Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 21.05.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА,
X състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Анна Димитрова
и прокурор Силвиян Иванов, след като разгледа докладваното от съдия В. Пушевски
адм. дело № 966 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 от АПК във вр. с чл.
1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на А.Т.А., с ЕГН: **********,
депозирана чрез нейния упълномощен процесуален представител адв. Б.Ц. *** срещу
Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Варна, с която
е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 4 вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
заплащане на сума в размер на 26 000 лева от общо 100 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, вследствие на действия и
бездействия на служители на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, които са в
пряка причинно – следствена връзка със смъртта на нейния син В. Ю. Е.,
установена на 04.05.2016 г. в гр. Варна, непосредствено след освобождаването му
от ареста на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна.
С протоколно определение от 10.02.2021 г., постановено в
производството по адм. дело № 966 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна,
е било допуснато увеличение на цената на исковата претенция, като същата се
счита за предявена за сумата от 100 000 лева, която представлява пълния
размер на претендираното от ищцата обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
Ищцата
А.Т.А. навежда следните твърдения в исковата си молба:
На
03.05.2016 г. около 10:00 часа в жилището на семейството, находящо се в гр. ****,
ул. „****“ № **, вх. *, ет*, ап. **, синът й В. Ю. Е. за пореден път заявил на
сестра си Е.Ю. Е., че иска да се самоубие. В 18.30 часа на същия ден напуснал
жилището, поради което сестра му се е обадила на тел. 112 съобщавайки, че съществува
възможност брат й да сложи край на
живота си. След около 30 минути В. Ю. Е. се прибрал в дома си, за което последвало
ново обаждане на тел. 112. В периода от 18.30 ч. до 23.00 ч. са последвали
опити да бъде успокоен. В един момент В. Ю. Е. излязъл бос на улицата, при
което сестра му отново се обадила на тел. 112, откъдето са уведомили Трето РУ
към ОД на МВР – гр. Варна за поведението и действията на В. Ю. Е.. След около
час пристигнал патрулен автомобил и заедно с познати на Е.Ю. Е. започнало
издирване на брат й. В 06.45 часа на 04.05.2016 г., от Трето РУ към ОД на МВР –
гр. Варна уведомили Е., че брат й е открит в Западна промишлена зона на гр.
Варна, задържан е от органите на полицията и могат близките му да отидат до сградата
на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, за да го приберат у дома. Около 08.30 ч. на същия ден, дежурният в
ареста на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна обаче е отказал да пусне бащата и
сестрата на В. да го видят. В 15.30 ч. от Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна се
обадили на бащата на В. и Е., като му е било съобщено, че В. е бил освободен от
полицейското управление и впоследствие е бил намерен мъртъв. Навеждат се
твърдения, че около един час след освобождаването на В. Е. от ареста, същият е
бил намерен мъртъв в отводнителна шахта до новострояща се сграда, находяща се в
гр. ****, бул. „******“ № **. Като причина за смъртта е посочена „механична
асфиксия в резултат на удавяне“. Вследствие смъртта на сина си В., ищцата А. започнала
да обвинява себе си, че вместо да работи в чужбина, за да издържа децата си, е
трябвало да остане при тях, което е щяло да доведе до запазване на живота на
сина й. Мъката от загубата претърпяна от ищцата, душевната болка и страдание, пряко
се отразили и на здравето й и тя започнала да изпитва физически дискомфорт –
внезапно прилошаване, виене на свят, чувство за нестабилност, изпотяване, силно
сърцебиене, стягане в гърдите и изтръпване на крайниците, придружени със
силното чувство на страх. С времето, тези физически прояви се превърнали в
ежедневие, пречели й нормално да осъществява ежедневната си дейност. Според
ищцата това състояние е обективно следствие от смъртта на сина й В., допусната
поради виновно неизпълнение на задълженията на служителите на Трето РУ към ОД
на МВР – гр. Варна.
Ответната
страна ОД на МВР – гр. Варна е депозирала писмен отговор на исковата молба,
чрез своя процесуален представител гл. юрисконсулт Б. Й., в който оспорва предявения
иск като неоснователен, твърдейки, че служителите на Трето РУ към ОД на МВР –
гр. Варна, в качеството им на длъжностни лица с полицейски правомощия, не носят
отговорност за действията на пълнолетен и дееспособен гражданин на Република
България и, че претърпените от ищцата неимуществени вреди не са в пряка и в
непосредствена връзка с дейността на служителите на Трето РУ към ОД на МВР –
гр. Варна.
В
проведеното на 21.04.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 966 по
описа за 2020 г. на Административен съд Варна, ищцата А.Т.А. се явява лично и с
нейния упълномощен процесуален представител адв. Б.Ц. ***, като поддържат
исковата претенция, като адв. Ц. в своята пледоария прави подробен анализ на
изготвената от вещите лица д-р. Б. и д-р. Д. комплексна съдебно – психиатрична и
съдебно – медицинска експертиза и отправя молба за уважаване в цялост на
исковата претенция, предявена от неговата доверителка.
В
проведеното на 21.04.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 966 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна,
ответната страна ОД на МВР – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител гл. юрисконсулт Г.Г., който оспорва основателността на исковата
претенция, акцентирайки, че лицето В. Ю. Е. е имал медицински проблеми, на
които членовете на семейството му не са били обърнали внимание и е недопустимо
отговорността за случилата се трагедия да бъде понесена от ОД на МВР – гр. Варна.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна изразява позиция за частична
основателност на исковата претенция, мотивирайки се, че е установено
неизпълнение от страна на полицейските служители на задълженията им, предвидени
в чл. 72 от Закона за МВР и чл. 21 от Инструкция №
8121з – 78 на Министъра на вътрешните работи от 24.01.2015 г., но същевременно
следва да се отчете, че близките хора на пострадалото лице не са обърнали достатъчно
внимание на проблемите му, които са с няколкомесечна давност, което поведение
също е допринесло за леталния изход.
От
фактическа и правна страна, съдът намира за установено следното:
От
показанията на св. Е. Ю. Е. (сестра на В. Ю. Е.), които съдът напълно кредитира
като последователни и логични, се установява, че сутринта на 03.05.2016 г, брат
й В. Ю. Е. (син на ищцата) за пореден път заявил, че иска да се самоубие. От
показанията на същата свидетелка се установява, че в 18.30 ч. брат й е напуснал
жилището, поради което сестра му се е обадила на тел. 112 съобщавайки, че съществува
възможност брат й да сложи край на живота си. След 30 минути В. Ю. Е. се
прибрал в дома си, за което последвало ново обаждане на тел. 112, с което институцията
била уведомена и за това обстоятелство. СВ.Е. свидетелства, че в периода от
18.30 ч. до 23.00 ч. са последвали опити брат й да бъде успокоен. СВ.Е. също
така свидетелства, че в един момент В. Ю.
Е. е излязъл бос на улицата, при което самата тя отново се е обадила на тел.
112, откъдето съответно са уведомили Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна за
поведението и действията на В. Ю. Е.. След около час пристигнал патрулен автомобил и заедно с
познати наЕ.Е., започнало издирване на В..
Безспорно
между страните е обстоятелството, че в 06.40 часа на 04.05.2016 г., от Трето РУ
към ОД на МВР – гр. Варна са уведомили Е., че брат й е открит в Западна
промишлена зона на гр. Варна, задържан е от органите на полицията и свидетелската
е била уведомена, че близките хора да отидат до Трето РУ към ОД на МВР – гр.
Варна, за да го отведат у дома.
Около
08.30 ч. на същия ден, дежурният в ареста на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна обаче
е отказал да пусне бащата и сестрата на В. да го видят. СВ.Е. допълва в своите
показания, че в 12.02 ч. е получила поредното обаждане от полицейски служител (св.
С.), който е заявил, че брат й е бил пуснат от ареста на Трето РУ към ОД на МВР
– гр. Варна. В последвалото малко по – късно поредно обаждане, служител на
Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна е заявил, че нещо се е случило с брат й и
трябва да отиде с баща си, като тогава и е било съобщено, че брат В. е бил
намерен мъртъв
Свидетелят
Д. С. Д. посочва в своите показания, които съдът също кредитира като
последователни и логични, че познава ищцата А. от около десет години, познава
семейството й, децата й. Според показанията на свидетеля, на 04.05.2016г.
ищцата и сВ.Е. са го помолили да се включи в търсенето на В., който бил напуснал
дома си през нощта. Свидетелят се е включил в търсенето, посочвайки, че е било
един часа след полунощ, но не успели да открият сина на ищцата. За смъртта на В.
научил по – късно същия ден от самата ищца.
Свидетелят
В. Д. Д. – служител на СПС при ОД на МВР гр. Варна посочва в своите показания, на
които съдът също дава вяра, че в началото на месец май 2016 г. /не уточнява
дата/ около 06.30 часа, автопатрулът, в който е участвал на територията на
Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна е получил сигнал, че в помещение на дружеството
„Геозащита“ ЕООД е проникнало лице, което е било задържано от охраната на
обекта. За случая е бил уведомен оперативния дежурен при Трето РУ към ОД на МВР
– гр. Варна, който е разпоредил лицето да бъде отведено в районното управление.
Според показанията на свидетеля, в арестното помещение на Трето РУ към ОД на
МВР – гр. Варна са били оформени документите за задържането на В. Е., но същия
отрича да е попълнил документите за неговото освобождаване.
Свидетелят
С. К. С., полицейски инспектор в Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, твърди в своите показания, че след запознаване
с докладна записка от СПС, с резолюция: „за сведение на инспектор С.“, е извел В.
Е. от арестното помещение, съпроводил го е до кабинета си, и след проведен
разпит и подписване на дадените от задържаното лице показания, е придружил В.
до арестното помещение, за да си вземе личните вещи. Свидетеля С. твърди, че е
освободил В. Е. поради това, че не са били налични данни за извършена кражба,
респ. липсвало е и тъжител, който да се тъжи за извършено престъпно посегателство.
Същевременно
обаче св. С. твърди, че е уведомил сестрата на В. – сВ.Е., че възнамерява да
освободи брат й, като я е уведомил за възможността близките му да отидат до
сградата на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, за да го приберат у дома. Съдът
обаче не кредитира показанията на св. С. в тази им част, тъй като не са
житейски издържани, а и противоречат на останалите събрани по делото
доказателства. Самият св. С. нееднократно в своя разпит, заявява, че няма визуален
спомен от задържаното лице, не си спомня с какви дрехи е бил облечен, дали
същият е бил по чорапи или е бил обут с обувки, но същевременно в края на
разпита си уверено заявява, че бил уведомил сВ.Е. за възможността да прибере
брат си у дома, което твърдение обаче не се подкрепя от останалите гласни и
писмени доказателства. Още повече, че тези действия на св. С. не са били
обективирани в някакъв документ, напр. докладна записка, която да бъде изготвена
в кръга на неговите служебни задължения.
По
делото е било допуснато изготвянето на комплексна съдебно – психиатрично – психологична
и медицинска експертиза със следните задачи: какво е било психическото
състояние на В. Е. преди, по време и непосредствено преди освобождаването му и
какви мерки е следвало да се вземат по отношение на лицето, изявяващо намерение
за убийство; страда ли А.А. от заболяване /по описаните симптоми/, в какво се
изразява то, може ли да се счита като последица от претърпяната загуба на сина
й, какъв е обективния или субективен срок на лечението?
Според
заключението на допуснатата съдебно – психиатрично – психологична и медицинска
експертиза, изготвено от д-р. Т. А. и Г.М., която съдът безусловно кредитира
като обективно и компетентно изготвена, освидетелстваният В. Е., преди, по
време и непосредствено преди освобождаването му от полицията е бил в състояние
на психоза. Описаните симптоми при В. Е. покриват най – пълно медицинските
критерии за психоза от шизофренния кръг – параноидна шизофрения или шизоафективно
разстройство. Мерките, които е трябвало да бъдат предприети спрямо В. Е., като
лице с данни за неадекватно поведение, изказани суицидни мисли и намерения и
най – вече предприети такива, са задължителна спешна хоспитализация в психиатрично
отделение със затворен режим.
По
отношение на освидетелстваната А.А., според заключението на експертизата, като
последица от претърпяната загуба на сина е развила Реакцията на скръб
отговаряща на критериите на диагнозата
Разстройство в адаптацията с протрахирана депресивна реакция, с умерено – тежък
депресивен синдром с код F43.1 по МКБ 10 и Паническо разстройство с код F41.0
по МКБ 10. Описаните разстройства при А.А. изискват провеждане на психотерапия
и медикаментозно лечение за повлияване на симптомите.
От
заключението на допуснатата комплексна съдебно – психиатрична и медицинска
експертиза, което съдът също кредитира като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че посмъртно осв. В. Ю. Е. е страдал от психично разстройство в
тесния смисъл на думата – психоза от шизофренния кръг – шизоафективно разстройство
– депресивен тип. Началото на психичното заболяване е с начало през лятото на
2015 г., като състоянието му, според вещите лица, се влошава три месеца преди
смъртта му.
Вещите
лица д-р. Б. и д-р. Д. поясняват, че осВ.Е. не е бил лекуван или настанява в
болнично заведение от близките си хора.
Видно
от писмо с вх. № 2937/ 24.02.2021 г. от Кмета на район „Одесос“ към община Варна,
адресирано до X
състав на Административен съд Варна, лицето В. Ю. Е. не е било поставяно под
запрещение – впрочем факт, който на практика е безспорен между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите на граждани и юридически лица от
незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност.
