Р Е Ш
Е Н И Е
София, 29.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16047/2016 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.
Ищците В.Р.Т.,
ЕГН **********, и М.Д.Т., ЕГН ********** чрез адв. И.Й. –
САК, със съдебен адрес:***, офис 4, твърдят, че на 19.07.2015 г. около 17:55 часа на четвръртокласен път 56005
между с. Е. и гр. Крън, община Казанлък е настъпило ПТП, причинено виновно от Т.В.Т.
в качеството му на водач на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******, при което е
причинена смъртта на Д.А.Т.– съпруг на ищцата В.Т. и баща на ищцата М.Т..
Ищците твърдят, че пострадалият е блъснат от Т.Т. при неспазване на ограничение
на скорстта за движение от 40 км/ч за района на ПТП и несъобразяване с пътен
знак за завишено внимание.
Ищците сочат, че вината на
водача Т.Т. е установена с присъда № 35/13.09.2016 г., постановено по НПХД №
333/2016 г. по описа на ОС – гр. Стара Загора.
Относно л.а., причинил катастрофата, ищците твърдят, че е
налице сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното
дружество ЗАД ”А.” АД, полица № 11115000821200
със срок на действие от 02.04.2015
г. до 01.04.2016 г.
Ищците зявяват, че смъртта на
Д.Т. им причинила силен шок и постоянни мъки и страдания, които няма да
преодолеят до края на живота си. Били изключително близки и разчитали на него
за морална и материална подкрепа. Бил грижовен и отговорен съпруг и родител.
Сочат, че са се обърнали към
ответното дружество за определяне и изплащане на обезщетение по доброволен път,
но не са получили отговор на молбата им, нито им е било изплатено обезщетение.
В
тази връзка ищците предявяват
настоящия иск срещу ЗАД ”А.” АД с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 200 000 лв. за всяка от ищците, ведно със законна лихва, считано от
датата на настъпване на увреждането – 19.07.2015
г., до окончателно изплащане на сумите. Претендира и направените разноски по
делото.
Ответникът „ЗАД А.“ АД оспорва предявените искове изцяло
по основание и по размер.
Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между твърдените вредите и процесния инцидент. Сочи, че не са възникнали всички описани в исковата молба вреди.
Релевира доводи за наличие на съпричинаване от страна на пострадалия.
Счита,
че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно
завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане и не кореспондира
с принципа за справедливост, залегнал в
чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи. Оспорва претенцията за присъждане на лихви като неоснователна.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е конституаран като трето лице – помагач на
страната на ответника Т.В.Т., който редовоно призован, не взема становище по
спора.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл.86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от
по 200 000 лв. за всяка от ищците, ведно със законна лихва от датата на
настъпване на увреждането – 19.07.2015 г., до окончателно изплащане на сумите.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин настъпването на ПТП от 19.07.2015
г., когато на четвръртокласен път 56005 между с. Е. и гр. Крън, община Казанлък
е настъпило ПТП, причинено виновно от Т.В.Т. в качеството му на водач на л.а.
„Опел Вектра“ с рег. № *******, при което е причинена смъртта на Д.А.Т.– съпруг
на ищцата В.Т. и баща на ищцата М.Т..
Между страните не се спори за наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица 11115000821200
със срок на действие от 02.04.2015
г. до 01.04.2016 г.
Спорът се свежда до механизма на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вредите и процесния инцидент, наличието на съпричинаване от страна на пострадалия, и размера на
исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед
трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
От назначената и неоспорена от страните по делото САТЕ, която
съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия
доказателствен материал, става ясно, че мястото на удара на процесното ПТП от
19.07.2015 г. е по дължина на пътното платно на около 22 метра западно от
ориентира, по широчина на платното за движение в лявата пътна половина на около
1-1,5 м., вдясно от левия край на платното за движение. В зоната на ПТП-то не е
имало хоризонтална маркировка, като на 80 метра западно от ориентира за
превозните средства в посоката на движение на л.а. е имало пътен знак Б-26
„Забаранено е движение със скорост по-висока от означената“ в случая 40 км/ч и
знак А-39 „Внимание! Други опасности“. Вещото лице инж. Ст. А. сочи, че
прозишествието е настъпило през деня, при ясно слънчево време при видимост
по-голяма от 50-60 метра. Лекият автомобил се е намирал на разстояние 32,5
метра от велосипеда към момента, когато последният е започнал промяна в
посоката си на движение. Вещото лице сочи, че пострадалият велосипедист е имал
обективна възможност да да види лекия автомобил, но за целта е трябвало горната
половина на тялото му да бъда завъртяна наляво. Вещото лице сочи, че скоростта
на МПС-то е била около 78 км/ч, а скоростта на велосипедиста – около 12 км/ч. Твърди, че ако скоростта на движение
на л.а. е била в ограничението от 40 км/ч ударът е бил технически предотвратим.
Опасната зона за спиране на л.а. е била 60 метра, като л.а. не е имал
техническа възможност да предотврати удара при скорост на движение от 78 км/ч,
а велосипедистът е могъл да предотврати удара, при условие, че е предприел
завиване наляво след преминаване на МПС-то. Вещото лице твърди, че причините за
настъпване на ПТП-то са движението на процесния л.а „Опел Вектра“ със скорост
по-висока от разрешената и извършване на маневра завиване наляво от
велосипедиста без да изчака преминаването на автомобила. Вещото лице сочи
относно механизма на ПТП, че л.а. се е движил със скорост около 78 км/ч, като
пред него се е движил велосипедист със скорост около 12 км/ч, когато последният
предприел маневра завиване наляво, при което последвал удар между двете
превозни средства. При удар велосипедистът Т. е подхвърлен върху капака на
автомобила, след което пада на пътната настилка. В резултат на ПТП Д.Т. почива.
По искане на страните по делото са разпитани двама
свидетели при режим на довеждане.
Свидетелят Р.Н.Ц. – очевидец на катастрофата, твърди, че
е била пасажер в процесния лек автомобил, управляван от Т.Т.. Сочи, че водачът
на л.а. е предприел маневра за изпреварване на велосипедистта, при което
последният сам се блъснал в МПС.
Свидетелят П.П.П.– приятел на ищците и починалия, сочи,
че след инцидента ищците са се затворили – били много зле. Твърди, че
пострадалият бил опората на семейството. Били задружни – не можели един без
друг. След смъртта на Т. съптугата му пиела лекарства.
Настоящият съдебен състав
намира, че така предявените искове по чл. чл. 226, ал. 1
от КЗ ( отм. и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от В.Т. и М.Т. вследствие смъртта на Д.Т. в резултат на
настъпилото на 19.07.2015 г. ПТП, са основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. В хода на настоящото производство не бяха ангажирани
доказателтва от страна на ответника, които да оборят презумпцията за вина на
деликвента. Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ ( отм. ) увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищците. В настоящия случай
по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищците.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на ПТП от 19.07.2015 г. е починал Д.Т. – съпруг на ищцата В.Т. и баща на ищцата М.Т..
От показанията на изслушания свидетел става ясно, че семсейството е било
сплотено, а внезапната смърт на Д.Т. е причинила изключителни болки и страдания
на ищците – те се затворили, приели загубата много тежко.
Настоящият
състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са
доказани по основание, но относно техния размер следва да се разгледа
възражението на ответника за неговото намаляване и той да бъде определен
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Според
приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищеца,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта на ищците,
съдът съобразявайки принципа за справедливост и икономическите условия в
страната през 2015 г. намира, че обезщетение в размер на
200 000 лева за всеки
от ищците
би било адекватна обезвреда на претърпените от тях и
доказани в производството неимуществени вреди.
В хода на настоящото производство не бяха ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия. Напротив, от заключението на вещото лице
по назначената САТЕ става ясно, че процесния л.а., управляван от Т.Т., се е
движил със скорост над позоволената за съответния пътен участък, като при
движение в ограничението водачът на МПС-то е бил в състояние да предотврати
удара.
По
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при
задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите
на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако
искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно, намира, че сумата
от по 200 000 лв. за всяка
от ищците,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Д.Т. в резулатат на претърпяното ПТП, следва да бъде присъдена заедно със законната
лихва от момента на настъпване на увреждането – 19.07.2015
г. до окончателното изплащане на сумите.
С
оглед изхода на спора и тъй като ищците са
освободени от заплащане на държавна такса и разноски в производството, ответното дружество на основание
чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено за заплати по сметка на СГС сума в
размер на 16 000 лв. –
държавна такса.
На
следващо място ответникът „ЗАД А.“ АД следва да бъде осъден за заплати на ищците
на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА във вр.с чл.7, ал.2, т.5
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения сума в
размер от по 6 636 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение с вклчен ДДС за всяка от ищците.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД А.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.Т.,
ЕГН **********, и М.Д.Т., ЕГН **********, сумата от по
200 000 лв. за всяка от
ищците,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на Д.Т., причинена
при ПТП, станало на 19.07.2015
г., ведно със законна лихва върху тези
суми, считано от 19.07.2017
г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
ЗАД А.“ АД с ЕИК ******** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата в размер 16 000
лв. – представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА ЗАД А.“
АД с ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.Т.,
ЕГН **********, и М.Д.Т., ЕГН **********, сумата в размер от
по 6 636
лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение с вклчен ДДС за всяка от ищците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: