№ 590
гр. Благоевград, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
Членове:Милена Каменова
Вили Дацов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
в присъствието на прокурора и Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500779 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.
№13533/30.05.2025г, подадена от И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: с.**,
против Решение №364/05.05.2025г по гр.д. №3532/24г по описа на РС-
Благоевград.
Сочи се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат се подробни
съображения в тази насока.
Моли се да бъде обезсилена или отменено постановеното решение и да
бъде отхвърлен предявеният иск с всички произтичащи от това последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, в който се оспорват наведените от жалбоподателя доводи. Сочи се, че
депозираната жалба е неоснователна, като се моли същата да бъде отхвърлена
и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, като същата отговаря на изискванията за
редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване
на препис от жалбата на въззиваемата страна, която е представила становище.
1
С обжалваното решение съдът отхвърля като неоснователен, предявения
от ищеца Г.А. В., ЕГН **********, с.**, починал в хода на производството и
заместен в качеството на ищец от правоприемника му И. Г. В., ЕГН
**********, против ответника Административен съд-Кюстендил,
представляван от И.Д. - Председател - Административен ръководител, иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.2в от ЗОДОВ
сумата от 5001 лв. /пет хиляди и един лева/, обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от нарушаване правото на ЕС - чл. 47 §§ 1 и 2;
чл.48, ал.2; чл.49, ал.1; чл.1; чл.17, ал.1; чл.20; чл.25 и преамбюла от Хартата
на основните права на ЕС (ХОПЕС); чл.2 ; чл.4 §3; чл.6 §3; чл.19 §1 ал.2 и
преамбюла на Договора за ЕС (ДЕС), при постановяване на Решение
№15/29.01.2014г. по адм.дело №42/2013г. на Административен съд-
Кюстендил, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 29.01.2014г.
до окончателното изплащане; отхвърля като неоснователни предявените от И.
Г. В., ЕГН **********, против ответника Административен съд-Кюстендил,
представляван от И.Д. - Председател - Административен ръководител, искове
за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.2в от ЗОДОВ
следните суми: сумата от 5001 лв. /пет хиляди и един лева/ - обезщетение за
неимуществени вреди, и сумата от 614.50 лв. /шестстотин и четиринадесет
лева и петдесет стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат от нарушаване правото на ЕС - чл.47 §§ 1 и 2; чл.48, ал.2; чл.49, ал.1;
чл.1; чл.17, ал.1; чл.20; чл.25 и преамбюла от Хартата на основните права на
ЕС (ХОПЕС); чл.2; чл.4 §3; чл.6 §3; чл.19 §1 ал.2 и преамбюла на Договора за
ЕС (ДЕС), при постановяване на Решение №15/29.01.2014г. по адм.дело
№42/2013г. на Административен съд- Кюстендил, ведно със законната лихва
върху горните суми от датата на увреждането - 29.01.2014г. до окончателното
изплащане.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е частично недопустимо.
Пред районния съд са представени писмени доказателства, от които се
установява следното от фактическа и правна страна:
Производството пред рс е образувано по искова молба на Г.А. В., ЕГН
********** /починал, заместен в хода на делото от сина си И. Г. В./ и от И. Г.
В., ЕГН **********, двамата от с.**, против Административен съд-
Благоевград, представляван от И.Д. - Председател - Административен
ръководител, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати
на ищците на обезщетение на основание чл.2в от ЗОДОВ.
В исковата молба се твърди, че по повод оспорване от страна на ищците
на индивидуален административен акт (заповед за премахване на строеж),
2
било образувано адм.д.№42/2013г. по описа на Административен съд -
Кюстендил. С окончателно и неподлежащо на обжалване Решение
№15/29.01.2014г., оспорването им било отхвърлено. Твърди се, че в хода на
провеждане на делото и с посоченото решение ответната страна извършила
множество нарушения на правото на ЕС в нарушение на техни права, от което
за ищците произтекли неблагоприятни последици. В противоречие с
ценностите на ЕС - справедливостта, правовата държава и зачитане на
човешкото достойнство, били нарушени фундаментални права, гарантирани
от Договора за ЕС (ДЕС), Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) и
Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) - правата на справедлив
съдебен процес и на ефективни правни средства за защита, правото на
собственост, принципите на правна сигурност и на добра администрация,
както и правото на лично достойнство и правото на възрастните хора на
достоен живот.
В исковата молба са описани противоправните действия на ответника по
посоченото дело, свързани с неправилно приложение на материалния закон в
посоченото съдебно решение, основаване на решението на неосъществени
факти и несъществуващи документи, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, необсъждане на доводи и възражения на
жалбоподателите, ограничаване правото им на защита чрез прехвърляне на
доказателствената тежест и възлагане заплащане на разноски за
доказателствени искания, направени от другата страна, неосигуряване на
възможност за изразяване на становище по исканията на насрещната страна,
липсата на безпристрастен съдебен състав и нарушена равнопоставеност на
страните.
Навежда се, че с правораздавателната дейност на ответника било
извършено съществено нарушение на правото на ЕС чрез противоречие на
крайния акт и на действията на съда с редица норми, голяма част от които са с
директен ефект - чл. 47 §§ 1 и 2; чл.48, ал.2; чл.49, ал.1; чл.1; чл.17, ал.1; чл.20;
чл.25 и преамбюла от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС); чл.2; чл.4
§3; чл.6 §3; чл.19 §1 ал.2 и преамбюла на Договора за ЕС (ДЕС).
Твърди се, че от нарушението за ищците произтекли имуществени и
неимуществени вреди. Имуществените вреди се изразяват в унищожаване на
тяхна собственост, защото поради решението на ответника септичната яма
била разрушена, и във финансови загуби, равни на направените от тях разходи
- заплатени разноски, такси и др. по делото. Неимуществените вреди се
изразяват в изключително интензивни негативни изживявания, стрес, чувства
на унижение и безсилие, породени от подхода на съда към проблема и към
техните жалби и искания, в болезнено засягане на достойнството им.
В отговора на исковата молба ответникът Административен съд-
3
Кюстендил оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди се, че производството по административно дело №42/2013г. по
описа на КнАдмС е започнало по подадена от И. Г. В. жалба против Заповед
№ДК-02ЮЗР-481/23.11.2012г. на Началника на РДНСК- Югозападен район, с
която е наредено премахването на незаконен строеж „Септична яма“, находящ
се в махала „Везенска“, землището на с.Жиленци, община Кюстендил с
извършители Г.А. В. и И. Г. В.. По делото са проведени 5 открити съдебни
заседания в периода от 20.03.2013г. до 20.11.2013г. В производството по
делото са назначени три съдебно- технически експертизи, като за първата
искането е направено от страна на жалбоподателя още с подадената жалба.
Другите две експертизи са по инициатива на съда, тъй като за правилното
решаване на спора е било необходимо да се отговори на допълнителни
въпроси. След обсъждане на всички писмени и гласни доказателства Решение
№15 е постановено на 29.01.2014г. и с него е отхвърлено оспорването на И. В..
С Решение №9740/10.07.2014г., постановено по адм. дело №5127/2014г.
Върховен административен съд е отхвърлил подаденото от И. Г. В. искане за
отмяна на влязлото в сила решение на Кюстендилския административен съд.
С Решение №5977/25.05.2015г., постановено по адм. дело №12025/2014г.
Върховен административен съд е отхвърлил искането на Л.И. В.а от с.** за
отмяна на основание чл.245, ал.1 от АПК на влязлото в сила Решение
№15/29.01.2014г. на КнАдмС.
Оспорва се наличието на основание за ангажиране отговорността на
ответника по чл.2, ал.1, т.4 и т.5, чл.2б, ал.1 и чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ.
Производството по адм.д.№42/2013г. по описа на Административен съд-
Кюстендил е образувано по жалба на И. Г. В. против Заповед №ДК-02-ЮЗР-
481/23.11.2012г. на Началника на РДНСК-Югозападен район гр.София, с която
е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „септична яма“, находящ
се в мах.Везенска, землище на с.** с извършители Г.А. В. и И. Г. В.. По делото
като заинтересована страна е конституиран Г.А. В..
В първото по административно дело открито съдебно заседание,
проведено на 20.03.2013г., жалбоподателят И. В. се е явил лично и с
упълномощен адвокат - адв.Д.. Лично се е явил и заинтересованата страна Г.
В.. По искане на жалбоподателя, направено още с жалбата и поддържано в
съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя - адв.И.
