Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14.08.2014 година град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищки
окръжен съд наказателно отделение
На
четиринадесети август две хиляди и четиринадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН И. ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
Секретар:М.Т.
Прокурор:Стоянова
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ЧНД №144 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр.
Търговище – Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение,
постановено от несъдебен
орган –Полиция, модул за административна обработка на глобите Бранбанд-юг-изток, Кралство Нидерландия на 13.11.2013г. и влязло
в законна сила на 25.12.2013г., по отношение
на българския гражданин М.Ц.И.,***. Наложените финансови санкции се изразяват
в налагане на задължение за заплащане
на парична сума, в размер на 90 евро за допуснато административно
нарушение.
При
направеното служебно запитване в служба ГРАО Община Търговище се установи, че
пълните данни за самоличност на лицето са : М.Ц.И., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***.
В съдебното заседание прокурорът поддържа искането
за признаване на наложената глоба.
При
направения опит за призоваване на И. се установи, че същият се намира извън РБългария, поради което не може да бъде редовно призован.По
тази причина делото следва да се гледа в негово отсъствие, което налага
задължителното участие на защитник съгласно чл.16,ал.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.Съдът е допуснал правна помощ и е
определен за служебен защитник адвокат М.-***.
Съдът
като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:
Удостоверението издадено по чл. 4 от Рамковото
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното
признаване на финансови санкции – издадено въз основа на Решение, постановено от несъдебен
орган –Полиция, модул за административна обработка на глобите Брабанд, Кралство Нидерландия на 13.11.2013г. и влязло в законна
сила на 25.12.2013г., по отношение
на българския гражданин М.Ц.И.,***. Наложените финансови санкции се изразяват в налагане на задължение
за заплащане на парична сума,
в размер на 90 евро за допуснато
административно нарушение
което
е такова и по българското законодателство, каквото е изискването на чл.30, ал.1
от ЗПИИРКОРНФС. Това административно
нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под
юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и
отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции.
Същото е преведено на български език. Не са събрани доказателства, че срещу
осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение
решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия
по българското законодателство, които правят изпълнение на решението
недопустимо. Засегнатото лице не представи доказателства за пълно или частично
изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансови
санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не
е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния
случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 90 евро
за допуснато административно нарушение.
Решението не се отнася за деяния, които по
българското законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Р
България или са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-
горе, което съставлява административно нарушение и според българското
законодателство – паркиране извън определеното за паркиране място при наличие
на пътен знак от Е4 до Е9 включително или от Е11 до Е13 включително, който
пътен знак е указан на приложение 1 от нидерландския Правилник за движение по
пътищата и пътните знаци от 1990г. на 13.05.2013г., 16:06часа.
Същото е нарушение и по ЗДвП, въпреки, че това
условие не е задължително в случая, тъй като съгласно
чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за
административно нарушение, което нарушава правилата за движение по пътищата.
Решението, което е постановено
срещу засегнатото лице И., което към момента на извършване на административното
нарушение е било пълнолетно, носи административно-наказателна отговорност и
подлежи на административно-наказателно преследване за административните
нарушения, които обосновават решението. Видно от представеното Удостоверение И.
е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото
си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, като същият не се е
явил при разглеждане на делото, но е уведомен за същото. Решението е постановено от несъдебен
орган –Полиция, модул за административна обработка на глобите Брабанд, Кралство Нидерландия на на 13.11.2013г. и влязло
в законна сила на 25.12.2013г , по отношение на българския гражданин
М.Ц.И.,***.
Наложените финансови санкции се изразяват
в налагане на задължение за заплащане
на парична сума, в размер на 90 евро за
допуснато административно нарушение.
Официалния курс на Еврото към българския лев е
фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния
курс към еврото като Официалния курс на лева към еврото е 1955,83 лева за едно
евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999
год. като видно от чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев
се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано
официалния фиксиран курс на 1 евро е 90 евро /глоба/по официалния фиксиран курс
на БНБ е 176,02лв.лв.
От така представените доказателства се установява,
че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице
основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице
условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под
юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе. Поради
изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на
органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
Решение,
постановено от несъдебен
орган –Полиция, модул за административна обработка на глобите Бранбанд-юг-изток, Кралство Нидерландия на 13.11.2013г. и влязло в законна сила на
25.12.2013г., по отношение на
българския гражданин М.Ц.И.,***,
който е осъден да заплати парична сума, в размер
на 90 евро, равностойни на
176,02лв./сто седемдесет и шест лева и две стотинки/ по курс на Българската
народна банка към датата на влизането на решението в сила, за – паркиране извън
определеното за паркиране място при наличие на пътен знак от Е4 до Е9
включително или от Е11 до Е13 включително, който пътен знак е указан на
приложение 1 от нидерландския Правилник за движение по пътищата и пътните знаци
от 1990г. на 13.05.2013г., 16:06часа.
ПРЕПИС от настоящото решение да се
изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за
Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
След получаване на решението, Националната агенция за приходите незабавно да
уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на
основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС,
като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата
държава, като копие от Уведомлението да
се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България, на осн. чл.38 от Закона.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването
съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от
ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.