Р Е Ш Е Н И Е
№509
гр. Пловдив, 17. 03. 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, пети
състав, в открито заседание на 20, 02, 2023 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар Недялка Петкова , като разгледа докладваното от председателя
АД № 272 по описа за 2023г. на Административен съд – Пловдив, намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал.
5 от ЗДП.
Жалбоподателят
– Т. С. Г., гръцки гражданин, роден на *** г., с документ за самоличност ***,
издаден на 26.01.2017 г. от Полиция – Гърция, чрез адв. Т. оспорва Заповед за прилагане на ПАМ № 333 от
30.12.2022 г., издадена от А.И.В., мл.
автоконтролъор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. Б ЗДвП, а именно временно
отнемане на СУМПС на нарушителя до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
В жалбата , както и в хода по
същество се твърди, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен , поради липса на компетентност за издаване на акта, липса на мотиви , както и издаден при съществени процесуални
нарушения. Претендират се и съдебни разноски.
Ответникът –
А.И.В., МЛ. АВТОКОНТРОЛЪОР ПРИ СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“
ПРИ ОД НА МВР – ПЛОВДИВ, редовно и своевременно призован, не се явява, не се
представлява.
Контролиращата страна ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛОВДИВ, редовно призована, не встъпва в процеса.
По допустимостта на жалбата - видно от разписката към процесната заповед
/л. 21/ същата е получена лично от жалбоподателя на 30, 12, 22г., поради което
предвид подаването й на 11,01,2023г. пред ОД МВР Пловдив , в законоустановения 14-дневен срок, от лице,
което има правен интерес, поради което
жалбата следва да се приеме за
процесуално допустима.
Административен съд - Пловдив, в
настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намери за устан
овено следното от фактическа страна:
Процесната Заповед за прилагане на
ПАМ е издадена на основание чл.171, т.2А
от ЗДвП от А.И.В., МЛ. АВТОКОНТРОЛЪОР
ПРИ СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ ПРИ ОД НА МВР – ПЛОВДИВ, след като е установено , че
на 30,12,2022г., в 03,54
ч.Т. С. Г., гръцки гражданин, роден на *** г., след извършена проверка в гр. Пловдив , на бул. Санкт Петербург , до
№ 135 е управлявал ЛЕК АВТОМОБИЛ марка
, БМЗВ , с рег. № IBE
2141, лична собственост,
с концентрация на алкохол в кръвта 1,14 промила, установено с Дрегер 7510,
с фабричен номер 0182. Издадени са талони за медицинско изследване , но
жалбоподателя не се възползвал от тях,
приел е показанието установено с
техн. Средство и не се е явил в УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив.
Предвид горното на Т. С. Г. е съставен АУАН , НП и процесната ПАМ , по чл.
171, т. 1, б. Б ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС на нарушителя до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Не
се спори от страните , че Т.Г. е извършил горното деяние.
Спорът по същество е дали при
издаването на процесната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения
от АНО , предвид твърдението че нарушителя е гръцки гражданин и не владее
български език.
В хода на съдебното производство към
доказателствения материал се приобщиха
и изпратените от ответника доказателства / л. 2-29/ т.е.
процесната ЗППАМ в оригинал, заверено копие от АУАН от 30,12,22 г., талон за изследване , справка
за преминали техн. Изследвания
анализатори за алкохол в дъха, регистр.
талон и свидетелство за правоуправление
на жалбоподателя, както и заверени
копия от заповеди № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив и № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министър на
вътрешните работи.
Спор по фактите и по съдържанието на
АП между страните няма.
При така установеното от фактическа
страна настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Страните нямат спор по фактите, които
са установени по непротиворечив и категоричен начин и се признават от страна на
жалбоподателя, доколкото в жалбата
и в
осз . не са направени никакви оспорвания относно събраните и приети по
делото писмени доказателства.
Спорът между страните е относно
правилното приложение на материалния закон - чл. 171 от ЗДП и има ли допуснати
съществени процесуални нарушения от АНО.
В случая фактът на извършена проверка , в присъствието на посочения в АУАН свидетел,
не е оспорен. Не е изрично заявено оспорване и на дата и място на извършената
проверка, а фактът на управляван от жалб. лек автомобил с посочен в заповедта рег. номер
при употреба на алкохол от страна на оспорващото лице, не бе опроверган, а само
оспорен. Твърдението за неразбиране в какво се състои проверката не преодолява
действителното й извършване посредством теста с техническо средство, а
резултатът не бе опроверган или разколебан от жалбоподателя при предоставена
възможност в хода на съдебното производство, поради което следва да бъде
зачетен с оглед техническата изправност на дрегера, за която е приет официален
документ / л. 24/.
При наличие на фактически извършена
проверка с техническо средство, който факт не е оспорен, оспореният такъв
относно резултата от проверката – не бе преодолян посредством допълнителни
доказателства, вкл. с данни от медицинско изследване, за което е издаден талон.
В реда на изложеното следва да бъде отбелязано, че не е отречен именно фактът
на тестване с техническо средство, при което провереният водач на МПС е
участвал в проверката.
Документираният факт в редовно съставен АУАН -
за управление на автомобила под въздействие на алкохол, следва да бъде приет с
доказателствената сила по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П. Допълнителна информация по
отношение конкретни обстоятелства при извършване на проверката, вкл. относно
фактът на полагане на подпис на лицето би ориентирала към възможно
разколебаване на фактическите констатации в АУАН и в частност – за редовност
при съставяне. В тази вр. следва да бъде отбелязано, че нито в заповедта, нито в АУАН е вписано, че жалбоподателят е
заявил на своя или на друг език, че не разбира написаното, че не владее
български или че желае да му се назначи преводач. Следователно не би могло да се приеме, че не е разбрал същността на
извършеното от него нарушение. Извън това, в съдебното производство жалбоподателя
е ангажирал процесуален представител –
адвокат, при което е могъл да направи всички възражения по отношение обжалвания
административен акт, вкл. в частта за редовност на проверката с техническото
средство и за резултата от теста, доказателства за което бяха изискани
служебно. Съгласно разпоредбата на чл.14 ал.2 АПК лицата, които не владеят
български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях
език. В тези случаи се назначава преводач. Тоест, преводач се назначава не на
всеки чужд гражданин, а само в случаите, когато лицето не владее български
език. Видно от обжалваната заповед, както и от АУАН, вкл. и в НП, същите са подписани от жалбоподателя. Дори обаче да бъде възприето допуснатото от
страна на административния орган нарушение, то не би могло да бъде
квалифицирано като съществено, тъй като адресата на административния акт е
индивидуализиран с всички необходими данни според конкретиката на случая и
фактът на редовно извършена проверка с изправно техническо средство, води до
извод за липса на допуснат съществен пропуск / Решение № 2936 от
17.03.2015г. по адм. д. № 9311/2014 на ВАС/.
При неопроверган резултатът от
проверката, отразените в АУАН факти в тази им част са редовни и същите не се
разколебани в хода на съдебното производство. Освен това, жалбоподателят не
твърди, че не е извършил нарушението, заради осъществяването на което му е
наложена ПАМ. Твърдят се единствено допуснати нарушения на процедурата, каквито
не се констатират и възраженията биха били от значение в адм.нак.производство.
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а",
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях
длъжностни лица.
Представените / л. 27,28/ Заповеди относно определяне на длъжностни лица
от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключват
съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен
в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Според теорията, съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането.
Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите основания
за издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката поставят
под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти. От
посочените в оспорената заповед факти произтича правото на органа да постанови
административния акт. Правното основание съответства със съдържанието на
обжалваната заповед.
Жалбоподателят не доказа, че като
водач на МПС, на посочените място и време не е управлявал МПС под въздействие
на алкохол, наличието на който над допустимата норма е установен с годно
техническо средство.
Нормата на чл. 171 т. 1 б. "Б" ЗДв.П
съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно и самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата /всеки от двата законово установени способа има отделно
практическо приложение и правно значение - начините за извършване на пробата и
отказът на водача да бъде проверен по някой от тях, дават възможност за
прилагане на ПАМ/. ПАМ се прилага без оглед на вината, като чрез нея се
реализира диспозицията на правната норма.
Техническото средство, с което е
установено наличието на алкохол в кръвта над допустимата норма е изправно –
успешно преминало последваща проверка на средствата за измерване и годността му
е удостоверена надлежно.
Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в случая
ясно е изразил волята си.
Конкретните факти, основание за
прилагане на ПАМ, са установени с АУАН, съставен от компетентно длъжностно
лице. Както бе посочено, констатациите подлежат на опровергаване в съдебното
производство, макар да се ползват с презумптивна доказателствена сила /чл.189
ал.2 ЗДв.П/, тъй като издаване на ПАМ се осъществява в административно
производство в режима на АПК. Установените факти посредством АУАН и в частност
– осъществена проверка с дрегер алкотест и резултатът от нея, в която проверка
е бил участник жалбоподателя, тъй като не е установена хипотеза на отказ, не са
опровергани в хода на съдебното производство. При доказателствена тежест за
жалбоподателя, същият не установи различна фактическа обстановка /в този см.
Решение № 5337 от 2017г., ВАС/.
Срокът на действие на временната ПАМ е
дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма, поради което
налагането на временна ПАМ с непосочване на изричен срок, различен от
установения в чл. 171 т. 1 б. Б ЗДв.П, не препятства проверката за съответствие
на акта с целта на закона . Именно поради непосредствената цел за ограничаване
на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под прекратително
условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за
не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на нормативноопределения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала
с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й .
Оспорената заповед е фактически
обоснована и не се установиха неизяснени обстоятелства, които да подложат на
съмнение необходимостта от налагане на ограничението спрямо конкретния адресат.
В хода на делото не са представени доказателства преодоляващи квалификацията –
нарушител относно жалбоподателя. Адресатът на заповедта правилно е определен,
тъй като относимият факт на управление на автомобила от жалбоподателя при
употребен алкохол над допустимото, не е опроверган. Допълнителни доказателства
по делото не са приети, за да бъде преценено доказателственото им значение
спрямо приложената правна норма.
Превишението на промили алкохол в
издишания от водача въздух – 1.14 надвишава минимума от 0.5 на хиляда и в този
аспект няма по-благоприятна мярка за постигане целта на закона. Ограничението е
временно и съответства по интензитет на въздействие на констатираните факти.
Наложената мярка е средство, с което законните права и интереси на адресата не
се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се
издава. Принудителната административна мярка не се отклонява от
предназначението си - инструмент за обезпечаване на законосъобразното
осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна принуда.
Оспорената заповед е съобразена с целта на закона -чл.1 ал.2 вр. с чл.171 ЗДв.П
и е в съответствие с разпоредбите на
чл.3 ал.1, чл.4, чл.6 ЗЧРБ.
Съдът счита , че установеното от ответника в оспорената ПАМ
не е оборено в настоящото съдебно производство , че няма допуснати съществени
процесуални нарушения от АНО, поради което следва жалбата като неоснователна да
се отхвърли.
Мотивиран така и на основание чл.172
ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Т. С. Г., гръцки гражданин, роден на *** г.,
с документ за самоличност ***, издаден на 26.01.2017 г. от Полиция – Гърция, срещу
Заповед за прилагане на ПАМ № 333 от
30.12.2022 г., издадена от А.И.В., мл.
автоконтролъор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. Б ЗДвП, а именно временно
отнемане на СУМПС на нарушителя до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :