№ 84
гр. гр.Велинград, 31.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Частно наказателно
дело № 20225210200106 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 244, ал. 5 НПК
Образувано е по жалба на КР. В. З., чрез адв. Б. АК Пловдив, срещу
Постановление на РП Пазарджик ТО Велинград от 15.03.2022 г. за частично
прекратяване и спиране на наказателно производство по ДП вх. №
1213/2019г. по описа на РП Пазарджик ТО Велинград и № 29/2020г. по описа
на ОСлО в ОП Пазарджик, на осн. чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. чл. 25, ал.1,
т. 6 НПК. Твърди се, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено
при неизяснена фактическа обстановка и едностранчив анализ на събраните
доказателства. Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото с
указания за прилагане на закона.
По делото няма привлечено като обвиняем Л..
Съдът като се запозна със съдържанието на обжалвания акт, счита, че
макар в постановлението да е посочено, че е едновременно за частично
прекратяване и спиране на наказателното производство, прокурорът се е
произнесъл с постановление за спиране на наказателното производство. Това
е така понеже съгласно ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г.
ОСНК, не се съставя постановление за частично прекратяване на
обвинението, когато на досъдебното производство се разкрият основания да
се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, или да се включат в обвинението
нови престъпления или нови лица.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 244, ал. 5
НПК, от легитимирана страна-пострадало от престъпление Л..
Като се запозна с доказателствата по делото, съдът установи следното:
Наказателното производство е образувано, за това че на 05.10.2019 г.
във Велинград, на КР. В. З. от гр. Велинград е причинена средна телесна
1
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасна за
живота-престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 НК.
За да постанови обжалвания акт, прокурорът е приел, че от събраните
по делото доказателства се установява, че причинените телесни увреждания
на пострадалия К.З. са резултат на нанесен побой над пострадалия, които по
медикобиологичен признак следва да се квалифицират като лека телесна
повреда по чл. 130, ал. 1 НК, което престъпление се преследва по тъжба на
пострадалия. Позовал се е на заключението на изготвената на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза. Изложил е съображения, че не
са наЛ. хулигански подбуди за извършване на деянието, тъй като
пострадалият З. пръв започнал да бие без причина. Посочил е, че твърденията
на пострадалия за отправени към него закани, както и почти всички негови
твърдения, не се потвърждават от събраните по делото доказателства, поради
което остават изолирани.
Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебното
производство доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 04.10.2019 г. късно вечерта, свидетелите К.З. и Валентин Ш. били в
дома на З. в кв. Каменица на гр. Велинград. На 05.10.2019 г. след полунощ,
решили да се поразходят от кв. Каменица, до кв. Лъджене в гр. Велинград.
Близо до ресторант „Рибката“ в кв. Каменица срещнали Г.Т. и Н.С., които
отивали да си купят бира от денонощния магазин. Сторило им се, че с тях
върви и трето, непознато за тях Л., на видима възраст около 40-50 години. В
този момент на улицата нямало други хора.
Разминавайки се, С. ги попитал дали търсят „трева за пушене“. З.
отвърнал, че не търсят, избутал С. по рамото и го ударил с юмрук по Л.то, по
устатата. За да защити С., Т. ударил с ръка З.. З. понечил да му отвърне, но Т.
извадил метална палка, която носил в себе си. Виждайки палката, З. побягнал
към дома си. Т. се затичал след него. След тях тръгнали С., Ш. и непознатия.
Г.Т. настигнал и ударил в областта на главата отзад с палката К.З., който
паднал на земята по Л.. След това го ритнал няколко пъти в областта на
тялото и крайниците. Непознатия също поискал да удари З., но Т. му казал да
не се меси и той си тръгнал. Пристигналият по-късно Н.С. започнал да псува
К.З.. По време на нанасяне на ударите пострадалият не е изпадал в
безсъзнание.
След като пристигнал и В.Ш., Т. оставил З.. Ш. изпратил до дома му
пострадалия.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, на
пострадалия са причинени травматични увреждания, изразяващи се в
контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на дясната
слепоочна теменна област с дължина 4 см. на 3 см., кръвонасядания на тялото
и крайниците. Контузията на главата с мозъчно сътресение, протекло със
степенно разстройство на съзнанието-зашеметяване, обърканост, сънливост,
но без пълна загуба на съзнание до степен комоционна кома, са причинили на
2
пострадалия КР. В. З., временно разстройство на здравето неопасно за
живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Останалите травматични увреждания
и кръвонасядания са причинили на пострадалия К.З. болка и страдание по
смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът споделя изводите
на прокурора, че няма данни за извършено престъпление от общ характер.
Същите са формирани при напълно изяснена фактическа обстановка и
всестранно проведено разследване за установяване на обективната истина.
Извършени са всички възможни действия по разследването. Събрани са
необходимите доказателства. Изпълнени са указанията на съда за
отстраняване на противоречията в показанията на свидетелите чрез
провеждане на очни ставки. Изложени са фактически и правни съображения.
Нанесените на пострадалия травматични увреждания по главата и
тялото са причинили лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК,
което престъпление са преследва по тъжба на пострадалия, съгласно чл. 161,
ал. 1 НК. При формиране на този извод прокурорът се е позовал на
медицинската експертиза, установяваща характера на телесните увреждания.
Съдът споделя изводите на прокурора, че няма данни за наличието на
хулигански подбуди при причиняване на телесните увреждания. Целта на
извършителя не е била да покаже, че не е обвързан с нормите на обществото.
Установи се по делото, че нанесените удари са ответна реакция на отправен
първоначално удар от пострадалия на свидетеля Н.С.. В тази насока съдът
кредитира дадените първоначално и при проведените очни ставки показания
на свидетелите Г.Т., Н.С. и В.Ш., които са непротиворечиви в тази част. Тези
показания не се опровергават от показанията на З., който на очните ставки не
отрече, че пръв е нанесъл удар на С.. Ето защо съдът намира, че деянието е
извършено по личен мотив.
При анализ на събраните доказателства, съдът намира, че няма данни за
извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Основният признак на
престъплението хулиганство са непристойните действия, които са
неприлични, безсрамни, изразяващи се в буйстване, ругатни, псувни и други
скандализиращи прояви, каквито не се наблюдават в конкретния случай.
Отправените удари и псувни към пострадалия се в резултат на възникнал
личен конфликт между него Н.С. и Г.Т..
От събраните по делото доказателства не се установяват данни за
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. За осъществяването му се изисква
единствено изразяване с думи или действия на закана с убийство спрямо
пострадалия, която закана да е възприета от него и обективно би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. За това се преценява с
оглед не само на словесните изрази, но и конкретната обстановка – време,
място, начин на изразяване на заканата, присъствието на други лица и др. От
субективна страна деецът трябва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя
е възприета от заплашения като действителна заплаха. Затова, не е
3
необходимо Л.то действително да се е изплашило, а да са наЛ. данни, че
заканата е възможно да бъде осъществена. За съставомерността на деянието е
достатъчно психическото състояние на дееца само да обуславя вероятност от
пораждане на решение за осъществяването на заканата и бъдещо
предприемане на действия за изпълнението му.
Нанесените на пострадалия телесни увреждания и конкретната
обстановка, при която е станало това не налагат извод за осъществен състав
на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. Не се установи, че З. е удрян
едновременно от свидетелите Т., С. и непознатото Л., че са му отправяни
закани, че ще го пребият, че непознатият да го е заплашвал с нож, в каквато
насока са показанията му, дадени при разпита на 15.05.2020 г.. Тези показания
се опровергаха от показанията на свидетелите Г.Т., Н.С. и В.Ш. при
проведените очни ставки, поради което останаха изолирани. Свидетелите Т.,
С. и З. непротиворечиво установиха, че единствено Т. е удрял З..
Не се установи нанесените удари да са се отличавали със сила и
интензивност, видно по травматичните увреждания от приложените
медицински документи.
По тези съображения, изводите на прокурора за наличие на данни за
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, са правилни и
законосъобразни. Същите са постановени при напълно изяснена фактическа
обстановка, след извършване на всички възможни действия по разследването.
Други не е възможно и не е необходимо да бъдат извършвани.
Доколкото всички разпитани свидетели очевидци заявяват, че не
познават Л.то, което се е намирало на мястото, където е извършено деянието,
самоличността му не може да бъде установена с гласни доказателства.
Предвид изминалия период от повече от две години от извършването на
деянието, установяването на намиращи се в близост записващи устройства и
извличане на информация от тях, би било безрезултатно. Освен това в
конкретния случай това не и необходимо, доколкото, както се посочи по-горе
свидетелите Т., С. и Ш. единодушно заявиха, че непознатия не се е намесвал в
конфликта и не е удрял или заплашвал З..
Поради гореизложеното, съдът намира, че Постановление за спиране на
наказателно производство от 15.03.2022 г. по ДП вх. № 1213/2019г. по описа
на РП Пазарджик ТО Велинград и № 29/2020 г. по описа на ОСлО в ОП
Пазарджик, следва да се потвърди.
По изложените съображение и на основание чл. 244, ал. 5 НПК,
настоящият състав на Районен съд Велинград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 15.03.2022 година Районна
прокуратура Пазарджик, ТО Велинград, с което на основание чл. 244, ал. 1, т.
1 НПК, във вр. чл. 25, ал., т. 6 НПК и чл. 81 НПК е спряно наказателното
4
производство по досъдебно производство № 1213/2019 година по описа на РП
Пазарджик, ТО Велинград и № 29/2020 година по описа ОСлО в ОП
Пазарджик.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен
съд.
Да се съобщи за определението на жалбоподателя.
Препис от определението, ведно с делото, да се изпрати незабавно на
Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5