№ 1356
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501475 по описа за 2022 година
Производството по делото е с правно основание чл. 240, ал. 1,т.1 от ГПК, образувано
по молба на Д. Д. А. ЕГН ********** от с. ......, ул.........№...., община Т, област Я, подадена
чрез адвокат Д. Й. със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. „Васил Карагьозов“ №4, ет. 2, кантора
3, за отмяна на неприсъствено решение № 1202/19. 10.2021г., постановено по гр.д.№ 3245 по
описа на Бургаски районен съд за 2021 г., за което бил узнал едва с връчването на покана за
доброволно изпълнение(ПДИ) от ЧСИ Дженко Дженков, за заплащането на сумите, които
бил осъден да плати на ищеца по горното дело- „БАН-Тир Логистик“ ЕООД, а именно: 13
842лв. имуществена вреда, мораторна лихва за забава върху нея от 1080,85лв. за периода от
22.07.20г. до 11.05.21г., сумата 3841,85лв.- невъзстановен на работодателя служебен аванс,
мораторна лихва за забава върху него от 284,94лв. за периода от 05.08.20г. до 11.05.21г. и
разноските по делото в размер на 1142,67лв.
В молбата се сочи, че за воденото пред РС-Бургас дело, по което бил ответник,
настоящият молител бил узнал едва с връчването на горепосочената ПДИ по ИД
№20219320400953 по описа на ЧСИ Дженко Дженков, след връщането му в Р България, т.к.
работел като шофьор на ТИР и му се налагало да отсъства от страната по служба за
продължителни периоди от време. Проверил в кметството на с. З. за адресирани до него
призовки и съобщения, където му отговорили, че получените преди време съобщения от БРС
до него били върнати обратно, т.к. отсъствал. Сочи, че съобщението за образуването на
делото и за съдебните заседания не били му връчвани нито лично, нито чрез упълномощено
от него лице. Молителят не могъл да се запознае с исковата молба, нито имал възможност да
1
участва в производството по делото, по което бил ответник и да защити правата си.
Намира, че в случая не следва да се приложи и чл.41 от ГПК, т.к. не е бил уведомен, че е
страна по гражданско дело в процесуалното качество на ответник.
Ангажирал е доказателства в подкрепа на горното и е дирил разноски за настоящото
производство.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът по молбата – „Бан
Тир логистик“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, ж.к.
“Славейков“ бл.85, вх.2, ет.1, с управител Ж.Ж., е оспорил чрез процесуален представител
адв. Й. молбата като неоснователна, поради липсата на предпоставки за нейното уважаване.
Сочи, че молителят е бил редовно уведомен за производството по гр.д.№3245/ 21г. по
описана БРС. Събрани са допълнителни гласни доказателства по искане на страната в
същата насока. Страната дири съдебно-деловодни разноски за производството.
Проверката на БОС сочи разглежданата молба по чл.240, ал.1 от ГПК за допустима,
т.к. е подадена от надлежна страна, в едномесечния срок, визиран в посочената разпоредба
и пред компетентната да се произнесе по нея съдебна инстанция, но по същество е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№3245/21г. по описа на БРС е било образувано по искова
молба от дружеството, подадена против физическото лице, за присъждането на сума,
представляваща обезщетение за причинени от работата на А. имуществени вреди, ведно с
мораторна лихва за забава и лихва за забава от подаването на исковата молба, до
окончателното изплащане на главницата, а също и за сума, представляваща невъзстановен
на работодателя служебен аванс, по заповед за командировка №12/20г. и авансов отчет за
командировка от 05.08.20г., ведно с мораторна и законна лихва за забава, до окончателното
изплащане на главницата.
Видно от данните по горното дело, препис от исковата молба с приложенията и
разпореждането на съда(л. 37- дело РС), с което са дадени указания на ответника А. за
последиците от неизпълнението на задължението му по чл.41 от ГПК, са били връчени на
последния на 10.06.21г. лично от гл.специалист Ж. М. в кметството на с. З., като на А. е
дадена възможност да представи в срока по закон отговор на исковата молба, да ангажира
доказателства и да приложи писмените, с които разполага.
С връчения от съда препис от горното разпореждане, ответникът е изрично
предупреден за последиците от неподаването на отговор, невземането на становище по иска,
недепозирането на възражения и неоспорването на истинността на представен от ищеца
документ, респективно от непредявяването в срок на инцидентен установителен иск.
Също така той е изрично предупреден, че ако не представи в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото по делото съдебно заседание без да е поискал
провеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна, срещу него може да
бъде постановено неприсъствено съдебно решение.
На ответника е изрично указано от БРС, че ако отсъства повече от един месец от
2
адреса, на който веднъж вече му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия
си адрес, защото при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
по делото и ще се считат за редовно връчени.
С Определение от 16.07.21г., БРС е насрочил открито съдебно заседание за
разглеждането на делото, като е съобщил на страните и проекта за доклада си .
Призовката на А. за горното заседание е връчена чрез лепене на уведомлението, след
изпълнение на процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК, защото лицето е било търсено повече от
три пъти в рамките на поне един месец, но не е открито на адреса, на който е било вече
веднъж уведомявано.
Съдът е провел заседанието, приемайки ответника за редовно уведомен на основание
чл.41от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание, ищцовата страна е поискала
произнасянето на съда с неприсъствено решение, което искане е уважено, поради наличието
на предпоставките, визирани в чл.239 от ГПК за постановяването на такъв акт.
Заявените претенции са уважени, както са предявени и ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за съдебното производство в първа инстанция.
Решението също е връчено на ответника чрез залепване на уведомлението след
изпълнение на процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК, установяваща, че лицето отсъства повече
от един месец от адреса, посочен по делото.
Бургаски окръжен съд приема, че при тези данни не се установяват предпоставките,
визирани в чл.240,ал.1 от ГПК, за отмяна на неприсъственото решение.
Посочената разпоредба допуска три хипотези, даващи основание за отмяната на
неприсъственото решение: ненадлежно връчване на препис от исковата молба или
призовките за съдебно заседание; невъзможност страната да узнае своевременно за
връчването на преписа от исковата молба или призовката за съдебното заседание, поради
особени непредвидени обстоятелства и невъзможност да се яви лично или чрез повереник,
поради особени непредвидени обстоятелства,които не е могла да преодолее.
В случая не се установява наличие на нито една от описаните хипотези.
На първо място според съда ответникът по делото е бил надлежно уведомен и
предупреден от първата инстанция за последиците по чл.41,ал.1 и 2 от ГПК, т.е. че ако
отсъства повече от месец от адреса, на който вече веднъж лично и редовно му е връчено
съобщение за делото и не ангажира процесуален представител, нито посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват книжата и съобщения, те ще му бъдат връчвани,
чрез прилагане в кориците на делото.
Следователно връчването на преписа от исковата молба и книжата към нея- лично на
ответника и призоваването му за проведеното по делото открито съдебно заседание в БРС
в приложение на последиците, визирани в чл.41 от ГПК, при неизпълнение на задължението
да осигури адресат за призовки и съобщения в страната, щом отсъства над месец, е било
редовно, както и връчването на крайния съдебен акт.
3
Също така по делото липсват твърдения за внезапно настъпила обективна
невъзможност, както за лично явяване или за представляване на ответника А. от
процесуален представител в съдебното производство, което бившият му работодател е
предприел спрямо него, така и за своевременното узнаване за връчването на преписа от
исковата молба или призовката за съдебно заседание, поради настъпването на особени
непредвидени обстоятелства.
Твърденията за нередовно връчване на исковата молба, на книжата по делото и на
призовката за заседание пък са изцяло неверни, поради изложеното по- горе, от което
явства обратното.
В контекста на коментираните по-горе нормативно предвидени възможности за
уважаване на заявената претенция за отмяна на решението, съдът съобразява и показанията
на разпитания по делото свидетел- връчил лично на ответника по гр.д.№3245/21 по описа на
БРС, преписи от исковата молба, приложенията към нея и разпореждането,
предупреждаващо за последиците от неизпълнението на задълженията по чл.41 от ГПК и
връчил редовно в хипотезата на ал.2 от последната разпоредба призовката за проведеното
открито съдебно заседание и неприсъственото съдебно решение, поради неоткриване на
страната след неколкократни посещения на домашен адрес, надхвърлящи един месец.
Представената в производството пред БОС служебна бележка от 10.08.22г.(вж. л.18-
дело БОС), също не съдържа данни за обстоятелства, които да бъдат подведени под някоя от
трите хипотези на чл.240, ал.1 от ГПК, обосноваващи основателността на подадената молба
за отмяна.
В обобщение на горните констатации и разсъждения, молбата на Д.А. за отмяна на
неприсъственото съдебно решение по гр.д.№3245/2021г. по описа на БРС, следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
При този изход от произнасянето и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът по
молбата има право на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
възлизащи на 400лв., включващи уговорено и заплатено възнаграждение за защита от един
адвокат в размер на 350лв. и разноски за разпит на свидетел- от 50 лв.
Освен това съдът констатира, че молителят следва да бъде осъден да доплати и
държавна такса за настоящото разглеждане на молбата му пред БОС в размер на 51,84лв.,
съобразно с правилото на чл.18,ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, сочещо, че за производството за отмяна на съдебни решения се дължи
като държавна такса половината от тази в първоинстанционното производство, изчислена
върху обжалваемия интерес. Държавната такса, определена за делото в БРС е 203,67лв.,
следователно тази за настоящото производство е 101,84лв., а внесената от молителя е 50 лв.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 240, ал. 1,т.1 от ГПК на Д. Д. А. ЕГН
********** от с. ......, ул.........№...., община Т, област Я, подадена чрез адвокат Д. Й. със
съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. „Васил Карагьозов“ №4, ет. 2, кантора 3, за отмяна на
неприсъствено решение № 1202/19. 10.2021г., постановено по гр.д.№ 3245 по описа на
Бургаски районен съд за 2021 г..
ОСЪЖДА Д. Д. А. ЕГН ********** от с. ......, ул.........№...., община Т, област Я ДА
ЗАПЛАТИ на „БАН-Тир Логистик“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к. “Славейков“ бл.85, вх.2, ет.1,с управител Ж.Ж. сумата 400лв.,
представляваща сторени по в.гр.д.№1475/2022г. по описа на БОС съдебно-деловодни
разноски за възнаграждението на един адвокат и за разпит на свидетел.
ОСЪЖДА Д. Д. А. ЕГН ********** от с. ......, ул.........№...., община Т, област Я ДА
ЗАПЛАТИ допълнителна държавна такса за провеждането на настоящото производство, в
размер на 51,84лв., по сметка на Бургаски окръжен съд.
Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5