Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 8/16.03.2010 г. Година 2010 Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд

на седемнадесети февруари

2010 г.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емил Стоев

 

секретар С.Л.

като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев търговско дело №33 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Постъпила е искова молба от В.Д.Т. ***, ЕГН ********** против Н. Н. М., действащ като ЕТ „Неджидет Мустафа”, ЕИК *********, рег. по ф.д. №521/93 г. ОС Разград (исковата молба е постъпила в РС Шумен с вх. №6752/06.04.2009 г. Предявен е иск по чл. 422 ГПК за установяване, че съществува вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, тъй като длъжникът е подал възражение.

            Пълномощникът на ищеца адв. Ж. поддържа иска в съдебно заседание. Представени са запис на заповед, договор за заем и разписка и е установено, че за обезпечение на задължение по договор за заем ответникът е издал запис на заповед и дължи сумата по нея.

            След изпращане на препис от исковата молба и приложенията на ответника е постъпил писмен отговор вх. №9103/14.05.09 г. на РС Шумен, чрез пълномощника адв. С. С.. В отговора се оспорва иска, твърди че записа на заповед е за сумата 1200 лв., а  след това е направено допълнение в документа. Твърди, че записа на заповед страда от съществени пороци. Моли съда да отхвърли иска и претендира за разноски. Твърди, че не притежава и не е подписвал договор за заем, както и разписка – споразумение.

            Пълномощникът на ответника адв. С. счита, че записа на заповед страда от съществени пороци – не е посочено физическото лице, което представлява търговеца, не е посочен номер на лична карта, не е посочено място на издаване, има добавка в текста. Посочената сума не е отразена в счетоводството на ответника. Претендират за разноски.

            Съдът прецени събраните доказателства, обсъдени с оглед доводите и становищата на страните и установи следното:

            В.Т. е подал заявление вх. №19 377/08.12.2008 г. за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против ЕТ „Неджидет Мустафа”, по която е образувано ч.т.д. №2987/2009 г. РС Шумен. Заявлението е подадено въз основа на запис на заповед от 26.03.2008 г. с падеж 26.04.2008 г., приложена към него.

            Въз основа на заявлението е издадена заповед №1120/10.12.2008 г. (л. 7 ч.т.д. №2987/2008 г.) за сумата по записа на заповед.

            Заповедта е връчена на ответника на 15.01.2009 г. (л. 15).

            Постъпило е възражение вх. №1590/26.01.2009 г. от ответника, че не дължи изпълнение.

            С разпореждане от 20.02.2009 г. съдът указал на основание чл. 415 ГПК на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е съобщено на 09.04.2009 г. (л. 24).

            Исковата молба е постъпила в РС Шумен с вх. №6752/06.04.2009 г.

            Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК от легитимирано лице и е допустим.

            Делото подлежи на разглеждане от съдилищата съгласно чл. 14 ГПК и е подсъдно на ОС Разград съгласно чл. 1104, т. 4 ГПК и чл. 105 ГПК.

         Представени са писмени доказателства: споразумение-разписка от 26.03.2008 г. (л. 63 от т.д. №33/2009 г.); запис на заповед от 26.03.2008 г. (л. 4 ч.т.д. №2987/2008 г.РС Шумен); договор за паричен заем от 26.03.2008 г. (л. 30 ч.т.д. №2987/2008 г. РС Шумен); споразумение-разписка от 26.03.2008 г. (л. 31 4 ч.т.д. №2987/2008 г.РС Шумен).

         От заключението по криминалистичната експертиза (л. 67) се установява, че саморъчните подписи на М. и ръкописното име срещу тези подписи са изпълнени от същото лице в записа на заповед, договора и разписката, като записа на заповед и разписката са попълнени с един и същи почерк, а споразумение – разписка с друг почерк.

         От счетоводната експертиза (л. 33) се установява, че в периода 1993 г. – 2008 г. ищецът е деклариран доход 4 103 лв., а за периода 1997 г. – 2008 г. се е самоосигурявал върху осигурителен доход общо в размер на 3 710, 82 лв., а в счетоводството на ответника се съхраняват два касови ордера  за 5 520 лв., за които не са представени документи, съответно не е възможно да се проследи произхода им.

         С постановление от 02.04.2009 г. (л. 41( РП Шумен отказва да образува нак.производство по жалба от ответника, че получената от него сума е 1200 лв., а след това е добавена цифрата 4 в записа на заповед.

         Съдът счита, че от събраните доказателства се установява, че страните по делото са сключили договор за заем. В представения писмен договор неколкократно цифром и словом е изписана сумата 41 200 лв. В представената споразумение – разписка също е отразено, че ответникът е получил от ищеца сумата 41 200 лв. изписана цифром и словом.

За да е редовен от външна страна записът на заповед, документът от който произтича претендираното вземане, трябва да отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ:  наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя. Съдът счита, че представената ценна книга съдържа всички необходими реквизити и е редовен от външна страна акт. 

Записът на заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на сумата по записа. Съдът счита, че ответникът валидно се е задължил по представения запис на заповед. От представени договор за заем и разписка към него се установява, че записа на заповед е издаден с цел да обезпечи задължението по договора за заем. Твърденията в исковата молба, които се доказват от представените писмени доказателства не са опровергани от установеното, че ответникът не е отразил такава сума в счетоводството, както и че ищецът не декларирал подобен доход.

Възражения, които изключват, унищожават или погасяват спорното право не са доказани от ответника, а това е в негова тежест. Опровергани са твърденията на ответника, че не е подписвал разписка за сумата и договор за заем. Предявеният иск е основателен.        

Съдът намира, че събираните доказателства, относно отразяването на суми по договора за заем в счетоводството на ответника или произхода на сумата (дали ищеца е декларирал доходи в такъв размер) не опровергават приетото от съда, че вземането на ищеца съществува. Фактът, че не са декларирани суми в такъв размер може да се дължи на ред обстоятелства и не води до извод, че не е налице сключен договор за заем между страните, съответно че сумата не се дължи.

На ищеца следва да се присъдят направените разноски – държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

По изложените съображения съдът

 

Р       Е       Ш      И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на В.Д.Т. ***, ЕГН ********** против ЕТ „Неджидет Мустафа”, ЕИК *********, рег. по ф.д. №521/93 г. ОС Разград, със собственик Н. Н. М. с ЕГН **********  по заповед №1120/10.12.2008 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №2987/2008 г. РС Шумен, произтичащо от запис на заповед от 26.03.2008 г. с падеж 26.04.2008 г. за сумата 41 200 лв. и законната лихва от 08.12.2008 г. до окончателно й заплащане.

ОСЪЖДА ЕТ „Неджидет Мустафа”, ЕИК *********, рег. по ф.д. №521/93 г. ОС Разград, със собственик Н. Н. М. с ЕГН **********  да заплати на В.Д.Т. ***, ЕГН ********** сумата 884 лв. – разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ:

 

 

 

 

С/Л