О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….7.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 20.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 671 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.
274 и сл. ГПК.
С определение №
1488/05.06.2020г съдът е докладвал
частна жалба вх. № 1952/06.03.2020г , подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, гр. София, чрез пълномощник ю.к. Б. срещу разпореждане №309/4.02.20г. по ч.гр.д.99/2020г
по описа на ДРС, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за заявено задължение за пакетна цена за закупен
допълнителен пакет услуги в размер на
270 лв. и за връщане на застрахователна премия в размер на 742.50 лв., предоставена като допълнителна услуга.
След като е
преценил, че обжалването е допустимо, въззивният съд е констатирал нередовност
на заявлението поради неясна
индивидуализация на основанието на част от претендираните вземания, чиято
валидност е предмет на обжалването и е дал указания на заявителя да отстрани
този пропуск.
В уточнителна молба
вх.№ 16475/23.06.2020г заявителят е посочил, че застрахователната премия е
начислена за сметка на кредитополучател, който се е договорил с кредитор,
предлагащ потребителски кредит, да ползва допълнителна услуга по финансиране и
разсрочване на уговорена еднократно дължима на застраховател вноска за отделно
сключена застраховка. Кредиторът е пояснил, че с тази сделка ползващият
допълнителна услуга клиент е кредитиран безвъзмездно, без внесената за негова
сметка премия да е третирана като главница по основния кредит. Допълнително се
е позовал на застрахователна полица, подписана от кредитирания застраховащ се
длъжник.
След така
предприетото изпълнение въззвиният съд зачита с обратна сила поясненото
съдържание на формуляра по чл. 410 ГПК и преценява, че няма пречки по
довършване на произнасянето по оплакванията на жалбоподателя.
Заявителят основава доводите за
необоснованост на изводите за липса на валидно договаряне на основанието на
вземанията. Сочи, че потребителят е поискал да се ползва от допълнителен пакет
услуги, предложени му отделно и независимо от основния потребителски кредит,
като това договаряне не е било наложено на кредитополучателя като задължително
условие за предоставяна на кредита, избрано е свободно и отразява интереса на
потребителя срещу възнаграждение получи от кредитора дейностите по удобно
обслужване, предвидено чрез услугите в пакета, включващ инкасиране от дома и в
офиси на кредитора, предоговаряне на условия и освобождаване от кратка забава,
както и безвъзмездно допълнително финансиране на средства, необходими за
внасяне на застрахователна премия по сключена с посредничество на кредитора
застраховка. Поради самостоятелния характер и на двете допълнителни услуги,
според жалбоподателя, цената им неправилно е
възприета като елемент от общата стойност на кредитирането и съответно
изводът, че уговарянето им противоречи на закона и поставя потребителя в
неравноправно положение спрямо кредитора е необоснован и е опорочил преценката
за основателност на заявлението. Моли разпореждането с което искането за
издаване на заповедта е отказано да бъде отменено и вместо него въззивният съд
да постанови издаване на заповед и за заявените като цена на допълнителна
услуга и разсрочени вноски за финансирана застрахователна премия.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените
пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Както вече е посочил в определение № 1488/05.06.2020г, въззвиният
съд преценява разпореждането на първоинстанционния съд като действителен и допустим
акт по чл. 413 ал.2 ГПК, постановен по
заявление, в което е претендирана сборна претенция на цесионер, придобил права
на заемодател, начислени като парични задължения на потребител по договор за
заем и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1192-00047987., като допълнително пред въззвиния
съд е посочена и застрахователна полица на кредитополучателя по застраховка
„Защита”№ МС *********-00047967, сключена с Уника
Живот”АД. Предмет на контрол е само отказът за сумите от 270 лв и 742.50лв,
посочени като цената на пакета услуги „Комфорт” и разсрочена застрахователна премия платена еднократно за сметка на
застраховащ се с посредничество на кредитора клиент .
Твърденията на заявителя достатъчно
индивидуализират вземането за цената на пакета „Комфорт“, договорен като
престация с приложение № 1 в полза на заемател, получил основното си кредитиране
като физическо лице – потребител (изрично договарянето на заема е подчинено на
изискванията на ЗПК в подписаните между страните документи, представени от
заявителя). Макар и включена в същия пакет, застрахователната премия е уточнена
пред въззивния съд като договорена
самостоятелно от потребителя, но внесена за негова сметка именно като част от
втората допълнителна услуга по договаряне на застраховката „Защита”. Затова и в тази част вземането следва да се
преценява като основано на това съглашение, а не на застрахователния договор,
представен пред въззивния съд.
Договорено ползване на пакета от
допълнителни услуги в полза на кредитополучателя, съдът преценява като
съобразява особените правила, ограничаващи договорната свобода при кредитиране
на потребители. Това ангажира съда с преценка на валидността на уговорките,
пораждащи всяко от отделните задължения(чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК). Естеството на
потребителската закрила(независимо дали общата по ЗЗП или предвидена в
специални закони) налага тя да бъде осигурена от съда служебно в полза на лице,
което без изрични указания би пропуснало да се защити.
В конкретния случай съдът е отказал
издаването на заповедта за вземанията, породени от договарянето на
допълнителните услуги, попадащи в хипотези на ограничения за кредитора, според
приложими императивни правила, изключващи безспорен характер на дълга и
налагащи състезателно производство.
По отношение на визираното като основание за отказ нарушение на
забраната за договаряне на възнаграждението за пакета „Комфорт”, съдът констатира, че предметът на тези обявени
като допълнителни услуги е непосредствено свързан със самия кредит, тъй като в
резултат на осигуряването им от кредитора, потребителят придобива права да бъде
обслужван на каса или чрез посещения в дома за инкасиране на вноски в брой( т.1
, 2 и 3 от пакета) и да иска изменение на условията или разсрочване (т. 4 от
пакета). Така определен този предмет категорично изключва самостоятелния характер на съглашението, тъй като услугите
не могат да се ползват от клиента извън основния кредитен договор. Доводите на
жалбоподателя относно обособяването на тази престация като отделна услуга,
отличаваща се от типичната престация на кредитор, предоставящ за ползване
кредит по погасителен план са изцяло необосновани. Напротив първата група
несъмнено включва дейности по обслужване на кредита, а чл.10а ал. 2 от ЗПК
забранява договаряне което позволява получаване на отделни възнаграждения за
такива услуги, възприемани като част от задълженията на кредитора по основния
договор и покрити от уговорена лихва. Втората група изобщо не съотвества на допълнително благо, предоставено на клиента,
тъй като принципното изменение на който и да е от елементите на договора
изисква насрещно съгласие на кредитора, а допълнителното възнаграждение не се
свързва с някаква сигурност за парметрите на това
очаквано съгласие или условия, които ще го заместят в полза на престиращия допълнителната цена потребител. Затова и в тази
част липсва основание за договарянето. Третата част обаче предвижда
освобождаване от наказателна лихва за просрочие при забава до 15 дни (т. 5 от
пакета). Тази уговорка на пръв поглед облекчава кредитополучателя, но по
същество представлява договаряне на предварително плащане на цена за
компенсиране на кратка забава, което като резултат съвпада с мораторна
неустойка, лимитирана до 15 дни закъснение. От една
страна този тип съглашения изрично са забранени в чл. 33 ал.1 ЗПК, а от друга
страна като цена на допълнителна услуга позволява да бъде получена от кредитора
винаги, дори и ако забава изобщо не бъде допусната. Затова тази част от пакета
или заобикаля законова забрана и затова не може да е действителна или поражда
обосновано съмнение за неравноправност като възлага на потребителя тежест без
насрещна престация и така попада в ограниченията на най-общата императивна
закрила (чл. 146 ал.1 вр. чл. 143 ал.1 ЗЗП). В заключение, въззивният съд изцяло споделя
мотивите на първата инстанция относно основаване на вземането за цената на
пакета допълнителни услуги „Комфорт” на недействително поради противоречие със
специален закон, евентуално неравноправно договорено с потребител, основание.
По отношение на вземането за застрахователните премии, съдът преценява,
че то е поето като обявено на потребителя за безвъзмезно
финансиране на покупка на застрахователна услуга, съпътстваща потребителския
кредит. Същевременно, самото застраховане е предложено на клиента чрез самия
кредитор и то като представител на застрахователя, а предмет на застраховането,
според представената пред въззивния съд полица е финансовия риск на кредитора,
посочен като ползващо се от застраховката лице. Съответно в искането за
допълнителни услуги застраховащия се в полза на кредитора потребител е възложил
договарянето на параметрите на своето задължение на доставчика на финансова
услуга и е приел обвързване със специални условия, отклоняващи се от общата
практика на застрахователя. Посредничеството на страната на застрахователя
изрично е посочено в подписаната от потребителя полица, където „МИКРОКРЕДИТ” АД
е вписано като независим агент – посредник. Явно е, че едно и също лице е
действало и като довереник (според възлагането уговорено като поискана
допълнителна услуга) на застраховащия се, така и като довереник на
застрахователя, а подобно двойно представителство не се допуска, както от
общите правила (чл. 38 ал.1 ЗЗД), така и от специфична уредба на посредничество
в застраховането(чл. 27 КЗ). Като
съобразява, че в конкретния случай агентът е предлагал застраховка в която
самият той е ползващо се лице и то срещу цена, която значително надхвърля
обичайната за този тип рискове, като надхвърля 70% от застрахователната сума,
съдът преценява че е налице основателно съмнение за злоупотреба на довереника
при предлагането именно на тези застрахователни условия като подходящи за
интересите на застраховащия се кредитополучател, поискал тази допълнителна
услуга към кредита. С това застраховане практически покрития от застрахователя
риск (неизпълнение на кредитополучателя поради смърт или загуба на доход при
внезапна неработоспособност) се прехвърля върху самия застраховащ, заплащащ
като авансова еднократна премия почти цялата застрахователна сума. Валидността
на това договаряне е съмнителна, респективно съмнението изключва и предмета на
допълнително договореното внасяне на тази премия за сметка на
кредитополучателя. За това не може да се приеме, че дори и да е била фактически
изплатена на застрахователя, така договорената от негово име премия е породила
валидно задължение за възстановяването й като авансов разход по изпълнение на
валидно възложен от застраховащия мандат (като част от допълнителна услуга,
съпътстваща потребителско кредитиране).
В заключение и за това вземане съдът възприема крайния извод на първата
инстанция за основаване и на това вземане на клауза, договорена в отклонение от
законови забрани, евентуално обусловена от неравноправно договаряне на
застрахователна услуга.
Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на
закона(схващан в най-общия му смисъл на съвместимост на последиците на сделката
с обществения ред на правовата държава) и гаранциите срещу нарушения на правата
на потребителите ( възприемани като императивни норми в публичен интерес от
същия най-висш порядък) и съответно се санкционира по чл. 411 ал.2 т. 2 ГПК.
Така мотивираният отказ е основание за трансформиране на искането на кредитора
в защита по общия ред (чл. 415 ал.1 т.3 ГПК) за да бъде установена без
съмнение валидността на клаузите,
ползващи кредитора, с участието на надлежно информирания за правата си
потребител. Поради пълното съвпадащи на мотивите на обжалваното разпореждане,
актът в обжалваната част следва да се потвърди.
Разноски във въззивното производство по неоснователна жалба не се
определят.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК,
съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№309/4.02.20г. по ч.гр.д.99/2020г по описа на ДРС, В ЧАСТТА с която е
отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за придобити с
цесия заявени задължения за
пакетна цена за закупен допълнителен
пакет услуги в размер на 270 лв. и за връщане на предоставено като
допълнителна услуга на кредитополучателя безвъзмезно
финансиране на застрахователна премия в размер на 742.50 лв., по договорено по
негово възлагане застраховане по полица „Защита” в полза на кредитора по
потребителския кредит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( т.8 от ТР4/2013 на
ОСГТК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.