поради изложеното
то се погасява с изтичане на 5-годишна давност, съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД. В този смисъл е Определение № 538 от 17.06.2016 г. по гр.д.
№ 2367/2016 г. III ГО на ВКС.
От издаване на заповедта за
изпълнение 18.10.2017 г. и връчването й на длъжника 23.10.2017 г. до образуване
на настоящото производство, включително до приключване на съдебното дирене
погасителна давност за разноските по издадения изпълнителен лист не е
настъпила. Искът в тази част е неоснователен.
Предвид изложените съображения
искът се явява доказан и основателен единствено за недължимост на сумата в
размер на 645.54 лева – главница по
договор за потребителски кредит № ****, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 16.10.2017 г. до
окончателното погасяване, 267.34 лева – непогасен остатък от договорна лихва за
периода 26.04.2013 г. до 25.04.2014 г., 558.44 лева – лихва за просрочие върху
дължимата главница, равняваща се на законната лихва плюс 15 процентни пункта
годишно за периода 26.04.2014 г. до 10.10.2017 г. и ще се уважи. За недължимост на
разноските в размер на 29.43 лева –
държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение, искът като неоснователен ще се
отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и право на
разноски се пораждат и за двете страни, който са направили своевременно искане
в тази насока.
Ищецът доказа следните разноски 52.20 лева
– държавна такса, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще му се присъди сума в
размер на 42.65 лева, съразмерно с
уважената част от претенцията.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.57/,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ от адв. С.М. по
реда на чл.38 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не
по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. ****** в размер на 356.05
лева, от която сума, с оглед уважената част от претенцията, ще се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 290.91
лева.
Ответникът доказа разноски в размер на
500 лева – платено адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил своевременно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Съдът
намира, същото за основателно, доколкото делото не е с фактическа и правна
сложност, приключи в едно съдебно заседание, предвид което съдът намира, че
следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение на ответника до минимума,
предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а
именно до 356.05 лева, от която сума, съразмерно с отхвърлената част от иска ще
се присъди на ответника сума в размер на 65.14
лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Макс Колект” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***** сумата в размер на 645.54 лева – главница по договор за потребителски кредит № 1030419, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 16.10.2017 г. до окончателното погасяване, 267.34 лева
– непогасен остатък от договорна лихва за периода 26.04.2013 г. до 25.04.2014
г. и 558.44 лева – лихва за просрочие върху дължимата
главница, равняваща се на законната лихва плюс 15 процентни пункта годишно за
периода 26.04.2014 г. до 10.10.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № ***** г. по реда на чл.410 ГПК и
изпълнителен лист № **** от 15.11.2017 г. по ч.гр.д. № 16446/2017 г. по описа
на ПРС,
като погасени по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска
в частта за признаване за установено, че А.М., ЕГН ********** не дължи на „Макс Колект” ООД, ЕИК **** сумата в размер на 29.43 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение № **** г. по реда на чл.410 ГПК и изпълнителен лист № ***** г. по ч.гр.д. № 16446/2017 г. по описа на ПРС, поради погасяване по давност,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Макс Колект” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на А.М., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата в размер на 42.65 лева – разноски в производството, съразмерно с уважената
част от претенцията.
ОСЪЖДА „Макс Колект” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на адв. С.П.М., с личен № *****, вписана в
АК – П. сумата в размер на 290.91 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, съразмерно с
уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА на
А.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Макс Колект” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** сумата в размер на 65.14 лева – разноски в
производството, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
Вярно с
оригинала.
Р.М.