Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2022г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, Х-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември 2022г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и
прокурора АЛЕКСАНДЪР А.,
като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас.адм.д. № 1945/2022г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) при Министерство на правосъдието - София,
подадена чрез ст. юрисконсулт Св.Сл., против Решение № 792 от 10.06.2022г.,
постановено по адм. дело № 949/2021г. на Административен съд - гр. Варна, с
което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София е осъдена да
заплати на Д.А.С., с ЕГН **********,***, сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на
Затвора Варна през периода от 16.11.2015 г. до 2.11.2016 г., довели до
поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно-хигиенни условия при
изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете -
7.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
Искът е отхвърлен за разликата над сумата от 600 лева до предявения размер от 50 000 лева,
като в тази част решението е влязло в сила.
Касаторът – ГД „ИН“, обжалва решението в осъдителната му
част, с твърдения за нарушения на материалния закон и необоснованост -
касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага възражения срещу фактическите
и правни изводи на съда. Твърди, че в хода на делото не са установени извършени
умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено
поставяне на ищеца в неблагоприятни условия. Счита, че ищецът не е доказал реално
претърпени вреди от посочените от него условия в Затвора Варна, като излага, че
размера на присъденото обезщетение за претърпените вреди е необосновано
завишено. Моли обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част,
като се отхвърли предявения иск. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В съдебно заседание и
по съществото на спора, процесуалният представител на касатора ю.к. Сл., чрез писмено
становище поддържа жалбата на изложените основания и моли уважаване на същата.
В съдебно заседание ответникът Д.А.С. оспорва подадената от
ГД „ИН“ касационна жалба, като недоказана и неоснователна по съображения, че
съдебното решение в осъдителната му част е правилно и законосъобразно.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Варна дава заключение
за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, и пред
надлежния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Административен съд - Варна е
образувано по предявен иск от Д.А.С. против ГД „ИН“ за присъждане на
обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба
- 7.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, чувство за
унизено достойнство, физически и психически дискомфорт, унижение, нечовешко и
унизително отношение, неудобство, безпомощност, негативно влияние върху съня,
чувство за несигурност и недоверие в държавната администрация, увреждане на
здравословното състояние, претърпени в резултат на престоя му в Затвора Варна в
периода м. 05.2013 г. до м.03.2017 г. и произтичащи от незаконосъобразни действия и
бездействия на затворническата администрация.
С определение, постановено в открито с.з. на 6.10.2021 г.
е прекратено производството по адм.д. № 949/2021 г. в частта на исковата молба,
с която се претендира обезщетение по реда на ЗИНЗС за претърпени неимуществени
вреди във връзка с изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“
за периода от 16.05.2013 г. до 15.11.2015 г. и е продължило в частта на
предявения иск за периода от 16.11.2015 г. до м.март. 2017 г. Определението е
влязло в сила.
Първостепенната инстанция на съда е установила, че С. е
неженен, с основно образование, не работи. Постъпил е в затвора Варна на
12.03.2018 г. с наложена мярка за неотклонение „лишаване от свобода“, по ДП
2324/2019 г., в последствие образувано НОХД № 289/2018 г. по описа на ОС –
Варна, за деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 196, ал. 1, т. 1 НК. С
присъда № 19/5.03.2019 г. по НОХД № 1413/2018 г. на Окръжен съд – Варна на С. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, при първоначален
строг режим. Присъдата е потвърдена с решения на Апелативен съд - Варна и ВКС.
Начало на изпълнение на присъдата 15.05.2018 г. Със заповед № 4 от 19.02.2020
г. на Началника на Затвора – Варна С. е преведен в Затворническо общежитие –
Разделна за доизтърпяване на наказанието. Със заповед № 12/30.09.2020 г. на
Началника на Затвора – Варна на
30.09.2020 г. С. е преведен от затворническото общежитие в затвора – Варна. При
постъпването в затвора ищеца не е представил медицинска документация, няма
собствени медикаменти. По време на престоя си в затвора С. не е бил в контакт
със заразно болни. Ищецът е извеждан за
външен преглед на 17.05.2021 г. Няма
оплаквания. Постъпил е в затвора Варна на 17.05.2013 г. и търпи наказание
лишаване от свобода 6 месеца и кумулирано наказание лишаване от свобода в
размер на 4 години и 6 месеца. След изтърпяване на наказанието С. е освободен
на 22.09.2017 г. При постъпване в затвора ищеца е бил настанен във втора група,
а на 14.08.2014 г. е преразпределен в затворническо общежитие – Разделна, на
6.11.2014 г. е преместен отново в затвора – Варна в 7-ма група, на 2.11.2016 г.
е настанен във втора група до окончателното изтърпяване на наказанието.
Ищецът е пребивавал във втора група – спално помещение №
11. Спални помещения №13 и № 11 са с по 42 кв.м. площ всяко. В двете спални
помещения има изградени вътрешни санитарни възли, мивки с течаща питейна вода.
Във втори „Б“ коридор, където са посочените две спални помещения има изграден и
общ санитарен възел с баня и мивки с течаща вода. На всеки лишен от свобода при
постъпването в затвора се предоставя постелъчен инвентар. Спалните помещения са
оборудвани с шкафове, легла, вишки и столове. Климатизацията се осъществява
чрез естествена аерация, отоплението е чрез централно парно, а осветлението се
състои от луминисцентни тела. Всеки месец се изписват и раздават на коридорните
отговорници почистващи, дезинфекциращи препарати и хигиенни материали – кофи,
гъби, стирки, метли за почистване на коридорите и спалните помещения на
лишените от свобода. На лишените от свобода се осигурява къпане по график
най-малко два пъти в седмицата, бельото се изпира в обща пералня. На всеки
лишен от свобода се раздава месечно по два броя сапуни.
През 2016 г. в Затвора Варна е извършен основен ремонт от
лицензирана фирма на коридорите и всички спални помещения. На всяко спално
помещение са подменени вратите, монтирана е ПВЦ дограма, подменени са ВиК и ел.
инсталации, монтирани са нови осветителни тела, изградени са самостоятелни
санитарни възли, мивки с течаща питейна вода. Положени са подови настилки от
гранитогрес, стените са облицовани с циментофазерни плоскости, след което са
шпакловани и боядисани. При възникване на необходимост ежедневно се извършват
текущи ремонти и периодични цялостни ремонти в коридорите. Извънредни ремонти се извършват и при подаден
сигнал, молба на лишен от свобода. За процесния период от С. не са получавани
сигнали или жалби, относно необходимостта от извършване на строителни ремонти в
спалните помещения, в които е бил настанен.
За периода от 5.11.2014 г. до изготвяне на справката (13.01.2016
г.) С. е настанен в 56-то спално помещение – седма група, което е 21 кв.м.
Осветлението се състои от луминисцентни тела. В спалното помещение към момента
няма обособен самостоятелен санитарен възел, но изграждането на такъв е
предвидено за 2016 г., както и във всички останали спални помещения без
самостоятелен санитарен възел. В коридора има общ санитарен възел и мивка с
течаща вода. Спалното помещение се отоплява с централно парно. Лишените от
свобода се къпят по график, най-малко 2 пъти в седмицата, а бельото се изпира в
пералня.
За периода от 16.11.2015 г. до март 2017 г. включително, С.
е бил настанен в ЗО Разделна, 56-то спално помещение на 14.08.2014 г.
Помещението е с квадратура 21 кв.м. През месец август 2016 г. е извършен
основен ремонт в корпуса на Затвора Варна, на всички спални помещения,
включително и в спалното помещение, в което е настанен С.. във всяко спално
помещение са подменени врати и прозорци с ПВЦ дограма, ВиК инсталации,
монтирани са нови осветителни тела, изградени са самостоятелни санитарни възли
с течаща питейна вода, на пода е положен гранитогрес, стените са облицовани,
таваните и стените шпакловани. Осигурена е дневна светлина във всяко помещение.
Почистването на спалните помещения се извършва от лишените от свобода, като
ежемесечно се осигуряват почистващи, миещи препарати и дезинфектанти на
коридорните отговорници. Дезинсекцията и дератизацията се извършва съгласно
график, чрез сключен договор по ЗОП с лицензирана форма. В затворническото досие
на С. не се съдържа информация да е бил настаняван в киносалона при Затвора
Варна. Извънредни ремонти са извършвани и при подаване на сигнал от лишен от
свобода, като от С. не са получавани жалби относно необходимост от извършване
на ремонт на спално помещение, в което е бил настанен.
За периода от 15.11.2015 г. до м. ноември 2016 г.
дезинсекцията и дератизацията се извършвала от оторизирана фирма - ЕТ
"Инсектицид", за което са издавани протоколи за ДДД обработки, от м.
ноември 2016 г. до март. 2017 г. същата дейност се извършва от
"Дезинфекционна станция Добрич" ЕООД, за което са съставени протоколи
за ДДД обработка.
В спално помещение № 56, находящо се в Затвора Варна, до м. август 2016 г. е
нямало изграден санитарен възел. До м. август 2016 г. на лишените от свобода е
било осигурен постоянен достъп до общ санитарен възел изграден в коридора на
етажа, където са ползвали тоалетна и течаща студена питейна вода и течаща топла
вода за миене и къпане.
Въз основа на договор за възлагане на обществена поръчка
между ГДИН и "ДДД-1" ООД, влязъл в сила м.11.2015 г, сключен за срок
от 24 месеца са извършвани дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и
териториални служби, включително и Затвора Варна. За извършени ДДД обработки в
периода м.12.2015 г. до м.10.2916 г. са представени десет броя протоколи, като
извършител на обработката е ЕТ "Инсектицид". Обработката е извършвана
в кухня, ет. А,Б,В, коридор ІІ, коридор ІІІ, спални помещения, пералня склад,
мед. център. За извършена ДДД обработка в Затвора Варна са представени
девет протокола за периода от м.11.2016
г. до м.03.2017 г. Обработката е извършена от "Дезинфекционна станция Добрич" ЕООД.
Обитаваното от ищеца спално помещение № 56 се намира в
корпуса на Затвора Варна, 3А коридор, 7 група. След приключване на вечерната
проверка на лишените от свобода, вратите на спалните помещения се заключват.
Отключването на вратите се извършва при започване на сутрешна проверка на
лишените от свобода. През времето в което са заключени вратите, при наличието
на възникнала необходимост и при нужда лишения от свобода сигнализира на
дежурния надзирател, който е на етажа. С разрешение на дежурен главен
надзирател, вратата може да се отключи и
лишения от свобода да бъде изведен от спалното помещение за предприемане на
необходимите спешни мерки. До месец август 2016 г на лишените от свобода,
настанени в спално помещение № 56 е било осигурено постоянен достъп до общия
санитарен възел изграден в коридора на етажа, където са ползвали тоалетна и
течаща студена и топла вода. На осн. чл.
55, ал.2 от ЗИНЗС и чл. 35 ППЗИНЗС от разпределителна комисия лишения от свобода С. е бил разпределен в
киносалона при затвора Варна, поради извършване на ремонтни дейности в спалните
помещения в корпуса.
От показанията на разпитаните свидетели
първоинстанционният съд е установил, че в периода 30.12.2016 г. до 20.03.2017
г. в киносалона в Затвора Варна, били настанени още 35 човека, един от тях бил
и С.. Докато пребивавали в киносалона имало график за къпане и ходене в тоалет.
Като имало възможност ползвали банята
отвън, която е извън киносалона, имало и друга баня в подземието. В киносалона
имало само една тоалетна. Причина лишените от свобода да бъдат настанени в
киносалона бил предприет ремонт на спалните помещения. В спално помещение - №
56 заедно с ищеца общо били настанени 9-10-11 човека. В спалното имало шкафове,
вишки, нямало тоалетна. През деня ползвали тоалетната в коридора, а след
заключването на спалното - вечерта ползвали кофа. Питейна вода не е имало в
помещението. Ако през нощта се наложи да се ползва тоалетна са използвали кофи,
ако на някои му се пие вода, използвали вода в шишета. В спалното помещение
имало хлебарки. През 2016 г. С. бил настанен в киносалона, защото се извършвал
ремонт.
С оспореното съдебно решение ГД „ИН“ е осъдена да заплати
на ищеца обезщетение в размер на 600 лева за неимуществени вреди, в следствие
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му наказание
„лишаване от свобода“ в затвора в гр. Варна в периода от 16.11.2015 г. до
02.11.2016г. В останалата част до пълния претендиран размер от 50 000 лв.,
искът е отхвърлен. За да постанови този резултат, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният състав на съда е
приел, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни битови и санитарно-хигиенни
условия при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ през процесния
период. Прието е, че се установява неминуемо причиняването на дискомфорт и
страдание, които надвишават строгостта, присъща при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, като този период е по-малък от 1 година и че всички
наведени аспекти в своята съвкупност, безспорно имат негативно влияние върху
психиката на задържаното лице, т.е. то търпи неимуществени вреди, изразяващи се
в психическо и физическо неудобство, дискомфорт. Прието е също и че няма
доказване на някакъв висок или изключителен интензитет на емоционални страдания,
поради което съвкупното въздействие на всички установени неблагоприятни аспекти
на средата върху С. за исковия период, през който е пребивавал в спално
помещение № 56 му се следва обезщетение именно от 600 лева, като за разликата
искът е неоснователен. Според мотивите на съда, тези условия се дължат на
незаконосъобразните действия и/или бездействие на длъжностните лица на
затворническата администрация за спазване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС,
съгласно който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, както и на чл. 3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Съдът е приел, за безспорно
установени липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в
спалното помещение, пренаселеността на помещението за част от периода. Въз
основа на това е обобщил извода, че ищецът е поставян в условия, които не
отговарят на изискванията, въведени от българския законодател в ЗИНЗС. Понеже поставянето
при такива условия се превишава нормалния праг на тежест /строгост/,
присъщ при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, съдът е приел, че не само е налице доказаност на извършено
нарушение от страна на администрацията на ответника на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, но е
и налице доказаност на твърдението на ищеца, че всичко това разгледано в
съвкупност му е причинявало неудобства и дискомфорт, надхвърлящи нормалните
такива, свързани с изтърпяване на наказанието що се отнася до факторите
пренаселеност, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заключение
съставът на съда е приел за доказани неблагоприятни аспекти на конкретните
условия, при които е поставян и е пребивавал ищеца, които се явяват пряк
резултат на проявена незаконосъобразна административна дейност под формата на
бездействие от страна на администрацията на ответника и поради това е налице
извършвано нарушение на по см. на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, което подлежи на
репариране чрез иска по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.
На основание чл. 52 ЗЗД, съдът е определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди, като е преценил характера на деянието,
извършено от служителите на ГД „ИН“, естеството и степента на претърпените
вредни последици от ищеца и продължителността на исковия период, като в полза
на С. е присъдена сума в размер на 600 лева за процесния период, а в останалата
част, до пълния претендиран размер от 50 000 лева, съдът е отхвърлил иска като
неоснователен.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3 с.з., който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Настоящият касационен състав намира, че
първоинстанционният съд е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти,
релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства. Направил е вярна преценка на същите и въз основа на това е
достигнал до правилния извод, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди,
произтичащи от неблагоприятни условия при изпълнение на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ в периода, предмет на исковата молба.
Безспорно законът забранява изтърпяващите наказание „лишаване
от свобода“ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение
и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на
наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая, както правилно и обосновано е прието от административния
съд, е установено неизпълнение на законови задължения, в следствие на което са
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Претърпените от ищеца негативни преживявания са в пряка причинно-следствена
връзка с лошите битови условия, в които е бил поставен същия в процесния период
при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. В тази връзка
неоснователни се явяват доводите на ГД „ИН“ за несъобразяване на мотивите на
съда с действителните факти от значение за случая и установените по делото
обстоятелства. Първоинстанционният съд много конкретно е описал, кои искови
претенции намира за частично доказани, а именно: липса на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, пренаселеност на
помещението за част от периода. Отхвърлил е претенциите на ищеца за липса на
извършвани действия от ответника по осигуряване на дезинфекция, дезинсекция и
дератизация в затвора, както и твърденията му,
че за периода от 3.11.2016 г. до м.03.2017 г. при настаняването си в
киносалона са били нарушени изискванията за наличие на минимална жилищна площ
на лишените от свобода, както и изискването за
осигуряване постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Неоснователен е касационният довод на ГД „ИН“ и за
недоказаност на претърпените вреди. Наличието на вреди се презюмира от закона,
поради което и оборването на тази законова презумпция е в тежест на ответника.
В хода на производството пред въззивния съд не са събрани категорични и
безспорни доказателства за осигуряването на нормални битови и санитарни условия
в обитаваното от ищеца през процесния период помещение за посоченият период,
поради което изводите на съда за наличието на предпоставките за постановяването
на осъдителното решение са правилни. В контекста на компенсаторните средства за
защита, констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от
ЕКПЧ и че е налице нарушение на чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2 ЗИНЗС, дава основание
да се направи предположение, че същите са причинили неимуществени вреди на наказаното
лице - Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото „Нешков и други срещу
България“, съгласно което средствата за защита трябва по-скоро да отразяват
съществуването на тази презумпция, а не присъждането на компенсация да зависи
от умението на жалбоподателя да докаже чрез доказателства наличието на
неимуществени вреди под формата на емоционална травма.
ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по
чл. 8, §1 ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от
страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, §2 ЕКПЧ
прави изключение единствено що се отнася до намеса на държавата, предвидена в
закон, или е необходима в интерес на националната и обществената сигурност или
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при
прилагането на изключенията по §2 на чл. 8, ЕКПЧ изисква съобразяване с
принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и
свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Мотивирана е преценката на
съда, че липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалното
помещение, пренаселеност на помещението за част от периода означава, че ищецът
е поставян в условия, които не отговарят на изискванията, въведени от
българския законодател в ЗИНЗС, съответно съставляват нарушение на чл. 3 ЗИНЗС и
по своята същност са незаконосъобразна дейност на администрацията на затвора,
довела до причиняване на неимуществени вреди именно в посочения период.
При тази фактическа установеност изводът на съда, че
искът е доказан по основание, е законосъобразен. Условията, при което ищецът е
изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода“, обуславят
основателността на предявения иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. На ищеца са
причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото
достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни
бездействия на администрацията на ГД „ИН“ в нарушение изискванията на чл. 3,
ал. 2 ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл.
3 ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение.
Неоснователни са
доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта
му, с която е определен размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично
обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето
за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично,
субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът
следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на
пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича
и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за
справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 ЗЗД.
В случая размерът на дължимото обезщетение е определено
от въззивния съд при стриктно спазване
правилата за съразмерност, посочени в чл. 52 ЗЗД. Правилно са преценени конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират
вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. В тази връзка,
настоящата инстанция намира за необходимо да посочи че ищецът
претендира като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата 50 000
лева общо за период от единадесет месеца и половина. Според практиката на ЕСПЧ,
при претендиране на обезщетението за репариране на неимуществените вреди съдът
следва да съобрази размера на обезщетението, като отчита характера на деянието,
извършено от служителите на администрацията на ареста, характера на
увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, и
периода на престой на ищеца,
т.е. интензитета и продължителността на действие на нечовешките или унизителни
условия върху засегнатото лице. Така в §299 от пилотното решение от 27.01.2015
г. на ЕСПЧ по делото Нешков и другите ЕСПЧ сочи, че „размерът на времето,
изтърпяно от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на
претърпените вреди“.
Предвид горното и като отчете спецификата на случая,
характера и невисокия интензитет на увреждането, предвид частично установеност
на заявените от ищеца основания, касационния състав намира, че увреждането на
ищеца за сравнително непродължителния период, е справедливо възмездено с
оспореното решение на първоинстанционния съд, с обезщетение в размер на 600
лева, дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба. В останалата част, до пълно
предявения размер от 50 000 лева решението не се оспорва и е влязло в сила.
Настоящата инстанция на съда не споделя и възраженията на
жалбоподателя за противоречие на обжалваното решение със закона, по съображения
за изтекла погасителна давност по отношение претенцията на ищеца. Съгласно разясненията
изложени в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г. на ОСГК, в мотивите относно т. 4, когато вредите произтичат от
незаконни действия или бездействия на административните органи, началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от
момента на преустановяването им, като след изтичане на законово регламентирания
давностен срок, правото на иск за вземането на ищеца за обезщетение за
претърпени вреди, се погасява. Правилно
и законосъобразно първоинстанционният състав на съда е приел, че в случая погасителната давност започва да
тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия
на специализираните органи по изпълнение на наказанията за поставянето на ищеца
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затвора Варна.
Законосъобразно съдът е приел, че давността е започнала да тече считано от 22.09.2017
г. – датата, на която С. е бил освободен от затвора гр. Варна и тъй като
исковата молба е заведена в АС - Варна на 7.05.2021 г. давността не е изтекла. В тази връзка
касационният състав на АС Варна изцяло споделя изводите на съда изложени в
мотивите на обжалваното решение, като в изпълнение разпоредбата на чл. 221, ал.
2 АПК препраща към същите, без да излага подробни такива.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице касационни основания
по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
І-во АПК съдът,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
792 от 10.06.2022г., постановено по адм. дело № 949/2021г. на Административен
съд - гр. Варна, с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София
е осъдена да заплати на Д.А.С., с ЕГН **********,***, сумата от 600
/шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на
Затвора Варна през периода от 16.11.2015 г. до 2.11.2016 г., довели до
поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно-хигиенни условия при
изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете -
7.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.