Р Е
Ш Е Н И Е
№ 30
гр.Габрово,
7.03.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ГАБРОВО, в открито съдебно заседание
проведено на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 350 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 257 /отм/. във връзка с чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е
по повод жалба вх. № 2065/11.12.2018г.
по описа на Административен съд – гр. Габрово на С.Г.Д. с ЕГН ********** и В.Г.Д.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. Б.Д.,*** сочена и като съдебен адрес *** да предприеме дължими по закон действия, материализиран
в писмо № ЕИ-01-02-35-1/15.11.2018г.
С жалбата и с пледоарията по същество
се навеждат доводи, сочещи незаконосъобразност на бездействието от страна на
Община Габрово, да предприеме необходимите действия и извърши ремонт на мостово
съоръжение над река Стражка, кв. Водици, Габрово, свързващо притежавания от тях имот с улица с идентификатор 14218.542.15
по КК на Габрово. Сочат, че чл. 34 от Наредбата за управление на общинскитe
пътища /приета с Решение 267/19.12.2013г.на Общински съвет – Габрово/ и чл. 11 от Закона за общинската
собственост създавали задължение за Общината да се грижи за имотите общинска
собственост и да извършва належащите ремонти на такива обекти. Иска се да бъде
задължен кмета на общината да извърши нужните действия по обследване и да
извърши спешен ремонт на моста, както и присъждане на деловодните разноски.
Ответния
административен орган, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, представя писмени
бележки, с които застъпва позиция че жалбата е недопустима, поради което
производството следва да бъде прекратено, алтернативно пледира неоснователност
на жалбата. Липсвал годен за обжалване административен акт, съоръжението не
било собственост на общината, улицата не попадала в приложното поле на Закона за
пътищата. В заключение не било доказано задължение на административния орган да
предприеме определени действия.
Административен съд – Габрово в настоящия си състав за да
се произнесе съобрази следните относими факти:
-Жалбоподателите
са придобили през 2017г. Поземлен имот с идентификатор 14218.542.17 по КК на
Габрово, ведно с построените в него сгради. /нот. акт л.5/
-посоченият
имот в северна посока граничи с река Страшка с идентификатор 14218.542.20
/скица л.14 и заключение експертизата л.35-42/
-в
тази й част, реката в северна посока граничи с улица с идентификатор
14218.542.15 /л.14/
-от
заключението на вещото лице става ясно, че единствения съществуващ към настоящия
момент достъп от посочената улица до имота на жалбоподателите е мост над реката.
Мостът не е нанесен в КК, но е нанесен като част от улицата в регулационния
план /л.40/ приет със Заповед № 322/14.03.1968г., който е действащ и към
настоящия момент /л.37/.
-експертизата
е установила, че мостовото съоръжение /строено вероятно в края на XIX век/ се нуждае от обезопасяване
и ремонт, поради частично разрушаване на каменните устои и пропадане на пътното
платно на две места.
-с
„жалба“ от 15.08.2018гж. С. и В. Г. са поискали от Кмета на община Габрово да
извърши обследване на моста и в изпълнение на задълженията които има по чл. 16,
във връзка с чл. 11 от ЗОС и ЗП да бъде извършен ремонт на моста.
- с писмо
№ ЕИ-01-02-35-1/15.11.2018г. адресирано до жалбоподателите, Кметът на общината ги е
информирал, че тъй като този мост обслужвал само техния имот и не е собственост
на Община Габрово, последната не може да се ангажира да извърши ремонта му.
При
така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
1.С
посочената Наредба за управление на общинските пътища /наричана натам
Наредбата/ /достъпна на сайта на Общински съвет – Габрово на адрес https://gabrovo.bg/files/OBS/np/n-pyt.pdf/
се определят условията и реда, управлението, ползването и изграждането,
ремонта, поддържането и финансирането на пътища от общинската пътна мрежа на
община Габрово, а според ал.2, на същия чл. 1, общинската пътна мрежа включва:
общинските пътища, представляващи а)общински път в урбанизирани територии; б)
общински път извън урбанизирани територии; и в) местен общински път. Наредбата
е приета на основание чл. 23 от Закона за пътищата /ЗП/, който от своя страна с
чл.1, ал.2, т.1 изключва от приложното си поле улиците в населените места и
селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са
участъци от републикански или общински пътища. Видно от заключението на вещото
лице, имота с идентификатор № 14218.542.15, представлява второстепенна улица,
поради което и с оглед нормите на чл. 1 от Наредбата и чл.1, ал.2 от ЗП тези два нормативни акта
/Наредбата и ЗП/ не намират приложение при решаване на настоящия спор.
2.Съгласно
§7 от ПЗР на ЗМСМА преминават в собственост на общините ….т. 4. общинските
пътища, улиците, булевардите…….; т. 7.
мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на транспортната, енергийната,…… система, които обслужват
само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на
търговски дружества.
Според
чл. 64, ал.1, т.1 от ЗУТ елементи на техническата инфраструктура са: транспортната
техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.);
Така
посочените нормативни текстове установят по несъмнен начин, че както улицата с
идентификатор 14218.542.15, така моста свързващ същата с имот 14218.542.17 /на
жалбоподателите/ са собственост на Община Габрово. По този начин се явява
изпълнено и изискването на чл. 14, ал.4 от ЗУТ Урегулираните поземлени имоти да
имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в
парк.
3.Нормата на чл. 11, ал.1 от ЗОС задължава Община Габрово
да се грижи за имотите и вещите общинска собственост с грижата на добър
стопанин и в интерес на населението на общината. Това, че мостът, който
безспорно е съоръжение към улицата, обслужва само един имот, нито променя
собствеността му, нито отменя задължението на общината да полага грижите на
добър стопанин за него, в частност да извършва необходимите ремонтно-укрепителни
работи. Тук следва да бъде поставен въпроса, колко най-малко имота следва да
обслужва дадено съоръжение за да съществува задължение за съответната община да
го ремонтира? Повече от един, повече от два, повече от три…? Отговорът на така
поставения въпрос е, че няма такъв минимален норматив. Законът не определя
минимален брой на имотите обслужвани от дадено съоръжение за да възникне
задължение за общината. Все в тази връзка следва да се посочи и факта, че в
Република България съществуват хиляди улици-тупици, които водят и по този начин
обслужват един или само няколко имота. Но в тези случай улицата не става
собственост на притежателя на имота /имотите/ до който води и не този
притежател следва да се грижи за ремонта, почистването, осветлението и т.н. на
тази улица. Вън от всякакво съмнение е, че върху Община Габрово тежи
задължението да се грижи за въпросното мостово съоръжение, включително да
извършва необходимите ремонти дейности.
4.Цитираната
от защитата на ответния административен орган съдебна практика, не води до
обратни изводи, напротив. В мотивите на Решение
№ 13273 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2015 г., IV о., докладчик
съдията Тодор Петков, изрично е посочено „Предмет на защитата по чл. 257 АПК
е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия,
т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. Производството по чл. 257, ал.
1 АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и
организациите срещу бездействието на администрацията, в хипотезата, когато
органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов
нормативен акт действия. В този случай на задължението на административния
орган, произтичащо пряко от нормативен акт, следва да съответства
регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или
организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт
административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова
административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона
субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на
правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган,
без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са
основните предпоставки за основателност на претенцията по чл. 257, ал.
1 АПК…“.
Така
посочените предпоставки, сочещи основателността на претенцията с правно
основание чл. 257, ал.1 /отм./ от АПК /която норма е пренесена в цялост в
сегашната редакция на чл. 256, ал.1/ в случая са налице. Задължението на Община
Габрово да ремонтира мостовото съоръжение, произтичащо пряко от нормата на чл.
11, ал.1 от ЗОС, корелира правото на жалбоподателите да ползват безпрепятствено
уличната мрежа, ведно със съоръженията към същата, водеща към притежавания от
тях имот. Това, че са сезирали Общината с искане, последната да изпълни задълженията
си, както и факта че са изчакали становището на ответника в настоящото
производство по това тяхно искане, не променя характера на производството. С
жалбата, сложила началото на настоящото дело, се атакува бездействието на
общината да изпълни свое задължение произтичащо пряко от нормативен акт /ЗС/.
Искането следва да бъде уважено, като
Кмета на Община Габрово бъде задължен да извърши необходимите ремонтно
възстановителни работи по моста, следва да бъде определен срок за изпълнение,
който срок с оглед характера на дейностите, не следва да бъде по-кратък от три
месеца, както и да бъдат присъдени в
полза на жалбоподателите сторените от тях разноски в общ размер 1,260.- лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 256, ал.3, предл. „първо“ от АПК Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Кмета на Община Габрово в
четиримесечен срок от влизане на настоящото решение в сила, да изпълни
задълженията произтичащи пряко от чл. 11 от Закона за общинска собственост,
като извърши необходимите ремонтно-възстановителни
работи по укрепване на устоите и попълване на дупките в настилката на мостово
съоръжение свързващо имот с идентификатор 14218.542.17 с второстепенна улица с
идентификатор 14218.542.15 по КК и КР на Габрово.
ОСЪЖДА Община Габрово да заплати на С.Г.Д. с ЕГН ********** и В.Г.Д. с ЕГН **********
***, общо сумата 1,260.- /хиляда двеста и шестдесет/ лева деловодни
разноски, сторени в производството пред Административен съд - Габрово.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му чрез
Административен съд Габрово пред Върховен административен съд на Република
България.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: