РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Перник , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
в присъствието на прокурора Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600197 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 260031/ 19.05.2021 г., постановена по НОХД № 330/2021 год. по
описа на районен съд Перник е призната подсъдимата М. В. с ЕГН **********, ЗА
ВИНОВНА в това, че за периода от месец декември 2017 г. до месец декември 2020 г.,
включително, в ***, като е осъдена /Решение № 367/09.05.2011 г., постановено по гр.д. №
4021/ 2011г., по описа на Районен съд - Перник, Гражданско отделение, VIII състав, влязло в
законна сила на 09.05.2011г./, да издържа свой низходящ, а именно сина си- ***, съзнателно
не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 37
такива, поради което и на основание чл.183, ал.1, вр. чл.57 ал.1, вр. чл.54 от НК районния
съд я ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ“ с пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“, с продължителност от 1/една/година при периодичност на
изпълнение два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ с продължителност от 1 /една/ година.
Против така постановената присъда, в срок, е постъпил въззивен протест от РП
Перник. В протеста се сочи, че присъдата е постановена при съществено отстранимо
процесуално нарушение довело до ограничаване правата на пострадалия. В резюме,
изложени са подробни доводи за това, че от престъплението по чл.183, ал.1 НК има
1
пострадал, който може да се конституира като частен обвинител. Като не го е призовал за
съдебно заседание при обсъждане на въпросите по чл.248 НПК районния съд е допуснал
съществено отстранимо процесуално нарушение.
Подсъдимата е изразила становище, че протеста е неоснователен и моли да бъде
намалено наложеното наказание, за да може да работи и да погасява вноските по
присъдената издръжка.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
Постъпилият протест засяга процесуален въпрос, поради което настоящия състав
намери, че преди да извърши служебна проверка на присъдата следва да се произнесе по
него.
Въпроса за това дали от престъплението по чл.183 НК има пострадал, в коя
хипотеза и в какво качество може да участвува в процеса е спорен в съдебната практика.
Невярно е твърдението на прокурора, че този въпрос бил решаван винаги еднозначно от
ВКС в какъвто смисъл била и правната доктрина. Цитираните в протеста решения са на
обикновени състави на ВКС и не са задължителни по правоприлагането от съдилищата. В
тях междупрочем липсва изрична правна обосновка по този въпрос. Становището на
върховните съдии се извлича косвено от факта на допуснато участие на частен обвинител,
конституиран от съответния районен съд.
Налице са решения на състави от окръжен съд П. и В., които изрично излагат
доводи за това, че при обвинение по чл.183 НК няма пострадало лице. Именно това
разбиране застъпва и настоящият състав, както и въобще наказателната колегия на окръжен
съд Перник. В този смисъл последователна е практиката както на ПОС, така и на районен
съд Перник по този въпрос, до решаването на проблема с Тълкувателно решение на ВКС,
наказателна колегия.
На първо място, престъплението по чл.183 НК се намира в глава 4, раздел 1
„Престъпления против брака и семейството“. При засягането на тези обществени отношения
се изключва нанасяне на вреди за конкретно лице. По дефиницията на чл.74, ал.1 НПК
пострадал е само това лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
деянието. В настоящият случай обаче, законодателят е предоставил на потърпевшия от
неплащането на дължима издръжка, друг процесуален ред за реализиране на неговите
имуществени и/или неимуществени претенции. И този ред е преюдициален за реализиране
на наказателната отговорност по чл.183, ал.1 НК. Следователно, с неучастието си в
наказателния процес, на потърпевшия не могат да се причинят вреди, защото той вече е
обезпечил и решил същите с влязло в сила решение на граждански съд. В НПК се
предвижда възможността на пострадалия от престъпление, да участвува в наказателния
процес като граждански ищец и частен обвинител. Процесуалния закон не предвижда
2
хипотеза на разкъсване на тези права на пострадалия, както се претендира в протеста.
Критериите за конституиране като граждански ищец и частен обвинител са еднакви, поради
което нелогично е, когато те са налице пострадалият да може да се конституира само като
частен обвинител, а не и като граждански ищец. Именно такава е и тезата застъпена в
протеста.
Действително в чл.183, ал.3 е употребен термина „пострадал“. Това обаче същият
текст свързва единствено и само с настъпването на „други вредни последици“. Очевидно,
тези други последици са несъставомерни такива и се преценяват за всеки отделен случай.
Следователно от употребата на определението пострадал, свързано само с настъпването на
други вредни последици не може да се извлекът основания за наличие на „пострадал“
въобще от деянието по чл.183 НК. Налице е изключение при което наказателно правната
норма не може да се тълкува разширително.
В светлината на всичко изложено дотук, правилно и законосъобразно
решаващият състав на районен съд Перник не е призовал „пострадалия“ от повдигнатото
срещу подсъдимата В. обвинение по чл.183, ал.1 НК и е дал ход на делото за провеждане на
разпоредително заседание в негово отсъствие.
При цялостна служебна проверка на протестираната присъда се констатира
следното:
Установената фактическа обстановка е правилна. Основава се на събраните по
делото доказателства въз основа на които, след направен съвкупен и обстоен анализ,
районния съд е установил точно фактите. По тях страните и не спорят.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на
своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и
съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към
решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни
доводи. Направените правни изводи са правилни.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимата е извършила
престъплението, за което е обвинена, при анализ на доказателствата който напълно се
възприема от контролната инстанция като свой, поради което не се налага неговото
преповтаряне.
По отношение размера на наложеното наказание обаче, настоящата инстанция
намери, че същото следва да се коригира.
3
По принцип, при определяне на наказанието, районен съд Перник е отчел всички
обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция. Формално погледнато наложеното наказание е справедливо.
Пред настоящата инстанция подсъдимата заяви, че определеното по вид
наказание- „пробация“ ще я затруднява при полагане на труд и оттам ще затрудни
изплащане на присъдата издръжка.
Най- вече с оглед на това и по целесъобразност размера на определението
пробационни мерки следва да се намали от една година на шест месеца.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260031/ 19.05.2021 г., постановена по НОХД № 330/2021
год. по описа на районен съд Перник, КАТО намалява размера на определените
пробационни мерки от по една година на от по шест месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4