Решение по дело №3026/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                        №.......

         гр.*, 31.01.2020г.

 

       В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

 

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3026 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Осъдителен иск с правно основание чл.187 ал.6 вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.

            Ищецът Г.М.Б., чрез пълномощника си адв.Д.П. ***, излага твърдения в ИМ, че през процесния период 01.02.2017г. до 06.10.2019г. вкл. е заемал първоначално длъжност "младши инспектор" в група "Охрана на обществения ред" в РУ - * към ОДМВР - *. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР. Твърди, че през исковия период е действала Наредба №81213-776/29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, какъвто алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но в размер от 0,143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592/25.05.2015г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение коефициент 1,143 при спазване формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд  по чл.9 ал.2 от НСОРЗ, на приложимост на която се позовава, въпреки регламентиране заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд в ЗМВР, поради липса на нарочна правна норма за преобразуването на нощния труд в дневен за служителите в МВР, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Твърди, че за исковия период е положил общо 210 смени по 8 часа нощен труд, равняващ се на 1680 часа нощен труд, който следва да се преизчисли, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, с коефициент 1,143 и възлиза на 1920,24ч., което води до извънреден труд от 240,24часа, за който твърди, че следва да му бъде платен допълнително. Сочи, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 5лв. или за 240,24ч. извънреден труд ответникът му дължи сумата от 1205,76лв., която моли съда с постановеното съдебно решение по делото да осъди ответника да му заплати, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.2.2017г. - 06.10.2019г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

            В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.Д. П. ***, с писмени молби поддържа предявеният иск по съображения, изложени в писмена защита.  По искане на ищеца по чл.214 ал.1 от ГПК с протоколно определение от 17.01.2020г. съдът допусна изменение - увеличаване размера на предявеният иск, който вместо за 1205,76лв., се счита предявен в размер на 1670,52лв., съгласно ССчЕ.

            Ответникът ОДМВР - *в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си Гл. ЮК Гидикова, депозира писмен отговор, с който по същество оспорва предявеният иск и моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Признава факта на съществуващо между страните през исковия период служебно правоотношение, възникнало от конкурс, като ищецът е назначен за стажант в ОДМВР - *със Заповед №366з-1523/14.06.2016г., встъпил в длъжност на 15.06.2016г., назначен със Заповед №366з-283/27.01.2017г. на длъжност полицай в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция", РУ - *при ОДМВР- *, със специфично наименование на длъжността "младши инспектор", на която е встъпил в длъжност от 01.02.2017г. /начало на исковия период/, като на същата дата ищецът се е запознал и с длъжностна характеристика за заеманата длъжност. Твърди, че със Заповед №366з-1578/13.06.2019г. ищецът е преназначен на младша изпълнителска длъжност в МВР, като на 17.06.2019г. е подписал акт за встъпване в длъжност. Признава ищцовото твърдение, че в процесния период ищецът е работил на смени с продължителност от 12 часа по седмичен график при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че през исковия период ищецът е положил реално 1664 часа нощен труд, за които му е било заплатено възнаграждение, съгласно заповед на министъра на вътрешните работи по 0,25лв. на час или общо в размер на 416лв. Твърди, че за периода 01.10.2019г. - 06.10.2019г. ищецът няма положен нощен труд. Навежда, че на основание чл.179 ал.2 ЗМВР е издадена Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., с която е определен размера на допълнително възнаграждение за положен нощен труд през нощта за времето от 22,00ч. до 06,00ч. на 0,25лв. за всеки отработен час, като през процесния период е била действаща и Заповед №8121з-791/28.10.2014г., в която допълнителното възнаграждение за нощен труд е било определено в същия размер, изменяна със Заповед №8121з-40/15.01.2015г. и Заповед №8121з-663/05.06.2015г. Навежда, че спорът между страните е правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преобразуване положения от ищеца като служител на МВР нощен труд в дневен със завишаване с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 НСОРЗ. Излага правни аргументи по съществото на спора, обосноваващи твърдението си, че липсва основание за превръщане на нощния труд в дневен такъв и определянето му като своеобразен извънреден труд, като се позовава на наличието на изрична правна регламентация на условията и реда за полагане на нощен труд от държавните служители в МВР на законово ниво - чл.187 ал.1 вр. ал.3 и чл.179 ЗМВР и на подзаконово ниво в чл.3, 31 и §1 т.8 ДР от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/2018г. /отм. с Наредба №8121з-1059/26.09.2019г., предвиждаща еднаква продължителност на дневното и нощно работно време от 8 часа, наложено от специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, че в специалната уредба не е налице празнина, която да бъде запълвана от чл.9 ал.2 НСОРЗ, която не намира приложение досежно служителите в МВР, доколкото липсват и две от кумулативно изискуемите четири предпоставки за приложението й, а именно липсват третата /продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното/ и четвъртата такава /трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Претендира съдебни разноски /за ЮК възнаграждение/.

            В СЗ ответникът, чрез Гл.ЮК Г., оспорва предявеният иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по съображения, подробно изложени в писмения отговор.

            Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            Безспорен между страните по делото е факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ОДМВР - *, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което и съгласно Заповед №3663-283/27.01.2017г. на Директора на ОД на МВР - *е назначен на младши изпълнителска длъжност полицай в група ООР, сектор "Охранителна полиция", РУ - * при ОД на МВР - *, със специфично наименование на длъжността "младши инспектор", на която длъжност е встъпил, считано от 01.02.2017г., съвпадащо с началото на исковия период. Със Заповед №366д-1578/13.06.2019г. на Директора на ОД на МВР - *ищецът е преназначен на младши изпълнителска длъжност "старши полицай" в същите: група, сектор, РУ и ОД на МВР, в която е встъпил, считано от 17.06.2019г.

Безспорен между страните по делото е факта, че ищецът през процесния период - 01.02.2017г. до 06.10.2019г. е престирал труд по утвърдени протоколи и графици, включително в периода между 22.00 часа и 6.00 часа, при режим на труд на смени с продължителност 12 часа, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. По делото са приети като писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници от държавните служители, работещи на смени в РУ-В.Т., в т.ч. и ищеца, през исковия период.

По делото е назначена  ССчЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ К.М., неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, ищецът през исковия период от 01.02.2017г. до 06.10.2019г. е отработил по график и положил нощен труд по представените по делото Протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 6,00ч. в общ размер 1680ч. Видно от ССчЕ, след превръщането на положеният от ищеца нощен труд в дневен с коефициент 1,143 възлиза общо на 1920,24ч., с разлика от 240,24ч.

При изчисляване от ВЛ по ССчЕ на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50%, съобразно разпоредбата на чл.187, ал. 6 ЗМВР, размерът на претендираното като допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за получената разлика от 240,24часа в резултат от превръщането на труда от нощен в дневен, е в брутен размер от 1670,52 лева, съвпадащ с исковия. Видно от ССчЕ, претендираното от ищеца допълнително възнаграждение със съответното увеличение, съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, не е заплащано от ОДМВР - *.

По делото е приета като писмено доказателство Справка относно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период с разбивка по пера, вкл. отразени часове нощен труд, които са заплатени, видно от която на Б. е заплащан извънреден труд.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.187 ал.6 вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, предмет на делото е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.   

            Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

            Между страните по делото не е налице спор по фактите, а именно, че през процесния период по иска ищецът е полагал труд по служебно правоотношение с ответната ОДМВР - * като държавен служител - полицейски орган в системата на МВР, работещ на 12 - часови смени при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, като през исковия период е полагал смени с продължителност 12 часа, в това число е полагал труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч..

            Като държавен служител в системата на МВР, в частност полицейски орган по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, статутът на ищеца, както и на всички държавни служители в МВР, по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР, се урежда от ЗМВР, който закон е специален закон и съдържа пълна правна уредба относно служебното правоотношение на служителите на МВР. Ищцовата претенция е за присъждане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, който, според ищеца се получава след преобразуване на часовете, положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1,143, по силата на правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, което ищецът твърди, че е приложимо, при липсата на специален регламент за служителите на МВР. В този смисъл спорът между страните е изцяло правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преобразуване положеният нощен труд от държавните служители в МВР, работещи на смени, при сумирано изчисляване на работното време, в дневен с коефициента от 1,143 по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и получената разлика брой часове след преобразуването съставлява ли извънреден труд и води ли до възникване на задължение на ответника за неговото заплащане, съгласно чл.187, ал. 6 от ЗМВР, т.е. налице ли е непълнота в специалната уредба, регламентираща статута на държавните служители в МВР, досежно полагания от тях нощен труд и следва ли същата да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима при твърдяна липса на специален регламент за служителите на МВР, отговорът на който правен въпрос е отрицателен.

            Както вече по-горе съдът посочи статутът на държавните служители в системата на МВР, в частност полицейски органи, какъвто е ищецът, е уреден изцяло в специалния ЗМВР. Така в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, респ. при уредба в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по ТПО на нормалната продължителност на работното време - работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, съответно, съгласно чл.136 ал.3 от КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР, за работещите на 8,-12- 24 - часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът по делото, работещ на 12 часови смени, работното време се изчислява сумирано за тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна е по изключение. Нормата на чл.187 ал.3 от ЗМВР изрично визира, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като съгласно ал.6 на чл.187 ал.6 от ЗМВР, извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Чл.187 ал.7 от ЗМВР предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

            ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд /чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.6 ЗМВР/, съответно за нощен труд /чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно, за разлика от общата уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, полаган от 22,00ч. до 6,00ч., чиято нормална продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, съответно нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, то уредбата за държавните служители в МВР, работещи на смени, какъвто е ищеца по делото, в специалния ЗМВР, който е приложим относно служебното правоотношение между страните, е различна и допуска полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период, надхвърляща нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица до 7 часа по ТПО с един час. Или законодателят в специалния ЗМВР е допуснал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не, както е предвидено за работещите по ТПО 8:7, при което по ТПО изработените нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени, по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респ. на спецификата на работата и функционалните задължения на служителите по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, какъвто е и ищецът, и на преследваните цели по чл.2 от ЗМВР, предвид което и противно на доводите на ищеца, уредбата в ЗМВР не противоречи на основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.

            Съгласно чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

            През процесния период /01.02.2017г. до 06.10.2019г. вкл./ са действали Наредба №8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г., действала през исковия период - от 01.02.2017г. до 14.08.2018г., Наредба №8121з-908/02.08.2018г. /в сила от 14.08.2018г., отм., бр.78 от 04.10.2019г., в сила от 04.10.2019г. с Наредба №8121з-1059/26.09.2019г./, действаща през исковия период от 14.08.2018г. до 04.10.2019г. и Наредба №8121з-1059/26.09.2019г., в сила от 04.10.2019г. /действаща за два дни от исковия период - до 06.10.2019г. вкл.

            В чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч. се отчита с протокол /Приложение №6/, който се изготвя от служителя по чл.25 ал.1 и се утвърждава от ръководителя по чл.11 или от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции до 10-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Съгласно чл.26 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. Чл.9 от приложимите и през исковия период Наредба №8121з-908/02.08.2018г. и Наредба №8121з-1059/26.09.2019г. са идентични, като предвижда, че за всеки отработен час през нощта от 22,00ч. до 6,00ч. или за част от него на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, респ. чл.12 от същите визира, че допълнителното възнаграждение по чл.9 за нощен труд, идентично и с чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на протокол - приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г.

            Доводът на ищеца, че липсата в издадените по силата на законовата делегация на чл.187 ал.9 от ЗМВР горе-цитирани наредби, действали през исковия период, на регламент за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, е празнина в правото, която следва да бъде запълнена с приложението по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, не намира опора в закона, поради което не може да бъде споделен. В специалния ЗМВР, уреждащ в пълнота служебните правоотношения на държавните служители в МВР, в частност на ищеца като полицейски орган, не е предвидено превръщане на нощния труд в дневен по посочения алгоритъм с коефициент 1,143 и това е обяснимо, доколкото ЗМВР предвижда еднаква продължителност на дневното и нощно работно време за служителите в МВР, от 8 часа за всеки 24 - часов период, при което съотношението между дневен и нощен труд е 1 /8:8/, а не е 1,143, както е за работещите по ТПО /8:7= 1,143/. Аргумент за приложимост по аналогия правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не може да бъде извлечен от чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014г., предвиждащ, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава с 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, доколкото от една страна Наредба № 8121з-407/11.8.2014г. не е действала през исковия период, а от друга страна, доколкото, видно е, че този коефициент 0,143 е произволно число, а не е получен чрез съотнасяне на нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.Факт е, че подобна разпоредба не съществува в последващите наредби, относими към исковия период, и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР и не е празнина в правото и не съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, а е съответствие със законовата уредба в чл.187 ал.1 и ал.3 изр. последно от ЗМВР, поради което съдът приема, че не е налице празнота в правото, която по силата на чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима само в обхвата по чл.2 ал.2 и ал.3 от същата.

            Досежно довода на ищеца за неприложимост през исковия период на Наредба №8121з-776/29.07.2016г., предвид отмяната й с Решение №16766/10.12.2019г. на ВАС - 5чл. с-в - І колегия по адм.дело №8601/2019г., което решение е окончателно, съдът излага, че същия е в разрез с чл.195 ал.1 от АПК, съгласно който подзаконовият нормативен акт, какъвто е наредбата, се смята отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, т.е., считано от 10.12.2019г., следователно е действаща в посочения по -горе промеждутък от исковия период.

            Изричната уредба в специалния ЗМВР, досежно продължителността, отчитането, заплащането и пр. на полагания от държавните служители в МВР труд на смени при сумирано изчисляване на работното време, допускаща съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, обуславя извод за неприложимост на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, предвиждащи различен законодателен подход за работещите по ТПО. Съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който за работещите по ТПО е 1,143 /8:7=1,143/. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ обаче следва да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9 от същата наредба и намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, установени за подневно отчитане на работното време и то за съответното работно място. За държавните служители в МВР обаче, какъвто е ищецът по делото, за работното му място нощната продължителност на работното време, съгласно чл.187 ал.3 изр. последно от ЗМВР, не е по-малка от тази на дневното, като съотношението помежду им е 1 /8:8/, поради което общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не намира приложение за служителите в МВР, работещи на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде запълвана от нея, предвид наличната специална уредба в ЗМВР. С оглед съотношението 1 /8:8/ между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време на държавните служители в МВР, сред които и ищеца, при тях не се налага преобразуване на нощния труд в дневен, поради което и претенцията на ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, е недоказана по основание, което обуславя отхвърляне изцяло на предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

            По изложените по -горе съображения, не е налице твърдяната от ищеца непълнота на подзаконовата нормативна уредба по чл.187 ал.9 от ЗМВР, която не следва на основание чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълвана по аналогия с общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, доколкото това не отговаря на целта на акта, издаден въз основа на делегационната норма в съответствие с чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Доколкото продължителността на нощното работно време не е по-малка от тази на дневното за служителите на МВР по специалния ЗМВР, не се налага преобразуване на нощните часове в дневни по смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и не е необходима методология за отчитане нормата на фактически положен труд, т.е. не е налице празнота в специалната уредба, която да бъде запълвана с общата трудова норма по чл.9 ал.2 от НСОРЗ.

            Следва да се отбележи и че неприложимостта на общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ спрямо служителите в МВР, какъвто е ищецът по делото, не ги поставя в по - неравноправно положение в сравнение с работниците и служителите, работещи по ТПО и държавните служители, спрямо които е приложим ЗДСл, доколкото специалния ЗМВР предвижда в тяхна полза редица материални и нематериални блага, както и компенсационни механизми за някои ограничения, които търпят във връзка със спецификата на работата за заеманата длъжност, от каквито работещите по ТПО не се ползват.      

            Положеният от ищеца труд на смени през нощта през процесния период за разликата от 1 час над нормалната, съгласно чл.140 ал.1 от КТ продължителност на нощния труд до допустимата по специалния ЗМВР продължителност на нощния труд средно 8 часа за всеки 24-часов период, противно на ищцовите твърдения, не съставлява извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ, доколкото е положен в рамките на нормативно установеното работно време при работа на смени.

Съгласно чл.143 ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. При работа от държавните служители в МВР по служебно правоотношение на смени, извънреден се явява трудът в брой часове, положен над нормата работни часове за отчетния период, като в случая броя часове от 240,24ч. не се явяват извънреден труд, доколкото специалния ЗМВР не предвижда твърдяното от ищеца преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, в резултат на което са получени и респ. тези часове не се явяват над нормата работни часове за отчетния период, поради което на ищеца не се следва претендираното възнаграждение за извънреден труд по чл.187 ал.6 от ЗМВР.

Изводът за неприложимост по отношение служебното правоотношение на ищеца по аналогия на нормата по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и че получената в резултат на предвиденото в нея преизчисляване разлика от 240,24 часа труд не съставлява извънреден такъв, обуславя отхвърляне на предявеният иск за допълнително възнаграждение за извънреден труд изцяло, като неоснователен и  недоказан. В хода на процеса ищецът не е навеждал твърдения през исковия период да е отработил часове по график над нормата работни часове за отчетния период, които да се отчитат като положен труд извън редовното работно време по смисъла на чл.26 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Едва в хода на устните състезания навежда, че получената разлика часове от 240,24ч. след преобразуване на нощния труд към дневен с коефициент 1,143 прибавено към общия брой на отработените часове по график ще доведе до получени часове над тази норма, които да се отчитат като положен труд извън редовното работно време. Тази претенция на ищеца е неоснователна, защото в специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното от ищеца време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените дневни часове. Липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл. за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР - няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите.

Във връзка с наведените от ищеца в процеса правни доводи съдът излага, че разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00ч. и 6,00ч., се ползват със специалната закрила по КТ, а това е тази по чл.140 ал.3 и по чл.140а от КТ, не съставлява пряко законодателно указание за съответно приложение разпоредбите на КТ спрямо служителите в МВР, чийто статут е уреден от специалния ЗМВР, доколкото препращането на нормата на чл.188 ал.2 от ЗМВР е пряко - за съответно приложимите спрямо служителите на МВР, които полагат нощен труд, норми от КТ, досежно специалната закрила, а не непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените в ЗМВР случаи КТ се прилага "съответно". Отношенията, уредени с ЗМВР, ЗДСл. и КТ, не са сходни, а са различни, поради което и спрямо държавните служители в МВР разпоредбите на ЗДСл. са неприложими, тъй като статутът им е уреден от специалния ЗМВР /обн., ДВ, бр.53/2014г./.

Чл.5 ал.4 от КРБ предвижда примат на общностното право пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съдът не възприема доводите на ищеца, че липсва законодателно определяне нормалната продължителност за полагане труд през нощта за държавните служители в МВР, както и съобразяване на издадените подзаконови нормативни актове, регламентиращи този въпрос, с разпоредбите на общностното право, в частност с Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, която, съгласно чл.1 т.3 от същата се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни. Разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР е в унисон с чл.8 б."а" от Директива 2003/88/ЕО, съгласно която държавите - членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период и с чл.8 б."б" от същата, съгласно която, работниците, които полагат нощен труд, и чиято работа е свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не работят повече от 8 часа за всеки период от 24 часа, през който полагат нощен труд, а приетите по силата на делегационната норма на чл.187 ал.9 от ЗМВР подзаконови нормативни актове, действали през исковия период, са в съответствие със уредбата по ЗМВР.

Положеният от ищеца през процесния период нощен труд в размер от 0,25лв. на час, установен със заповед на министъра на вътрешните работи, му е заплатен. Макар и математически вярно, съдът не кредитира писменото заключение, изготвено от ВЛ по ССЧЕ, доколкото изчисленията на същото касаят приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, която норма, съобразно изложените по-горе правни изводи, е неприложима към служебното правоотношение на ищеца.

Предвид горното, предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от 1670,52лева за положен извънреден труд за периода м. 01.02.2017г. до 06.10.2019г. вкл. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от подаване на иска до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер.

            Изходът на делото обуславя неоснователност на ищцовата претенция за съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена.

            Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславя основателност на претенцията на ответника за съдебни разноски за ЮК възнаграждение в минимален размер от 100лв., определен от съда по реда на чл.78 ал.8 вр.  вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

            Водим от изложените съображения, съдът

 

                                                                 Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.Б. ***, с ЕГН **********, против ОДМВР - *с адрес гр.*, ***, осъдителен иск с правно основание чл.187 ал.6 вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР за заплащане на сума в размер на 1670,52лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240,24ч., вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв с коефициент 1,143 за периода от 01.02.2017г. - 06.10.2019г. вкл., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 09.10.2019г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г.М.Б. за присъждане направените по делото съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            ОСЪЖДА Г.М.Б. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - *с адрес гр.*, ***, сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски /за ЮК възнаграждение/.

            Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от датата, посочена от съда като дата на обявяването му 31.01.2020г., пред Великотърновски окръжен съд.

 

 

                                                                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............