Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 10.06.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                           

 Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 741/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адвокат М.П. ***, в качеството му на упълномощен представител на С.А., турски гражданин, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 38-0000293/25.03.2019 г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе, с което за нарушение по чл.8, §.2, изр.2 от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАПр му било наложено наказание “Глоба”, в размер на 1500.00 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният процесуален представител.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 24.03.2019 г., около 15.30 ч., жалб. С.А. управлявал товарен автомобил “Мерцедес Бенц” с турски рег. № 07 GYG 20, с прикачено полуремарке, по “Дунав мост”, в посока за влизане в Република България. По същото време, на ГКПП “Дунав мост”, свид. М.К. и В.Д.– инспектори в Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози. В 15.30ч. те спрели автомобила управляван от жалбоподателя и му извършили проверка. Констатирали, че водач на автомобила е жалб. С.А. и същият е турски гражданин. В хода на проверката проверяващите установили, че с превозното средство се извършва международен превоз на товар от Р.Румъния за Р.Турция, попадащ в обхвата на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR). Установили също така, че товарният автомобил е оборудван с изправен и действащ дигитален тахограф. След като извлекли и разчели информацията от картата на водача, проверяващите установили, че жалбоподателя не е спазил изискванията за намалена дневна почивка от 9 часа, като намалението на времето за почивка било със 7 часа, за времето от 10.17 ч. на 22.03.2019 г. до 10.17 ч. на 23.03.2019 г., след приключила предходна намалена почивка на 22.03.2017 г. в 10.17 ч.

          С оглед установеното, свид. К. приела, че жалб. А. е извършил нарушение по чл.8, §.2, изр.2 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, за което му съставила акт.

Въз основа на този акт, Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за това нарушение и на осн. чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАПр му било наложено наказание “Глоба”, в размер на 1500.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава и на нарушението по чл.8, §.2, изр.2 от AETR е осъществен от обективна и субективна страна от С.А..

Съобразно цитираната разпоредба, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал нова дневна почивка. Когато частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11 часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка.

Според чл.1, б.“о“, първо тире от AETR, "нормална дневна почивка" е всеки период на почивка с продължителност най-малко 11 часа. Алтернативно, нормалната дневна почивка може да бъде ползвана на два периода, първият от които трябва да бъде непрекъснат период от най-малко 3 часа, а вторият - непрекъснат период от най-малко 9 часа;

От събраните по делото доказателства  - показанията на свид.К. и приобщените разпечатки на картата на водача С.А., безспорно се установи, че за времето от 10.17 ч. на 22.03.2019 г. до 10.17 ч. на 23.03.2019 г., жалбоподателя не е спазил изискванията за непрекъсната намалена дневна почивка от 9 часа, като в случая е намалил тази почивка със 7 ч. и на практика е почивал непрекъснато само 2 часа. Установи се, че предходната намалена дневна почивка на водача А. е завършила на 22.03.2019 г. в 10.17 м. Респективно, в следващият 24-часов период – от от 10.17 ч. на 22.03.2019 г. до 10.17 ч. на 23.03.2019 г. минималната почивка, която водачът е следвало да ползва е трябвало да бъде с непрекъсната продължителност от поне 9 часа, което той не сторил.

Следователно, водача на автомобила – жалб. С.А., не изпълнил задължението си, вменено му от цитираната по-горе разпоредба, да ползва непрекъсната намалена дневна почивка в размер на минимум 9 часа, в рамките на 24ч. след последната дневна почивка. По този начин жалбоподателя е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.8, §.2, изр.2 от AETR.

При несъмнената установеност на това нарушение, същото правилно било подведено под санкционната норма на чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАПр, в съответствие с което, на А. било наложено наказание "Глоба" в абсолютно определеният му размер – 1500.00лв.

По изложените съображения обжалваното наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000293/25.03.2019 г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе, с което на С.А., гражданин на Р.Турция, роден на ***г., за нарушение по чл.8, §.2, изр.2  от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАПр е наложено наказание “Глоба”, в размер на 1500.00 лв

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

      Районен съдия: