Решение по дело №79/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с ал. 5 на чл. 172 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/. Образувано е по жалба на Г. Д. К. от [населено място], срещу Заповед за прилагане на ПАМ № [Наименование]от 23.03.2025 г. издадена от Младши автоконтрольор към ОДМВР – [област], РУ – [община], подадена директно в съда. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на Г. Д. К. с [ЕГН] се прекратява регистрацията на собственото му ППС - лек автомобил „Б.“ с peг. № [Наименование]за срок от 6 месеца и отнети СРМПС № [Наименование]и 2 бр. Регистрационни табели с номер [Наименование].

Твърденията в жалбата са, че заповедта е издадена в противоречие на материалноправните предпоставки. В конкретния случай, счита, че според сключен договор за лизинг с немска банка *, гореописаното МПС е все още собственост на немската банка, съгласно договор за заем. На следващо място, сочи, че срещу жалбоподателя има издадено и [Наименование]/23.03.2025 г. на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗдВП /предполага се, че се има предвид НП/, с който му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС, санкционирането на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и едновременно с това прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, води до ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление - Решение от 5 май 2022 г., BV, С570/20, EU: С: 2022:348, т. 26 и Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г., т. 34. Принципът [Наименование]забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от Хартата, за същото деяние и срещу същото лице - Решение от 22 март 2022 г., [Наименование], [Наименование]/20, EU: С: 2022:202, т. 35 от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г. Безспорно санкцията за нарушение по ЗДвП с издаването на НП и едновременно с това прилагането на ПАМ за същото нарушение, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата. Макар по силата съответно на чл. 6, ал. 5 от АПК и на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН наказващия орган да е длъжен да зачита принципа на пропорционалност когато налага санкциите по чл. 171 и чл. 174 от ЗДвП националната правна уредба предвиждаща действие в обвързана компетентност, не му позволява нито да извърши цялостна преценка на пропорционалността на кумулираните санкции, нито да не изпълни задължението за налагане на едната и другата от тези санкции, нито да спре едното производство до приключването на другото. В заключение сочи, че не следва да се допуска националната правна уредба, съгласно която за едно и също нарушение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на наказаното лице да може да бъде наложена мярка "Глоба" и/или "Лишаване от право да управлява МПС", и мярка "Принудителна административна мярка", които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Моли за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.

В съдебно заседание, жалбоподателят представя договор за лизинг с превод на български език, както и договор за заем.

Ответната страна, с процесуален представител оспорва жалбата.

Счита, че изложените в жалбата аргументи са неоснователни, необосновани и недоказани. Прави възражения за прекомерност във връзка с евентуално представени по делото доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение над предвидения минимален размер на разноски по съдебни административни производства, съгласно Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на Съда на ЕС /т. 47 и т. 51/, което в допълнение следва да се отбележи, че намира отражение и в практиката на Административен съд - [област] по аргумент на Решение № 168/09.05.2022 г. по КАНД № 138/2022 г. по описа на съда.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема следното:

С обжалваната заповед на жалбоподателя на Г. Д. К. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП прекратяване регистрацията на собственото му ППС - лек автомобил „Б.“ с peг. № [Наименование]за срок от 6 месеца и отнети СРМПС № [Наименование]и 2 бр. Регистрационни табели с номер [Наименование]Същата е издадена за това, на 23.03.2025 г. около 10.30 ч. в [населено място] на [улица]до входа на ПГСГСТ, К. управлява личния си лек автомобил Б. с регистрационен номер [Наименование]в посока на движение от [населено място] към [населено място], след употреба на алкохол 1.25 промила установено по надлежния ред, чрез издишания от водача въздух в техническо средство А. Д. 7510 с № [Наименование]и стикер за валидност с № 02705 до 5 месец 2025 г. Пробата за алкохол е извършена на място на 23.03.2025 г. в 10.33 часа, като на водача е издаден талон за изследване с № 076445 за ФЦСМП [населено място].

Съставен е акт за установяване на административно нарушение, серия GA, номер 3800504 от Д. А. С. на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР – [област], РУ - [община], след което издадена обжалваната Заповед.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка, а в проведеното съдебно заседание представени договори за лизинг на автомобила и договори за заем от банка.

При тази фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт и в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, като заповедта е връчена на 23.03.2025 г., а 14 дневния срок изтича на 06.04.2025 г. почивен ден, при което, оспорването е в предвидения срок, като същата е подадена в първия работен ден – понеделник.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от приложените доказателства, със Заповед № 8121з-1632/2.02.2021 г. Министърът на МВР е упълномощил директорите на ОД на МВР да издават заповед за налагане на ПАМ. От своя страна със Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. Директорът на ОД на МВР - [област] оправомощава определени длъжностни лица да прилагат ПАМ по Закона за движение по пътищата, в т. 1.11 от цитираната заповед – младши автоконтрольори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР - [област], с компетентност за територията обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР - [област]. В този смисъл оспорената заповед е издадена от орган, който притежава съответната материална и териториална компетентност.

Заповедта е издадена в изискуемата по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от кодекса реквизити и в хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и такива на материалния закон. Видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1.25 промила на хиляда, установено с техническо средство, измерена чрез издишания от водача въздух, като мярката се прилага спрямо същия. Доказано е по несъмнен начин не само качеството му на „водач“ по смисъла на &[Наименование]; 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и управлението на МПС, а и това че същото се извършва с установена, посредством изправно и годно техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда и конкретно с 1,25 промила на хиляда към момента на проверката, което попада в диапазона над 1,2 промила, като в настоящото производство е спорно обстоятелството, че автомобила е собственост на трето лице.

Фактът, че МПС е управлявано с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда не се опровергава както от твърденията на жалбоподателя, така и от материалите по делото. Нещо повече, съставения на място на нарушението АУАН, който е основание за издаване на процесната заповед има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 171 от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налагат принудителни административни мерки, като според т. 2а в сила от 03.01.2018 г., прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство Б.б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Както сочи и жалбоподателят, две са основните материално - правни предпоставки за налагане на мярката по чл. 171, т. 2А, б. Б от ЗДвП - от една страна, лицето трябва да е собственик на въпросното МПС, което управлява и на следващо място - да управлява това МПС след употреба на алкохол над 0.5 промила, което се потвърждава от съставения АУАН.

По отношение на първата предпоставка, Съдът намира за недоказани доводите, че лицето не е собственик на процесния автомобил, тъй като не са представени доказателства, че управлявания от същия автомобил е собственост на трето лице и съответно такова обстоятелство не е установено при извършената проверка, съгласно записванията на данните за автомобила, вкл. такова възражение не е направено и при съставяне на АУАН. Представените договори уреждат облигационни отношения и не могат да послужат като доказателство, че автомобилът е собственост на банката /*/, тъй като това обстоятелство следва да се установи непосредствено от данните относно собствеността на автомобила, а не, да се извлича по тълкувателен път от други документи.

Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, като се има предвид, че налагането на ПАМ няма санкционен, а превантивен характер. Окончателното решаване на въпроса относно обстоятелствата, касаещи извършеното нарушение, извършителя и неговата вина се формира с издаване на НП, финализиращо административнонаказателно производство. За целите на мярката, наличието на категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не е задължително, като мярката се прилага не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване в т.ч. за преустановяване на извършваното нарушение и преграждане възможността за реализирането на други такива. В този смисъл при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да приложи ПАМ.

За органа, прилагащ принудителната административна мярка, не е налице и правна възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката, защото законодателя е регламентирал такъв до решаване въпроса за отговорността.

Целта на ПАМ е не да накаже нарушителя, а да преустанови извършваното нарушение и да предотврати реализирането на евентуално други такива. В съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и ведно с данните отчетени от техническото средство при извършената проверка, следва да се приеме, че сетивата на К. са били обективно повлияни от употребата на алкохол по начин несъвместим с управлението на МПС и това е отчетено в актовете на контролните органи, обуславящо необходимостта относно осигуряването на безопасността при движение по пътищата. В горния смисъл ЗППАМ е съобразена с целта на закона, регламентирана в чл. 22 от ЗАНН и чл. 1, ал. 2 и чл. 171 от ЗДвП, тъй като следва да бъде обезпечено опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

ПАМ се налага с индивидуален административен акт от административен орган и има определени нормативно заложени цели – да преустанови нарушението, да въздейства превантивно или да възстанови последиците от същото. За да е законосъобразен административният акт, същият следва да се издаде и за постигане целите на закона, а не на друга цел, което води до превратно упражняване на власт. В случая с процесната заповед обаче не се доказва да е преследвана цел различна от законоустановената, а именно за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения /чл. 171, ал. 1 от ЗДвП/, поради което не е налице основание за отмяна и по чл. 146, т. 5 АПК.

Въз основа на така съставения АУАН и анализ на събраните по делото доказателствени средства категорично се установява, че жалбоподателят е употребил алкохол след което е управлявал автомобила си, което нарушение обосновава законосъобразното приложение на наложената ПАМ.

Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело № С-97/21 в случая не е относимо, тъй като според същото Член 273 от Директива на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение, но не и такива по ЗДвП. Предвид посоченото по-горе не може да се приеме, че е нарушен принципа [Наименование], още повече, че жалбоподателят не е приложил друг санкционен акт като втора заповед за ПАМ или НП.

По изложените съображения, съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Същата не противоречи на материалноправни разпоредби. Спазена е целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна с последиците по чл. 143 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Д. К. от [населено място], срещу Заповед за прилагане на ПАМ № [Наименование]от 23.03.2025 г. издадена от Младши автоконтрольор към ОДМВР – [област], РУ – [община]. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на Г. Д. К. с [ЕГН] се прекратява регистрацията на собственото му ППС - лек автомобил „Б.“ с peг. № [Наименование]за срок от 6 месеца и отнети СРМПС № [Наименование]и 2 бр. Регистрационни табели с номер [Наименование].

Осъжда Г. Д. К. от [населено място] да заплати на ОД на МВР - [област], 240 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.