ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
22.06.2020 г.,
гр. Перник
Окръжен
съд Перник, гражданска колегия
На
двадесет и втори юни 2020 година
В
закрито заседание в следния състав
Съдия: Роман Николов
Като разгледа докладваното от съдията търг.
дело № 113 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от А.К.К., с ЕГН: **********,***,
чрез пълномощника си адв.
Я.Д. ***, с адрес за призоваване гр. ***, против
ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***,
като моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника, да заплати на ищеца
сума в размер от 200
000 лв. (двеста хиляди) лева, обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се
във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от
22.11.2019 г. - датата на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение,
както и сумата от 6048 лв. (шест хиляди четиридесет и осем) лева,
представляващи обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди за
медицински консумативи, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019 г. -
датата на извършеното плащане.
Претендират разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания
за приемане на приложените към нея документи.
Ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба като заявява, че предявената искова претенция като подадена от
надлежна страна се явява процесуално допустима. На основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, е направено
възражение за местна подсъдност, като
е изразено становище, че в случая компетентен да разгледа спора е не Окръжен
Съд Перник, а Софийски градски съд. Изложено е, че не съществуват
предпоставките за прилагане на подсъдността по чл. 115 ГПК.
Направено е искане производство да бъде спряно на
основание чл. 229 ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.
По основателността на предявените искове
заявяват, че същите с оглед твърдените обстоятелства и приложени доказателства,
по същество са неоснователни. Навежда възражение за прекомерност,
недопустимост и недължимост на претендираните суми. Твърдят, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва размера на
имуществената претенция. Оспорва дължимостта на претендираните акцесорни искове
за изтекли лихви.
Ищецът не е подал допълнителна искова
молба.
Във връзка с така направените искания и възражения, съдът намира следното:
По възражението за неподсъдност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, в редакцията на изменението
от ДВ, бр. 65/2018 г., приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби,
законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на
споровете по искове за обезщетение по Кодекса за
застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Исковете се
предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на
застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца,
неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.
Следователно подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК, предвид спецификата на
горепосочените искове, разкрива характеристиките на специална местна
подсъдност, която във всички случаи изключва както общата подсъдност по чл.
108, ал. 1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника при искове срещу
юридическо лице, така и всички други предвидени в ГПК местни подсъдности. В
рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни
възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен
съд измежду изброените Възражение за неподсъдност на делото на осн. чл. 119,
ал. 3 (нова, ДВ, бр. 65/2018 г.), във вр. чл. 115, ал. 2 ГПК може да се направи от
ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдигне
служебно от съда до приключване на първото по делото заседание – в този смисъл
Определение № 536/31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018 г. на ВКС, I т. о.;
Определение № 320/15.07.2019 г. по ч. т. д. № 1243/019 г. на ВКС, І т. о.
Според изложеното в
исковата молба постоянният адрес на ищцата към датата на процесното събитие
(19.06.2019 г.) е в гр. Перник. Според посоченото в исковата молба и видно от
приложения констативен протокол за ПТП събитието е настъпило на територията на
община П. (доколкото протоколът е съставен от РУ на МВР П.). Следователно с
оглед на постоянния адрес на ищцата и местонастъпването на процесното
застрахователно събитие исковете следва да се разгледат от Окръжен съд Перник.
В случая следва да се съобрази, че за тази подсъдност съдът следи служебно (чл.
119, ал. 3 ГПК).
Предвид изложеното
настоящият състав на съда счита, че възражението на ответното дружество за местна
подсъдност е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
По искането за
спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.
Видно
от извършена служебна справка в наказателно деловодство на ОС - Перник в
справка от 22.06.2020 г. е посочено, че в Окръжен съд Перник
е образувано НОХД № 63/2020 г. по обвинителен акт на ОП – П., срещу Б. Стойчева
Б., с ЕГН: **********. Делото е насрочено за 24.07.2020 г.
Следователно образуваното НОХД № 63 по описа на Окръжен съд Перник за 2020 г. е относно
престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното
увреждане, предмет на предявените искове по настоящото производство, означава,
че наказателното дело обуславя изхода по настоящия граждански спор. Ето защо,
след като в разглеждания случай фактическият състав, обуславящ отговорността за
вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, е налице
основание за спиране на гражданското дело на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до
отпадане на процесуалната пречка за развитие на процеса - установяване на
престъплението, тъй като изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода
по наказателното дело (в този смисъл Решение
№ 116 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Макар и без значение за горната
преценка на съда, в случая не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК,
защото на първо място „разкриване на престъпни обстоятелства“ по смисъла на чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК означава те да бъдат разкрити само от решаващият
гражданския спор орган, т. е. съдът, и на второ място, престъпните обстоятелства следва да имат
значение за изхода на гр. спор, но когато самият предмет на гр. спор е
непозволено увреждане, за което деяние е образувано наказателно дело, то
приложима е хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. *** за местна подсъдност, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
СПИРА на
осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по търг. д. № 00113 по описа на Окръжен съд Перник за 2019
г. – до приключване на НОХД № 63 по описа на Окръжен съд П. за 2020 г. с
влязъл в сила окончателен съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на
страните.
След влизане в сила
на настоящото определение, да се извършва периодична справка за движението и
етапа, на който се намира НОХД
№ 63 по описа на
Окръжен съд П. за 2020 г.
СЪДИЯ:_______________