Д., съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза при вносим
депозит от 60 лв. от жалбоподателя. Във второто съдебно заседание на
08.05.2013г. не е даден ход на делото поради неизготвяне на експертизата. В
третото съдебно заседание, проведено на 19.06.2013г., е изслушано
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза,
с личното участие на жалбоподателя, на неговия пълномощник адв.Д. и на
4
заинтересованата страна Г. В.. Съдът е приел експертното заключение,
възложил е дължимия остатък от 40 лв. за възнаграждение на вещото лице на
жалбоподателя, и е допуснал допълнителна съдебно- техническа експертиза
при вносим депозит от жалбоподателя в размер на 60 лв. В следващото
съдебно заседание на 25.09.2013г. е изслушано заключението на вещото лице
по изготвената съдебно-техническа експертиза, с личното участие на
жалбоподателя, на неговия пълномощник адв.Д. и на заинтересованата страна
Г. В.. Съдът е приел експертното заключение и е допуснал допълнителна
задача към съдебно-техническата експертиза при вносим депозит от 80 лв. от
ответника. В последното съдебно заседание на 20.11.2013г. заключението е
прието. С Решение №15/29.01.2014г. по адм.д.№42/2013г. на
Административен съд-Кюстендил е отхвърлено оспорването с жалба от И. Г.
В. срещу Заповед №ДК-02-ЮЗР-481/23.11.2012г. на Началника на РДНСК-
Югозападен район гр.София, с която е разпоредено премахването на
незаконен строеж „септична яма“, находящ се в мах.Везенска, землище на
с.**, извършен от Г.А. В. и И. Г. В.. С решението И. Г. В. е осъден да заплати
на РДНСК Югозападен район сумата от 230 лв. за разноски по делото, от
която 150 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществена защита от
юрисконсулт и 80 лв. - сторени деловодни разноски за възнаграждение на
вещото лице. Решението на Административния съд е било окончателно и
необжалваемо, влязло в законна сила на 29.01.2014г.
С Решение №9740/10.07.2014г., постановено по адм. дело №5127/2014г.
Върховен административен съд е отхвърлил подаденото от И. Г. В. искане за
отмяна на влязлото в сила Решение №15/29.01.2014г. по адм.д.№42/2013г. на
Административен съд-Кюстендил, като в производството пред ВАС молителят
И. Г. В. се е явил лично, а конституираният като ответник Г.А. В. не се е явил.
С Решение №5977/25.05.2015г., постановено по адм. дело №12025/2014г.
Върховен административен съд е отхвърлил искането на Л.И. В.а от с.** за
отмяна на основание чл.245, ал.1 от АПК на влязлото в сила Решение
№15/29.01.2014г. по адм.д.№42/2013г. на Административен съд-Кюстендил,
като в производството пред ВАС молителят Лиляна В.а не се е явила; като
ответници са конституирани И. Г. В. и Г.А. В., от които в съдебно заседание се
е явил само И. В..
Предявените искове са с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.
Този законов текст регламентира установеният с практиката на СЕС и
пилотното решение по делото Köbler, принцип за ангажиране на
извъндоговорната отговорност на Държавата за вреди от нарушения на
общностното право, допуснати от национални юрисдикции. Фактическият
състав на обективната отговорност на Държавата включва следните три
кумулативни предпоставки: дали твърдяното нарушение е на правна норма,
5
предоставяща права на частно - правни субекти; дали нарушението й е
достатъчно съществено и явно, и дали съществува пряка причинна връзка
между нарушението и вредата. На нарушение на правна норма се приравнява
и несъобразяването с практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на
съответната норма от общностното право. От правото на справедлив процес,
установено с текста на чл. 6,§ 1 ЕКЗПЧОС и еквивалентът му по чл. 47
ХОПЕС, произтичат няколко основни права, като настоящият състав на съда,
намира, че нито едно от тях не е накърнено с постановеното Решение
№15/29.01.2014г. по адм.д.№42/2013г. на Административен съд-Кюстендил.
Гаранциите, които посочените норми от правото на ЕС предоставят на
частноправните субекти са процесуални. Те се свеждат до възможността
лицето да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства, а
съдът да има нужната компетентност да разгледа спора по същество и да се
произнесе по неговата фактическа и правна страна. Допустими са разумни
ограничения от страна на държавата на това право, което не е абсолютно,
каквито ограничения могат да бъдат свързани с изисквания за допустимост на
исковете и обжалванията – какъвто е и процесния случай ( напр. решението по
делото Manibardo Garcia v. Spain, § 36 ). Правото на справедливо
правораздаване и на достъп до съд, включват възможността всяка страна да
може да представи твърденията си и да ангажира доказателства, да се
противопостави на доводите на другата страна и да оспори неблагоприятните
за нея доказателства, а решаващият съд следва да направи надлежно
проучване на доказателствата и твърденията на страните. Решението следва да
бъде в достатъчна степен мотивирано, така че страните по делото да получат
ясен отговор на своите аргументи. В процесния случай всички установени
процесуални гаранции са предоставени на ищците същите не са били лишени
от достъп до справедлив и безпристрастен съд. Ищците са получили решение
по съществото, като изходът на делото е ирелевантен за фактическия състав по
чл. 2в ЗОДОВ, тъй като гаранциите на правото по чл. 47 ХОПЕС са
процесуални, а не материалноправни. С Решение №9740/10.07.2014г.,
постановено по адм. дело №5127/2014г. Върховен административен съд е
отхвърлил подаденото от И. Г. В. искане за отмяна на влязлото в сила Решение
№15/29.01.2014г. по адм.д.№42/2013г. на Административен съд-Кюстендил,
като в производството пред ВАС молителят И. Г. В. се е явил лично, а
конституираният като ответник Г.А. В. не се е явил.
