Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 07.01.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка П., като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 411 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение №
75 от 22.05.2018 г., постановено по гр.д. № 750/2016г. на РС- Самоков е отхвърлен като неоснователен иска, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, на В.Г.Г., М.В.П., Г.Г.К. и В.Г.К. срещу О.С. за
установяване по отношение на тях, че О.С. не е собственик на реална част с площ
92 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 65231.908.210 по одобрените
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С., целият с площ по скица 484
кв.м., която е разположена в югозападната част на имота, при нейни граници и
съседи: от изток - останалата част от поземлен имот с идентификатор
65231.908.210 и поземлен имот с идентификатор 65231.908.212; от юг-поземлени
имоти с идентификатори 65231.908.212 и 65231.908.215; от запад - поземлен имот
с идентификатор 65231.908.215 и от север - поземлен имот с идентифиактор
65231.908.211 и която е очертана с червен контур по т. 1-2-3-4-5-6-7-8-1 на приподписаната от районния съдия и представляваща
неразделна част от решението комбинирана скица към заключението на вещото лице
инж. Константин Дудин по
първоначалната съдебно-техническа експертиза, прието в съдебно заседание на
02.10.2017 г.
Решението се
обжалва от ищците в първоинстанционното производство,
с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Във въззивната
жалба се твърди, че ответникът не провел пълно и главно доказване на фактите,
от които произтича правото му. Намират за неправилен извода на съда, че процесната част от имота е отчуждена въз основа на заповед
№ АО-19-366/31.07.1984 г., която е издадена в предвидената форма от компетентен
по степен, територия и материя административен орган, съгласно действащата към
момента на издаването на акта редакция на чл. 95, ал. 1 ЗТСУ /отм./. Излагат
съображения, че процесната заповед №
АО-19-366/31.07.1984 г. е изадена от некомпетентен
орган и не е в предписаната от закона форма.Компетентен орган да издаде заповед
по чл. 98 ЗТСУ /отм./ за отчуждаване и обезщетяване за мероприятия, визирани в
чл. 22 ЗТСУ /отм./ и съгласно предвижданията на застроителния
и регулационен план, който по делото е установен, че е планът от 1978 г. е
председателят на изпълнителния комитет на Софийски окръжен народен съвет.
Делегиране на тези правомощия на друг орган е недопустимо, предвид нормата на
чл. 95, ал. 2 ЗТСУ /отм./, действала към м. 07.1984 г. и предвид факта, че
делегирането е допустимо, само ако е нормативно регламентирано като такова.
Посочват, че административният акт е нищожен, поради липса на компетентност и
липса на форма. На следващо място излагат, че от представената от ответника отчуждителна преписка не се установява законосъобразно
провеждане на процедурата и нейното завършване с обезщетяване на собствениците
на отчуждаваната част и то в случай, че се приема същата да се основава на
валиден административен акт. Посочват, че съдът не е съобразил обстоятелството,
че ответникът не е ангажирал доказателства за влизане в сила на отчуждителната заповед. Същата не е съобщавана на
заинтересованите страни по реда на чл. 98, ал. 2 ЗТСУ /отм./, което води до
незаконосъобразност на проведеното отчуждително
производство, поради съществено нарушение на административно-производствените
правила.
Заявяват, че
е неправилен и извода на съда, че собствениците на отчуждения имот са
обезщетени. Представените доказателсва са единствено
за изпълнение за предпоставките за започване на отчуждително
производство. Не е осъществено и заемане на имота, предвид събраните
доказателства относно факта, че както собствениците към 1984 г., така и
настоящите владеят процесния имот.
Сочат, че е
неправилен и извода на съда, че спорната част от имота е станала прилежащата
част на построената в УПИ VII ЖСК "А.". Заповедта за
построяване на ЖСК е посочена в представения от ответника АЧОС 840 от
15.11.2000 г. В този акт изрично е посочено в графа "Бивш собственик на
имота" - отчуждени частни имоти, описани в графа 17. Върху описаните в
тази графа имоти е и отстъпеното право на строеж. Сред посочените имоти не е
имот 2116- част, от който е спорния по делото и върху него не се простира
отстъпеното право на строеж, доколкото в акта изрично са посочени имотите, за
които общината счита, че са в патримониума й и върху
които е отстъпено правото на строеж.
Посочват, че ако се приеме, че е осъществено отчуждително
производство върху спорната част и собствеността е преминала в патримониума на държавата респ. общината, то същата
собственост подлежи на реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.
Твърдят, че
ответникът не доказва притежание правото на собственост в патримониума
си и на основание Решение 5/23.01.1993 г. на ОбНС-гр.
Самоков, което спорната част е преотредена
за улица /видно и от заключението на СТЕ/, тъй като не са проведени
законосъобразно отчуждаване и съответно обезщетяване на собствениците.
Ответникът не е собственик на процесната спорна част
от 92 кв.м. и на основание Заповед № ЛС-01-785/22.06.2004 г. на Кмета на О.С. с
която е одобрено ЧИПР. С това изменение на улицата е отпаднала о.т. 428б и с
това частта от улицата от о.т. 428б-428в-428г с площ от 64 кв.м.-част от
спорния имот, като е създадена нова улица, в която част не попада спорния имот.
По същество молят да бъде отменено обжалваното решение изцяло и бъде уважен
предявения иск като основателен. Претендират разноски.
Въззиваемата страна О.С. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Излага съображения, че процесната заповед № АО-19-366/31.07.1984 г. е издадена от компетентен
орган /председателя на изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет-София/,
носи подписа на инж. М. П. Посочва, че Д
и М. А. са получили обезщетение, заповедта не е била обжалвана и е влязла в
сила. Счита, че изложените от въззивниците доводи,
касаещи завземането на процесния имот нямат отношение
към обстоятелството, дали отчуждителната заповед е
била съобщена, дали е получено обезщетение и дали е настъпил вещно-прехвърлителния ефект на заповедта. Моли за
отхвърляне на въззивната жалба, претендира юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Пред РС-Самоков е депозирана искова молба от В.Г.Г., М.В.П., Г.Г.К.
и В.Г.К. срещу О.С. за установяване по отношение на тях, че О.С. не е
собственик на реална част с площ 92 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
65231.908.210 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Самоков, целият с площ по скица 484 кв.м., която е
разположена в югозападната част на имота, при нейни граници и съседи: от изток
- останалата част от поземлен имот с идентификатор 65231.908.210 и поземлен
имот с идентификатор 65231.908.212; от юг-поземлени имоти с идентификатори
65231.908.212 и 65231.908.215; от запад - поземлен имот с идентификатор
65231.908.215 и от север - поземлен имот с идентифиактор
65231.908.211, като попада в предвидената улица, съгласно заповeд № ЛС-01-785/22.06.2004 г. на кмета на О.С. за частично изменение на плана
за регулация. Ищците твърдят, че са съсобственици на описания поземлен имот при
следните дялове:4/24 ид.ч. за В.Г., придобити през
1999 г. на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане, 9/20 ид.ч. за М.П., придобити през 2002 г.
на основание договор за дарение и 26/80 ид. ч. в
СИО за Г.К. и В.К., придобити през 2015 г. на основание договор за замяна. Ищците
твърдят, че владеят целия поземлен имот в границите по кадастралната карта,
частта от имота не е отчуждавана за улица, не е проведена отчуждителна
процедура и не са получили обезщетения. Излагат подробни съображения, че
издадените актове, предвиждащи отчуждаване са нищожни. По изложените
съображения предявяват отрицателен установителен иск
срещу О.С.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска, изразява становище за неговата
неоснователност.Твърди, че е собственик на процесната
реална част от имота, тъй като за тази част е проведена отчуждителна
процедура - за улица, а улиците са публична общинска собственост. Сочи, че
собствениците на имота към момента на отчуждаването му – Д. и М. А. са получили
обезщетение за отчуждената част от този имот.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съгласно чл.235 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:
Фактическата обстановка
по делото е изяснена от първоинстационния съд въз
основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства, поради което
настоящата инстанция я възприема на основание чл.272 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения за
обжалване срок от страни, които имат интерес от обжалването и е срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по наличието на противоречие с императивните
правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от
съда служебна проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, не е постановено в
противоречие с императивни правни норми. Същото е и правилно, като
съображенията за това са следните:
Предявеният отрицателен установителен
иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Със заповед № АО-19-366/31.07.1984 г., на осн.
чл. 95 от ЗТСУ, във вр. с чл. 268, ал. 2 от ППЗТСУ е
отчужден имот пл. № 2116 от кв. 131 по плана на гр. С., собственост на Д. Х. А.
и М. Х. А., за обществено жил. строителство ЖСК.
Въззивниците навеждат възражение, че процесната заповед № АО-19-366/31.07.1984 г. е нищожна, тъй
като е изадена от некомпетентен орган и не е в
предписаната от закона форма.
По делото се установява, че заповед № АО-19-366/31.07.1984 г. е подписана от председателя на ИК на ОНС-София. Съгласно
чл. 100 от ЗТСУ отм. в действащата към 1986г. редакция / ДВ бр. 45/1984г./
компетентен да издаде заповедта по този текст е “органа по чл. 95”. Нормата на
чл. 95 от ЗТСУ отм. в ал.1 в редакцията от същото изменение на закона предвижда
заповедта за отчуждаване да се издаде от “председателя на изпълнителния комитет
на окръжния, съответно на градския народен съвет”. Процесната
заповед е издадена от председателя на ИК на ОНС-София, поради което е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма.
Освен това следва да се отбележи, че в производството
не е била оспорена истинността на процесната заповед, която представлява официален документ, и
съответно не е открито производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК. При преценка на доказателствата, съдът е длъжен да
зачита и да се съобразява с материалната доказателствена
сила на официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена,
чрез доказване на тяхната неистинност. При наличие на доводи, че ответника
черпи права от представен официален документ, съдът следва да обоснове фактическите
си констатации и правни изводи на друг документ или да не го зачете, ако по
искане на ищците е оборена доказателствената сила на
официалния документ по реда и в сроковете на чл. 193 и чл. 194 ГПК, което в случая не е
сторено. Влязлата в сила отчуждителна заповед
има вещноправно действие досежно отчуждения имот и облигационно правни
последици във връзка с определеното парично обезщетение.
Неоснователни
са възраженията, че не се установява законосъобразно провеждане на процедурата
и нейното завършване с обезщетяване на собствениците на отчуждаваната част.
Заплащането на обезщетение не е елемент от фактическия състав на отчуждаването. Този резултат настъпва без да се извършват каквито и да било други
действия. Неплащането на обезщетението води до облигационни последици, но не и
до отпадане на вещноправното действие на заповедта. С чл. 108, ал. 1 ЗТСУ и чл. 109 , ал. 1
ЗТСУ /отм/ също е дадена възможност по
административен ред при определи условия да се иска отмяна на заповедта за
отчуждаване. В случая няма данни Д. и М. А. да са искали такава отмяна, като са
предприели действия по чл. 108, ал. 1 ЗТСУ или чл. 109 , ал. 1 ЗТСУ /отм/, поради незаплащане на дължимото им обезщетение.
Неснователен и е довода, че спорната част от имота не
е станала прилежащата част на построената в УПИ VII ЖСК "А.".
В случая процесната реална част е отчуждена за общестевно жилищно строителство, и от приетата техническа
експертиза се установява, че това право е реализирано. Съгл. чл. 15, ал. 3 ЗС
/отм./ правото на строеж се разпростира върху целия имот, а не само върху
застроената част.
Правилен е
извода на първоинстанционния съд, че процесната реална част, отчуждена от имот пл. № 2116 в кв.
131 по плана на гр. Самоков от 1978 г. не подлежи на
възстановяване по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ и не може да се приеме, че с влизане в
сила на тази разпоредба /22.11.1997 г./ държвата е
изгубила правото на собственост с
възстановяване на това право на праводателите на
ищците, независимо да ли са получили обезщетение. Процесната
част е общинска собственост на основание отчуждаване на полза на държавата и
прехвърляне на собствеността на О.С. -пар. 42 от ПЗР
на ЗИДЗОС.
Не е
загубила собствеността О.С. върху реалната част, с промените в отреждането на част от УПИ VII, според което е предвидено прокарване на улица-тупик,
което не е реализирано, а през 2004 г. е предвидено улицата да преминава покрай
тази реална част, тъй като предвижданията по застроителните
и регулационни планове нямат вещно-прехвърлително
действие.
Изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание
чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към неговите
мотиви.
С оглед
изхода на делото въззивниците В.Г.Г., М.В.П., Г.Г.К.
и В.Г.К. следва да бъдат осъдени да заплатят на О.С. минималното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
/сто/ лева, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 от 22.05.2018
г., постановено по гр.д. № 750/2016г. на РС- Самоков,
с което е отхвърлен като неоснователен иска, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, на В.Г.Г., М.В.П., Г.Г.К. и В.Г.К. срещу О.С. за установяване по отношение
на тях, че О.С. не е собственик на реална част с площ 92 кв.м. от поземлен имот
с идентификатор 65231.908.210 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Самоков, целият с площ по скица 484
кв.м., която е разположена в югозападната част на имота, при нейни граници и
съседи: от изток - останалата част от поземлен имот с идентификатор
65231.908.210 и поземлен имот с идентификатор 65231.908.212; от юг-поземлени
имоти с идентификатори 65231.908.212 и 65231.908.215; от запад - поземлен имот
с идентификатор 65231.908.215 и от север - поземлен имот с идентифиактор
65231.908.211 и която е очертана с червен контур по т. 1-2-3-4-5-6-7-8-1 на приподписаната от районния съдия и представляваща
неразделна част от решението комбинирана скица към заключението на вещото лице
инж. К.Д.по първоначалната съдебно-техническа експертиза, прието в съдебно
заседание на 02.10.2017 г.
ОСЪЖДА В.Г.Г. с
ЕГН: **********, М.В.П. с ЕГН: **********, Г.Г.К. с ЕГН: ********** и В.Г.К. с
ЕГН: **********, всички с адрес *** да заплатят на О.С. с адрес: *** сумата от
100, 00 лв. /сто лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.