№ 87
гр. Бургас, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Елена П. Г.а
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за
възобновяване № 20242000600166 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 420, ал.2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК
и е образувано е по искане на осъденото лице К. Г. Г. за възобновяване на чнд
№ 204/2024 г. по описа на РС-Ямбол.
В искането се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от
НПК (явна несправедливост на наложеното наказание), което е основание за
възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Твърди се, че съдът неправилно е възприел необходимост от увеличаване на
определеното общо наказание от две години лишаване от свобода с още десет
месеца лишаване от свобода, който размер се явява прекомерно завишен.
Изтъква се, че увеличаването на общото наказание с четири месеца лишаване
от свобода би се явило достатъчно за постигане на целите на наказанието. С
горните съображения е направено искане за възобновяване на наказателното
дело и изменяване на постановеното определение в частта относно
приложението на чл. 24 от НК, с намаляване на срока, с който е увеличено
определеното общо наказание за съвкупността до четири месеца.
В съдебно заседание пред АС-Бургас назначеният на осъденото лице
служебен защитник – адв. М. Т. от АК – Бургас заявява, че поддържа искането
1
за възобновяване на делото съобразно формулираните в него доводи. Моли
определението на РС-Ямбол да бъде изменено, като бъде отменено в частта
относно приложението на чл. 24 от НК, алтернативно – да се намали срокът, с
който съдът е увеличил общото наказание лишаване от свобода.
Осъденият Г. моли да бъде възобновено делото и изменено
определението на РС-Ямбол в частта относно приложението на чл. 24 от НК,
като се намали срокът, с който е увеличено общото наказание, от 10 на 4
месеца лишаване от свобода.
Представителят на АП-Бургас изразява становище за неоснователност
на искането на осъдения Г. за възобновяване на наказателното дело. Намира за
правилни изводите на съда, че престъпната деятелност на Г. разкрива висока
степен на обществена опасност както по отношение на деянията, така и
досежно личността на дееца. Счита, че определеното при условията на чл. 24
от НК наказание не разкрива белезите на явна несправедливост, а съответства
на целите, предвидени в чл. 36 от НК. Пледира искането за възобновяване на
делото да бъде оставено без уважение.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е
подадено от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.
Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при
посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за
това са следните:
С определение № 437 от 10.04.2024 г., постановено по чнд № 204/2024г.,
РС-Ямбол на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на К. Г.
Г., ЕГН:********** едно общо наказание - най-тежкото от определените му
по нохд № 144/2023 г., нохд № 303/2023 г., нохд № 627/2023 г., нохд №
326/2023 г., всички по описа на РС-Сливен, нохд № 444/2023 г. по описа на
ОС-Сливен и нохд № 6/2024 г. по описа на РС – Ямбол, а именно - лишаване
от свобода за срок от две години. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил
размера на наложеното общо наказание на две години и десет месеца
лишаване от свобода, като е постановил същото да бъде изтърпяно при
2
първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК и чл.59, ал.1 и ал.2
от НК от определеното и увеличено общо наказание съдът е приспаднал
изцяло наказанието, изтърпяно от Г. по присъдите, включени в групата, както
и времето, през което последният е бил задържан.
Постановеното в производството по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК определение
на РС-Ямбол не е било атакувано пред горната инстанция, като същото е
влязло в сила на 26.04.2024г.
Доводите, изтъкнати в подкрепа на искането за възобновяване на
наказателното дело, не засягат правилата за определяне на общо наказание по
чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК. Единственото оплакване, което се прави, е за
явна несправедливост на наказанието и по-точно по отношение на
увеличението на определеното общо и най-тежко наказание от две години
лишаване от свобода с десет месеца, основано на разпоредбата на чл. 24 от
НК.
Необходимо е да се отбележи, че предвид извънредния характер на
производството по възобновяване и факта, че подаденото искане определя
предмета на разглеждане и поставя неговите рамки, АС-Бургас е сезиран да
контролира законосъобразността на атакувания съдебен акт само в частта
относно увеличения размер на определеното общо наказание.
Приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК изисква преценка на
цялостната престъпна дейност на осъдения, на обществената опасност на
дееца и на отделните деяния, извършени от него, на броя на наказваните
престъпления, на периода, в който те са извършени, като се държи сметка и за
конкретните измерения на общественоопасните последици.