С Решение №5977/25.05.2015г., постановено по адм. дело №12025/2014г.
Върховен административен съд е отхвърлил искането на Л.И. В.а от с.** за
отмяна на основание чл.245, ал.1 от АПК на влязлото в сила Решение
№15/29.01.2014г. по адм.д.№42/2013г. на Административен съд-Кюстендил,
като в производството пред ВАС молителят Лиляна В.а не се е явила; като
6
ответници са конституирани И. Г. В. и Г.А. В., от които в съдебно заседание се
е явил само И. В.. Относно твърдяното нарушение, че не приложен законът,
който е посочил ищецът, то следва да се посочи, че в производството по
ангажиране на отговорността на национална съдебна юрисдикция за
нарушения на общностното право, не се извършва преразглеждане и
пререшаване на спора, който е решен с влязлото в сила съдебно решение.
Оплаквания относно изхода на процеса пред националния съд; че фактите по
делото са преценени неправилно или че националния закон е интерпретиран
неправилно от съдилищата са ирелевантни - в този смисъл и решението по
делото Brualla Gomez de la Torre v. Spain. В производство като процесното не
се извършва преценка за наличие на фактически и правни грешки на
съдилищата - § 28 от решението по делото Garcia Ruiz v. Spain.
По отношение на нормите от ХОПЕС, които ищецът се позовава - чл.17,
т.1 и чл. 47 ХОПЕС и установените с тях права, следва да се посочи, че
съгласно чл. 52, т. 3 ХОПЕС техният смисъл и обхват са същите като дадените
им в Конвенцията. Така правото по чл.17, т. 1 ХОПЕС е идентично с правото
по чл. 1, т. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС; чл. 47 ХОПЕС е еквивалентен с
чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 13 ЕКЗПЧОС.
Предвид изложеното не се установява и нарушение на правото по чл. 47
ХОПЕС, изискващо от държавите – членки да предвидят в националните си
правни системи ефективни вътрешно правни средства за защита срещу
нарушения на права, установени с ЕКЗПЧОС. Европейският съд в практиката
си ( напр. решението по делото Cambell and Fell v. Uk ), е изяснил, че
задълженията по чл. 13 ЕКЗПЧОС са допълнителни и са в смисъл, че
задължение на държавата е да предвиди средство за защита за претенции
относно нарушение, които преминават прага на „вероятна защитимост“. Касае
се за процесуални гаранции за защита, които не придават материалноправен
характер на чл. 13 от ЕКЗПЧОС. Ищците са упражнили надлежно правото си
на достъп до съд, предявявайки претенциите си, по които е получил решение
по същество, упражнил е и правото си да иска отмяна на влязлото в сила
административно решение, поради което всички процесуални гаранции на чл.
6, § 1 ЕКЗПЧОС са спазени. Съдът е длъжен да разгледа и реши, а не да уважи
всяка молба за защита и съдействие.
Не е допуснато нарушение на чл.17, т. 1 ХОПЕС. Съгласно тази
разпоредба всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се
ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята
собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени
в закона и в общите принципи на международното право. Преходните
разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да
въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на
7
контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес
или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.
По отношение на възраженията, че решаващият районен съд не е бил
обективен, то същите не следва да се разглеждат, тъй като видно от протокола
от открито съдебно заседание е, че не е поискан отвод на съдия-докладчика.
Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния
съд се споделят от настоящият съдебен състав, поради което и на основание
чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите, изложени в
обжалваното решение, с изключение на разгледания иск за неимуществени
вреди над 2500 лева по отношение на ищеца Г.А. В., ЕГН **********, с.**,
починал в хода на производството и заместен в качеството на ищец от
правоприемника му И. Г. В.. С протоколно определение от 11.04.2025г. съдът е
допуснал изменение на иска за неимуществени вреди, предявен от Г.А. В.,
ЕГН **********, с.**, починал в хода на производството, на 5001лева, по
искане на неговия наследник. Настоящият съдебен състав споделя правната
теория и съдебна практика, че претенцията за обезщетение на неимуществени
вреди е строго лична по своя характер; че ако приживе пострадалият е
предявил такъв иск процесът може да бъде продължен от неговите
наследници; съответно, ако приживе не го е предявил, наследниците могат да
претендират обезщетение само за собствените си болки и страдания, а не и за
тези на непосредствено увредения. При смърт на ищеца след завеждане на
исковата молба процесът може да бъде продължен от неговите наследници по
силата на законното процесуално правоприемство, но само в рамките на вече
заявеното спорно право – очертано със страни, предмет и размер , без да може
да бъде изменян по размер и страни . Искът за обезвреда на засегнатите
нематериални блага – болки, страдания, неудобства и др., произтекли от
непозволено увреждане е строго личен, защото е свързан пряко със
субективните преживявания на пострадалия, който именно е търпял болките,
страданията и неудобствата. Затова процесуалните правоприемници на ищеца
по чл. 227 ГПК по такъв иск са обвързани с положението на процеса към
момента на възникване на правоприемството, включително със страните и
размера на заявената претенция. Те встъпват в границите на упражненото от
първоначалния ищец, а не и възможно, но неупражнено право на иск, поради
което последващото му изменение от тях при условията на чл. 214, ал. 1 ГПК е
недопустимо - определение № 756/04.07.2017 г. по гр. д. № 929/2017 г. на
ВКС, IV г. о. , и Опр. № 50844/ 03.11.2022 г. по гр.д. №1442/22 на Трето гр.о.,
Опр. № 158/ 16.01.2025г. по гр.д. №2724/24 на Първо т.о. Следва да се има
предвид, че същото се отнася и до молбата, представена пред Окръжен съд
Благоевград, с която наследникът заявява, че увеличава размера на иска за
неимуществени вреди от 2500 лева на 5000 лева. Ето защо решението в
8
частта, в която отхвърля като неоснователен предявения от ищеца Г.А. В.,
ЕГН **********, с.**, починал в хода на производството и заместен в
качеството на ищец от правоприемника му И. Г. В., ЕГН **********, против
ответника Административен съд-Кюстендил, представляван от И.Д. -
Председател - Административен ръководител, иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца на основание чл.2в от ЗОДОВ сумата от 5001 лв. /пет
хиляди и един лева/, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от нарушаване правото на ЕС - чл. 47 §§ 1 и 2; чл.48, ал.2; чл.49, ал.1;
чл.1; чл.17, ал.1; чл.20; чл.25 и преамбюла от Хартата на основните права на
ЕС (ХОПЕС); чл.2 ; чл.4 §3; чл.6 §3; чл.19 §1 ал.2 и преамбюла на Договора за
ЕС (ДЕС), при постановяване на Решение №15/29.01.2014г. по адм.дело
№42/2013г. на Административен съд-Кюстендил, ведно със законната лихва
от датата на увреждането - 29.01.2014г. до окончателното изплащане, следва
да бъде обезсилено над сумата 2500 лева и производството по делото
прекратено в тази част. В останалата част решението следва да бъде
потвърдено като правилно.
Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 364/05.05.2025г. по гр.д. №3532/2024г. по
описа на РС-Благоевград, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен
предявения от ищеца Г.А. В., ЕГН **********, с.**, починал в хода на
производството и заместен в качеството на ищец от правоприемника му И. Г.
В., ЕГН **********, против ответника Административен съд-Кюстендил,
представляван от И.Д. - Председател - Административен ръководител, иск
НАД сумата от 2 500 лева, ведно със законната лихва, обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от нарушаване правото на ЕС -
чл. 47 §§ 1 и 2; чл.48, ал.2; чл.49, ал.1; чл.1; чл.17, ал.1; чл.20; чл.25 и
преамбюла от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС); чл.2 ; чл.4 §3; чл.6
§3; чл.19 §1 ал.2 и преамбюла на Договора за ЕС (ДЕС), при постановяване на
Решение №15/29.01.2014г. по адм.дело №42/2013г. на Административен съд-
Кюстендил, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 364/05.05.2025г. по гр.д. №3532/2024г. по
описа на РС-Благоевград, в останалата обжалвана част като правилно.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10