Решение по дело №16036/2019 на Районен съд - Пловдив

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

№261542                                 21.05.2021 г.                                           гр. Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV- ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

при участието на секретаря: Катя Янева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16036  по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба ищецът „К.А. 2019“ ООД е предявил срещу П.Г.Б. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4 000 лева- главница по  сключен между страните Договор за заем от 10.05.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 03.10.2019г./ до окончателното й изплащане.  

В исковата молба и уточнението към нея от 13.01.2021г. / л. 94 от делото/ се излагат съображения, че между страните е сключен устен договор за заем от 10.05.2019г., по силата на който ищецът е предал на ответника сума в размер от 4000 лв. Паричната сума е предадена на същата дата / 10.05.2019г./, като уговорката между страните е била длъжникът да върне сумата в срок от два месеца от получаването й- тоест, сумата е следвало да бъде върната на 10.07.2019г. Между страните не са договорени лихви и неустойки. Предвид изложеното, претендира се горепосочената сума. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата заявява, че сума в размер от 4000 лв. никога не й е предавана от ищцовото дружество. Предвид това, акцентира се върху обстоятелството, че не е възникнало и заемно правоотношение. Ответницата изтъква, че доколкото претендираният от ищеца договор за заем никога не е възниквал в правния мир, то и предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.

Преди да се пристъпи към обсъждане на настоящия спор по същество, съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че с Определение № 262997/ 06.11.2020г., постановено по делото, потвърдено с Определение № 260783/ 16.12.2020г., по ч.гр.д. № 3027/20г., по описа на ОС- Пловдив, производството по настоящото дело е частично прекратено досежно претенцията с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предвид това, предявен в рамките на настоящото производство следва да се счита единствено искът с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да заплати на ищеца сума в размер от 4000 лв., представляваща предадени в заем парични средства по силата на устен договор за заем, сключен на 10.05.2019г.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В конкретния случай, ищецът твърди, че между страните е сключен устен договор за заем от 10.05.2019г., по силата на който ищецът е предал на ответника сума в размер от 4 000 лв. ( предвид изричните твърдения на ищеца, обективирани в молба от 13.01.2021г.- л. 94 от делото ).

Договорът за заем по дефиниция е реален договор, поради което следва да се установи при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че фактически е предал на длъжника- ответник договорената между тях сума, като последният е поел задължение да я върне. При изрично разпределена тежест за доказване на посоченото обстоятелство с доклада по делото ( л. 44 ), ищецът не установи да е предал парична сума на ответницата ( в какъвто и да било размер ). Доколкото ищцовата страна твърди, че договореността между страните е устна, то предаването на сумата и основанието на договора биха могли да бъдат установени посредством свидетелски показания. Впрочем, с доклада по делото са допуснати на ищеца двама свидетели при режим на довеждане, като му е определен и срок до първото по делото открито съдебно заседание за събиране на допуснатите информационни източници. Ищецът не е проявил процесуална активност, не е осигурил явяването на свидетелите и не е представил каквито и да било други преки или косвени доказателствени материали, от които да се установи възникването на заемно правоотношение между страните, по силата на което е предадена сума в размер от 4000 лв. Предвид изложеното и доколкото не бе установено ищецът да е предал в заем на ответника сумата от 4000 лв., то явно е, че между страните не е възникнало заемно правоотношение и ответникът не дължи връщане на парични средства.

Предвид гореизложеното, искът правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да заплати на ищеца сума в размер от 4000лв., следва да бъде отхвърлен.  Доколкото не съществува главно задължение, то не се дължи и законна лихва.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ответната страна. Същата е сторила разноски за процесуално представителство в размер от 1500 лв., за което е представен и оправдателен документ / договор за правна защита и съдействие- л. 40 от делото /. Предвид това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сума в размер от 1500 лв. –адвокатски хонорар.

Така мотивиран, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.А. 2019“ ООД, ЕИК***** срещу П.Г.Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 4 000 лева- главница по  сключен между страните устен Договор за заем от 10.05.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 03.10.2019г./ до окончателното й изплащане. 

ОСЪЖДА „К.А. 2019“ ООД, ЕИК******  да заплати на П.Г.Б., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер на 1 500 лв., представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Голчев

 

Вярно с оригинала.

Секретар: Н.Н.