Решение по дело №521/2020 на Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 538

 

гр. Перник, 08.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при участието на секретар Е.В., като разгледа административно дело № 521/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от В.Л.С., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С554-0037981/08.07.2020 г., издадена от Л.П.Х.– началник отдел „Оперативни дейности“ - София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София, с която на основание чл.186, ал.1, т.3, предл.2-ро и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект – кафе-сладкарница „***“, находящ се в гр. Перник, пл. ***, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД с ЕИК ***, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

В жалбата се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се настоява за неговата отмяна. Излагат се доводи, свързани с липсата на конкретни мотиви досежно наличието на материалните предпоставки за налагане на ПАМ. Твърди се, че намиращото се в обекта фискално устройство е регистрирано в приходната администрация с Потвърждение № 4410211. Съгласно чл.17 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба Н-18/, въвеждането в експлоатация се осъществява от лицето, извършващо сервизно обслужване, а последното е длъжно да осигури технически и връзката с НАП и да удостовери това обстоятелство чрез издаване на свидетелство. В случая такова свидетелство е издадено, поради което до проверката на 27.06.2020 г. жалбоподателят не е знаел, че монтираното в търговския му обект фискално устройство не осъществява дистанционна връзка с НАП. 

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Р. С.*** /САК/, поддържа жалбата и доразвива доводите в нея. Пледира за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК.

Ответникът - началникът отдел „Оперативни дейности“ - София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София, представляван от юрисконсулт П. П.***, оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящият състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от административния акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията са следните:

Жалбоподателят „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от В.Л.С., стопанисва и експлоатира търговски обект – кафе-сладкарница „***“, находящ се в гр. Перник, пл. ***. В него има монтирано фискално устройство – ФУ с инд.номер DY453751 и инд.номер на ФП 36563756. То е въведено в експлоатация и е в работен режим. Регистрирано е в НАП с Потвърждение  № 4410211/05.05.2020 г. /което обстоятелство е отразено в ЗНПАМ, а и не се оспорва от страните по делото/. За него има издадено Свидетелство за регистрация на фискално устройство № *********/05.05.2020 г. /л.32/, в което е отбелязано лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт – „***“ ООД – гр. Перник.

На 27.06.2020 г., в стопанисваната от жалбоподателя кафе-сладкарница „***“ е извършена проверка от представители на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София. Преди легитимирането същите извършили контролна покупка на стойност 5,20 лв., за което им бил издаден фискален бон от намиращото се в обекта монтирано и в работен режим фискално устройство. За последното, в хода на проверката, били представени свидетелство за регистрация, паспорт, договор за сервизно обслужване. Изискана е книгата за дневните финансови отчети /КДФО/ и е установено, че в нея има отпечатани дневни финансови отчети /ДФО/ „Z“, залепени от дружеството. Направена е проверка на касовата наличност и е установено съответствие на фактическата наличност с маркираните във ФУ парични средства, които са в размер на 509,50 лв.

Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка в обект серия АА, № 0037981 от 27.06.2020 г. /л.10 до л.12 вкл./. Същият е издаден в писмена форма от органи по приходите, в изпълнение на правомощията им. Съдържанието и реквизитите отговарят на изискванията на чл.50, ал.2 от ДОПК. Подписан е от съставителите и от представител на проверяваното търговско дружество съгласно чл.50, ал.4 от ДОПК. Поради това, на основание чл.50, ал.1 от ДОПК, същият се ползва с презумптивна доказателствена сила за отразените действия, изявления и обстоятелства.

Въз основа на констатациите в протокола за извършена проверка и приложените към него доказателства началникът на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП издал процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С554-0037981/08.07.2020 г. /л.4 - 7/. Тя е връчена на адресата й „***“ ЕООД – гр. Перник, чрез упълномощен представител на дружеството Ангел Вангелов /л.8/, срещу разписка, подписана на 20.07.2020 г. /л.7/. Оспорена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като жалбата е депозирана в ТД на НАП – София на 06.08.2020 г. – понеделник, първи присъствен ден след изтичане на срока за подаването й/.

Към преписката е приложен Съкратен отчет на фискална памет от дата 01.01.2020 г. до дата 27.06.2020 г. /л.14/, Справка за данни от Z отчети на ФУ/ИАСУТД рег. № 4410211 от дата 01.01.2019 г. до дата 26.06.2020 г. /л.13/, Справка за данни от Z отчети на ФУ/ИАСУТД рег. № 4410211 от дата 05.05.2020 г. до дата 26.06.2020 г. /л.46/ и др.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд – Перник, намира от правна страна, следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно  чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите, а в т.3 от същата разпоредба като такива са посочени началниците на отдели. Оспореният административен акт е издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в съответствие с предоставената му компетентност по  чл.186, ал.3 от ЗДДС, във вр. чл.7, ал.1 от ЗНАП.

Същият е издаден в изискуемата писмена форма и е с предвиденото в чл.59, ал.2 от АПК съдържание. Посочен е органа, който я издава, и нейния адресат. Има разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Отговаря на изискването за мотивираност по чл.186, ал.3 от ЗДДС. В обстоятелствената част ясно и точно са изложени фактите, послужили като основание за прилагането на принудителната административна мярка, както и тези, относими към преценката за нейната продължителност.

При провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да засягат процесуалните права на адресата на оспорения административен акт. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че правото му на защита е нарушено, тъй като не е издадено наказателно постановление и той не може да се възползва от възможността по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Плащането на имуществената санкция за извършеното нарушение е предвидено като правопрекратяващ изпълнението на принудителна административна мярка юридически факт. Той се осъществява след възникване на основанието за налагане на ПАМ, т.е. на извършеното нарушение, поради което и с оглед нормата на чл.142 от АПК не влияе на законосъобразността на заповедта за нейното прилагане. Освен това съгласно чл.186, ал.1 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции. Касае се за различни  производства, които се развиват самостоятелно, въпреки че и двете имат общо /еднакво/ фактическо основание за започването, а именно: реализиран състав на административно нарушение. Всяко от тях се развива пред съответния компетентен орган и по предвидените за него процесуални правила и срокове. Административнонаказателното се реализира по реда на ЗАНН, а производството по налагане на ПАМ - по реда на чл.186 – чл.188 от ЗДДС и АПК. По тази причина, което и да е от тях не влияе върху законосъобразното развитие на другото. Разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС регламентира правната възможност за прекратяване на изпълнението преди изтичане на определения срок при наличие на определените в нея предпоставки. Тя обаче не създава задължение за административния орган, оправомощен да налага ПАМ, да осигури тази възможност на адресата на мярката, поради което оплакването на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.3 от ЗДДС „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което като е задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка“. Съгласно чл.7, ал.3 изр.2 от Наредба № Н-18/2006 г. не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.

Не е спорно по делото, че в проверения търговски обект е използвано фискално устройство, което е регистрирано в НАП на 05.05.2020 г. За същото е издадено и Свидетелство за регистрация № ********* от същата дата. То е работело. От него са издавани Z-отчети и касови бонове /такъв е издаден и на проверяващите служители от НАП при извършването на контролната покупка/ и за жалбоподателя не е имало каквито й да е индикации, че не предава данни чрез дистанционна връзка с НАП. Причините за последното не са изследвани от административния орган и липсват съображения, изложени в тази насока, както в протокола за извършената проверка, така и в заповедта за налагане на ПАМ.

Съдът намира за доказано, че дружеството-жалбоподател редовно е съставяло дневни финансови отчети, като е водило редовно и книга за дневните финансови отчети. Съответно, за периода от 05.05.2020 г. до 26.06.2020 г. от фискалното устройство са генерирани 54 броя Z-отчети – дневни финансови отчета, както е отразено и в оспорената заповед. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че са констатирани нарушения и несъответствия при съставянето на дневните финансови отчети, както и при издаването на фискални касови бележки от фискалните устройства. Не е установена разлика между фактическата касова наличност и отразената такава във фискалното устройство.

От протокола за извършената проверка се установява, че жалбоподателят има сключен договор за сервизно обслужване на фискалното устройство /Сервизен договор № ********* – валиден от 05.05.2020 г. до 05.05.2021 г./, който е иззет и приложен към него. Това е отразено и в свидетелството за регистрацията на същото. В тази връзка следва да се подчертае, че съгласно чл.17, ал.1, изр.1-во от Наредба № Н-18, въвеждането в експлоатация на ФУ/ИАСУТД се извършва от сервизен техник на вписаното в паспорта лице, извършващо сервизно обслужване и ремонт, в присъствието на лицето по чл.3. Задълженията на сервизния техник са подробно описани, а според разпоредбата на чл.17, ал.2, едва при въвеждане в експлоатация лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, издава свидетелство за регистрация на ФУ по образец съгласно приложение № 11. В случая, такова е издадено.

Предвид обстоятелството, че всеки дневен финансов отчет - т.нар. Z-отчет, „излиза“ със служебен бон, в който е изписано, че е налице GPS регистрация, сигнал, процент на осъществената връзка и че операцията е извършена редовно, за работещия с фискалното устройство е практически невъзможно да разбере, че връзката с НАП е липсваща или прекъсната по някаква причина. Ако липсва изобщо връзка с НАП, дневни финансови отчети /Z-отчети/ не се генерират, а би следвало продажбите да се отчетат с натрупване. В конкретния случай обаче, ФУ е издавало редовни ежедневни финансови отчети, генерирани в края на всеки ден, поради което за жалбоподателя и за неговите служители е било практически невъзможно да знаят, че няма връзка с НАП. Неизяснени са /вкл. и към настоящия момент/ причините за непостъпване в ИС на НАП на дневните финансови отчети с нулиране на фискалното устройство за всеки ден от периода 05.05.2020 г. - 26.06.2020 г. Не се установява административният орган да е положил усилия да открие какви са тези причини и дължат ли се на нечие виновно поведение.

Отделно, по аргумент от чл.36, ал.1, т.4 и чл.40, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18, съответно Приложение № 1, раздел IIIб, т.1 Дистанционна връзка, б.“д“, при нарушаване дистанционна връзка с НАП, респ. при невъзможност за изпращане на данни, следва блокиране на ФУ. Такива доказателства по делото не са налични.

Във връзка с горното, съдът счита, че дружеството - жалбоподател обективно не е имало възможност да констатира липсата на дистанционна връзка с НАП. Не може да се направи извод за извършено от него нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., което да съставлява правопораждащ факт за налагане на ПАМ. При ежедневната работа с фискалното устройство жалбоподателят и/или неговите служители са били в абсолютна невъзможност да установят обстоятелството, че не се изпращат ежедневно генерираните отчети. Липсата на дистанционната връзка очевидно не е резултат на действието или бездействието на адресата на ПАМ.

Наложената принудителна административна мярка следва да бъде отменена и на друго основание. Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл.22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отчитането на извършените продажби, доколкото жалбоподателят е предприел своевременно мерки за отстраняване на констатираната техническа неизправност. Това се доказва от представеното по делото удостоверение от „***“ ООД /л.33/, в което е посочено, че техник на фирмата е проверил изправността на ЕКАФП и е установил, че касовият апарат е изправен и осъществява успешна връзка със сървъра на НАП. Принудителната мярка в случаите по чл.186, ал.1, т.3 от ЗДДС не би могла и да предотврати или поправи вредните последици за фиска от евентуалната продажба на неотчетеното чрез дистанционната връзка със НАП.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.3, предл.2-ро и чл.187, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/, от които 50,00 лв. /петдесет лева/ - внесена държавна такса, и 500,00 лв. /петстотин лева/ - платено адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С554-0037981/08.07.2020 г., издадена от Л.П.Х.– началник отдел „Оперативни дейности“ - София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София, с която на основание чл.186, ал.1, т.3, предл.2-ро и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект – кафе-сладкарница „***“, находящ се в гр. Перник, пл. ***, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД с ЕИК ***, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

ОСЪЖДА главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от В.Л.С., сумата от 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

СЪДИЯ: /п/