В конкретния случай, приемайки, че е налице необходимост от
приложението на чл. 24 от НК и увеличавайки определеното по реда на чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание от две години лишаване от
свобода с още десет месеца лишаване от свобода, РС-Ямбол е изложил
конкретни и убедителни съображения, които настоящият състав на съда
споделя изцяло. Решението на съда да увеличи общото наказание на Г. е взето
след преценка на цялостната престъпна дейност на последния и обществената
му опасност, и с оглед постигане на целите по чл. 36 от НК. Обстоятелствата
от значение за определяне на общото най-тежко наказание и приложението на
чл. 24 от НК са правилно оценени, като са съобразени и изискванията на
3
материалния закон, както и задължителната съдебна практика, установена с
ППВС № 4 от 28.06.1965 г. по н. д. № 2/65 г. Решаващият съд правилно е
преценил в тяхната съвкупност характера на престъпленията, извършени от
осъдения Г., а именно – пет кражби, извършени при условията на опасен
рецидив, една от които е извършена и при условията на продължавано
престъпление, както и престъпление по чл.354а, ал.1 от НК – държане на
прекурсори за производство на високорисково наркотично вещество без
надлежно разрешително, с цел разпространение. Тези престъпления Г. е
извършил в сравнително кратък период от време – в периода от 26.05.2022г. до
05.01.2023г., след като на 08.11.2021г. е бил освободен от затвора по
изтърпяване на наложено му с предходна присъда наказание лишаване от
свобода в размер на девет месеца. Наред с горното, данните от справката за
съдимост на Г. сочат, че считано от 2008 година същият е извършил
множество престъпления, по-голямата част от които съставляващи
посегателства срещу собствеността на гражданите, наказанията по които са
били групирани в няколко съвкупности и изтърпени /последното на 08.11.2021
г., когато е бил освободен от затвора/. Очевидно е предвид горните
констатации, че налаганите до момента санкции от решаващите съдилища, не
са способствали поправянето и превъзпитанието на Г.. Нееднократното
пребиваване на последния в местата за лишаване от свобода във връзка с
наложени му ефективни наказания, също не е въздействало коригиращо върху
нагласите му, и не го е мотивирало към законосъобразен начин на живот.
Оценявайки тези обстоятелства, решаващата съдебна инстанция правилно е
приела, че е налице висока степен на обществена опасност както на деянията,
така и на личността на осъдения, която изисква завишаване на най-тежкото
наказание от две години лишаване от свобода по реда на чл. 24 от НК.
Размерът на увеличеното наказание е законосъобразно отмерен
съобразно регламента на чл.24 от НК, тъй като наказанието от две години и
десет месеца лишаване от свобода не надминава сбора на отделните
наказания, нито максималния размер, предвиден за наказанието лишаване от
свобода, като същевременно не надвишава с повече от една втора размера на
определеното общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода.
Определеното на осъдения Г. наказание от две години лишаване от
свобода, завишено по реда на чл. 24 от НК с десет месеца, не е несъразмерно
тежко, съобразено е с обществената опасност на конкретните деяния в
4
съвкупността и личността на дееца, и не е явно несправедливо по смисъла на
чл. 348 ал.5 от НПК. Ето защо, искането за редуциране на срока, с който е
увеличено общото наказание до четири месеца, се явява неоснователно.
Изложеното дава основание да се приеме, че правилно е приложена
разпоредбата на чл. 24 от НК, поради което АС-Бургас намира, че липсва
основание за възобновяване на делото и искането на осъдения К. Г. следва да
бъде оставено без уважение.
Констатираното несъответствие между мотивната и диспозитивната
част на определението относно режима на изтърпяване на определеното и
увеличено общо наказание, също не налага намесата на настоящия съд.
Посоченото в мотивите, че наказанието следва да си изтърпи при
първоначален общ режим, следва да се квалифицира като техническа грешка,
която не се отразява върху правилността на постановения акт. Излагайки
съображенията си по въпроса за първоначалния режим, при който Г. следва да
търпи наложеното му общо наказание, РС-Ямбол ясно е посочил, че
приложимата норма в случая е тази по чл.57, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗИНЗС,
съгласно която съдът определя първоначален строг режим, когато осъждането
е за умишлено престъпление и не са изтекли повече от 5 години от
изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не
е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, какъвто е и
настоящият случай. Ето защо и предвид че в диспозитива на определението
съдът отново е посочил режим на изтърпяване на наказанието – строг, няма
основание да се счете, че действителната воля на последния е неясна.
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му
компетентност, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъденото
лице с релевирани доводи за наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във
вр. чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК, е неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Г. Г. за
възобновяване на производството по чнд № 204/2024 г. по описа на РС-Ямбол.
5
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6