Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети
март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1026 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от Б.А.А. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.10.2011 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че на 14.10.2011 г. около 14.30 часа, при пресичане на кръстовището на ул.
„Боян Магесник“и ул. „Велчо А.“ бил блъснат от л.а. „Опел“, модел „Астра“ с ДК
№ *******, при което получил множество контузии – навяхване на крайници,
разкъсно-контузна рана на главата и временно нарушение на зрението. След
инцидента А. бил откаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за лечение на получените
травми. След изписването З.равословното му състояние се влошило. Установило се,
че има ерозия на корнеята на лявото око. Получените лицеви рани оставили траен
загрозяващ белег. Това причинило на Б.А. неудобство от околните и неувереност
при общуване с връстниците му, което се отразило неблагоприятно на процеса по изграждане
му личността и характера му.
Водачът
на л.а. „Опел“, модел „Астра“ Д.А.А. имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, поради което моли съдът да осъди З. „Б.и.“
АД да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, последица от
настъпилото на 14.10.2011 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 14.10.2011
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва механизма на произшествието,
вината на водача Д.А. и размера на претендираното обезщетение. Твърди наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който пресичал
пътното платно в нарушение на пътната сигнализация.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е прието удостоверение рег. № 578500-1928 от 13.04.2016 г. на МВР,
Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, според което л.а.
„Опел“, модел „Астра“ с ДК № ******* към 14.10.2011 г. е собственост на
Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ и е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по договор със З. „Б.и.“
АД от 15.12.2010 г. и срок на действие от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.
По
делото са приети констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествието и други материали от досъдебното производство, както и
медицинска документация, които съдът не обсъжда, доколкото са представени за
нуждите на допуснатите по делото авто-техническа и медицинска експертизи.
Въз
основа на показанията на свидетелите Д.А. и Б.Б. и материалите от образуваното
досъдебно производство е изготвена и приета съдебна авто-техническа експертиза,
в която е описан механизма на ПТП. Платното за движение към ул. „Слатинска“ е с
три ленти, две от които за движение направо и две – за завой надясно. До
дясната лента е имало тротоар с широчина 3 метра. Вляво от лявата лента има
участък с ширина 3.30 м, обозначена площ, забранена за движение на превозни
средства, маркирана с коси успоредни непрекъснати линии, а до нея – затревен участък
с ширина 2.90 м. Кръстовището е регулирано със светофарна уредба, работеща на
нормален режим. Л.а. „Опел“, модел „Астра“ с ДК № ******* е бил разположен в
района на кръстовището, образувано от ул. „Боян Магесник“ и ул. „Велчо А.“***,
по продължение на маркираната с маркировка „М15“ част от пътното платно. В
момента на удара скоростта на автомобила е била 55 км/ч., а опасната зона за
спиране – 34.14 м. Според вещото лице ударът е настъпил в предната дясна част
на автомобила. Както при бърз ход, така и при спокойно бягане на пешеходците
ударът бил непредотвратим за водача Д.А., както и при управление на автомобила
със скорост от 50 км/ч. Възможността превозното средство да спре и да не
допусне настъпване на произшествието била налице при движение от 37.68 км/ч. На
мястото, на което ищецът е предприел пресичане на пътното платно не е имало
обозначени и сигнализирани места за пресичане на пешеходци.
Вещото
лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза е заключило, че в причинна
връзка с ПТП са получените от Б.А. увреждания, изразяващи се в контузия на
корема, разкъсно-контузна рана на лявата буза, повърхностно охлузване на
роговицата на лявото око, дълбоко охлузване в лявата слепоочна област с размери
2/1 см, дълбоки охлузвания с размери от 0,2/0,2 до 0,5/0,5 см в окосмената част
на лявата слепоочна област на главата и във външната трета на лявата вежда,
напречно разположена рана с дължина 7 см и ширина от 0,2 до 0,5 см в областта
на лявата буза, множество дълбоки линейни охлузвания под и над раната с дължини
от 0,5 до 2,5-3 см и охлузвания в областта на левия лакът, лявата предмишница и
лява хълбочна област. След 5-дневен болничен престой в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
където е било проведено инфузионно и медикаментозно лечение, А. е изписан за
домашно лечение. Извършени са допълнително три консултативни прегледа и
изследвания от офталмолози и е констатирано наличие на линеарна мътнина в
преден очен сегмент, централен скотом и концентрично стеснително зрително поле
на дясно око.
По
делото да ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетел относно
претърпените от ищеца болки и страдания. Майка му Катерина Атанасова разказва,
че след спешен прием в „Н. И. Пирогов“ синът й бил около два часа в шокова
зала, след което го преместили в реанимацията на „Детска хирургия“ поради
съмнения за наранявания в коремната област и вътрешни кръвоизливи. А. имал
тежки наранявания в областта на лявото око, което било принудително затворено.
След преглед при специалист и скенер се установило, че има отток в мозъка,
който ще създаде проблеми със зрението. Б. се затворил и не желаел да
контактува с никого, поради притесненията от получения лицев белег. Чувствал
ужасът, който предизвиквал у околните с вида си. Все още имал белег и не бил
преодолял притеснението да контактува свободно. Допълнително се стресирал от това,
че го охарактеризирали като „оня с белега“. Към момента имал и загуба на
периферно зрение, която не могла да се възстанови.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен на 15.12.2010 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Опел“, модел „Астра“ и ЗД „Б.и.“ АД,
с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Това обстоятелство се установява от изходящ от собственика
документ, неоспорен от ответника.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От безспорно установения по делото механизъм на
настъпилото на 14.10.2011 г. ПТП се налага изводът, че при управление на л.а.
„Опел“, модел „Астра“ водачът Д.А. е нарушил правилата за движение по пътищата.
Данни за това се съдържат в самите показания на А., който твърди, че „при
движение на път с предимство е бил „избутан“ от бял автобус, който е решил да
се престрои“. Това мотивирало водача да навлезе в защрихована лента вляво. Явно
А. е успял да възприеме сигнала на водача на автобуса и след като последният е
навлязъл в неговата лента, л.а. „Опел“ е следвало да намали скоростта и да
осигури дистанция от автобуса, като остане в същата пътна лента. Вместо това,
по непозволен от ЗДвП начин, в нарушение на нормата на чл. 6, т. 1, пр. 4 от ЗДвП, Д.А. предприел навлизане в площ, обозначена с пътна маркировка М15,
забраняваща движение на пътни превозни средства. Тази забрана не е допустимо да
бъде нарушена дори и при управление на автомобили със специален режим на
движение по смисъла на чл. 91 от ЗДвП (чл. 92 от ЗДвП).
На следващо място,
водачите са длъжни да се движат със скорост, позволяваща им да спрат пред всяко
предвидимо препятствие (чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП). В случая А. е
приближавал кръстовище, на което превозните средства в съседните ленти са били
спрели. Това означава, че светофарната уредба е светила с червен сигнал.
Предприетото от водача на л.а. „Опел Астра“ преминаване през кръстовището не е
било съобразено с правилото за осигуряване на безопасност за останалите
участници в движението, и особено за уязвимите групи, каквито са пешеходците.
Действително, на платното не е имало пешеходна пътека, но А. е могъл и е бил
длъжен да се съобрази с вероятността от дясната страна да пресичат пешеходци,
което чл. 113, ал. 2 от ЗДвП не забранява: по двулентовите двупосочни пътища в населените места,
когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват
правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП: преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават ненужно
пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното
за движение и да не преминават през ограждения от парапети или вериги. В случая
пешеходецът Б.А. е спазил това правило. При спрели на червен сигнал на
светофарната уредба превозни средства той е предприел пресичане на бърз ход, не
е спирал на платното и не е имало ограждения от парапети или вериги. Ищецът не
е могъл да предположи, че зад автобуса, в забранена за движение лента се е
позиционирал автомобил, който е целял да се пристрои в лявата лента за движение
след кръстовището, преди „избуталия“ го автобус. Този извод произтича от
скоростта, с която се е движил л.а. „Опел Астра“ – 55 км/ч. Големината й
предполага генерирано ускорение, което не съответства на пътната обстановка.
Заключението на вещото лице Д. за непредотвратимост на удара не е от естество
да освободи водача Д.А. от отговорност, тъй като последният с противоправното
си поведение сам се е поставил в положение на невъзможност да спре пред
предвидима и реално възникнала опасност на пътното платно.
По така изложените
съображения съдът намира за доказано осъществяването на всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на
причинителя и съответно на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, трайните последици за здравословното му
състояние и др.
Съдебно-медицинската
експертиза са установила, че вредите, чието обезщетение ищецът претендира са
причинени именно от процесното ПТП. А. е претърпял множество телесни
увреждания, които не са създали опасност за живота му. Около три месеца са били
нужни, за да се възстанови от нараняванията, които са му причинявали болки и
неудобства при извършване на обичайните му ежедневни дейности.
Към датата
на извършения от вещото лице М. преглед са установени множество белези с траен
характер в лявата лицева част на А.. Следва да се отбележи, че в младежка
възраст А. е получил трайни, видими последици от претърпения инцидент.
Козметичният лицев дефект се е отразил пагубно на самочувствието му и е
променил качеството на социалния му живот. Неудобството от неприятния външен
вид го е дистанцирало от изградената приятелска среда и е довело до
ограничаване на свободното общуване с околните. Безспорно за 16-годишния младеж
позициите и авторитетът сред връстниците са фактори от съществено значение за
изграждането му като личност. Самоизолацията е естествена реакция, но в този
важен за физическото и психическо развитие етап от живота на ищеца нейните
последици оставят негативен отпечатък, който трудно може да бъде компенсиран.
Допълнително
се установява и загуба на периферната функция на зрението. Докато постиженията
на хирургията позволяват корекция на лицеви цикатрикси, дефектиралият зрителен
орган не може да бъде възстановен в пълнота. Неизменна последица от това е
сравнително ограниченият набор от професии, които ищецът би могъл да упражнява
в бъдеще.
Уврежданията
са дали отражение на начина на живот на пострадалия, които са причина за
цялостна отрицателна промяна в ежедневието на А..
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 16 г. към датата на ПТП, тежестта на уврежданията
и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
продължителността им, промененият ритъм и начин на живот, съдът намира, че 20 000
лева е справедлив размер на обезщетението. За да определи обезщетението на тази
стойност, съдът взе предвид лимитите на застрахователните суми и конкретните
икономически условия към релевантния за определяне на обезщетението момент – 14.10.2011
г., когато е настъпилото процесното ПТП, от което са произтекли вредите.
Съдът изложи съображенията си за липса на съпричиняване
от страна на ищеца на вредоносния резултат. Макар и пресичането на пътното
платно да е предприето на необозначено за целта място, то е извършено на
кръстовище и при съобразяване изцяло с пътната обстановка и спазване на
правилата за движение по пътищата. Поради това определеното от съда обезщетение
не подлежи на редуциране.
Ответникът не доказа да е репарирал изцяло или частично
претърпените от ищеца вреди, поради което следва да ги заплати в горепосочения
размер.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗ.)
– момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което е в размер законната лихва – чл. 86, ал. 1 от ЗЗ..
По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. По тези съображения законната
лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 800 лева и 300 лева депозити за
експертизи по делото.
Съразмерно
на отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1 056.67
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗ. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗД „Б.и.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
Б.А.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 14.10.2011 г. в гр. София,
ведно със законната лихва от 14.10.2011 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „Б.и.” АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 800 лева държавна такса и 300 лева депозити за експертизи по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.А.А., ЕГН **********,
4016, с адрес *** да заплати на ЗД „Б.и.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 1 056.67 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: