Р Е Ш Е Н И Е

№ 377

град Г.О., 20.11.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                  Членове : ………………………………

                                                                                                   ………………………………

при секретаря Милена Д. и в присъствието на прокурора ………………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 814 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК.

Ищцата А.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес ***«*****» № 36, ет.1, чрез пълномощник – адв. Н.П. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ответникът е неин законен съпруг, с когото е сключила брак на 12.07.2003г. в с. А., за което е издаден Акт за сключен граждански брак № **от същата дата на Кметство село А., общ. Велико Търново. Сочи, че бракът е първи и за двамата и от брака си имат родени две деца : В.Г.Г. с ЕГН **********, роден на ***г., и Д.Г.Г. с ЕГН **********, роден на ***г. Счита, че бракът бил сключен с желание и любов от страна на двамата; заживели първоначално три месеца в дома на родителите на съпруга в гр. Г.О., а след това се преместили в апартамента на родителите на ищцата, намиращ се в същия град, като в този дом се родили двамата им синове; живеели задружно, спазвали задълженията и правата на другия и се подкрепяли взаимно. Сочи, че в отглеждА. на децата помагали нейните родители; съпругът й работел без прекъсване - първоначално в ДП „ДСВ” Г.О., където работи и в момента, след това бил кадрови войник. Посочва, че по това време тя се грижела основно за децата и следвала успешно, като придобила няколко специалности. Твърди, че през 2013 година тя придобила апартамент в гр. Г.О., ул. „*****” № 36, и семейството се преместило в него; всички били доволни; децата тръгнали на училище. Сочи, че тя работела първоначално като учител в занималня, след това като редовен учител в училището в с. К., а впоследствие като детска учителка в гр. Г.О.. Посочва, че си е позволявала да излезе с приятелки на кафе, но мъжът й възразил на това, дразнел се от нейните професионални изяви. Ищцата забелязала, че съпругът й системно пие алкохол и се е пристрастил към него; започнал да я ревнува неоснователно от всички - и мъже, и приятелки; забранявал й да говори по телефона. Това поведение на ответника водело до скарвания помежду им, които се случвали, след като е употребил алкохол, а те прераствали в скандали. Посочва, че ответникът е отправял грозни думи и епитети в присъствие на момчетата, с което уронвал достойнството й; непрекъснато й правел забележки и й нареждал какво да прави. Твърди, че на 24.05.2019г. поискала да излезе с приятелка, за да видят абитуриентите на бала; погрижила се за всичко вкъщи - наготвила, изчистила и подредила, извела кучето, и когато казала, че ще излезе преди вечеря, последвала категоричната забрана на мъжа й. Ищцата възразила, което предизвикало скарване от негова страна, като тя категорично му заявила, че не издържа повече и по-добре да се разделят. Сочи, че след това поредно скарване ответникът напуснал семейното жилище, в което останала тя заедно с двамата си синове. Твърди, че от тогава с ответника живеят фактически разделени, като много скоро той заминал за Германия, откъдето се завърнал през месец декември 2019 година. Заявява, че в този период не е заплащал доброволно издръжка за децата, с които е контактувал по телефона. Посочва, че двете деца са непълнолетни и са ученици в *** „*****” - Г.О., учат се много добре, проявяват интерес към учебните дисциплини. Твърди, че тя се грижи за тяхното отглеждане и възпитание, осигурява нуждите им от храна, облекло, учебници и учебни пособия; ищцата им предоставя необходимите ежедневни лични средства, тъй като са на целодневно обучение, което предполага храненето им извън къщи през деня. Посочва, че от месец февруари 2020 година баща им изплаща по 300 лева месечно издръжка за двамата, като им дава парите лично на тях, което за нея не е редно.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл.49,ал.1 от СК. Моли съда да предостави упражнявА. на родителските права над родените от брака деца В.Г.Г. и Д.Г.Г. на майката. Моли съда да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за всяко от децата в размер на по 200 лева, считано от завеждане на исковата молба пред ГОРС до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, като изплащА. да става по банков път, чрез нея, в качеството й на майка и законна представителка на двете деца. Моли съда да определи подходящ режим на лични контакти на децата с техния баща, съобразен с възрастта им, като тя би приела както свободен, така и фиксиран във времето, режим на контакти, до навършвА. им на пълнолетие. Не би възразила, ако бащата и синовете им желаят, той да има право да вижда и взема в дома си децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 16 часа в неделя; 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата половина от зимната ваканция с Коледния празник през четните години и втората половина с Нова година през нечетните години, както и половината от пролетната ваканция. Заявява, че след развода желае да носи предбрачното си фамилно име Д.. Желае да й бъде предоставено ползвА. на семейното жилище, представляващо апартамент в гр. Г.О., ул. „*****” № 36, етаж 1, нейна изключителна собственост. Няма претенция за лична издръжка. Надява се, че със съдействие на съда с ответника могат да постигнат споразумение за преминаване на производството в развод по взаимно съгласие.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител – адв. Н.П. от ВТАК, ищцата поддържа иска си за развод и акцесорните претенции към него. Моли съда да уважи исковите претенции. Излага съображения.

Ответникът Г.В.Г. с ЕГН **********, с адрес ***», не депозира отговор на исковата молба, въпреки, че е предупреден за последиците от неподавА. на отговор.

В съдебно заседание, ответникът Г.В.Г., редовно призован, не се явява, не се представлява.

           Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

           Съдът е приел за безспорен по делото фактът, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 12.07.2003г., за което е съставен акт за граждански брак № **от 12.07.2003г. на Кметство село А., община Велико Търново.

Безспорен в настоящото производство е и фактът, че по време на гражданския брак между страните са родени две деца, от които : непълнолетното дете В.Г.Г. с ЕГН **********, роден на ***г., и непълнолетното дете Д.Г.Г. с ЕГН **********, роден на ***г.

Ответникът не оспорва и от приетото писмено доказателство - нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том V, рег. № ****, дело № ***/2013г. по описа на нотариус Кр.Б., с рег. № 296, с район на действие ГОРС, се установява факта, че семейното жилище на страните се намира в гр. Г.О., ул. „*****” № 36, ет.1, собственост на ищцата, като същото се ползва от съпругата съвместно с родените от брака две деца.

Горепосочените факти се подкрепят и от приетите писмени доказателства - удостоверение за сключен граждански брак № 0010708, издадено на 12.07.2003г. въз основа на акт за сключен граждански брак № 74/12.07.2003г. на Кметство с. А., община Велико Търново, заверени преписи от удостоверение за раждане, изд. на ***г. въз основа на акт за раждане № ****/21.11.2003г. на Община Г.О., удостоверение за раждане, изд. на ***г. въз основа на акт за раждане № 0616/17.12.2004г. от Община Г.О..

Видно от приетите писмени доказателства - удостоверение изх. № 41/23.06.2020г., изд. от директора на ДГ „****” гр. Г.Оряховица, декларация за месечен доход, ищцата работи и през периода от м.06.2019г. до м.05.2020г. е получила средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер от 1132,**лв.

От приетите писмени доказателства - 2 бр. служебни бележки, изд. на 22.06.2020г. от директора на *** „*****” гр. Г.О., се установява, че роденото от брака дете Д.Г. е бил ученик в 9Е клас, а непълнолетното дете  В.Г. – ученик в 10А клас, на *** „*****” гр. Г.О. през учебната 2019/2020г.

            Видно от приложения по делото социален доклад изх. № ПР/Д-ВТ-ГО/61-001 от 24.07.2020г., издаден от Д”СП” – Г.О., съпрузите са обитавали апартамент на адрес: гр. Г.О., ул. „*****” № 36, който към момента на изготвяне на доклада се обитава от майката и двете деца. От доклада е видно, че жилището се състои от дневна, кухня, две спални помещения, столова, баня и тоалетна, три тераси и сервизни помещения; обзаведено е с характерните практични и удобни мебели за един български дом, създадени са благоприятни условия за живеене; за двете непълнолетни деца са осигурени отделни легла, бюра, компютри и всичко необходимо за правилното им отглеждане и възпитание. Видно от социалния доклад, майката А.Г. е в трудови правоотношения с детска градина „****” гр. Г.О., на длъжност „педагог”, с месечно трудово възнаграждение в размер около 1000 лв.; същата е получавала месечна социална помощ по чл.7,ал.1 от ЗСПД до 30.06.2020г. за двете деца. Видно от доклада, г-жа Г. информира Отдел „Закрила на детето” - Г.О., че бащата предоставя парична сума лично на момчетата в общ размер от 300 лв., с която сума се закупуват необходимите лични вещи и дрехи за децата, както и учебници, учебни помагала и др. При направена служебна справка е констатирано, че бащата Г.Г. е в трудови правоотношения с „Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД, клон Г.О., на длъжност „Технически ръководител, строителство”. От социалния доклад се установява, че основна фигура, занимаваща се с отглеждА. и възпитанието на непълнолетните деца, е тяхната майка, като непълнолетните не отричат, че имат свободен режим на лични контакти с бащата; В. и Д. Георгиеви поддържат връзка с близките и роднините по майчина и по бащина линия. Видно от доклада, по повод гр. дело № 814/2020г. от страна на Отдел „Закрила на детето" - Г.О. е потърсен бащата Г.В.Г., информиран е в телефонен разговор, че е необходимо да посети Д„СП” - Г.О., но не се отзовал на поканата. От социалния доклад се установява, че майката А.Г. посочва свободен режим на лични отношения между непълнолетните деца и техния баща Г.Г.. Видно от доклада, непълнолетните деца В. и Д. споделят, че „подкрепят раздялата на родителите, щом не се разбират”; чувстват се добре в семейната среда на майката и имат свободен режим за срещи с бащата.

Изслушано по реда на чл.15,ал.1 от ЗЗДет., непълнолетното дете В.Г.Г. споделя, че се чувства по-добре при майка си, при която живее. Споделя, че там му е осигурено всичко, от което има нужда. Желая да живее там. Сочи, че поддържа контакти с татко си, чува се с него по телефона и се виждат. Споделя, че татко му им помага финансово. Желае да посещава баща си, когато има възможност. Пояснява, че баща му живее в Г.О., живее сам и няма пречка да остава да преспива при него. Склонен е да прекарва и празници при баща си.

Изслушано по реда на чл.15,ал.1 от ЗЗДет., непълнолетното дете Д.Г.Г. заявява, че учи в *** «*****» гр.Г.О., в 10-ти клас. Желае да остане при майка си, при която е свикнал да живее и му е осигурено всичко необходимо. Посочва, че майка му се справя сама, а татко му помага долу-горе със средства, като от време на време им дава пари. Споделя, че се срещат с баща си, в добри отношения са с него. Желае редовно да контактува с баща си, който живее в посока към А. в къща. Детето посочва, че татко му дава парите на тях лично, а те ги дават на майка си, която преценява как да се използват.

Видно от показанията на свидетеля М.Ц./приятелка на ищцата/, неуважението от страна на Г. към А. и алкохола са причина за раздялата им. Свидетелката е присъствала няколко пъти на сцени - пазарували заедно в Кауфланд, ответникът видимо пиян се засилил срещу ищцата, все едно да я удари; използвал неуважителни думи към нея, като думите „нищожество”, „боклук”. Свидетелката твърди, че ответникът постоянно притеснява ищцата по телефона, ревнува я неоснователно, дори от приятелка. Видно от показанията на св. Цв., съпрузите са разделени от края на май месец 2019г., като поводът за раздялата бил алкохола. Свидетелката твърди, че А. е грижовна майка, децата са чисти, спретнати, възпитани, помагащи, когато има нужда. Не мисля, че е възможно бракът да съществува, като никой от съпрузите не е търсил другия през периода на раздялата.

Видно от показанията на свидетеля П.Л./позната на ищцата/, А. се е оплаквала доста често от съпруга си, че я нагрубява. Свидетелката установява, че на празника на Г.Оряховица, малко преди да се разделят през 2019 г., те излезли, ищцата се обадила по телефона на ответника и го помолила да отиде с тях, говорили си на висок тон и той отказал да отиде с нея. Свидетелката сочи, че малко след това установили, че ответникът се е скрил и наблюдава, хем иска да е с тях, а не отива и ги преследва. Свидетелката установява, че ответникът преследвал ищцата навсякъде, следял я с кого излиза; проявявал необоснована мнителност. Видно от показанията на св. Л., след 24 май миналата година ищцата споделила, че съпругът й си е тръгнал. Не знае да са се търсили през този период и да са се срещали.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М.Цв. и П.Л., доколкото същите установяват факти и обстоятелства, непосредствено възприети от тях в общувА. им със съпрузите, доколкото показанията съответстват на писмените доказателства по делото и не се оспорват от страните в настоящото производство.

Видно от изявлението на ищцата по реда на чл.59,ал.6 от СК, същата желае да се грижи за децата В. и Д.. Счита, че се справя с тяхното отглеждане и възпитание и им предоставя всички необходими условия за това. Споделя, че в интерес на двете деца е да имат свободен режим на лични контакти със своя баща.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК е допустим, а разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан по изложените по-долу съображения.

Съгласно чл.49,ал.1 от СК, всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Съобразно чл.49,ал.1 от СК и установената съдебна практика, единственото основание за развод по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака, като дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона, а непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения /ППВС № 10/03.11.1971г., Решение № 306 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1365/210 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК и др./. От приетите по делото писмени и гласни доказателства /свидетелите Цв. и Л., социален доклад/, безспорно се установява фактът, че бракът между А.Г. и Г.Г. е действително дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като семейната общност между съпрузите е разкъсана, не съответства на понятието за семейство и на целите, които законът влага в това понятие, а това състояние на брачната връзка е и необратимо.

         Поради това, съдът приема, че предявеният иск по чл.49,ал.1 от СК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бракът между ищцата и ответника бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

         Предвид изхода на делото, съдът следва да се произнесе и относно родителските права след развода – упражнявА. на родителските права, личните отношения между родените от брака и ненавършили пълнолетие деца и родителите, както и издръжката на децата, съобразно разпоредбата на чл.59,ал.2 от СК. Произнасянето по тези въпроси е служебно задължение на съда, ако страните не постигнат споразумение по реда чл.59,ал.1 от СК, и е неразделна част от решението по бракоразводния процес, с което се постига трайна уредба на тези отношения. Поради това, с оглед безспорния между страните факт, че децата В. и Д. са родени по време на брака между съпрузите, с решението по настоящото дело съдът следва да се произнесе относно предоставянето на родителските права, личните отношения и издръжката на двете непълнолетни деца. Съобразно основните принципи, установени в СК, както и съгласно константната съдебна практика, решението за предоставяне упражнявА. на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на детето, преценени с оглед и на следните обстоятелства : родителски качества, полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между детето и родителите, помощ на трети лица и др.

         Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства и социалния доклад, издаден от Дирекция „Социално подпомагане” – Г.О., съдът счита, че следва да постанови непълнолетните деца В.Г. и Д.Г. да живеят при своята майка А.Г., да предостави упражнявА. на родителските права на майката, да определи режим на лични отношения между бащата и тези деца, както и издръжка в полза на децата от бащата.

         Съобразно чл.122,ал.1 от СК, носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, като родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак /чл.122,ал.2 от СК/. Съгласно чл.125,ал.1 от СК, родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси; Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израствА. му като самостоятелна и отговорна личност.  

 

 

 

Съдебната практика трайно приема, че указанията в Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр. дело № 3/74г. на Пленума на ВС запазват силата си и при действието на СК от 1985г. (отм.), а според актуалната практика на ВКС, даденото с това Постановление тълкуване на материалния закон следва да бъде зачитано и при действащия СК от 2009г. Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, са вече и нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59,ал.4 СК, но изброявА. е примерно, а не изчерпателно.

Съдът приема за установено по делото, че от раждА. на децата грижи за тях са полагали двамата родители, считано до раздялата им в края на м.05.2019г. /св. Цв., св.Л., социален доклад/, след което майката е продължила да отглежда тези деца. От социалния доклад по делото се установява фактът, че към настоящия момент непълнолетните деца продължават да живеят в семейната среда на майката – апартамент в гр. Г.Оряховица, собственост на ищцата, при много добри хигиенно-битови условия, в които са осигурени необходимите условия за отглеждА. и възпитанието на децата, като майката осигурява изцяло издръжката на двете деца, а считано от началото на 2020г. бащата предоставя лично на непълнолетните деца сума в общ размер от 300 лв. месечно за тяхната издръжка /непълнолетните В. и Д. по реда на чл.15,ал.1 от ЗЗДет., социален доклад/. Същевременно, приетите писмени и гласни доказателства удостоверяват и фактите, че бащата живее в жилище в гр. Г.О., с неизяснени условия за пребиваване на децата при него, но непълнолетните контактуват редовно със своя баща и със своите роднини по бащина линия и между тях има изградена и поддържана емоционална връзка.

Предвид изложеното, по критерия жилищно-битови и други материални условия на живот, майката има предимство към настоящия момент, тъй като е осигурила за децата жилище, което разполага с всички необходими условия за тяхното отглеждане и възпитание; майката е осигурила възможност на децата да посещават редовно училище - *** гр. Г.Оряховица, като закупува необходимите учебници, учебни помагала, дрехи, обувки, храна и др., необходими за отглеждА. и обучението на децата.

На следващо място, цитираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват, че по време на фактическата раздяла досега двамата съпрузи не контактуват помежду си, дори по повод отглеждА. и възпитанието на родените от брака им деца. Същевременно, въз основа на приложения социален доклад, изявленията на непълнолетните В. и Д. по реда на чл.15,ал.1 от ЗЗДет., се обуславя извод, че майката не е препятствала по никакъв начин ответника и неговите близки да контактуват с родените от брака им деца, а е осигурила реална възможност и те да участват в грижите за непълнолетните деца, които контактуват редовно със своя баща и му гостуват в семейната му среда. В тази връзка, съдът счита, че по критериите грижи и отношение на родителите към детето, майката реализира адекватно и отговорно поведение, като полага преки и непосредствени ежедневни грижи за двете деца и осигурява възможност на бащата също да изпълнява своя родителски дълг и да контактува редовно с тях, за да запазят и поддържат емоционалната връзка помежду си.

По критерия желание на родителите да отглеждат и възпитават детето по най-добрия начин, съдът счита, че майката също има предимство.

По критерия привързаност на детето, към настоящия момент майката също има предимство, предвид силната емоционална връзка между ищцата и двете деца, намиращи в преходна тийнейджърска възраст, които се чувстват добре и адекватно обгрижени в нейната семейна среда, установено от приложения социален доклад и от изявленията на двамата непълнолетни по реда на чл.15,ал.1 от ЗЗДет.

Съдът счита, че при отделното живеене на двамата родители, приетите гласни и писмени доказателства в хода на производството обуславят краен извод, че двамата родители имат сходни позиции по критерия помощ от трети лица, тъй като ищцата и ответникът живеят сами и не разполагат с пряка ежедневна помощ от трети лица за обгрижвА. на непълнолетните си синове.

Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че по всички останали критерии, които според ППВС № 1 от 12.11.1974г. обуславят интереса на детето при решаване на спор за родителски права, предимство има майката, тъй като децата В. и Д. – на 17г. и на 16 г., макар и от мъжки пол, се намират в преходна тийнейджърска възраст, и с оглед силната емоционална връзка между децата и ищцата, същите безспорно се нуждаят от непосредствена майчина грижа. Поради това и с оглед установените по делото факти, че ищцата не е спирала да се интересува от непълнолетните деца и да полага адекватни преки и непосредствени грижи за тях от раждА. им досега, съдът счита, че майката е по-пригодна от ответника за отглеждА. и възпитанието на непълнолетните деца на този етап от тяхното развитие.

В този смисъл, настоящата съдебна инстанция счита, че социалната среда при майката, като критерий според ППВС № 1 от 12.11.1974г., е по-благоприятна за отглеждА. на децата.

         Поради това, съдът приема, че интересите на непълнолетните деца В. и Д. ще бъдат охранени по-добре, ако те продължат да живеят при своята майка в дома й в гр. Г.О. и тя продължи занапред да упражнява и да полага непосредствени ежедневни грижи спрямо тези деца.

         При тези обстоятелства, безспорно се налага определянето на режим на лични отношения на ответника с децата, което е както в техен интерес, така и в интерес на родителите.  В тази насока са и разпорежданията на закона, който цели запазвА. на такава връзка между децата и родителите, както и разпоредбата на чл.9,т.3 от Конвенция за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г., в сила от 03.07.1991г. Наред с това, от приложения по делото социален доклад, съответстващ на приетите писмени и гласни доказателства, се установява, че между децата В. и Д. и ответника има изградена емоционална връзка, тримата контактуват редовно, като майката осигурява безпрепятствена възможност на бащата да общува с двете си деца и да полага грижи за тях. При тези обстоятелства, след като взе предвид установените по делото факти относно полаганите от майката грижи за децата, пола и възрастта на същите и факта, че родителите живеят в едно и също населено място, съдът приема, че в настоящия случай е целесъобразно да се определи свободен режим на лични контакти между бащата и непълнолетните деца В. и Д..

            Съобразно разпоредбата на чл.59,ал.2 от СК, съдът следва да определи и издръжка за родените от брака непълнолетни деца. Видно от данните по делото, приетите писмени и гласни доказателства, цитирани по-горе, установяват фактите, че бащата осигурява ежемесечно издръжка в общ размер от 300 лв. за двете деца, като същевременно същите доказателства удостоверяват, че майката осигурява необходимата ежедневна издръжка за тяхното правилно отглеждане, покрива възникналите нужди на децата от учебници, учебни помагала, дрехи, обувки, храна и др. Видно от приложеното по делото удостоверение № 756/11.08.2020г., изд. от „***” ЕАД гр. Г.О., ответникът работи и получава среден месечен брутен доход от трудово възнаграждение в размер от около 1200 лв., а приетото писмено доказателство - удостоверение изх. № 41/23.06.2020г., изд. от директора на ДГ „****” гр. Г.Оряховица, удостоверява, че майката получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер от 1132,**лв. При така удостоверените месечни доходи на двете страни, съдът следва да определи издръжка за непълнолетните В. и Д. малко над минималния размер, предвиден от закона /чл.142,ал.2 от СК – 152.50 лв./, предвид възрастта на децата /17г.  и 16 г./ и все по-нарастващите нужди и потребности на същите, а именно : по 200 лв. месечно за всяко дете, считано от предявявА. на този иск – 03.07.2020г., до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко отделно вземане до окончателното му изплащане, като плащА. на издръжката да става по посочената от майката банкова сметка.

***, предявена от ищцата, за възстановяване на предбрачното й фамилно име, както и разпоредбата на чл.53 от СК, съдът намира, че същата е основателна и следва да бъде уважена. Поради това, съдът следва да постанови ищцата да възстанови и да носи след развода своето предбрачно фамилно име Д..

След като взе предвид, че ищцата е предявила претенция относно предоставяне на нея ползвА. на семейното жилище по реда на чл.56 от СК, съдът счита, че следва да се произнесе по така направеното искане. С оглед установените по делото факти, че страните са раздели от няколко години, ищцата продължава да живее в семейното жилище – нейна собственост, заедно с родените от брака две деца, а ответникът живее трайно в друг дом, искА. следва да бъде уважено и ползвА. на семейното жилище, намиращо се в град Г.О., ул. „*****” № 36, ет.1, да бъде предоставено на ищцата А.Г. след развода.

            При тези обстоятелства, съдът определи окончателната държавна такса за постановяване на решението за развода в размер на 50 лв., която, съобразно разпоредбата на чл.329,ал.1,изр.2 от ГПК, страните следва да заплатят в полза на ГОРС по равно – по 25 лв. за всеки от тях, а ответникът следва да заплати и държавна такса върху издръжката, определена за непълнолетните деца В. и Д. в общ размер от 576 лв., както и по 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от изложените съображения, съдът

 

Р       Е       Ш       И       :

 

            ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на ******г. в село А., община Велико Търново, с акт за граждански брак № **от 12.07.2003г. на Кметство село А., между А.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес ***«*****» № 36, ет.1, и Г.В.Г. с ЕГН **********, с адрес ***»,  като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл.49,ал.1 от СК.

ПРЕДОСТАВЯ упражнявА. на родителските права спрямо родените по време на брака непълнолетни деца В.Г.Г. с ЕГН **********, роден на ***г., и Д.Г.Г. с ЕГН **********, роден на ***г., на майката А.Д.Г. с ЕГН **********.

         ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на непълнолетните деца В.Г.Г. с ЕГН **********, и Д.Г.Г. с ЕГН **********, при майката А.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес ***«*****» № 36, ет.1.

         ОПРЕДЕЛЯ свободен режим на лични отношения между бащата Г.В.Г. с ЕГН **********, с адрес ***», и непълнолетните деца В.Г.Г. с ЕГН **********, и Д.Г.Г. с ЕГН **********.

         ОСЪЖДА Г.В.Г. с ЕГН **********, с адрес ***», ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното дете В.Г.Г. с ЕГН **********, лично и със съгласието на неговата майка и законен представител А.Д.Г. с ЕГН **********, двамата с адрес ***«*****» № 36, ет.1, по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, в “Централна кооперативна банка” АД, с титуляр А.Д.Г., МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 200 лв. /двеста лева/, считано от 03.07.2020г. до настъпвА. на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане.

         ОСЪЖДА Г.В.Г. с ЕГН **********, с адрес ***», ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното дете Д.Г.Г. с ЕГН **********, лично и със съгласието на неговата майка и законен представител А.Д.Г. с ЕГН **********, двамата с адрес ***«*****» № 36, ет.1, по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, в “Централна кооперативна банка” АД, с титуляр А.Д.Г., МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 200 лв. /двеста лева/, считано от 03.07.2020г. до настъпвА. на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане.

           ПОСТАНОВЯВА съпругата А.Д.Г. да възстанови и да носи предбрачното си фамилно име Д. след прекратявА. на брака, като занапред същата ще се именува А.Д.Д..

ПРЕДОСТАВЯ ползвА. на семейното жилище, намиращо се в град Г.О., ул. «*****» № 36, ет.1, на съпругата А.Д.Г. с ЕГН ********** след развода.

ОСЪЖДА А.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***«*****» № 36, ет.1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на бюджета на Съдебната власт, СУМАТА от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща допълнителна държавна такса за допускане на развода, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         ОСЪЖДА Г.В.Г. с ЕГН **********, с адрес ***», ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на бюджета на Съдебната власт, СУМАТА от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща допълнителна държавна такса за допускане на развода, СУМАТА от 576 лв. /петстотин седемдесет и шест лева/, представляваща държавна такса върху размера на издръжката, определена за децата В. и Д., както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчвА. му на страните.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………