Административната
дейност се характеризира с това, че е с подзаконов характер и правомощията на
тези, които я осъществяват са в изпълнение на нормативен акт.
За
успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон, е
необходимо установяване на следния фактически състав: 1. Незаконосъобразни
действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на
административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между
настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и бездействия.
Доказателствената
тежест за установяване на тези три предпоставки в тяхната логическа последователност
носи ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.
В случая
безспорно се установява, че по време на задържането си в сградата на Трето РУ
към ОД на МВР – гр. Варна В. Ю. Е. е попълнил декларация, в която сам е
декларирал, че страда от „психическо разстройство“. Този факт „гарниран“ с
обстоятелството, че сестра муЕ.е предупредила служителите на Трето РУ към ОД на
МВР – гр. Варна за колебливото психическо състояние на своя брат и съвсем
конкретно за суицидните му мисли обосновават извода на съда, че в случая е
следвало да бъде изпълнена разпоредбата на чл. 21 от Инструкция № 8121з – 78 от
24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане и е следвало задължително лицето
да бъде прегледано от компетентно медицинско лице. Още повече, че Е. е задържан
в открито помещение в Западната промишлена зона на гр. Варна рано сутринта на
04.05.2016 г., като прави впечатление, че същият е бил намерен бос – което състояние
също не е особено „нормално“, предвид общата житейска представа и също
несъмнено представлява индиция за полицейските служители, че лицето има
необходимост от специализирана помощ, защото съдът е категоричен, че не е
житейско издържано дадено лице да се разхожда босо на обществени места и това
да се приема едва ли не за напълно нормално от специализиран държавен орган.
Оставяйки
встрани житейската логика и съсредоточавайки се в нормативната уредба е видно,
че съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 3 от Закона за МВР полицейските
органи могат да задържат лице, което показва тежки психични отклонения и с
поведението си нарушава обществения ред или излага живота си, или живота на
други лица на явна опасност. В конкретния случай от събраните доказателства се
установява, че е налице една от предпоставките, а именно, че лицето излага
живота си на явна опасност.
Същевременно
разпоредбата на чл. 72 , ал. 2 от Закона за МВР допълва, че в случаите по ал. 1
лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и
спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и
целите на задържането налагат това, като тази норма се допълва от чл. 21, ал. 1
на Инструкция № 8121з – 78 от 24.01.2015 г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на
задържани лица и реда в тях в министерството на вътрешните работи, която предвижда,
че на задържаното лице се извършва медицински преглед по негово искане или
когато здравословното му състояние налага това. При условие, че предния ден Трето
РУ към ОД на МВР – гр. Варна е било уведомено за суицидните мисли и намерения
на задържаното лице от сВ.Е., при условие, че лицето е било намерено няколко
часа по – късно босо в помещение в Западната промишлена зона на града (т.е.
никак не близо до неговото жилище), при което самото лице не е дало разумен отговор
какво търси в това помещение, според съда задължително е следвало лицето да
бъде прегледано от специалист, който да установи неговото здравословно
състояние.
Това
задължение на полицейските органи е нормативно установено. Действително
субективна е преценката на полицейския орган дали лицето се нуждае от медицинска
помощ, макар, че отказва в писмена форма такава, но тази субективна преценка се
основава на чисто и строго обективни факти, а в случая тези обстоятелства за опасното
поведение на В. Ю. Е. безспорно са били налице.
Ето
защо и поради гореизложените аргументи, съдът намира, че полицейските органи в
Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна са нарушили чл. 21, ал. 1 на Инструкция №
8121з – 78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане оборудването
на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството
на вътрешните работи и чл. 72 от Закона за МВР.
След
констатираното бездействие на полицейския орган, В. Ю. Е. е бил освободен от
Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна и не след дълго (около един час), е
последвала трагичната развръзка с летален изход.
Налице
е пряка причинно – следствена връзка между претърпяната загуба на своя син и
развилата се у ищцата А. реакция на скръб, отговаряща на критериите на
диагнозата Разстройство в адаптацията с протрахирана депресивна реакция, с
умерено – тежък депресивен синдром, като е налице причинно – следствена връзка
между бездействието на полицейските органи и смъртта на сина на ищцата,
отключила развилата се реакция.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира за доказан по основание предявения иск
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, но същевременно
съдът намира, че за определяне на неговия размер е необходимо да се изследва и
въпроса за поведението и действията на близките хора на починалия.
В
тази връзка съдът би желал да отбележи, че кредитира заключението на изготвената
от д-р. Р.Б. и д-р. Д.Д. комплексна съдебно – психиатрична и медицинска
експертиза, че три месеца преди смъртта си В. Ю. Е. е изпаднал в дълбока депресия.
В тази връзка, съдът би желал да прецизира, че намира за неоснователно
възражението на адв. Б.Ц., наведено в неговата пледоария, че
е налице фактологическо разминаване в обстоятелствената част на цитираната
съдебна експертиза. Според съда не е налице някакво противоречие в заключението
на вещите лица, тъй като измененията в поведението на В. Ю. Е. са започнали още
през 2015 г., като това обстоятелство се извлича не само от изготвената
експертиза, но от всички събрани по делото доказателства, като вещите лица д-р.
Б. и д-р. Д. поясняват, че вече в началото на 2016 г. състоянието на освидетелстваното
лице се е влошило и същото е изпаднало вече в дълбока депресия.
При
условие, че вещите лица са категорични, че смущенията в психическото състояние
на В. Ю. Е. са започнали още през 2015 г., като същите очевидно са се
задълбочили в началото на 2016 г., според съда е следвало близките хора и
съвсем конкретно ищцата А. като негова майка да обърнат внимание на проблемите
на В. Е., конкретно да го насочат за консултация и/или лечение от специалист,
което не се твърди да е било сторено, при това доста продължително време.
Не
му е работа на съда да укорява и съдът би желал да отбележи, че не укорява
ищцата за нейното поведение, защото съдебният състав си дава ясна сметка, че
същата се е трудила извън границите на страната, вероятно, за да спечели по –
голям доход, неминуемо необходим за издръжката на близките й хора, вкл. и В. Е.,
но при определяне на размера на обезщетението съдът няма как да не съобрази и
поведението на ищцата, която сама признава, че не е водила сина си за предоставяне
на специфична и висококвалифицирана медицинска помощ, а същият се е нуждаел от
такава. А и следва да се отбележи, че самата ищца твърди, че е поддържала една
сравнително постоянна и регулярна връзка със своите деца, така, че през цялата
2015 и в началото на 2016 г. е имала ясна представа за състоянието на своя син.
Поради
гореизложените аргументи, съдът намира за справедливо предявения иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди да бъде уважен в размер
на 65 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, който размер
следва да обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния син В. Ю. Е.,
установена на 04.05.2016 г. в гр. Варна, като за разликата над 65 000 лева
до пълния предявен размер от 100 000 лева, иска следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По
отношение разноските.
Предвид
изхода на делото, ответната страна ОД на МВР – гр. Варна следва да бъде осъдена
да заплати на ищцата А.Т.А. парична сума в размер на 45 лева, представляваща
сторените от ищцата разноски за държавни такси, за разглеждане на жалбите й в
производството по ч.гр. д. № 3407/ 2018 г. по описа на ВКС, III гр.
о. и в производството по ч. адм. дело № 12 183 по описа за 2020 г. на ВАС.
Също
така съобразно уважената част на иска, ответната страна ОД на МВР – гр. Варна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на
Административен съд – Варна парична сума в размер на 650 лева, представляваща
служебно сторените разноски за възнаграждения на вещите лица по допуснатата комплексна
съдебно – медицинска и психиатрична експертиза в производството по адм. дело №
966 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР –
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.А., с ЕГН: ********** парична сума в размер на 65 000
лева (шестдесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, вследствие на действия и бездействия на служители на Трето
РУ към ОД на МВР – гр. Варна, които са в пряка причинно – следствена връзка със
смъртта на нейния син В. Ю. Е., установена на 04.05.2016 г. в гр. Варна, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Т.А., с ЕГН: ********** срещу ОД на МВР – гр. Варна иск за заплащане на обезщетение
за причинените й неимуществени вреди, вследствие на действия и бездействия на
служители на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, които са в пряка причинно –
следствена връзка със смъртта на нейния син В. Ю. Е., установена на 04.05.2016
г. в гр. Варна за горницата над 65 000 лева до пълния предявен размер от
100 000 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.А., с ЕГН: ********** парична сума в размер на 45 лева (четиридесет и пет лева), представляваща
сторените разноски по делото.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ по банкова сметка *** – Варна парична сума в размер на 650
лева, представляваща служебно сторените от съда разноски за допусната
комплексна съдебно – психиатрична и медицинска експертиза, съобразно уважената
част на исковата претенция.
Решението може да
бъде обжалвано в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: