РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Горна Оряховица , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20214120200439 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ИВ. СТ. Н. останал недоволен и чрез адв. Д.Н. от
АК – Ловеч обжалва Наказателно постановление № 35-0001161/30.12.2020 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Плевен, с което на основание чл. 93б, ал. 7, т. 2 от Закон за
автомобилните превози (ЗАвП) му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 300 лева, за това, че е нарушил чл. 8, § 2, изр. 2 от
Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 4, б. „ж“, второ тире и във вр. с чл. 78, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП. Поддържа, че наказателното постановление е издадено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
довело до ограничаване правото му на защита и в нарушение на материалния
закон. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение и същото е
недоказано. Излага съображения. Моли съда да отмени наказателното
постановление. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА за извършеното безплатно процесуално
представителство. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
1
адв. Н. жалбоподателят поддържа жалбата.
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“
(РД „АА“) – ПЛЕВЕН, представлявана от директора П.К., счита че
атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и
процесуалните правила при издаването му (съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН на л. 1 от приобщеното АНД № 72/2021 г. по описа на РС –
Горна Оряховица).
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2020 г. жалбоподателят ИВ. СТ. Н. управлявал съчленено ППС
– влекач модел „Даф ТЕ47ХС“ с рег. № ***кат. N3 и полуремарке модел
„Шмитц СЦС 24“ с рег. № ***, и двете собственост на „Транс“ ЕООД, на ПП
I-5 Русе – Велико Търново, като извършвал международен превоз на товар
(добавка за цимент) от Румъния за България, видно от СМR (международна
товарителница). Около 11:00 часа, при км. 91+200 в с. Порикраище, водачът
бил спрян за проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен. В хода на проверката инспекторите от РД „АА“ –
Плевен констатирали, че водачът Н. е извършил превоз на товар на 02-
03.12.2020 г. с МПС с рег. № ***, оборудвано с аналогов тахограф Siemens
VDO сер. № 528272, в който е използвал тахографски лист, като за период от
24 часа, който започва в 09:00 часа на 02.12.2020 г. не е ползвал непрекъсната
намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа. Регистрираната
дневна почивка е от 04:15 часа на 03.12.2020 г. до 08:48 часа (4 часа и 30
мин.). Констатирано е намаление на дневната почивка с 4 часа и 30 мин.,
видно от тахографски лист от 02-03.12.2020 г. (л. 8 и л. 9 от приобщеното
АНД № 72/2021 г. по описа на РС – Горна Оряховица).
За констатираното нарушение инспектор В. АНТ. М. в присъствието на
свидетеля АЛ. Д. М. съставил против ИВ. СТ. Н. Акт за установяване на
административно нарушение № 278645, в който посочил, че с горното деяние
2
е нарушена разпоредбата на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06 г., във вр. с
чл. 4, б. „ж“, второ тире и във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Актът е връчен
на Н. същия ден за запознаване със съдържанието и подписан без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения срещу
акта.
В законоустановения срок П.В.К. – Директор на РД „АА“ – Плевен,
определен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и
чл. 47, ал. 2 от ЗАНН (л.12 от приобщеното АНД № 72/2021 г. по описа на РС
– Горна Оряховица), издал против ИВ. СТ. Н. обжалваното Наказателно
постановление № 35-0001161/30.12.2020 г., с което на основание чл. 93б, ал.
7, т. 2 от ЗАвП му е наложил административно наказание – глоба в размер на
300 лева, за това, че е нарушил чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06 г., във вр.
с чл. 4, б. „ж“, второ тире и във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
НП е връчено на Н. на 18.01.2021 г. На 22.01.2021 г. Н. депозирал жалба
против наказателното постановление.
В хода на съдебното следствие актосъставителят В.М. и свидетелят
А.М. повърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелите М. и М. следва да се кредитират
като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават
от останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посочените
свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с Н., от които да
извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
3
сезиран компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в
нея съображения.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била
осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в
акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 6 от
заповедта на л. 12) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН и формално съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН
реквизити.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение поради непосочване в НП на мястото, на
което е било осъществено изпълнителното деяние (извършено нарушението).
В този смисъл се е произнесла касационната инстанция с решение №
147/10.06.2021 г. по КНАХД № 10119/2021 г. по описа на Административен
съд – Велико Търново. Видно от решението изискването за посочване на
място на извършване на нарушението касае не само описанието на същото от
фактическа страна, но е и във връзка с чл. 48 от ЗАНН, който определя
компетентния да разгледа административнонаказателната преписка орган. В
случая се касае за извършване на транспорт без да се осигури нормативно
установената почивка, липсата на която може да установи нарочна проверка.
Т.е. нарушението не е еднократно деяние, а трайно състояние, което включва
шофиране през определен интервал от време без почивка, в рамките на който
период обаче, безспорно съответното превозно средство се е движило в
пространството - т.е. променило е местонахождението си от началната точка
до съответната крайна точка. Предвид спецификата на деянието (неползване
на изискуемата дневна почивка) не може да се определи точно мястото на
извършване на нарушението, която хипотеза изрично е предвидена от
законодателя в чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, поради което неконкретизирането му в
АУАН и НП не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
не е накърнило правото на защита на жалбоподателя и възможността му да
разбере в какво го обвиняват. В случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, поради което правилно
4
административнонаказателното производство е било образувано от
служителите на РД „АА“ - Плевен със съставяне на АУАН и правилно
административнонаказателната преписка е разгледана от директора на РД
„АА“ - Плевен, респ. издаденото наказателно постановление изхожда от
компетентен орган и не е налице порок на обжалваното наказателно
постановление във връзка с изискването за посочване на място на извършване
на нарушението.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение поради непосочване в АУАН и НП на
законната разпоредба, която е нарушена. Действително в АУАН и НП не е
посочено пълното наименование на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране
на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета, но това по никакъв начин не е ограничило правото на защита на
жалбоподателя, който е инициирал настоящото производство и е ангажирал
адвокат, който да осъществи процесуално представителство. Между впрочем
и само с краткото наименование Регламент (ЕО) № 561/2006 регламента е
посочен в Закона за автомобилните превози.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния
закон, тъй като АНО неправилно е квалифицирал и санкционирал
нарушението.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 93б, ал. 7, т. 2 от
ЗАвП и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 300
лева, за това, че е нарушил чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06 г., във вр. с
чл. 4, б. „ж“, второ тире и във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
Съгласно чл. 93б, ал. 7, т. 2 от ЗАвП „водач, който не спазва
изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент
5
(ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за
намаляване на времето за намалена дневна почивка: от 1 до 2 часа - с глоба
300 лв.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи извършеното от жалбоподателя Н. нарушение. Съгласно чл. 8, § 2 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е
ползвал следващата дневна почивка, а ако частта от дневната почивка, която
попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа,
въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. В
случая деянието е доказано от обективна страна. При извършената проверка
на регистрираните от тахографа данни в тахографския лист на водача,
потвърждаващи се от приложените разпечатки е установено, че на 02.12.2020
г. и 03.12.2020 г. водачът не е ползвал намалена дневна почивка от най-малко
9 последователни часа. Периодът на работната смяна е от 09:00 часа на
02.12.2020 г. (когато е приключило ползването на предходната почивка) до
04:15 часа на 03.12.2020 г., като регистрираната дневна почивка е от 04:15
часа на 03.12.2020 г. до 08:48 часа (4 часа и 30 мин.), при което намалената
дневна почивка е намалена с 4 часа и 30 мин. Дали деянието е извършено
умишлено или непредпазливо е без значение съобразно правилото на чл. 7,
ал. 1 от ЗАНН. След като в 24-часовият период от 09:00 часа на 02.12.2020 г.
до 09:00 часа на 02.12.2020 г. водачът не е ползвал почивка от поне 9
последователни часа, така, както изискват разпоредбите на чл. 8, §2 от
Регламента и от AETR, а същата е намалена с над два часа (в случая 4 часа и
30 мин.), то същият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на административно нарушение по чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвП, според който
водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка,
определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR,
се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка: над 2 часа -
с глоба 500 лева.
Като не е квалифицирал и санкционирал нарушението по чл. 93б, ал. 7,
т. 3 от ЗАвП, а по чл. 93б, ал. 7, т. 2 от ЗАвП, АНО неправилно е приложил
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление,
което следва да бъде отменено.
6
При този изход на делото е основателна претенцията за присъждане на
адвокатско възнаграждение за осъществената по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗА адвокатска защита и съдействие. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от
ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на
издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг
юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. В приложения на л.4 от приобщеното АНД № 72/2021 г. по
описа на РС – Горна Оряховица договор за правна защита и съдействие от
19.01.2021 г. изрично е посочено, че указаната правна защита и съдействие
адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от ЗА,
е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната
безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да
упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА,
като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от
доказване. В конкретния случай производството е инициирано по жалба на
санкционираното лице, което е представлявано в същото от адвокат, а
атакуваното наказателно постановление е отменено от съда, като
задължението за заплащане на разноски от страна на АНО е безспорно
възникнала. Поради това и с оглед разпоредбата на §1, т.6 от ДР на АПК
съдът следва да осъди Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ (в
структурата на която е административния орган) да заплати от бюджета си в
полза на адв. Д. Д. Н. от АК – Ловеч адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1, т.3, във вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 300 лева.
7
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0001161/30.12.2020 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Плевен, с което на ИВ. СТ. Н. от ***, с ЕГН **********, на
основание чл. 93б, ал. 7, т. 2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева, за това,
че е нарушил чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 4, б. „ж“,
второ тире и във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на адвокат Д. Д. Н. от АК – Ловеч, с ЕГН
**********, с адрес за призоваване: *** сумата от 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8